18-годишен създаде карта на войната по пътищата– тя разкри тишината между институциите
М артин Атанасов е едвам на 18 години, само че към този момент е създател на един от най-обсъжданите цифрови планове у нас – " Черна писта “ . Това е интерактивна карта, която пресъздава всички пътнотранспортни катастрофи (ПТП) в България от 2021 година до април 2025 година с публични данни от Министерство на вътрешните работи. Проектът е основан изцяло безплатно и има една съществена цел – да покаже лицето на „ войната по пътищата “ не посредством суха статистика, а посредством въздействаща визуализация, която да предизвика социална отговорност.
От Vesti.bg беседваме с Мартин за концепцията зад платформата, провокациите по пътя и вярата, че смяната е допустима.
Мартин, от кое място потегли концепцията за плана?
Поводът беше злополуката в Айтос. Замислих се за какво няма място, където човек да види къде в България се случват най-вече произшествия. „ Черна писта “ е интерактивна карта, основана на публични данни от Министерство на вътрешните работи, която пресъздава над 177 хиляди катастрофи, с близо 25 хиляди ранени и 1 478 починали. Всяка алена точка на картата е една злополука. Когато я отвориш, мащабът на казуса безусловно те зашеметява.
Какво искаш да постигнеш с този план?
Основната цел е да предизвикваме хората да се замислят. Защото казусът не е едностранен. Имаме безотговорни водачи, само че имаме и неприятна инфраструктура – некачествена настилка, липса на мантинели, неприятна маркировка. Всеки от нас взе участие в придвижването – като водач, пасажер или пешеходец – и всички носим отговорност. Шофирането в нетрезво положение, под въздействието на опиати, с превишена скорост – това са действителни и чести аргументи за произшествия. Не би трябвало да позволяваме хората да мислят, че " на тях не може да се случи сходно нещо " . Данните споделят противоположното. Картата е и покана за деяние – да се направи нещо съответно.
Колко време ти лиши създаването?
Около месец и половина. Започнах от нулата – без механически знания. Сам се образовах по какъв начин се работи с географски осведомителни системи. Проектът ми коства само време. Получих безплатна поддръжка от няколко обществено виновни компании. Също по този начин получих доста помощ от комуникационната агенция, в която работя.
Какво беше най-трудното?
Най-трудното беше самото начало – да схвана какво и по какъв начин би трябвало да направя. Данните от Министерство на вътрешните работи пристигнаха в относително добър тип, което оказа помощ. Но всичко останало – от разбора на данните до визуализацията и дизайна на платформата – прекосих самичък. Процесът не беше лек, само че резултатът си коства. Отскоро „ Черна писта “ е обект на DDoS (вид кибер офанзива, при която голям брой компютри или устройства (включително IoT устройства) наводняват задачата (уебсайт, сървър, мрежа) с трафик, с цел да я създадат недостъпна за законни консуматори - бел.ред.) атаки. Опитват се да я срутен. Но с помощта на сътрудниците ми, към този момент не е падала.
Получи ли противоположна връзка от хората?
Да. Реакциите бяха хиляди. Имам известия от хора, които са разкрили родственик – майка, баба – на картата. Хора, които споделят персонални нещастия. Това прави казуса действителен и непосредствен. Това е още една причина да не стопираме.
Какво те стимулира най-силно?
Реакциите. Те ми дадоха вяра, че има интензивно гражданско общество. Че хората не са апатични, както постоянно се счита. Искам този план да стигне до институциите. Да бъде употребен от общини, министерства, пътни специалисти. Защото, в случай че едно 18-годишно момче може да направи нещо такова без финансиране, представете си какво може да се реализира с действителна поддръжка.
Имаш ли персонална история, обвързвана с ПТП?
Не. За благополучие, не съм преживявал сериозна злополука. Но това не ме прави по-малко зает. Всеки ден виждаме образци за неблагоразумие на пътя. Всеки ден губим човешки животи. Не можем повече да пренебрегваме този проблем.
Смяташ ли, че страната ще откликне на плана?
Надявам се. Засега няма публична реакция. Аз съм отворен за партньорства – с администрацията, с Неправителствени организации, с частния бранш. „ Черна писта “ би била потребна за доста структури – общини, министерства, пътни организации. В България постоянно институциите не си приказват между тях. Ако тази карта помогне за по-добра съгласуваност, ще съм благополучен. Ако аз – 18-годишен възпитаник без техническо обучение – мога да направя това, представете си какво могат специалистите със средства и запаси.
Кой е най-важният урок, който научи?
