Машинният вот дълго се клатеше като развален зъб. На последните

Машинният избор дълго се клатеше като негоден зъб. На последните избори гангреняса, извънредно време е да го извадят от устата на изборния кодекс. Флашки със секретна информация шетаха по всички страни. Автоматите блокираха или плюеха бели листчета. Кошмар претърпя обслужващият личен състав. Това споделя пред “Труд ” литературният историк, журналист и преводач Росен Тахов.

Машинният избор е последният епизод от изборната сага на българина. Като гласоподава, той си фантазира, че избира най-достойните синове и дъщери на нацията. Светли мозъци, които да го ръководят. Голата истина е огледална. Във властта влизат човеци, облизващи се за феноменални заплати и дебели рушвети, споделя Тахов.

Публикуваме цялата позиция на Тахов без редакторска интервенция:

Как гласувахме през годините. С бобени и царевични зърна, непринудено и наложително

Най-отговорно предлагам да върнем боба и царевицата. С тях най-малко можеш да сготвиш супа или качамак

Машинният избор дълго се клатеше като негоден зъб. На последните избори гангреняса, извънредно време е да го извадят от устата на изборния кодекс. Флашки със секретна информация шетаха по всички страни. Автоматите блокираха или плюеха бели листчета. Кошмар претърпя обслужващият личен състав.

Машинният избор е последният епизод от изборната сага на българина. Като гласоподава, той си фантазира, че избира най-достойните синове и дъщери на нацията. Светли мозъци, които да го ръководят. Голата истина е огледална. Във властта влизат човеци, облизващи се за феноменални заплати и дебели рушвети.

Ние гласуваме за сефте през далечната 1879 година. Трябват мъдри глави за Учредителното заседание в Търново. Високият конгрес е предназначен да разиска и одобри конституцията на младото княжество. И ето, че се случва нещо необикновено. Ако Самюъл Бекет беше съвременник, щеше да сътвори шедьовър на абсурдизма.

Палачът на Левски става народен представител

Понеже тогава грамотните са малко, гласуването е с бобени и царевични зърна. Фасулът маркира позитивен избор, кукурузът негативен. “Няма по-достоен от Иванчо Хаджипенчович! ”, скандират русчуклии и тичат към урните. Иванчо събира боб за три казана супа.

Той е върховен турски жрец от игото. Христо Ботев го назовава “обершпион, накачен с всевъзможни ордени и храчки ”. През 1872 година праща донос до великия везир, с който го осведоми за съществуването на загадка революционна организация измежду българите. С този текст има решителен принос в залавянето на Васил Левски. На процеса против него, Иванчо е в държавната комисия. Със размах подписва смъртната присъда на Апостола.

Вече като народен представител, Иванчо сменя феса с калпак и смъква турските ордени от сетрето си. Отива в Търново да постави темелите на българската държавност. Не се натрапва, взема думата рядко, единствено когато се постанова да вгради своя опит. Изказва се само по животрептящи, съдбоносни въпроси.

Такъв е въпросът за депутатския дълг. Поедно време излиза наяве, че неговият нашенец Тодор Хаджистанчев е напуснал събранието в символ на митинг против Берлинския контракт. Пламва спор към постъпката на Тодор. Повечето народни представители я осъждат, само че се чуват и гласове за правото да си хвърлиш депутатската карта.

Иванчо пледира, че никой не може да дезертира, тъй като е определен с национален фасул! “Депутатите не би трябвало без разрешение да оставят мандата си; те са длъжни да желаят отпуск, а оставка да им се не дава ”, безапелационен е той.

Солена санкция, в случай че не пуснеш бюлетина

Когато на една власт и треперят гащите, вкарва наложително гласоподаване. През 1919 година Александър Стамболийски хваща държавното кормило и незабавно прокарва закон, който подкарва народа като стадо към урните. Ако не пуснеш бюлетина, отнасяш солена санкция до 500 лв.. Нищо, че в конституцията гласуването е право, а не обвързване.

