Марш, марш с генерала наш – всеки го иска, но не всеки го може. Нищо лично
Марш, марш, с генерала наш в пердах да летим, и зложелател да победим! Това е припевът на тогавашния български химн „ Шуми Марица “, по текст на Иван Вазов, а музиката е национална.
Цял ден мрежата ври и кипи във връзка прекъсването на брифингите на Националния действен щаб, ръководен от ген. Венцислав Мутафчийски.
Едни се радват, други съжаляват – както постоянно е било. Когато се нагърби с ролята, избрана му от държавното управление, високопоставеният боен доктор би трябвало да е наясно с народопсихологията. Тя не касае единствено народеца, а и тия по върховете. Злобицата, завистта и тарикатлъците виреят най-вече точно там „ горе “. Генералът-професор понечи да се качи на властовия Олимп по стълбата на събитията. Не че това не е ставало до момента, само че заелите ложата на върха не обичат новодошли. Особено, в случай че някой различен ги бута и натрапва. Дори тези, които се мислят за всесилни, от време на време се дънят. Особено те.
Забележете с какъв трагизъм пеевските медии се хвърлиха да пазят героя-генерал и да ръфат като кучета всеки, който не е влюбен в него. Само този факт е задоволителен за избрани заключения, само че не е единствен. В претъпкани със завист репортажи отново същите медии разказват „ всеобщ митинг от десетки жители “ против президента Румен Радев. Опънати палатки, викове, напрежение и прочие боза. Всъщност няколко индивида с изцяло неразбираемо бърборене. От гневно храчене по Радев, до екзалтирана отбрана на Мутафчийски. Това към този момент е комично. Но какво да измисли безмозъчният център на една продънена пропагандна машина? Неистовата поддръжка за генерала точно от този кръг е мощно смущаваща. Може да не я е желал, само че я одобри драговолно. Не Борисов – те го използваха. Дори с лакейските въпроси, които му задаваха. Същото чака и тези, които разчитат на изгоди от малоумното мероприятие пред „ Дондуков “ 2.
Ако ген. Мутафчийски искаше да каже нещо, можеше да направи изказване, прес-конференция или отворено писмо до медиите. Нямаше потребност да желае позволение от този или оня. Щеше да му отива на най-важната купа „ хирург “, на професорското звание и пагона. Не го направи и въпросът дали с него е постъпено заслужено или не още виси във въздуха. Значи е склонен. Този, който го назначи, очевидно схваща сносно от характери.
Щабът щял да продължи да съществува. Е, и Медицинският център продължи да съществува след… гибелта си…
Нищо персонално.
Фрог нюз
Цял ден мрежата ври и кипи във връзка прекъсването на брифингите на Националния действен щаб, ръководен от ген. Венцислав Мутафчийски.
Едни се радват, други съжаляват – както постоянно е било. Когато се нагърби с ролята, избрана му от държавното управление, високопоставеният боен доктор би трябвало да е наясно с народопсихологията. Тя не касае единствено народеца, а и тия по върховете. Злобицата, завистта и тарикатлъците виреят най-вече точно там „ горе “. Генералът-професор понечи да се качи на властовия Олимп по стълбата на събитията. Не че това не е ставало до момента, само че заелите ложата на върха не обичат новодошли. Особено, в случай че някой различен ги бута и натрапва. Дори тези, които се мислят за всесилни, от време на време се дънят. Особено те.
Забележете с какъв трагизъм пеевските медии се хвърлиха да пазят героя-генерал и да ръфат като кучета всеки, който не е влюбен в него. Само този факт е задоволителен за избрани заключения, само че не е единствен. В претъпкани със завист репортажи отново същите медии разказват „ всеобщ митинг от десетки жители “ против президента Румен Радев. Опънати палатки, викове, напрежение и прочие боза. Всъщност няколко индивида с изцяло неразбираемо бърборене. От гневно храчене по Радев, до екзалтирана отбрана на Мутафчийски. Това към този момент е комично. Но какво да измисли безмозъчният център на една продънена пропагандна машина? Неистовата поддръжка за генерала точно от този кръг е мощно смущаваща. Може да не я е желал, само че я одобри драговолно. Не Борисов – те го използваха. Дори с лакейските въпроси, които му задаваха. Същото чака и тези, които разчитат на изгоди от малоумното мероприятие пред „ Дондуков “ 2.
Ако ген. Мутафчийски искаше да каже нещо, можеше да направи изказване, прес-конференция или отворено писмо до медиите. Нямаше потребност да желае позволение от този или оня. Щеше да му отива на най-важната купа „ хирург “, на професорското звание и пагона. Не го направи и въпросът дали с него е постъпено заслужено или не още виси във въздуха. Значи е склонен. Този, който го назначи, очевидно схваща сносно от характери.
Щабът щял да продължи да съществува. Е, и Медицинският център продължи да съществува след… гибелта си…
Нищо персонално.
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