Писмо до моето Аз преди развода
Марта Бодифелт е коуч и основател на блог за дами, които минават през тестванията на развода. Преживяла сама разтърсванията на този спешен миг, тя стартира да търси ясна тенденция, препоръки и проект от съответни стъпки, с които да се съвземе и да поеме отговорност за новия си живот. След като построява ясна тактика и излиза невредима от този стадий на живота, тя стартира да споделя опита и знанията си, след продължителни изследвания и образоване, и оказва помощ на доста дами да се оправят със страха, несигурността, самотата и всички свързани с развода мъчителни страсти.
Понякога ми се желае да можех да се върна обратно във времето и да кажа на моето изплашено и незряло аз отпреди развода нещо, което тогава не искаше да повярва. И това е, че разводът ще я направи по-добра жена, тъй като ще я накара да поема опасности. Рискове, които ще я изпълнят с кураж и убеденост, каквито ѝ липсваха по време на брака.
Щях да ѝ кажа, че е обикновено да е изплашена до гибел, че е изцяло разбираемо да се усеща обезверена, несигурна и изгубена, да е подготвена на всичко за малко обич, за някаква милувка. Щях да я предупредя, че постоянно ще се усеща, като че ли е полетяла от ръба на стръмна канара и пропада в дълбока пропаст, изгубила вяра, че в миналото още веднъж ще види слънцето. Щях да ѝ кажа, че хиляди пъти ще бъде връхлитана от страхове със силата на вихър, страхове, които нашепват, че в никакъв случай повече няма да се засмее, че няма да обича още веднъж, да изпита почитание и обич към себе си.
Но щях да ѝ кажа и друго – да не се отхвърля, тъй като е взела вярно решение.
Щях да я уверя, че си коства да заложи на карта комфорта и познатото злощастие и да даде късмет на щастието, макар че това е път през територията на дискомфорта. Щях да ѝ обещая, че разводът ще я направи по-добра жена, тъй като ще я научи да пуска ненужното. Да ѝ кажа, че е демонстрация на смелост да признае пред себе си, че животът, който е възнамерявала малко по малко, не е живота, за който е родена.
Да сложиш завършек на брака си е риск – голям риск. Животът на двойката се обръща с краката нагоре. Жената се изправя пред финансова неустановеност, изключително в случай че е била стопанка, децата страдат в борбата за родителските права, от време на време се стига до разтягане на връзките с роднините и общите другари. Мисля, че това са главните мотиви за безпокойствие в един трагичен брак – хората се опасяват от последствията и с цел да ги избегнат, си споделят, че всичко ще е наред и ще преодолеят рецесията, колкото и да са нещастни.
iStock
Бих припомнила на остарялото си аз, че от години обмислям по този метод, избирайки комфорта и нещастието пред неизвестността на развода. Но даже и тя знаеше, че този шарж не може да продължи дълго.
Щях да я похваля, когато се осмели да поеме страшния риск и осъзнае, че повече не може да понася този подправен комфорт. Щях да ѝ кажа, че като избира за известно време дискомфорта, уязвимостта и чувството за безтегловност, като се излага на опустошителната буря на скръбта и отчаянието, като взема решение да се бори и да издържи на финансовите тествания, в действителност заплаща авансово цената на щастливата развръзка. Нямаше да скрия от нея, че да сложиш завършек на един разпадащ се брак, е риск, обвързван с тежки последствия. Точно по тази причина се назовава риск – тъй като не знаем какъв ще е резултатът и какви ужасни разтърсвания може да преживеем.
