Изминалият март е един от петте най-топли месеци от началото на века!
Март 2025 година е сходен на този от 2024-а и е един от най-топлите трети месеци началото на века. Средните месечни температури през март са сред плюс 7 и плюс 12 градуса по Целзий и имат отклоняване от месечната норма сред плюс 2 и плюс 5 градуса.
Най-високата измерена температура е 30,6 градуса на 15 март в гр. Павликени, обл. Велико Търново. Най-ниската минимална температура в станция в обитаемо място e минус 9,8 градуса на 20 март в гр. Чепеларе, обл. Смолян, а най-ниската температура, измерена на планински връх, е минус 19,1 градуса на връх Мусала на 19 март.
В София най-високата измерена температура е 27,1 градуса на 15 март, а най-ниската – минус 5,4 градуса на 20 март.
В по-голямата част от страната месечните суми на преваляванията са към климатичната норма – сред 50 и 150% от нея. Суми под климатичната норма – сред 13 и 50% от нея, има основно в Североизточна България. По отношение на преваляванията този месец март е сходен на месеците март на последните две години – 2023 и 2024 година
Най-голямото измерено 24-часово количество дъжд е 60,9 мм в региона на ски парк Картала, планината Рила, обл. Благоевград, на 28 март. В София месечната сума дъжд е 30,3 мм, което е 67% от нормата, а оптималният 24-часов дъжд е 6 мм от дъжд на 2 март. На 18–19 март в Западните Родопи и тук-там в Северна България от снеговалеж се образува нова, тънка и нетрайна снежна завивка.
В страната най-висока снежна завивка в обитаемо място е измерена в с. Равногор, обл. Пазарджик, на 1 март – 10 см, а на планински връх – 144 см на връх Ботев на 5 март. През интервалите 13–17 и 28–31 март има гръмотевична активност, а на 16 и 17 март има и регистрирани градушки, оповестяват от Национален институт по метеорология и хидрология.
В началото на месеца, в размито барично поле с релативно ниско налягане, времето е най-вече облачно, в доста равнинни региони с понижена видимост, тук-там има слаби превалявания от дъжд или дъжд и сняг.
През идващите дни до края на първото десетдневие налягането едва се покачва и полето придобива антициклонална кривина. Времето е слънчево, съвсем безшумно или със слаб вятър, на обособени места в равнините заран за малко с понижена видимост. Температурите се покачват.
Първата половина на второто десетдневие страната е в предната част на дълбока котловина, а баричният градиент се усилва. Вятърът от юг-югозапад се усилва, изключително в Източна България и в регионите, ситуирани северно от планините. С него се придвижват доста топли въздушни маси, както и сахарски прахуляк.
Температурите се покачват сензитивно и на 15 март в Централна Северна България са измерени оптимални температури 30 градуса по Целзий.
Облачността е най-вече забележителна, само че има единствено изолирани незначителни валежи. На 13 март преваляванията са на повече места, само че още веднъж са слаби и краткотрайни.
От 16 до 18 март през България от запад на изток минава котловина със леден атмосферен фронт, а въздушната маса в нея е доста студена, с арктичен генезис.
По линията на фронта има краткотрайни превалявания, тук-там с гръмотевици, има и местни дребни градушки. С обръщането и усилването напразно изначало от северозапад, след това от североизток температурите бързо и сензитивно се намаляват.
През нощта на 17 против 18 март с продължаващото захлаждане и температури към този момент към нулата тук-там в Северна България и по високите полета на Западна дъждът минава в сняг, само че преваляванията отслабват и стопират, без да се образува нова снежна завивка, като в края на второто и началото на третото десетдневие налягането се покачва. Времето е слънчево, заран студено, само че дневните температури се покачват, споделят още учените от Национален институт по метеорология и хидрология.
През интервала 22–31 март Балканите още веднъж са в циклонално поле. Преобладава облачно време, тук-там с превалявания от дъжд, най-вече слаби. На повече места и повече по количество са преваляванията на 28 март, когато над страната минава леден атмосферен фронт. Отначало въздушният транспорт остава от юг и стоплянето продължава. В атмосферата се съдържа и сахарски необитаем прахуляк.
Впоследствие от североизток прониква релативно по-студен въздух и дневните температури едва се намаляват. На места още веднъж има слаби превалявания от дъжд.
За положението на реките от института оповестяват, че през по-голямата част от месец март водните количества на реките в страната са били към и под праговете за междинни води. В интервалите 2–3 и 17–18 март вследствие на превалявания са регистрирани по-значителни покачвания на речните равнища на южночерноморските реки.
Значителни покачвания са регистрирани през втория интервал във водосборите на р. Ропотамо (до +186 см), на р. Факийска (до +136 см) и на р. Велека (до +83 см), само че няма излизане на води от речните корита. В интервала 27–31 март вследствие на
превалявания има покачвания на речните равнища в цялата страната, по-значителни във водосборите на р. Струма и р. Места, и водните количества на реките са били към и над праговете за междинни води.
Агрометеорологичните условия през март са динамични. След високите за сезона температури в средата на месеца, с оптимални стойности, достигнали тук-там в Дунавската низина до и над 27–28 градуса по Целзий, в края на второто десетдневие агрометеорологичните условия претърпяват забележителна смяна.