Рушвети и далавери допълват картината. Цеко Пашалиев от луковитското село Беленци осведомява началството: “Селото ни беше първо в страната стамболистко, радославистко, знаеш историята му, нали? Съкруших ги, давал съм по 40–50 лв. за 1 глас. Вам неистина мен истина, 10 хиляди лв. отидоха ”, тупа се в гърдите дружбашът.

“Ако ще вършим избори скоро за народни представители, належащо е да се разпореди: или да спрат бирниците краткотрайно събирането на налози, или минимум да им бъде заповядано да не прибягват до насилственото им събиране ”, поучава Стамболийски различен учредителен служащ.

През 2016 година Обединените патриоти сплотиха напъните си и изплагиатстваха нововъведението на политика от Славовица. Обърнаха “правото ” в “задължение ”. Българинът трябваше да върви наложително до урните и да избира ония, които ненавижда.

Това безчинство със свободната воля още не е анулирано. Забравили сме го, само че на тези избори гласувахме наложително.

Изборното хоро на Тодор Живков

Изборното хоро е запазена марка на Тодор Живков. По негово време гласът на народа наложително се увенчаваше с танца на насладата. След стартиране на бюлетината Живков повеждаше хоро пред изборната секция. То беше Дайчовото, обичаното на Първия.

В спомените си Цола Драгойчева документира: “На изборите през 1976 година към този момент гонех 80-те, само че отново се хванах на хорото. Живков не беше удовлетворен, когато някой откажеше. Всъщност такива нямаше… ”

В епохата на бай Тошо изборите бяха празници. Нямаше черен пиар, удари под пояса, пазаруване на гласове. Народният избор се изливаше като пълноводна река. Хората гласоподаваха и танцуваха. Тъкмо по тази причина в ония години гласуването бележеше международни върхове.

На упоменатите от баба Цола избори във Видински, Сливенски и Ямболски окръзи гласоподаването е тъкмо 100 %. Няма кьораво, няма сакато – всички отиват до урните. Малко по-слабо се показват окръзите Благоевградски, Габровски и Пазарджишки, където резултатът е 99,99 %. После иде Ловешко с 99,86 % и Врачанско с 99,82 %. Но същински срам е Шуменско с едвам 99,70 %. На всичкото от горната страна на Живков му рапортуват, че там не са играли хоро.
С този възторг народът праща в Народното събрание 400 депутати.

В чудния свят на шашмалогиите

Константин Стоилов е апетитен за един от най-интелигентните ни политици. Образовал се по Европата, той е водач на Народната партия, която няма нищо общо с народа. Известна е като партията на милионерите. Стоилов е създател на първата шашмалогия в електоралната история на отечеството.

По време на парламентарните избори през 1894 година има заплаха в Бяла Слатина да завоюва политическият съперник Драган Цанков. В тази връзка министър председателят Стоилов телеграфира на околийския шеф:

“По сведенията, които одобрих, селата свършили да гласоподават и остава в този момент Слатина, която била срещу Цанкова. В този случай най-хубавото ще бъде околийският шеф да разпрати по селата, които са гласоподавали, и като се захване преброяването на гласовете, в случай че се види, че Цанковата кандидатура преодолява, някои наши другари от Слатина или самото бюро може посредством угасване свещите или взимане описите да направи изборът да не се състои. Във всеки случай на неудача смятам вас за виновен. ”

Алеко Константинов написа популярния фейлетон “Угасете свещите ”, а фокусничеството с бюлетините става процедура. По избори освен на мрачно, само че и на ярко, сме в чудния свят на шашмалогиите. На последните омагьосани от мистериозни машини.

Най-отговорно предлагам да върнем боба и царевицата. С тях най-малко можеш да сготвиш супа или качамак. И в изискванията на политическа бедност да си с цялостен търбух.

Още вести в секция България