Но не знаем и какви удивителни неща могат да се случат – неща, които ни оказват помощ да растем, да се развиваме и да ставаме по-добри персони. Бих ѝ споделила, че когато събереш куража да се изложиш и да устоиш на бурята, тогава се случват удивителни неща. Бих я уверила, че сърцето ѝ ще ликува макар нещастието, че увереността ѝ ще пораства, до момента в който се учи да плава в тези рискови води и открива подводните камъни при развода. Щях да бъда до нея, до момента в който съчинява съглашението за развода, да я успокоявам, до момента в който се учи по какъв начин да живее сама, да ѝ покажа по какъв начин да се спазари с юриста и да си спести хиляди долари, да я подтикна да преследва ползи, за каквито не е и чувала по време на брака. Щях да виждам по какъв начин искрата на щастието пламва още веднъж, откакто дълго време е била угаснала. Щях да я насърча да търси помощ, само че и да се научи по кое време да разчита на себе си. А след това безшумно щях да следя по какъв начин последователно се учи да поддържа връзка и да пази ползите си – по какъв начин ползва тези умения, усвоени при развода, в работата и в връзките с околните и приятелите. Щях да ѝ обещая, че един ден нейното помъдряло аз ще осъзнае какъв брой мощна е била – доста по-силна, в сравнение с е вярвала, че може да бъде.
Щях да ѝ кажа, че най-после разводът ще я направи недосегаема. Каквато съм аз в този момент.
iStock
Разводът ме направи недосегаема. Помня по какъв начин излязох от правосъдната зала с мисълта, че съм оживяла и съм минала сполучливо през тестване, което ужасява доста женени двойки. При това без да изгубя всичките си спестявания и разсъдъка си. Разводът ме научи да бъда смела. Направи ме освен издръжлива, само че и отворена за риска. Това е опитът, който затвърди убеждението ми, че е значимо да поемаме опасности. Може да наподобява мъчно, само че единствено по този метод ще получиш повече, в сравнение с имаш – без значение дали става дума за риска да се откажеш от специалност, която те прави нещастна, да напуснеш работа, с цел да пътуваш сама по света, или да защитаваш правата и ползите си.
Докато бях омъжена, не притежавах тази сигурност и убеденост, че като котките мога да се приземя на крайници без значение от крайния резултат. Ако не беше разводът, може би в никакъв случай нямаше да развия тези качества. Затова, в случай че се чувстваш удобно, само че си нещастна, събери храброст и поеми нужните опасности. Струва си, с цел да станеш по-добра жена. Бих споделила тъкмо това на моето аз отпреди развода, единствено че тя към този момент го знае.
iStock
Понякога ми се желае да можех да се върна обратно във времето и да кажа на моето изплашено и незряло аз отпреди развода нещо, което тогава не искаше да повярва. И това е, че разводът ще я направи по-добра жена, тъй като ще я накара да поема опасности. Рискове, които ще я изпълнят с кураж и убеденост, каквито ѝ липсваха по време на брака.
Щях да ѝ кажа, че е обикновено да е изплашена до гибел, че е изцяло разбираемо да се усеща обезверена, несигурна и изгубена, да е подготвена на всичко за малко обич, за някаква милувка. Щях да я предупредя, че постоянно ще се усеща, като че ли е полетяла от ръба на стръмна канара и пропада в дълбока пропаст, изгубила вяра, че в миналото още веднъж ще види слънцето. Щях да ѝ кажа, че хиляди пъти ще бъде връхлитана от страхове със силата на вихър, страхове, които нашепват, че в никакъв случай повече няма да се засмее, че няма да обича още веднъж, да изпита почитание и обич към себе си.
Но щях да ѝ кажа и друго – да не се отхвърля, тъй като е взела вярно решение.
Щях да я уверя, че си коства да заложи на карта комфорта и познатото злощастие и да даде късмет на щастието, макар че това е път през територията на дискомфорта. Щях да ѝ обещая, че разводът ще я направи по-добра жена, тъй като ще я научи да пуска ненужното. Да ѝ кажа, че е демонстрация на смелост да признае пред себе си, че животът, който е възнамерявала малко по малко, не е живота, за който е родена.
