Марсоходът Кюриосити ще изучава активни дюни!
Марсоходът на НАСА “Кюриосити ” се изкачва последователно към горните скатове на планината Шарп, където изследва по какъв начин изискванията на Марс са се променяли през предишните столетия. По пътя “Кюриосити ” ще се спре за малко край едно поле от дюни, известно под името Банголд, с цел да може да изследва и актуалните процеси, които протичат на Червената планета.
До този миг нито един от марсоходите, изучавали Марс, не са посещавали дюни – и тук не приказваме за дребни пясъчни вълнички или преспички. Говорим за напълно същински пясъчни дюни! Една от дюните, които ще бъде изучавана от “Кюриосити ”, е висока колкото двуетажна постройка и необятна колкото футболно игрище. Дюните Банголд са дейни – фотоси, направени от орбита демонстрират, че някои от тях се придвижват с към 1 метър в продължение на една земна година. До този миг не са посещавани дейни дюни на нито едно друго място в цялата Слънчева система, с изключение на Земята. “Кюриосити ” ще го направи за пръв път на друга планета.
“Ние сме възнамерявали проучвания, които освен ще ни разкрият актуалната дюнна интензивност, само че ще ни оказват помощ да тълкуваме състава на пластовете от пясъчни седименти, които са били построени от дюни, трансформирали се по-късно в скали ”, оповестява Бетани Елман от Калифорнийския софтуерен институт и Лабораторията за реактивно придвижване на НАСА.
През последните три седмици “Кюриосити ” се е придвижил общо 315 метра, откогато за финален път се занимаваше с дълбаенето на скали и доставката на скален материал към научните принадлежности. Последната издълбана канара носи името Грийнхорн, тя е деветата издълбана от марсохода канара като цяло и шестата, откогато той дойде в покрайнините на планината Шарп в края на предходната година.
Какво отличава дюните от дребните пясъчни преспи и вълнички? Истинските дюни имат “лице ” по посока напразно, което е задоволително стръмно, с цел да може пясъкът да се пързаля надолу. Ефектът напразно върху придвижването на самостоятелните частички в пясъчните дюни е изучено доста в детайли на Земята, изключително от английския боен инженер Ралф Банголд (1896-1990). На негово име са кръстени марсианските дюни и за пръв път тяхното държание ще бъде изучено на друга планета с по-ниска гравитация и по-незначителна атмосфера.
Изучаването на дюните от орбита благодарение на Компактния разследващ спектрометър на “Марс Риконисънс Орбитър ” демонстрира, че минералният състав не се разпределя поравно в тях, а камерата съумява да снима тяхното придвижване.
“Ние ще използваме марсохода “Кюриосити ”, с цел да научим дали вятърът сортира минералите в дюните, като следим по какъв начин той отвява песъчинки с друг размер ”, оповестява Елман.
Например известно е, че дюните на Марс съдържат минерала оливин-това е един от първите минерали, които се преобразуват в други минерали под въздействието на вода. Ако проучването на дюните Банголд потвърди, че по-леките минерални частички се сортират от по-тежките частички с високо наличие на оливин, това ще помогне на откривателите да си изяснят доколко високото или ниското наличие на оливин в някои антични пясъчници се дължи на сортирането напразно или на действието на водата.
За повече информация: НАСА
