Иниеста: Нищо не може да промени значението на Меси за Барса, Испания от 2010 г. е много различна от тази в момента
" Марка " направи дълго изявление с някогашната звезда на Барселона и испанския футбол Андрес Иниеста. Той одобри екипа на мадридския всекидневник в Албасете, където фигурата му е основна за популяризирането на детски шампионат, носещ неговото име. Sportal.bg ви дава по-интересните извадки от изявлението с създателя на най-важния гол в испанския футбол във финала против Нидерландия на Мондиал 2010.
ВЪПРОС: Оттеглихте се преди година с посланието „ Играта продължава “. Това ли беше най-краткият развой на отделяне от футбола в историята, или въпреки всичко успяхте да се откъснете?
- Малко, да. Неизбежно се откъсваш от всекидневието си, изключително физически и душевен, от това, което съставлява да си футболист. В този развой се включва изкарването на треньорски лиценз, научаването на нови неща, които поради специалността ми не можех, както и правенето на неща със фамилията, които преди бяха невъзможни. Това са разнообразни планове, които ме карат да се усещам въодушевен, стимулиран и изпълнен с готовност. За мое огромно благополучие, футболът неизбежно постоянно участва в живота ми,
В: Как си представяте тим, воден от Иниеста?
- Преди всичко бих желал това да бъде тим, предан на това, което треньорът му желае. Отбор с душа, с възприятие, с готовност да прави нещата добре и да се самоусъвършенства. Оттам нататък във футбола всичко е измислено. Представям си тим, който играе по този начин, както аз обичам да мисля – с притежаване на топката, щастлив, пряк. Разбира се, ще зависи къде съм, с какви играчи разполагам и човек би трябвало да се приспособява към това, което има.
В: В този развой изяснихте ли си към този момент кой треньор Ви е повлиял най-вече?
- Не. Винаги съм имал настройката да се изучавам. Не бих могъл да кажа, тъй като в действителност усещам, че всички са съдействали с нещо. Не единствено в Барса или в националния тим на Испания, само че и в Япония, и във всичките ми прекарвания – всичко това остава в главата. Бил съм на най-хубавите места, заобиколен евентуално от най-хубавите треньори и най-хубавите играчи. Това те кара да научиш доста.
В: А от тези, които не са Ви упражнявали, бихте ли желали да работите с някого?
- Не съм мислил за това. Точно както в никакъв случай не съм си казвал: „ Искам да играя в тази страна “, по този начин е и с треньорите.
В: Артета, Гуардиола, Чави Ернандес, Симеоне, Чаби Алонсо, Дел Боске – всички са полузащитници. Има ли по-различен взор към футбола от тази позиция?
- Тук е и Сеск Фабрегас, който се оправя доста добре. Може би един полузащитник постоянно управлява всичко, имаш това чувство за играта – да следиш офанзивата, отбраната, да мислиш повече за общото, в сравнение с за самостоятелното. Има и треньори, които в никакъв случай не са играли футбол, а са страхотни. Но сигурно има връзка в това, че толкоз доста полузащитници стават треньори с огромна кариера.
Иниеста приказва намерено за депресиите си при представянето на книгата си
В: Публикувахте книгата „ Умът също играе “. Какво Ви подсказаха тези дни, виждайки какво се случи с Араухо?
- Това са житейски обстановки и условия, които се случват, случвали са се и ще продължат да се случват. Случва се доста постоянно в всекидневието. Това, което постоянно споделяме, е нуждата от осъзнаване на този вид проблеми, с които хората се сблъскват. Доколкото е допустимо, човек би трябвало да се обърне към експерти, които могат да оказват помощ в такива обстановки, и оттова нататък да има силата да се измъкне.
В: Смятате ли, че през последните години се разчупи табуто, което съществуваше по този въпрос?
- Да, с годините има усъвършенстване на обществено и общо равнище. Има още път за извървяване. Всеки случай е друг. Не може постоянно да се подхожда по един и същи метод. Това са обстановки, до които се стига по доста аргументи, само че разбирам, че има усъвършенстване в това отношение и това е нещо позитивно.
В: Като фен, кое е нещото, което минимум Ви харесва във футбола, което Ви отблъсква най-вече?
