Мащабен проект за Античния град възлагат в Хисаря
Мащабен план за консервационно-реставрационни и строително-монтажни работи по план „ Античният град „ Диоклецианопол – перлата на провинция Тракия на балнеолечението в римската империя “ разпорежда община Хисаря.
Поръчката е инженерингова – за планиране, строителство и авторски контрол, а прогнозната й стойност е над 9,4 млн. лева с Данък добавена стойност.
В нея са включени три подобекта – Римски терми, Южна крепостна врата „ Камилите “ и Североизточна ъглова кула. Общата им повърхност е 342 462 квадратни метра.
Термалният комплекс в „ Диоклецианопол “ е ситуиран в централната част на града, в непосредствена непосредственост до минералните извори. На това място са съсредоточени най-атрактивните постройки от архитектурата на античния град - монументална двуетажна социална постройка, термален комплекс и амфитеатър.
До момента са разкрити общо 6 басейна и е открита цялата канализационна и водопроводна система. В резултат на четвъртвековните археологически разкопки е открит хоризонталният проект на термите.
По своята непокътнатост термите на античния град при Хисаря са едни от малко непокътнатите съвсем до покрив римски бани, с настоящи водопроводни и канализационни уреди. По своята значителност и уникалност те съставляват обект от международна големина.
Южната крепостна врата „ Камилите “ е в западната половина на южната крепостна стена. Тя е емблемата на актуалния град Хисаря. Единствена е по рода си и нейното запазване е от значимо значение за българската и европейска археологическа просвета. В този си тип южната врата е без консервационна интервенция. Единствено през 1934 година е осъществено подсилване на свода на портата и свързване на двата корпуса след разрушаването й.
Североизточната ъглова кула е осмоъгълна на кръгла основа. По форма тя се разграничава от останалите крепостни кули, които са правоъгълни. Формата й е давала опция за по-добър обстрел от всички страни. Консервация на кулата не е правена.
През 135-136 година, по времето на император Хадриан регионът към хисарските минерални извори е бил разгласен за императорско притежание (Augustae) със лични граници. Това императорско притежание имало необикновен статут и било подчинено персонално на императора.
Още през средата на II в. при днешния извор „ Момина сълза ” почнало строителството на огромна римска баня с нимфеум (светилище на нимфите). Лечебната мощ на минералните извори добила известност в целия древен свят. Да се лекуват тук идвали хора от всички краища на обширната Римска империя.
През 293 година император Диоклециан (284-305 г.) оповестил императорското притежание за град с име Диоклецианополис. Уникалните крепостни стени, римските бани, амфитеатърът, гражданските и паметните постройки са красноречиви образци за величието и разкоша, съществували към хисарските минерални извори през тези далечни времена.
Финансирането на дейностите по плана е обезпечено от Оперативна стратегия " Региони в напредък ".
Поръчката е инженерингова – за планиране, строителство и авторски контрол, а прогнозната й стойност е над 9,4 млн. лева с Данък добавена стойност.
В нея са включени три подобекта – Римски терми, Южна крепостна врата „ Камилите “ и Североизточна ъглова кула. Общата им повърхност е 342 462 квадратни метра.
Термалният комплекс в „ Диоклецианопол “ е ситуиран в централната част на града, в непосредствена непосредственост до минералните извори. На това място са съсредоточени най-атрактивните постройки от архитектурата на античния град - монументална двуетажна социална постройка, термален комплекс и амфитеатър.
До момента са разкрити общо 6 басейна и е открита цялата канализационна и водопроводна система. В резултат на четвъртвековните археологически разкопки е открит хоризонталният проект на термите.
По своята непокътнатост термите на античния град при Хисаря са едни от малко непокътнатите съвсем до покрив римски бани, с настоящи водопроводни и канализационни уреди. По своята значителност и уникалност те съставляват обект от международна големина.
Южната крепостна врата „ Камилите “ е в западната половина на южната крепостна стена. Тя е емблемата на актуалния град Хисаря. Единствена е по рода си и нейното запазване е от значимо значение за българската и европейска археологическа просвета. В този си тип южната врата е без консервационна интервенция. Единствено през 1934 година е осъществено подсилване на свода на портата и свързване на двата корпуса след разрушаването й.
Североизточната ъглова кула е осмоъгълна на кръгла основа. По форма тя се разграничава от останалите крепостни кули, които са правоъгълни. Формата й е давала опция за по-добър обстрел от всички страни. Консервация на кулата не е правена.
През 135-136 година, по времето на император Хадриан регионът към хисарските минерални извори е бил разгласен за императорско притежание (Augustae) със лични граници. Това императорско притежание имало необикновен статут и било подчинено персонално на императора.
Още през средата на II в. при днешния извор „ Момина сълза ” почнало строителството на огромна римска баня с нимфеум (светилище на нимфите). Лечебната мощ на минералните извори добила известност в целия древен свят. Да се лекуват тук идвали хора от всички краища на обширната Римска империя.
През 293 година император Диоклециан (284-305 г.) оповестил императорското притежание за град с име Диоклецианополис. Уникалните крепостни стени, римските бани, амфитеатърът, гражданските и паметните постройки са красноречиви образци за величието и разкоша, съществували към хисарските минерални извори през тези далечни времена.
Финансирането на дейностите по плана е обезпечено от Оперативна стратегия " Региони в напредък ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