Върти го бивш кмет с четири мандата: Хоремагът в село Стойки...
Машина на времето работи покрай Пампорово. Тя дава на всеки искащ опция да се върне в определено десетилетие от предишния век. Чудото се случва в центъра на родопското село Стойките.
Модерен шестседалков въжен превоз с потенциал 2400 души на час води туристите от курорта към селото, където ги посрещат къщи за посетители и дребни хотели. Хората постоянно слизат до Стойките с желанието просто да хапнат нещо небрежно. В центъра на селото обаче ги чакат изненади в едновремешната постройка на хоремага. Интересното е, че и най-елитните посетители се стремят да влязат в това тогавашно пространство. Сега там се обитава ретроресторант „ Борика “, правоприемник на едноименния хоремаг.
Още с прекрачването на прага човек схваща, че Айнщайн като че ли е бил прав - при огромно предпочитание можеш да пътуваш във времето. Хората инстинктивно реагират с възклицание, тъй като попадат в различен свят. Интериорът във всяка посока пресъздава атмосфера от 70-те, 60-те и даже 30-те години на предишния век. Всеки ъгъл е друг и носи личен дух, събран от достоверни предмети и мемоари. Посетителят избира място и като че ли задейства своя персонална машина на времето.
Сервирането също е част от прекарването - в остаряла посуда от стогодишен порцелан и бакър. Дори напитките идват в буркани, както в миналото са ги поднасяли в селските домове. Всичко е същинско и деликатно подбрано, с цел да сътвори чувство за достоверност.
Менюто извън е на родопски диалект и е същото, каквото е било и в хоремага в миналото.
„ Ресторантът е разграничен на кътове и всеки носи духа на обещано време. Има хора, които се разплакват, като видят къта на баба “, споделя стопанинът Георги Георгиев. Бабината стаичка е с ковьори, килими, домашна потребност и едновремешен бюфет. Цялата класификация носи уюта на поколението, построило тази постройка. Толкова е достоверно, че като че ли старата жена преди малко е излязла и скоро ще се върне. Освен това в ретронаследника на хоремага има ъгъл с библиотека, сепаре за усамотение и детски ъгъл, в който хлапетата играят на воля, даже може да поспят - само че в свят, изключващ новите технологии. Има игри и за възрастни - шах и табла. С разказите на стопанина всичко оживява - това не е просто фон, а жива памет за поколенията. В допълнение, в постройката работи и магазин с всичко належащо. Така хоремагът е жив, въпреки към този момент да няма хотелска част.
От кооперативен дом до паметно място
Стопанинът Георги Георгиев усърдно събира историята на хоремага и споделя по какъв начин концепцията за него се заражда през 1968 година с желанието на локалните за кооперативен дом в селото. Както знаем, хоремаг значи " хотел, ресторант и магазин в едно ".
Първата копка е направена на 1 май същата година от локални хора и майстори. Строителството обаче се оказва съществено предизвикателство. Мястото основава компликации, а дерета постоянно заливат изкопите и пречат на работата. Плановете се трансформират, само че хората не се отхвърлят и не престават с напъните си. Цялото село взе участие в построяването - кой с труд, кой с помощ, кой с организация. Година по-късно постройката към този момент е реалност. Официалното разкриване е на 1 април 1970 година. Ресторантът бързо се трансформира в център на публичния живот. Там се събират хората, там звучат музика и смях и се основават мемоари.
Един от най-запомнящите се моменти е присъединяване на „ Борика “ в Роженския събор през 1969 година. Тогава ресторантът работи като мобилна конструкция в палатки измежду хилядите гости. Приготвят се големи количества храна, с цел да се посрещнат гостите. Оркестър свири онлайн, а атмосферата притегля вниманието на всички. Дори Тодор Живков стопира точно при тях, притеглен от музиката и оживлението. Ресторантът печели първо място по оборот и се трансформира в същинска легенда. През годините мястото минава през разнообразни интервали и стопани - има време на напредък, само че и моменти на крах и давност. В един интервал постройката даже е употребена като склад, което трансформира образа й. Но в Стойките са известни, че нищо не оставят на самотек и имат сериозна гражданска позиция за всичко. Така хоремагът се възражда.
Нов живот за остарялата механа
През 2018 година ресторантът на хоремага е стихотворец от Георги Георгиев, който след четири мандата като кмет на селото се заема да преобрази мястото. Той поема самодейността да върне живота и духа на „ Борика “. За благополучие, разчита на своята половинка Галя и щерка си Диана.
И по този начин се основава пространство, което впечатлява с идея и жанр. Ретроресторантът се трансформира в бутиково място с ясна еднаквост. Всеки подробност е деликатно селекциониран и носи обръщение. Педантичната Галя е стожерът на организацията и мотор на ресторанта. Диана способства със своя креативен метод и нюх към естетиката. Георги споделя историите, които дават душа на мястото.
