Марсилия, Франция – Нашето общество е в извънредно положение“, казва

Марсилия, Франция – „ Нашето общество е в изключително състояние “, споделя Юго Кадет, юрист, в бирария в Стария Пристанище в Марсилия.

Той и Хасен Хаму, създателят на асоциация, наречена Trop Jeune Pour Mourir (Твърде млади, с цел да умрат), разискват някои от главните обществени и правосъдни проблеми зад възходящото принуждение в Марсилия.

Продължавайте да четете

лист от 2 детайла Прокурори във Франция проверяват гибелта на мъж при протестите в Марсилия Войната с опиати раздрусва френския Марсилия, до момента в който съперничещи банди я разстрелват завършек на списъка

Досега тази година в града са осъществени 45 убийства, свързани с опиати, един от най-лошите годишни равнища в историята.

Смъртните случаи на цивилни – като тази на 24-годишната Сокайна, която беше убита през септември от подведен патрон в спалнята си – акцентират неотложността на решаването на казуса, който се простира оттатък директно забърканите.

Тя беше третият почтен граждански, погубен при сходни произшествия тази година.

Cadet е взел участие в голям брой наказателни каузи с младежи, а организацията на Hammou предлага на фамилиите и младежите в града помощ при административни процедури, търсене на работа и обща поддръжка.

„ Става въпрос [въпрос за] избавяне на живите … избавяне, с цел да не се върнат към трафика, избавяне, с цел да не умрат от трафик, и избавяне, с цел да могат да стартират да имат естествен живот живот “, споделя Хаму.

Убийствата нормално попадат в „ reglements du compte “ (уреждане на сметки) сред враждуващи банди.

Но причинителите и жертвите стават все по-млади. Експертите не престават да изследват обществените условия, които предизвикват тази среда, и голям брой групи работят, с цел да оказват помощ.

Междувременно групов иск се пробва да съди страната за нарушавания на правата на индивида.

Защо насилието, обвързвано с опиати, нараства в Марсилия и какво е прави ли се за справяне с него?

През 60-те и 70-те години на предишния век обичайните структури се развиха от най-вече фамилно ръководени корсикански тълпи до по-индивидуалистични интервенции, до момента в който Марсилия се отдалечаваше от индустриализацията.

„ Тогава [когато хората си помислиха] „ Мога да бъда стопанин на личния си свят “ и тогава нещата започнаха да се утежняват “, сподели Матийо Кроазе, юристът, който води дело против френската страна.

Cités – огромни жилищни комплекси – са издигнати в северните квартали на града (quartiers nord).

„ Мисля, че двамата поредни кмета [преди Беноа Паян, актуалният кмет] … непринудено построиха небалансиран град сред север, където бяха изпратени „ нежелани “ хора, и по-богати региони с аристокрация и буржоазия “, сподели Кадет.

Той сподели, че Жан-Клод Годен, кмет на Марсилия сред 1995 и 2020 година, е изиграл основна роля.

„ Отрязахме ги от центъра на града, избегнахме развиването на публичния превоз, затворихме басейните “, добави Кадет.

Амине Кесачи основа организацията Conscience, когато беше на 16, преди четири години, откакто брат му беше погубен.

Той е израснал във Frais Vallon в 14-ти регион на града.

Асоциацията дава мрежа за поддръжка както прочувствено – предоставяйки незабавна поддръжка на фамилии, които са изгубили някого заради принуждение с опиати – по този начин и административно, като оказва помощ на младежите с домашните и в последна сметка да си намерят работа.

„ Това са градовете, те бяха толкоз изоставени... обучение, жилища, превоз, богатство, екология, всичко през днешния ден е въпрос на приоритет в северните региони “, сподели Кесачи.

Преди Никола Саркози да стане президент на Франция през 2007 година, градовете на Марсилия се възползваха от „ police à proximité “, социална полиция. Липсата на това промени метода, по който полицията и младежите виждат и взаимодействат между тях.

„ Трябва да се провеждат дни сред полицията и младежите, с цел да могат още веднъж да приказват между тях “, предложи Кадет. „ Тъй като казусът е доста елементарен, той е, че защото публичната полиция беше отстранена, ролята на полицията е единствено репресивна. “

Ефективни ли са пандизите за справяне с присъди в Марсилия?

„ Отидете и прекарайте един ден в правосъдните съвещания в Марсилия и ще видите тежестта на произнесените присъди “, сподели Кадет.

„ Това, което научих в юридическия факултет и в подтекста на тази специалност е, че присъдата има две цели: наказване и реинтеграция. “

Но позитивното влияние на тези присъди затвор не постоянно е ясно.

„ Проблемът е, че затворническата галактика през днешния ден е възпроизвеждане на града “, сподели Хаму.

„ Момчетата, които се познават още преди да влязат, ги чакат при идването... тази съучастническа общественост, която към този момент се познава извън, се озовава от вътрешната страна... Какво положително желаете да извлечете от това? “

„ Затворът е учебното заведение за закононарушения “ е подобаваща сентенция съгласно Кадет, който отбелязва: „ Мисля, че през днешния ден някой, който дойде в пандиза – е по-вероятно да поеме по пътя на престъпността, в сравнение с в последна сметка да се отклони от него. ”

Защо Франция е изправена пред правосъден развой за Марсилия, и какво общо имат офанзивите на акули?

Пренебрегването на тези квартали – и неналичието на държавна отбрана – в действителност може да съставлява нарушаване на човешките права.

Матьо Кроазе и Амин Кесачи построяват дело против страната в специфична незабавна процедура, наречена référé liberté.

Идеята хрумна на Кроазе, когато си спомни мярката, употребена за стимулиране на дейности за ограничение на нападенията на акули в Реюнион.

Първо, съдията би трябвало да удостовери, че има изключително състояние и нарушаване на човешките права. Ако това бъде признато, делото може бързо да отиде в съда, където съдията може да откри краткотрайни ограничения за ограничение на насилието.

Случаят Марсилия се концентрира върху четири нарушавания – правото на сигурност, правото на живот, правото на тъждество и случай на дискриминация.

Но един от първите опити за прекосяването му беше отхвърлен. Кроазе счита, че това се дължи на правото на тъждество и причините против клаузите за дискриминация.

„ Да върнем равенството и да спрем дискриминирането, това би било фрапантна смяна във френското общество като цяло … по тази причина взехме решение … да ограничим условията за правото на сигурност и правото на естествен живот “, изясни той.

Друг мотив – макар че няма да бъде включен в първичното показване – е, че има нарушаване на Хартата за околната среда на Франция, която подсигурява, че всеки има право да живее здравословен живот в здравословна околна среда.

Тъй като насилието провокира стрес, може да зародят по-сериозни здравословни проблеми.

Кроазе твърди, че някои общности страдат от „ замърсяване с принуждение “, което съставлява нарушаване на техните права.

Случаят се чака да стартира още веднъж през ноември.

Източник: Ал Джазира