Да сложиш завършек на брака си е риск – голям риск. Животът на двойката се обръща с краката нагоре. Жената се изправя пред финансова неустановеност, изключително в случай че е била стопанка, децата страдат в борбата за родителските права, от време на време се стига до разтягане на връзките с роднините и общите другари. Мисля, че това са главните мотиви за безпокойствие в един трагичен брак – хората се опасяват от последствията и с цел да ги избегнат, си споделят, че всичко ще е наред и ще преодолеят рецесията, колкото и да са нещастни.
iStock Бих припомнила на остарялото си аз, че от години обмислям по този метод, избирайки комфорта и нещастието пред неизвестността на развода. Но даже и тя знаеше, че този шарж не може да продължи дълго.
Щях да я похваля, когато се осмели да поеме страшния риск и осъзнае, че повече не може да понася този подправен комфорт. Щях да ѝ кажа, че като избира за известно време дискомфорта, уязвимостта и чувството за безтегловност, като се излага на опустошителната буря на скръбта и отчаянието, като взема решение да се бори и да издържи на финансовите тествания, в действителност заплаща авансово цената на щастливата развръзка. Нямаше да скрия от нея, че да сложиш завършек на един разпадащ се брак, е риск, обвързван с тежки последствия. Точно по тази причина се назовава риск – тъй като не знаем какъв ще е резултатът и какви ужасни разтърсвания може да преживеем.
Но не знаем и какви удивителни неща могат да се случат – неща, които ни оказват помощ да растем, да се развиваме и да ставаме по-добри персони. Бих ѝ споделила, че когато събереш куража да се изложиш и да устоиш на бурята, тогава се случват удивителни неща. Бих я уверила, че сърцето ѝ ще ликува макар нещастието, че увереността ѝ ще пораства, до момента в който се учи да плава в тези рискови води и открива подводните камъни при развода. Щях да бъда до нея, до момента в който съчинява съглашението за развода, да я успокоявам, до момента в който се учи по какъв начин да живее сама, да ѝ покажа по какъв начин да се спазари с юриста и да си спести хиляди долари, да я подтикна да преследва ползи, за каквито не е и чувала по време на брака. Щях да виждам по какъв начин искрата на щастието пламва още веднъж, откакто дълго време е била угаснала. Щях да я насърча да търси помощ, само че и да се научи по кое време да разчита на себе си. А след това безшумно щях да следя по какъв начин последователно се учи да поддържа връзка и да пази ползите си – по какъв начин ползва тези умения, усвоени при развода, в работата и в връзките с околните и приятелите. Щях да ѝ обещая, че един ден нейното помъдряло аз ще осъзнае какъв брой мощна е била – доста по-силна, в сравнение с е вярвала, че може да бъде.
Щях да ѝ кажа, че най-после разводът ще я направи недосегаема. Каквато съм аз в този момент.
iStock Разводът ме направи недосегаема. Помня по какъв начин излязох от правосъдната зала с мисълта, че съм оживяла и съм минала сполучливо през тестване, което ужасява доста женени двойки. При това без да изгубя всичките си спестявания и разсъдъка си. Разводът ме научи да бъда смела. Направи ме освен издръжлива, само че и отворена за риска. Това е опитът, който затвърди убеждението ми, че е значимо да поемаме опасности. Може да наподобява мъчно, само че единствено по този метод ще получиш повече, в сравнение с имаш – без значение дали става дума за риска да се откажеш от специалност, която те прави нещастна, да напуснеш работа, с цел да пътуваш сама по света, или да защитаваш правата и ползите си.
Докато бях омъжена, не притежавах тази сигурност и убеденост, че като котките мога да се приземя на крайници без значение от крайния резултат. Ако не беше разводът, може би в никакъв случай нямаше да развия тези качества. Затова, в случай че се чувстваш удобно, само че си нещастна, събери храброст и поеми нужните опасности. Струва си, с цел да станеш по-добра жена. Бих споделила тъкмо това на моето аз отпреди развода, единствено че тя към този момент го знае.
iStock Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