Мартин Деспов Още по темата Продажбите на портфейли от вземания

Мартин Деспов

Още по тематиката
Продажбите на портфейли от вземания от страната банките мощно подвигнаха приходите и облагите в колекторския бранш

Въпреки слабото полугодие прогнозите са за мощно последно тримесечие в продажбата на необслужвани вземания и общо покупко-продажби за 1 милиарда евро

Раздвижване и съществени растежи за 2017 година са прогнозите за продажбата на корпоративни обезпечени задължения

Колекторските сдружения са купили " неприятни " отговорности за 900 млн. лева през 2016 година

След продажбите на потребителски заеми банките към този момент продават и корпоративен дълг

Купувач на портфейла от 93 млн. евро е българското сдружение на норвежката B2Holding

Колекторските организации изкупиха неприятни отговорности за 1 милиарда лева, прогнозите за 2017 година са за удвояване

Директорът в норвежката B2Holding, която през лятото купи втората по величина колекторска компания в България, пред " Капитал "

За първата половин година са подписани покупко-продажби за над 600 млн. лева В момента се продават неприятни портфейли за още 550 млн. лева

Колекторските компании изкупиха портфейли от задължения за над половин милиард лв., което им донесе бизнес за години напред

България е страната, в която казусът е изключително изострен

За да се отпуши банковото финансиране, би трябвало да се позволи и казусът с високата корпоративна задлъжнялост

Пазарът на необслужвани отговорности се раздвижва и към този момент има договорка за портфейл от 50 млн. евро

Мартин Деспов е изпълнителен шеф на Агенция за събиране на вземания (АСВ). Той е и един от създателите й, както и един от двамата й шефове до продажбата на компанията след разрастването й. От 2016 година АСВ е част от интернационалната B2Holding, чиято централа е в Осло, Норвегия. Българската компания е една от водещите в придобиването на отговорности в България и Румъния. Мартин Деспов продължава да управлява АСВ като един от двамата й изпълнителни шефове. Има дълготраен мениджърски опит в събирането и ръководството на вземания във финансовия бранш. Бил е на управителни позиции във водеща небанкова финансова институция. Завършил е финанси в УНСС.С въвеждане на 10-годишна безспорна отминалост на отговорностите в бизнеса с изкупуване на вземания цените на бъдещите покупко-продажби ще се намалят.Очакванията ни са през идващите няколко години вложенията в портфейли да доближат над 200 млн. евро.
Какво е мнението ви за предлаганата 10-годишна безспорна отминалост на отговорностите на физически лица?
- Бих споделил, че показаният законопроект е спорен, недомислен, даващ привилегия на дребна част от обществото и с капацитета да повреди всички останали. Подкрепяме положителната концепция, че не би трябвало да има " безконечни " длъжници и че не е заслужено потребителите с финансови усложнения да бъдат натоварвани с несъразмерни разноски в хода на събирането на отговорностите им по правосъден път. Въпросът е дали, по този начин показан, законопроектът взема решение дейно казуса на тази дребна част от обществото, която не е в положение да обслужва трайно задълженията си. С този закон ще бъде нарушен фрапантно салдото сред ползите на кредиторите и на кредитополучателите. Големите компании, предоставящи заеми или артикули и услуги с отсрочено заплащане, както и тези, които купуват вземания, ще понесат огромни загуби, само че ще останат на пазара и ще се приспособяват, като затегнат изискванията за кредитиране и покачат цената на заемния запас. В бизнеса с изкупуване на вземания цените на бъдещите покупко-продажби ще се намалят. Това значи, че банките ще получат по-малко пресен запас за портфейлите си. Сделките няма да станат по-малко мечтани, само че ще се подписват на по-ниска цена.

Какъв ще е резултатът за потребителите?
- Значителна част от семействата в страната, които употребяват заеми и ги обслужват постоянно - 87-88%, ще би трябвало да се сблъскат със усложнен и по-скъп достъп до кредитиране. Всеки заем ще бъде придружен от спомагателни гаранции, което ще оскъпи кредитирането и ще го забави. Това сигурно не е заслужено. Остават тези 12-13% от семействата, които заради една или друга причина не обслужват заемите си. Процесът на правосъдно събиране на задълженията и сега е нескончаем и сложен, като постоянно лишава повече от 10 години. В изискванията на 10-годишна безспорна отминалост и риска да не върнат предоставения от тях заемен запас кредиторите ще ускорят внезапно дейностите си по събиране на вземанията, в това число тези по правосъден път, което ще окаже мощен напън върху огромна част (95%), от кредитополучателите с непогасени отговорности. Ще намалее до най-малко опцията за предоговаряне и разсрочване на задълженията им. Статистиката ни демонстрира, че над 75% от жителите с повече от едно правосъдно обвързване не обслужват и отговорностите си към страната. На процедура с тази смяна им се дава спомагателна привилегия за сметка на всички правилни платци и кредитори. Дава се привилегия и на така наречен кредитни милионери, които имат ресурса да забавят правосъдния развой задоволително дълго. Така показан, законът протяга ръка на съществени правила в стопанската система и правото, един от които е, че отговорностите би трябвало да се обслужват, което може да сътвори предпоставки за икономическа застоялост с всички произлизащи от това негативи. Законопроектът ще подтиква специалността " безконечен " дебитор, а с неизбежното стягане и повишаване на достъпа до кредитиране има заплаха на пазара да се завърнат незаконните лихвари от сивия бранш. Има по-добър метод проблемите на безконечния дебитор да бъдат решени - със Закон за банкрута на физическите лица, необятно застъпен в практиката на европейските страни. За страдание новият законопроект на тази тема от 21 юли 2017 година още веднъж не дава обективна отбрана на кредиторите. В композиция двата законопроекта в този си тип биха довели до дългова почивка и до непредвидими загуби за финансовия бранш и за стопанската система. По-разумно е потребителите да бъдат облекчени с понижаване на разноските в правосъдното произвеждане да вземем за пример.