„ Всичко тук е направено с възприятие и почитание към предишното “, споделя той. Освен атмосферата, ресторантът предлага и съвременна кухня на ненадейно високо за родопско село равнище. Гостите постоянно идват с настройката да получат българското „ почти “, само че остават сюрпризирани от качеството. Менюто съчетава традиция и гурме метод както към храната, по този начин и към визията й. Музиката е подбрана - ретроджаз и българска сцена. Лятната градина събира аплодисменти с цветя, дух на домакински уют и е същинско място за зевзеци и дълги мухабети.
„ За тези, които питат за тоалетна, първо ги изпращам на открито и им диря вестници “, усмихва се Георги. Сега той търси остаряла телефонна кабина, която да постави пред ретроресторанта, още веднъж със зевзешка цел - в нея да праща „ всички, които приказват високо по телефона “.
Ретроресторантът е и непроменяемо място за сбирки на локалния „ женски парламент “. Достолепните дами от 2008 година насам се събират всеки ден на кафе. Всяка знае точното си място на огромната маса и своя „ сектор “. Рядко има отсъстващи. Не получават заплати, само че безусловно са национално заседание - каквото решат за селото, това е.
Георги е душата, Галя е моторът
Георги е на 58 години и е един от най-видните зевзеци в региона. За половинката си Галя споделя, че е „ с шест ръце “ и че без нея нищо от направеното нямаше да съществува. Той е разговорлив и душа на компанията, а тя работи - доказвайки тезата на Маргарет Тачър, че в случай че искаш нещо да се каже, би трябвало да разчиташ на мъж, а да се свърши - на жена.
Дъщеря му Диана пък е събитие. Тя се занимава с изобразително изкуство от детството си - снимка, статуя, графичен и интериорен дизайн. Всичко, до което се допре, носи ясно различим жанр. Идейният план за Музея на гайдата дава съвременна визия за показване на гайдарството - като жива история, в която можеш да видиш работилницата на майстора, да научиш развиването на инструмента и да чуеш гласовете на знаковите гайдаджии. Диана се връща в Родопите след години в чужбина. Един от плановете й е възобновяване на остарялото килийно учебно заведение в Стойките като workspace център - място за работа и творчество.
Освен това тя е и отличен готвач. На Националната кулинарна купа " България 2022 " тя впечатлява журито и печели среброто в категория „ Готвач на България “. Синът на Георги - Антон, пък е гайдар, част от 101 каба гайди, и сега учи в Националната гимназия за театрални и екранни изкуства в Пловдив.
Модерен шестседалков въжен превоз с потенциал 2400 души на час води туристите от курорта към селото, където ги посрещат къщи за посетители и дребни хотели. Хората постоянно слизат до Стойките с желанието просто да хапнат нещо небрежно. В центъра на селото обаче ги чакат изненади в едновремешната постройка на хоремага. Интересното е, че и най-елитните посетители се стремят да влязат в това тогавашно пространство. Сега там се обитава ретроресторант „ Борика “, правоприемник на едноименния хоремаг.
Още с прекрачването на прага човек схваща, че Айнщайн като че ли е бил прав - при огромно предпочитание можеш да пътуваш във времето. Хората инстинктивно реагират с възклицание, тъй като попадат в различен свят. Интериорът във всяка посока пресъздава атмосфера от 70-те, 60-те и даже 30-те години на предишния век. Всеки ъгъл е друг и носи личен дух, събран от достоверни предмети и мемоари. Посетителят избира място и като че ли задейства своя персонална машина на времето.
Сервирането също е част от прекарването - в остаряла посуда от стогодишен порцелан и бакър. Дори напитките идват в буркани, както в миналото са ги поднасяли в селските домове. Всичко е същинско и деликатно подбрано, с цел да сътвори чувство за достоверност.
Менюто извън е на родопски диалект и е същото, каквото е било и в хоремага в миналото.
„ Ресторантът е разграничен на кътове и всеки носи духа на обещано време. Има хора, които се разплакват, като видят къта на баба “, споделя стопанинът Георги Георгиев. Бабината стаичка е с ковьори, килими, домашна потребност и едновремешен бюфет. Цялата класификация носи уюта на поколението, построило тази постройка. Толкова е достоверно, че като че ли старата жена преди малко е излязла и скоро ще се върне. Освен това в ретронаследника на хоремага има ъгъл с библиотека, сепаре за усамотение и детски ъгъл, в който хлапетата играят на воля, даже може да поспят - само че в свят, изключващ новите технологии. Има игри и за възрастни - шах и табла. С разказите на стопанина всичко оживява - това не е просто фон, а жива памет за поколенията. В допълнение, в постройката работи и магазин с всичко належащо. Така хоремагът е жив, въпреки към този момент да няма хотелска част.