Закъснелите зимни прояви на времето с превалявания и от сняг и негативни минимални температури, на доста места в страната под минус 3–4 градуса, покачват риска за повреди от измръзване при встъпилите във фаза разцвет
овошки.
Най-високата измерена температура е 30,6 градуса на 15 март в гр. Павликени, обл. Велико Търново. Най-ниската минимална температура в станция в обитаемо място e минус 9,8 градуса на 20 март в гр. Чепеларе, обл. Смолян, а най-ниската температура, измерена на планински връх, е минус 19,1 градуса на връх Мусала на 19 март.
В София най-високата измерена температура е 27,1 градуса на 15 март, а най-ниската – минус 5,4 градуса на 20 март.
В по-голямата част от страната месечните суми на преваляванията са към климатичната норма – сред 50 и 150% от нея. Суми под климатичната норма – сред 13 и 50% от нея, има основно в Североизточна България. По отношение на преваляванията този месец март е сходен на месеците март на последните две години – 2023 и 2024 година
Най-голямото измерено 24-часово количество дъжд е 60,9 мм в региона на ски парк Картала, планината Рила, обл. Благоевград, на 28 март. В София месечната сума дъжд е 30,3 мм, което е 67% от нормата, а оптималният 24-часов дъжд е 6 мм от дъжд на 2 март. На 18–19 март в Западните Родопи и тук-там в Северна България от снеговалеж се образува нова, тънка и нетрайна снежна завивка.
В страната най-висока снежна завивка в обитаемо място е измерена в с. Равногор, обл. Пазарджик, на 1 март – 10 см, а на планински връх – 144 см на връх Ботев на 5 март. През интервалите 13–17 и 28–31 март има гръмотевична активност, а на 16 и 17 март има и регистрирани градушки, оповестяват от Национален институт по метеорология и хидрология.
В началото на месеца, в размито барично поле с релативно ниско налягане, времето е най-вече облачно, в доста равнинни региони с понижена видимост, тук-там има слаби превалявания от дъжд или дъжд и сняг.
През идващите дни до края на първото десетдневие налягането едва се покачва и полето придобива антициклонална кривина. Времето е слънчево, съвсем безшумно или със слаб вятър, на обособени места в равнините заран за малко с понижена видимост. Температурите се покачват.
Първата половина на второто десетдневие страната е в предната част на дълбока котловина, а баричният градиент се усилва. Вятърът от юг-югозапад се усилва, изключително в Източна България и в регионите, ситуирани северно от планините. С него се придвижват доста топли въздушни маси, както и сахарски прахуляк.
Температурите се покачват сензитивно и на 15 март в Централна Северна България са измерени оптимални температури 30 градуса по Целзий.
Облачността е най-вече забележителна, само че има единствено изолирани незначителни валежи. На 13 март преваляванията са на повече места, само че още веднъж са слаби и краткотрайни.
От 16 до 18 март през България от запад на изток минава котловина със леден атмосферен фронт, а въздушната маса в нея е доста студена, с арктичен генезис.
По линията на фронта има краткотрайни превалявания, тук-там с гръмотевици, има и местни дребни градушки. С обръщането и усилването напразно изначало от северозапад, след това от североизток температурите бързо и сензитивно се намаляват.
През нощта на 17 против 18 март с продължаващото захлаждане и температури към този момент към нулата тук-там в Северна България и по високите полета на Западна дъждът минава в сняг, само че преваляванията отслабват и стопират, без да се образува нова снежна завивка, като в края на второто и началото на третото десетдневие налягането се покачва. Времето е слънчево, заран студено, само че дневните температури се покачват, споделят още учените от Национален институт по метеорология и хидрология.
През интервала 22–31 март Балканите още веднъж са в циклонално поле. Преобладава облачно време, тук-там с превалявания от дъжд, най-вече слаби. На повече места и повече по количество са преваляванията на 28 март, когато над страната минава леден атмосферен фронт. Отначало въздушният транспорт остава от юг и стоплянето продължава. В атмосферата се съдържа и сахарски необитаем прахуляк.
Впоследствие от североизток прониква релативно по-студен въздух и дневните температури едва се намаляват. На места още веднъж има слаби превалявания от дъжд.
За положението на реките от института оповестяват, че през по-голямата част от месец март водните количества на реките в страната са били към и под праговете за междинни води. В интервалите 2–3 и 17–18 март вследствие на превалявания са регистрирани по-значителни покачвания на речните равнища на южночерноморските реки.
Значителни покачвания са регистрирани през втория интервал във водосборите на р. Ропотамо (до +186 см), на р. Факийска (до +136 см) и на р. Велека (до +83 см), само че няма излизане на води от речните корита. В интервала 27–31 март вследствие на
превалявания има покачвания на речните равнища в цялата страната, по-значителни във водосборите на р. Струма и р. Места, и водните количества на реките са били към и над праговете за междинни води.
Агрометеорологичните условия през март са динамични. След високите за сезона температури в средата на месеца, с оптимални стойности, достигнали тук-там в Дунавската низина до и над 27–28 градуса по Целзий, в края на второто десетдневие агрометеорологичните условия претърпяват забележителна смяна.
Закъснелите зимни прояви на времето с превалявания и от сняг и негативни минимални температури, на доста места в страната под минус 3–4 градуса, покачват риска за повреди от измръзване при встъпилите във фаза разцвет
овошки.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