Че има смисъл. Че когато имаш концепция и я следваш с неизменност и предпочитание, хората ще откликнат. И че с цел да решим огромните проблеми, би трябвало да работим дружно – институции, специалисти и жители. Само по този начин ще създадем пътищата в България по-безопасни.
" Черна писта " може да бъде забелязана на:
Проектът остава отворен за надграждане и оферти от всички заинтригувани.
От Vesti.bg беседваме с Мартин за концепцията зад платформата, провокациите по пътя и вярата, че смяната е допустима.
Мартин, от кое място потегли концепцията за плана?
Поводът беше злополуката в Айтос. Замислих се за какво няма място, където човек да види къде в България се случват най-вече произшествия. „ Черна писта “ е интерактивна карта, основана на публични данни от Министерство на вътрешните работи, която пресъздава над 177 хиляди катастрофи, с близо 25 хиляди ранени и 1 478 починали. Всяка алена точка на картата е една злополука. Когато я отвориш, мащабът на казуса безусловно те зашеметява.
Какво искаш да постигнеш с този план?
Основната цел е да предизвикваме хората да се замислят. Защото казусът не е едностранен. Имаме безотговорни водачи, само че имаме и неприятна инфраструктура – некачествена настилка, липса на мантинели, неприятна маркировка. Всеки от нас взе участие в придвижването – като водач, пасажер или пешеходец – и всички носим отговорност. Шофирането в нетрезво положение, под въздействието на опиати, с превишена скорост – това са действителни и чести аргументи за произшествия. Не би трябвало да позволяваме хората да мислят, че " на тях не може да се случи сходно нещо " . Данните споделят противоположното. Картата е и покана за деяние – да се направи нещо съответно.
Колко време ти лиши създаването?
Около месец и половина. Започнах от нулата – без механически знания. Сам се образовах по какъв начин се работи с географски осведомителни системи. Проектът ми коства само време. Получих безплатна поддръжка от няколко обществено виновни компании. Също по този начин получих доста помощ от комуникационната агенция, в която работя.
Какво беше най-трудното?
Най-трудното беше самото начало – да схвана какво и по какъв начин би трябвало да направя. Данните от Министерство на вътрешните работи пристигнаха в относително добър тип, което оказа помощ. Но всичко останало – от разбора на данните до визуализацията и дизайна на платформата – прекосих самичък. Процесът не беше лек, само че резултатът си коства. Отскоро „ Черна писта “ е обект на DDoS (вид кибер офанзива, при която голям брой компютри или устройства (включително IoT устройства) наводняват задачата (уебсайт, сървър, мрежа) с трафик, с цел да я създадат недостъпна за законни консуматори - бел.ред.) атаки. Опитват се да я срутен. Но с помощта на сътрудниците ми, към този момент не е падала.
Получи ли противоположна връзка от хората?
Да. Реакциите бяха хиляди. Имам известия от хора, които са разкрили родственик – майка, баба – на картата. Хора, които споделят персонални нещастия. Това прави казуса действителен и непосредствен. Това е още една причина да не стопираме.
Какво те стимулира най-силно?
Реакциите. Те ми дадоха вяра, че има интензивно гражданско общество. Че хората не са апатични, както постоянно се счита. Искам този план да стигне до институциите. Да бъде употребен от общини, министерства, пътни специалисти. Защото, в случай че едно 18-годишно момче може да направи нещо такова без финансиране, представете си какво може да се реализира с действителна поддръжка.
Имаш ли персонална история, обвързвана с ПТП?
Не. За благополучие, не съм преживявал сериозна злополука. Но това не ме прави по-малко зает. Всеки ден виждаме образци за неблагоразумие на пътя. Всеки ден губим човешки животи. Не можем повече да пренебрегваме този проблем.
Смяташ ли, че страната ще откликне на плана?
Надявам се. Засега няма публична реакция. Аз съм отворен за партньорства – с администрацията, с Неправителствени организации, с частния бранш. „ Черна писта “ би била потребна за доста структури – общини, министерства, пътни организации. В България постоянно институциите не си приказват между тях. Ако тази карта помогне за по-добра съгласуваност, ще съм благополучен. Ако аз – 18-годишен възпитаник без техническо обучение – мога да направя това, представете си какво могат специалистите със средства и запаси.
Кой е най-важният урок, който научи?
Че има смисъл. Че когато имаш концепция и я следваш с неизменност и предпочитание, хората ще откликнат. И че с цел да решим огромните проблеми, би трябвало да работим дружно – институции, специалисти и жители. Само по този начин ще създадем пътищата в България по-безопасни.
" Черна писта " може да бъде забелязана на:
Проектът остава отворен за надграждане и оферти от всички заинтригувани.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