От кооперативен дом до паметно място
Стопанинът Георги Георгиев усърдно събира историята на хоремага и споделя по какъв начин концепцията за него се заражда през 1968 година с желанието на локалните за кооперативен дом в селото. Както знаем, хоремаг значи " хотел, ресторант и магазин в едно ".
Първата копка е направена на 1 май същата година от локални хора и майстори. Строителството обаче се оказва съществено предизвикателство. Мястото основава компликации, а дерета постоянно заливат изкопите и пречат на работата. Плановете се трансформират, само че хората не се отхвърлят и не престават с напъните си. Цялото село взе участие в построяването - кой с труд, кой с помощ, кой с организация. Година по-късно постройката към този момент е реалност. Официалното разкриване е на 1 април 1970 година. Ресторантът бързо се трансформира в център на публичния живот. Там се събират хората, там звучат музика и смях и се основават мемоари.
Един от най-запомнящите се моменти е присъединяване на „ Борика “ в Роженския събор през 1969 година. Тогава ресторантът работи като мобилна конструкция в палатки измежду хилядите гости. Приготвят се големи количества храна, с цел да се посрещнат гостите. Оркестър свири онлайн, а атмосферата притегля вниманието на всички. Дори Тодор Живков стопира точно при тях, притеглен от музиката и оживлението. Ресторантът печели първо място по оборот и се трансформира в същинска легенда. През годините мястото минава през разнообразни интервали и стопани - има време на напредък, само че и моменти на крах и давност. В един интервал постройката даже е употребена като склад, което трансформира образа й. Но в Стойките са известни, че нищо не оставят на самотек и имат сериозна гражданска позиция за всичко. Така хоремагът се възражда.
Нов живот за остарялата механа
През 2018 година ресторантът на хоремага е стихотворец от Георги Георгиев, който след четири мандата като кмет на селото се заема да преобрази мястото. Той поема самодейността да върне живота и духа на „ Борика “. За благополучие, разчита на своята половинка Галя и щерка си Диана.
И по този начин се основава пространство, което впечатлява с идея и жанр. Ретроресторантът се трансформира в бутиково място с ясна еднаквост. Всеки подробност е деликатно селекциониран и носи обръщение. Педантичната Галя е стожерът на организацията и мотор на ресторанта. Диана способства със своя креативен метод и нюх към естетиката. Георги споделя историите, които дават душа на мястото.
„ Всичко тук е направено с възприятие и почитание към предишното “, споделя той. Освен атмосферата, ресторантът предлага и съвременна кухня на ненадейно високо за родопско село равнище. Гостите постоянно идват с настройката да получат българското „ почти “, само че остават сюрпризирани от качеството. Менюто съчетава традиция и гурме метод както към храната, по този начин и към визията й. Музиката е подбрана - ретроджаз и българска сцена. Лятната градина събира аплодисменти с цветя, дух на домакински уют и е същинско място за зевзеци и дълги мухабети.
„ За тези, които питат за тоалетна, първо ги изпращам на открито и им диря вестници “, усмихва се Георги. Сега той търси остаряла телефонна кабина, която да постави пред ретроресторанта, още веднъж със зевзешка цел - в нея да праща „ всички, които приказват високо по телефона “.
Ретроресторантът е и непроменяемо място за сбирки на локалния „ женски парламент “. Достолепните дами от 2008 година насам се събират всеки ден на кафе. Всяка знае точното си място на огромната маса и своя „ сектор “. Рядко има отсъстващи. Не получават заплати, само че безусловно са национално заседание - каквото решат за селото, това е.
Георги е душата, Галя е моторът
Георги е на 58 години и е един от най-видните зевзеци в региона. За половинката си Галя споделя, че е „ с шест ръце “ и че без нея нищо от направеното нямаше да съществува. Той е разговорлив и душа на компанията, а тя работи - доказвайки тезата на Маргарет Тачър, че в случай че искаш нещо да се каже, би трябвало да разчиташ на мъж, а да се свърши - на жена.
Дъщеря му Диана пък е събитие. Тя се занимава с изобразително изкуство от детството си - снимка, статуя, графичен и интериорен дизайн. Всичко, до което се допре, носи ясно различим жанр. Идейният план за Музея на гайдата дава съвременна визия за показване на гайдарството - като жива история, в която можеш да видиш работилницата на майстора, да научиш развиването на инструмента и да чуеш гласовете на знаковите гайдаджии. Диана се връща в Родопите след години в чужбина. Един от плановете й е възобновяване на остарялото килийно учебно заведение в Стойките като workspace център - място за работа и творчество.
Освен това тя е и отличен готвач. На Националната кулинарна купа " България 2022 " тя впечатлява журито и печели среброто в категория „ Готвач на България “. Синът на Георги - Антон, пък е гайдар, част от 101 каба гайди, и сега учи в Националната гимназия за театрални и екранни изкуства в Пловдив.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