Какви са трендовете на развиване в бранша на фирмите за изкупуване на задължения сега?
- Растящите размери, които се изкупуват, повишението на финансовите резултати на сдруженията в бранша и навлизането на задгранични стратегически вложители са явен сигнал за динамично развиване и положителни вероятности. През последните години фирмите в бранша сме вложили стотици милиони в покупката на портфейли, като по този метод подкрепяме стабилността на финансовата система. България е един от относително перспективните в нашия бизнес пазар в района и прогнозите са размерите да продължат да порастват. Фактори са по-високият дял на необслужваните заеми спрямо останалите страни от Европейски Съюз и желанието на кредиторите да отпишат неприятните си вземания по-бързо, подтиквани и от банковия регулатор. Очакванията ни са през идващите няколко години вложенията в портфейли да доближат над 200 млн. евро. За страдание, в случай че се одобряват препоръчаните промени в законодателството, вложенията ще спаднат фрапантно, което ще се отрази и на резултатите на продавачите, т.е. на кредитните институции.

Как се отрази на АСВ смяната в собствеността?
- Положително. Имаме достъп до финансов запас, което е значимо за развиването ни в изискванията на възходящ пазар. Освен това интернационалните компании идват със своите познания за пазара и разбирания за етично държание. Носят със себе си позитивния имидж на промишлеността, което ни оказва помощ да убедим банките, че сме верният сътрудник. Банките избират да работят с интернационалните компании с явен капитал и правила. Новият притежател ни даде достъп до огромния пазар. Конкуренцията пораства, а това безспорно е позитивно за всички на пазара. Кредиторите получават по-голяма ликвидност и усъвършенстват своята доходност. Потребителите с просрочени задължения също печелят. Отделяме им доста повече персонално внимание и време. Комуникираме с тях интензивно, с цел да намерим излаз от създалата се обстановка, водим договаряния и им предлагаме разнообразни разновидности за разсрочено заплащане.

Постигате голяма доходност на приходите през 2016 година - на какво се дължи и това ли са обичайните маржини в бранша в Европа?
- На огромни размери, както и на струпване в продължение на доста години. Един портфейл не се създава за година-две. Ефективността ни е по-висока. Очакванията ни са с навлизането на пазара в по-зрял интервал доходността сигурно да се трансформира в посока надолу. Това е следено във всички растящи пазари.

Вашият притежател по какъв начин прави оценка средата, в която работи тук?
- Пазарът на Балканския полуостров е естествена стъпка за всеки огромен европейски състезател. Компанията е с наличие в над 15 страни. Регионът е забавен, тъй като тук процесите по продажба закъсняха доста. Румъния се движи с доста по-големи крачки във връзка с постигане търгуваните размери в другите европейски страни. България към момента изостава, макар че през последните две години има отчетлива смяна в желанията и желанията на банките да продават. Променя се конюнктурата, трансформират се цените, а на пазара към този момент вземат участие и компании, които са подготвени да купуват и обезпечени портфейли - корпоративни заеми и заеми за дребни и междинни предприятия.

Очаква ли се влизането и на други интернационалните компании като нови притежатели и промяна на собствеността на компании в бранша?
- Дори с вероятностите за растеж, пазарът е относително кондензиран и незадоволително огромен, с цел да поеме всички огромни европейски играчи. Независимо от това нашите упования са, че на пазара ще стъпят и други интернационалните компании през идващите няколко години, което е най-логично да стане с придобиване на съществуващи компании. Не изключваме и покупко-продажби за консолидация на пазара, което е натурален развой. Политическата неустойчивост през последните няколко години, както и непрекъснатите промени в законодателството в посока увреждане на кредиторите може да се окажат спънка пред стратегическите вложители.

