Мартин Котее е регионален директор за Югоизточна Европа в германската

Мартин Котее е районен шеф за Югоизточна Европа в немската демократична фондация „ Фридрих Науман “. От 2004 до 2010 година Котее беше представител на немския президент Хорст Кьолер.

Дъждовни води: Шест партии ще влязат в новия български парламент, силите сред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са изравнени. Накъде води всичко това?

Мартин Котее: Резултатът от изборите не е неочакван, само че е разочароващ. ГЕРБ още веднъж има дребни преднина, реформаторите още веднъж са на минимална отдалеченост зад тях. И още веднъж мъчно можем да си представим по какъв начин ще бъде формирано устойчиво държавно управление, тъй като двете огромни обединения събират по към 25%, а пък им липсват сътрудници за сглобяване на градивно болшинство. Излиза, че България още веднъж губи време и изостава.

А Москва, която желае да отслаби демокрацията в Европа, несъмнено потрива предостатъчно ръце. В същото време екстремистите, които намерено се кълнат в Кремъл, събират 15% и се качват на трето място. За България това е доста, само че в случай че го гледаме в европейски мащаб, тези цифри въпреки всичко остават под нивото на това, което би могло да се чака.

Движение за права и свободи, което са държи основно на турското малцинство, явно е изгубило част от мобилизационния си потенциал, социалистите станаха едноцифрени. Загадъчен си остава триумфът на Има Такъв Народ: всеки, който през днешния ден продължава да гласоподава за тях, на практикапросто се подиграва с демокрацията.

Дъждовни води: А дали в този парламент може да се сформира държавно управление? Какво?

Мартин Котее: Ако един застой може „ да тъпче на място “, тогава сега се случва таман това: застоят тъпче на място. А „ застой “ на процедура значи връщане обратно. От моя позиция е изключено ГЕРБ да сглобят някакво болшинство в новия парламент. Тоест, чакам по-скоро ново служебно държавно управление и още едни избори през тази година. Какъв обаче е казусът тук? От подобен процес на събитията
печели един-единствен човек: президентът Радев.
В изискванията на народна власт страната принадлежи на своите жители, на всеки един от тях. А тук през множеството време от последните две години страната принадлежеше единствено на президента – и вероятно по този начин ще продължи. Българките и българите отново пропуснаха шанса да си върнат страната.

Дъждовни води: А дали в действителност фигурата на Бойко Борисов е решаваща в тази ситуация? Дали без него би била допустима необятна коалиция? И какво ще бъде бъдещето на Борисов освен това състояние?

Мартин Котее: С Бойко Борисов България не може да реализира автентичен пробив към бъдещето. Но дали и без него това ще стане? Резултатите от изборите пораждат подозрение. Ако реформаторското обединяване към Кирил Петков и Христо Иванов поддържа ГЕРБ без Борисов, това ще бъде пестник за огромна част от техните гласоподаватели. Ситуацията е доста заплетена, а реформаторите първоначално имат една огромна задача: да запазят целостта на съюза си. Което единствено по себе си не е лека задача, мисля аз.
Колкото до Борисов, съгласно мен за него най-важното е да не влезе в пандиза,
да може да остане в страната и да резервира реномето и препитанието си. Ако за това се откри някакъв метод, то ще е най-малко някакъв принос към бъдещето. Ясно е обаче, че реформаторите имат още дълъг път пред себе си и първоначално би трябвало да погребат очакванията за бързи триумфи. Но това най-малко им дава шанса да стартират да построяват свои устойчиви партийни структури, с цел да пуснат същински корени измежду популацията. Сега е моментът да се постави главният камък, върху който да се построи бъдещият триумф.

Дъждовни води: Преди изборите редица немски медии разясниха обстановката в България по доста сериозен метод – най-много поради структурната корупция, поради непрозрачното дългогодишно ръководство на Борисов, само че и поради поддръжката, която той през всичките тези години получава от Мюнхен, Берлин и Брюксел. Справедливи ли бяха тези мнения? На какво българско държавно управление в този момент се надяват Берлин и Брюксел?

Мартин Котее: Проблем е, когато пред партии, които вкъщи са изгубили доверие, в чужбина не престават да постилат аления килим – само тъй като те са европейски потребни. Зейнала е бездна сред полезностите, които Европа проповядва на всеослушание, и краткосрочната действителна политика, която в последна сметка се води. Тази бездна би трябвало да се затвори и това е задача на Европа, а не толкоз на България. За това сбъркано развиване не носят отговорност избирателките и гласоподавателите в България.

Дъждовни води: Днес немският канцлер Олаф Шолц е в Букурещ, където ще се срещне и президентката на Молдова Мая Санду. Естествено, всичко това е директно обвързвано с нападението на Русия против Украйна. Дали след тези избори нещо ще се промени в българските позиции към войната? Каква съгласно Вас е ролята на Радев?

Мартин Котее: Проевропейската президентка на Република Молдова Мая Санду се намира в обстановка, в която страната ѝ е обект на солидна съветска подривна активност.
Проруски олигарси провеждат платени митинги
против нея. Румъния поддържа Молдова, само че останалите страни от Европейски Съюз прекомерно постоянно си затварят очите. Тъкмо заради това е добре, че федералният канцлер Олаф Шолц ще се срещне с президентката, тъй като епохалният поврат се случва и в Молдова, най-много в Молдова. Стратегическото значение на тази дребна страна за бъдещето на Европа е даже по-голямо, в сравнение с можем да си представим. А откакто Молдова има такова стратегическо значение, тогава България, като член на Европейски Съюз, е даже доста по-решаваща страна.

Става дума за следното:
не трябва да се позволява България да се люшне към Русия,
тя би трябвало твърдо да остане на страната на Европа. Не съм сигурен обаче дали това е ясно на всички в и в европейските столици. В случая българският президент играе една извънредно непрозрачна роля, а неведнъж потвърдената му базисно проруска позиция – след като завоюва втория си мандат с проевропейски изявления, поражда угриженост и ни държи нащрек. Европа ще постъпи мъдро, в случай че деликатно гледа Радев в ръцете.

Дъждовни води: Понеже споменахме Молдова. Тази страна се намира под голяма опасност, Русия води там хибридна война, която скоро може да стане и кървава. Приднестровието е под съветски надзор, популацията е разграничено. Мнозина наблюдаващи считат, че и България е в сходно състояние. В един американски тв сериал даже видяхме, по какъв начин Русия унищожава българския Черноморски флот и прави прелом в София. Има ли такава заплаха?

Мартин Котее: Нека не изпадаме в обезверение. В същото време дано застанем очи в очи с действителността. От 24 февруари 2022 година до момента западноевропейските държавни управления, и изключително немското държавно управление, като че ли се занимават единствено с разбор на позволените неточности, вместо уверено да си извадят поучения от тях и да приведат външнополитическите си позиции в благозвучие с действителността. Резултатите от изборите в България дават късмет точно да се извърши такова уверено преосмисляне. Защото с цел да опазим Европа, ние би трябвало да променим доста неща.

Текстът е препубликуван от „ Дойче веле “, негов създател е Александър Андреев. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!