- Това, което постоянно е било. Футболът, когато топката се търкаля, е хубав и здравословен. Това, което не ни харесва, е какво се случва отвън терена: атмосферата, свадите, мненията или изказванията, само че самият футбол е най-прекрасното нещо, което съществува.
Въпрос: До вас има имитация на Световната купа. Гледали ли сте в миналото целия край от 2010 година
- Със сигурност съм го гледал цялостен. Минаха към този момент 15 години, цяла безкрайност. Гледал съм го на части – гола, основните моменти – доста пъти. Всеки път, когато пристигна годишнината, си го спомняме, като че ли беше през вчерашния ден.
Въпрос: С вашия гол видях доста хора да плачат, изключително поради жеста с фланелката на Харке. Когато видите гола, какво е първото нещо, което изпитвате?
- Много страст. Тръпки не престават да минават през тялото ми, връща ме тъкмо в оня миг. Толкова е мощно и мощно, че въпреки да са минали 15 години, в случай че се замислиш, наподобява като че ли беше през вчерашния ден.
Въпрос: Знаят ли децата ви, че татко им е вкарал този гол?
- Горе-долу всички знаят какво се случи. Когато видят гола или тези фрагменти, те към този момент знаят. Разбирам, че не осъзнават мащаба на смисъла му, само че знаят, че Испания завоюва Световното състезание и че татко им е вкарал този гол.
Въпрос: Какво ви притегля в сегашния испански народен тим?
- Привлича ме доста. Това е много публикувано мнение измежду почитателите. Отборът излъчва сила във връзка с игра, наслада, ангажираност. Всички знаят какво би трябвало да вършат, има огромно многообразие от играчи и това е доста значим аспект. Ще забележим по какъв начин ще стигнат до Световното, тъй като там постоянно е значимо множеството играчи да са в положително положение. Испания е претендент за битка за купата.
Въпрос: Съгласен ли сте с тези, които считат, че Педри е комбинация сред Шави и Иниеста?
- Педри си е Педри. Не е комбинация от нищо. Той има своите качества, своите мощни страни, своите неща, в които да продължи да пораства и да се усъвършенства, тъй като е доста млад, макар че е доста решителен за Барса и националния тим.
Въпрос: Казва се, че футболът еволюира към физиката, че се пресира по-високо, само че в това време се появяват гении с допиране и дрибъл като Ламин Ямал, Нико, Педри, Палмър. Как виждате този контрастност в стиловете?
Отговор: Всичко еволюира в тази посока – повече към физиката, повече към числата, към данните. Сега всичко е изчислено до милиметър, това е условието, до което води спортът, тимовете. Всичко се усъвършенства, играчите се усъвършенстват, формата им се усъвършенства, технологията се усъвършенства и всичко е доста по-мощно, само че геният и тези разнообразни играчи постоянно ще съществуват и е значимо да има хора, които не престават да залагат на тях.
Въпрос: Какви разлики или прилики виждате сред този народен тим и този от 2010 година?
Отговор: Това са два изцяло разнообразни тима. Този тим ме въодушевява с метода си на игра. Това са два разнообразни момента, два разнообразни момента във футбола, не могат да се съпоставят. Дано това потомство успее да реализира това, което беше реализирано тогава, и даже да го надмине. Това би било страхотна вест.
Въпрос: За кого бихте платили на драго сърце билет?
Отговор: Аз съм доста завързан към моите тимове. Бих платил за Барса и за националния тим. За Педри, Фермин, Олмо, Микел Мерино, Фабиан – всички доста ми харесват. Има безчет играчи с огромно качество. За един полузащитник това е прелестно.
Въпрос: Защо в Испания се появяват толкоз доста полузащитници от този жанр?
- Защото се има вяра в това. Залага се на този метод на игра и на това силата в средата на терена да бъде доста мощна.
Въпрос: Говорихте за Барса. Как може да се излекува полуотворената рана сред Меси и клуба?
- Не знам дали има рана или не. Не мога да прибавя нищо повече от това, което Лео значи за Барса. Това в никакъв случай няма да се промени, без значение кой е там или какъв е моментът. Не знам дали има рана, дали ще се върне в миналото и в какво качество, само че най-важното е какво значи Лео за Барса.