Вие бихте ли купили и различен локален състезател?
- На този стадий не обсъждаме такава опция, само че, познавайки желанията на интернационалните компании за растеж, не изключвам ние или някой различен след несъмнено време да се замисли за такава стъпка. В момента за нас е по-удачно да растем органично. Сделката за придобиването на АСВ е прекомерно прясна за нашия холдинг, с цел да мислим за разширение.

Компанията ви купи един от огромните портфейли - 182 млн. лева на Уникредит Булбанк. Каква част от него и за какъв брой месеца сте събрали?
- Корпоративните портфейли с обезпечения са особени. За да се осъществя дълг, който банка не е съумяла да осъществя с години, трябват още години. Твърде рано е. Резултат можем да чакаме през идващите години. При подобен вид портфейли фирмите са в неплатежоспособност, а процедурите по неплатежоспособност са мудни, не зависят от волята на кредитора. Това е една от аргументите резултатът да идва доста по-късно и по-бавно и да е неразбираем занапред. Това беше първа договорка и за пазара на подобен вид портфейл и може да се одобри като тест.

Отварят ли се банките към продажба на портфейли? Какви портфейли са продали за последната година и какви се оферират сега?
- Банките несъмнено започнаха да продават портфейли по-активно. Не с темповете и размерите, които чакахме и заложихме за тази година, само че въпреки всичко те са главният мотор на пазара. Имаме към този момент значими образци за покупко-продажби с огромни портфейли. Сделки към този момент се подписват от време на време и на по-ранен стадий, което респективно увеличи и цените. Кредитните институции продават главно портфейли с необезпечени потребителски заеми. АСВ е главен участник на пазара от страна на купувачите на такива портфейли. Разработихме и нов сегмент на пазара - изкупуване на портфейли с необслужвани обезпечени корпоративни заеми. АСВ подписа с Уникредит Булбанк най-мащабна договорка в този сегмент до момента. Очакванията ни са точно този сегмент да се развива най-динамично до края на тази и идната година.

Как се случват продажбите на портфейли в този момент спрямо преди година? На какви цени? Споменахте покачване на цените?
- Банките към този момент оферират по-пресни портфейли с концепцията по-рано да освободят запас. Има наклонност на увеличение на предлаганите за продажба обезпечени портфейли, главно с корпоративни вземания и такива за дребни и междинни предприятия. Тенденцията е към повишение на цените на покупко-продажбите, дължащо се на по-голямата конкуренция. Разликата с цените преди две-три години е забележителна. Вече има покупко-продажби, подписани при 35-40% от цената на портфейла. Има портфейли, които се продават и на цена под 10%. Всичко зависи от капацитета за събираемост. Предстоящите промени в законодателството по линия на 10-годишната отминалост обаче биха охладили пазара и ще смъкват доста цените. Портфейлите с потребителски заеми, които се оферират все по-често, са със срочност под две години. Корпоративните обезпечени вземания са с по-късен матуритет, защото банките са се опитвали преди този момент да съберат вземанията. Срочността нормално е сред 3 и 5 години. Обемите се резервират на равнищата от предходната година.

Очаквате ли повече дълг на пазара около натиска върху банките за понижаване равнището на необслужваните заеми?
- Както Българска народна банка, по този начин и Световната банка и МВФ ясно дадоха сигнал, че равнището на необслужваните заеми в България към момента е прекомерно високо по отношение на междинното в Европейски Съюз. Мениджърите на банките в България от дълго време знаят това и подхващат нужните ограничения, с цел да ускорят процеса по продажба на просрочените си заеми. Дори и да не се осъществен прогнозите за удвояване на размера на задълженията, които ще бъдат изкупени тази година, сигурно ще отбележим следващ растеж и нов най-голям стойностен размер. До края на годината ще забележим сигурно още най-малко две огромни покупко-продажби. Основните размери се чака да бъдат от корпоративни обезпечени заеми. При потребителските заеми пазарът е навлязъл в избрана цикличност, банките са постигнали непоклатимост и регулярност.

Рано ли е да се приказва за второстепенен пазар на неприятни задължения?
- Има единични покупко-продажби на второстепенен пазар, само че по-скоро сега са изключения. Няколко компании са опитвали да провеждат такива търгове. Очаквано цените са извънредно ниски. Има покупко-продажби, когато компания реши, че няма времеви запас да се концентрира върху избрана част от портфейла си и избира, вместо да го неглижира, да го продаде на друга компания. Няма развъртян второстепенен пазар на вземания.

Освен банките кой още продава дълг и в какви размери?
- Най-големите размери се продават от банките. След това като размер са продажбите от небанкови финансови институции. Един от телекомите от време на време прави продажби, само че, съотнесени към общата стойност на продажбите, те са доста дребни. От ютилити компании доста рядко някой подхваща дейности за разлика от Румъния да вземем за пример, където съвсем ежемесечно те продават вземания.