Въпрос: Следващия път към този момент ще ви назоваваме „ тренер “.
- Дано. Ще забележим по какъв начин ще се развият нещата. Представям си се като треньор, тъй като това е нещо, което ме вълнува и стимулира доста, в действителност.
ВЪПРОС: Оттеглихте се преди година с посланието „ Играта продължава “. Това ли беше най-краткият развой на отделяне от футбола в историята, или въпреки всичко успяхте да се откъснете?
- Малко, да. Неизбежно се откъсваш от всекидневието си, изключително физически и душевен, от това, което съставлява да си футболист. В този развой се включва изкарването на треньорски лиценз, научаването на нови неща, които поради специалността ми не можех, както и правенето на неща със фамилията, които преди бяха невъзможни. Това са разнообразни планове, които ме карат да се усещам въодушевен, стимулиран и изпълнен с готовност. За мое огромно благополучие, футболът неизбежно постоянно участва в живота ми,
В: Как си представяте тим, воден от Иниеста?
- Преди всичко бих желал това да бъде тим, предан на това, което треньорът му желае. Отбор с душа, с възприятие, с готовност да прави нещата добре и да се самоусъвършенства. Оттам нататък във футбола всичко е измислено. Представям си тим, който играе по този начин, както аз обичам да мисля – с притежаване на топката, щастлив, пряк. Разбира се, ще зависи къде съм, с какви играчи разполагам и човек би трябвало да се приспособява към това, което има.
В: В този развой изяснихте ли си към този момент кой треньор Ви е повлиял най-вече?
- Не. Винаги съм имал настройката да се изучавам. Не бих могъл да кажа, тъй като в действителност усещам, че всички са съдействали с нещо. Не единствено в Барса или в националния тим на Испания, само че и в Япония, и във всичките ми прекарвания – всичко това остава в главата. Бил съм на най-хубавите места, заобиколен евентуално от най-хубавите треньори и най-хубавите играчи. Това те кара да научиш доста.
В: А от тези, които не са Ви упражнявали, бихте ли желали да работите с някого?
- Не съм мислил за това. Точно както в никакъв случай не съм си казвал: „ Искам да играя в тази страна “, по този начин е и с треньорите.
В: Артета, Гуардиола, Чави Ернандес, Симеоне, Чаби Алонсо, Дел Боске – всички са полузащитници. Има ли по-различен взор към футбола от тази позиция?
- Тук е и Сеск Фабрегас, който се оправя доста добре. Може би един полузащитник постоянно управлява всичко, имаш това чувство за играта – да следиш офанзивата, отбраната, да мислиш повече за общото, в сравнение с за самостоятелното. Има и треньори, които в никакъв случай не са играли футбол, а са страхотни. Но сигурно има връзка в това, че толкоз доста полузащитници стават треньори с огромна кариера.
В: Публикувахте книгата „ Умът също играе “. Какво Ви подсказаха тези дни, виждайки какво се случи с Араухо?
- Това са житейски обстановки и условия, които се случват, случвали са се и ще продължат да се случват. Случва се доста постоянно в всекидневието. Това, което постоянно споделяме, е нуждата от осъзнаване на този вид проблеми, с които хората се сблъскват. Доколкото е допустимо, човек би трябвало да се обърне към експерти, които могат да оказват помощ в такива обстановки, и оттова нататък да има силата да се измъкне.
В: Смятате ли, че през последните години се разчупи табуто, което съществуваше по този въпрос?
- Да, с годините има усъвършенстване на обществено и общо равнище. Има още път за извървяване. Всеки случай е друг. Не може постоянно да се подхожда по един и същи метод. Това са обстановки, до които се стига по доста аргументи, само че разбирам, че има усъвършенстване в това отношение и това е нещо позитивно.
В: Като фен, кое е нещото, което минимум Ви харесва във футбола, което Ви отблъсква най-вече?
- Това, което постоянно е било. Футболът, когато топката се търкаля, е хубав и здравословен. Това, което не ни харесва, е какво се случва отвън терена: атмосферата, свадите, мненията или изказванията, само че самият футбол е най-прекрасното нещо, което съществува.
Въпрос: До вас има имитация на Световната купа. Гледали ли сте в миналото целия край от 2010 година
- Със сигурност съм го гледал цялостен. Минаха към този момент 15 години, цяла безкрайност. Гледал съм го на части – гола, основните моменти – доста пъти. Всеки път, когато пристигна годишнината, си го спомняме, като че ли беше през вчерашния ден.
Въпрос: С вашия гол видях доста хора да плачат, изключително поради жеста с фланелката на Харке. Когато видите гола, какво е първото нещо, което изпитвате?
- Много страст. Тръпки не престават да минават през тялото ми, връща ме тъкмо в оня миг. Толкова е мощно и мощно, че въпреки да са минали 15 години, в случай че се замислиш, наподобява като че ли беше през вчерашния ден.
Въпрос: Знаят ли децата ви, че татко им е вкарал този гол?
- Горе-долу всички знаят какво се случи. Когато видят гола или тези фрагменти, те към този момент знаят. Разбирам, че не осъзнават мащаба на смисъла му, само че знаят, че Испания завоюва Световното състезание и че татко им е вкарал този гол.
Въпрос: Какво ви притегля в сегашния испански народен тим?
- Привлича ме доста. Това е много публикувано мнение измежду почитателите. Отборът излъчва сила във връзка с игра, наслада, ангажираност. Всички знаят какво би трябвало да вършат, има огромно многообразие от играчи и това е доста значим аспект. Ще забележим по какъв начин ще стигнат до Световното, тъй като там постоянно е значимо множеството играчи да са в положително положение. Испания е претендент за битка за купата.
Въпрос: Съгласен ли сте с тези, които считат, че Педри е комбинация сред Шави и Иниеста?
- Педри си е Педри. Не е комбинация от нищо. Той има своите качества, своите мощни страни, своите неща, в които да продължи да пораства и да се усъвършенства, тъй като е доста млад, макар че е доста решителен за Барса и националния тим.
Въпрос: Казва се, че футболът еволюира към физиката, че се пресира по-високо, само че в това време се появяват гении с допиране и дрибъл като Ламин Ямал, Нико, Педри, Палмър. Как виждате този контрастност в стиловете?
Отговор: Всичко еволюира в тази посока – повече към физиката, повече към числата, към данните. Сега всичко е изчислено до милиметър, това е условието, до което води спортът, тимовете. Всичко се усъвършенства, играчите се усъвършенстват, формата им се усъвършенства, технологията се усъвършенства и всичко е доста по-мощно, само че геният и тези разнообразни играчи постоянно ще съществуват и е значимо да има хора, които не престават да залагат на тях.
Въпрос: Какви разлики или прилики виждате сред този народен тим и този от 2010 година?
Отговор: Това са два изцяло разнообразни тима. Този тим ме въодушевява с метода си на игра. Това са два разнообразни момента, два разнообразни момента във футбола, не могат да се съпоставят. Дано това потомство успее да реализира това, което беше реализирано тогава, и даже да го надмине. Това би било страхотна вест.
Въпрос: За кого бихте платили на драго сърце билет?
Отговор: Аз съм доста завързан към моите тимове. Бих платил за Барса и за националния тим. За Педри, Фермин, Олмо, Микел Мерино, Фабиан – всички доста ми харесват. Има безчет играчи с огромно качество. За един полузащитник това е прелестно.
Въпрос: Защо в Испания се появяват толкоз доста полузащитници от този жанр?
- Защото се има вяра в това. Залага се на този метод на игра и на това силата в средата на терена да бъде доста мощна.
Въпрос: Говорихте за Барса. Как може да се излекува полуотворената рана сред Меси и клуба?
- Не знам дали има рана или не. Не мога да прибавя нищо повече от това, което Лео значи за Барса. Това в никакъв случай няма да се промени, без значение кой е там или какъв е моментът. Не знам дали има рана, дали ще се върне в миналото и в какво качество, само че най-важното е какво значи Лео за Барса.
Въпрос: Следващия път към този момент ще ви назоваваме „ тренер “.
- Дано. Ще забележим по какъв начин ще се развият нещата. Представям си се като треньор, тъй като това е нещо, което ме вълнува и стимулира доста, в действителност.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ




