Пионер от Google: Не си губете времето да учите право или медицина, AI ще ги обезцени
Марк Зукърбърг и Сам Алтман също слагат под въпрос цената на университетските дипломи
Докато хиляди български младежи се готвят за кандидатстудентски изпити по медицина и право, един от пионерите на изкуствения разсъдък в Гугъл им насочва шокиращо предизвестие: тези специалности може да се окажат безполезни още преди да завършат образованието си.
Джад Тарифи, създател на първия екип за генеративен изкуствен интелект в Гугъл и сегашен изпълнителен шеф на стартъпа Integral AI, съобщи пред Business Insider, че приемането на тапия по медицина или право през днешния ден е " загуба на време и пари ". Според него бързото развиване на технологиите ще направи тези специалности остарели в границите на идващото десетилетие.
" Изкуственият разсъдък самичък по себе си ще е стар досега, в който завършите докторантура. Дори сфери като използване на ИИ в роботиката ще бъдат решени до тогава ", безапелационен е 42-годишният бизнесмен, който има докторска степен по изкуствен интелект от Университета на Флорида.
Образованието не приготвя за действителния свят
Критиките към обичайното висше обучение не идват единствено от Тарифи. Марк Зукърбърг, създател на Meta (Facebook), съобщи в подкаста This Past Weekend през април: " Не съм сигурен, че университетът приготвя хората за работата, която ги чака през днешния ден. Може би не всеки би трябвало да върви в университет ".
Статистиката поддържа тези изказвания. Според данни от MIT, през 2023 година към 70% от всички докторанти в областта на изкуствения разсъдък са поели към частния бранш, до момента в който преди 20 години този % е бил едвам 20%. Университетите губят най-талантливите си фрагменти, привлечени от шестцифрени и даже седемцифрени заплати в софтуерните компании.
" В сегашната здравна система това, което се учи в медицинските учебни заведения, е остаряло и се основава най-вече на механично зазубряне ", твърди Тарифи пред Fortune. Според него висшето обучение " каквото го познаваме, е на прага да стане изцяло остаряло ".
Милионни предложения за млади гении
Професор Хенри Хофман от Университета в Чикаго споделя пред Fortune случай на собствен студент, получил " висока шестцифрена " оферта от китайската компания ByteDance (собственик на TikTok) още преди да приключи. Това не е изолиран случай - софтуерните колоси нападателно набират гении непосредствено от университетските кампуси.
Изпълнителният шеф на OpenAI Сам Алтман в допълнение разпалва дебата, потвърждавайки че най-новите модели на изкуствен интелект към този момент доближават " PhD равнище по всяка тематика ". Ако това е правилно, за какво да влагаме години и стотици хиляди левове в обучение, което машините към този момент владеят?
Реалността е по-сложна
Критиците на тези изказвания обаче напомнят значими обстоятелства. Медицината и правото остават мощно контролирани специалности, изискващи човешка преценка, емпатия и етични решения. Дори най-усъвършенстваните системи за изкуствен интелект работят под човешки контрол, изключително когато става въпрос за диагнози, лечения или правосъдни решения.
" Етичните рамки, правната отговорност и доверието сред експерт и пациент не са елементарно автоматизируеми ", означават специалисти. Изкуственият разсъдък може да форсира рутинната работа - документи, търсене на прецеденти, първичен триаж - само че не заменя основните човешки решения.
Освен това данните демонстрират стабилно търсене на медицински фрагменти. България, както и доста други страни, страда от дефицит на лекари и медицински сестри - проблем, който ИИ надали ще реши в близко бъдеще.
Университетите се приспособяват
Висшите образователни заведения не стоят със скръстени ръце. Все повече стратегии интегрират изкуствен интелект в образователните си проекти, основават мултидисциплинарни специалности (ИИ + биомедицина, ИИ + право) и развиват партньорства с софтуерната промишленост.
" Не става въпрос за остаряване, а за промяна ", настояват от университетските среди. Медицинските учебни заведения към този момент образоват студентите по какъв начин да работят с ИИ асистенти при диагностика, а юридическите факултети включват курсове по софтуерно право и автоматизация на правни процеси.
Какво да вършат младежите?
Съветът на Тарифи към младежите е провокативен: " Медитирайте. Общувайте с приятелите си. Опознайте себе си прочувствено ". Според него триумфът в бъдеще ще пристигна не от дипломи, а от " неповторими гледни точки, персонална разпоредителност, прочувствена просветеност и мощни човешки връзки ".
За тези, които въпреки всичко желаят да учат, той предлага тесни ниши като " ИИ за биология ", които към момента са в начален етап на развиване. Или пък въобще да не се захващат с обичайно обучение.
Дали това е реален съвет за българските младежи, които се сблъскват с стеснен пазар на труда и обичайни упования от фамилиите си? Едно е несъмнено - дебатът за бъдещето на образованието и специалностите занапред стартира, а изкуственият разсъдък ще бъде в центъра му.
Докато хиляди български младежи се готвят за кандидатстудентски изпити по медицина и право, един от пионерите на изкуствения разсъдък в Гугъл им насочва шокиращо предизвестие: тези специалности може да се окажат безполезни още преди да завършат образованието си.
Джад Тарифи, създател на първия екип за генеративен изкуствен интелект в Гугъл и сегашен изпълнителен шеф на стартъпа Integral AI, съобщи пред Business Insider, че приемането на тапия по медицина или право през днешния ден е " загуба на време и пари ". Според него бързото развиване на технологиите ще направи тези специалности остарели в границите на идващото десетилетие.
" Изкуственият разсъдък самичък по себе си ще е стар досега, в който завършите докторантура. Дори сфери като използване на ИИ в роботиката ще бъдат решени до тогава ", безапелационен е 42-годишният бизнесмен, който има докторска степен по изкуствен интелект от Университета на Флорида.
Образованието не приготвя за действителния свят
Критиките към обичайното висше обучение не идват единствено от Тарифи. Марк Зукърбърг, създател на Meta (Facebook), съобщи в подкаста This Past Weekend през април: " Не съм сигурен, че университетът приготвя хората за работата, която ги чака през днешния ден. Може би не всеки би трябвало да върви в университет ".
Статистиката поддържа тези изказвания. Според данни от MIT, през 2023 година към 70% от всички докторанти в областта на изкуствения разсъдък са поели към частния бранш, до момента в който преди 20 години този % е бил едвам 20%. Университетите губят най-талантливите си фрагменти, привлечени от шестцифрени и даже седемцифрени заплати в софтуерните компании.
" В сегашната здравна система това, което се учи в медицинските учебни заведения, е остаряло и се основава най-вече на механично зазубряне ", твърди Тарифи пред Fortune. Според него висшето обучение " каквото го познаваме, е на прага да стане изцяло остаряло ".
Милионни предложения за млади гении
Професор Хенри Хофман от Университета в Чикаго споделя пред Fortune случай на собствен студент, получил " висока шестцифрена " оферта от китайската компания ByteDance (собственик на TikTok) още преди да приключи. Това не е изолиран случай - софтуерните колоси нападателно набират гении непосредствено от университетските кампуси.
Изпълнителният шеф на OpenAI Сам Алтман в допълнение разпалва дебата, потвърждавайки че най-новите модели на изкуствен интелект към този момент доближават " PhD равнище по всяка тематика ". Ако това е правилно, за какво да влагаме години и стотици хиляди левове в обучение, което машините към този момент владеят?
Реалността е по-сложна
Критиците на тези изказвания обаче напомнят значими обстоятелства. Медицината и правото остават мощно контролирани специалности, изискващи човешка преценка, емпатия и етични решения. Дори най-усъвършенстваните системи за изкуствен интелект работят под човешки контрол, изключително когато става въпрос за диагнози, лечения или правосъдни решения.
" Етичните рамки, правната отговорност и доверието сред експерт и пациент не са елементарно автоматизируеми ", означават специалисти. Изкуственият разсъдък може да форсира рутинната работа - документи, търсене на прецеденти, първичен триаж - само че не заменя основните човешки решения.
Освен това данните демонстрират стабилно търсене на медицински фрагменти. България, както и доста други страни, страда от дефицит на лекари и медицински сестри - проблем, който ИИ надали ще реши в близко бъдеще.
Университетите се приспособяват
Висшите образователни заведения не стоят със скръстени ръце. Все повече стратегии интегрират изкуствен интелект в образователните си проекти, основават мултидисциплинарни специалности (ИИ + биомедицина, ИИ + право) и развиват партньорства с софтуерната промишленост.
" Не става въпрос за остаряване, а за промяна ", настояват от университетските среди. Медицинските учебни заведения към този момент образоват студентите по какъв начин да работят с ИИ асистенти при диагностика, а юридическите факултети включват курсове по софтуерно право и автоматизация на правни процеси.
Какво да вършат младежите?
Съветът на Тарифи към младежите е провокативен: " Медитирайте. Общувайте с приятелите си. Опознайте себе си прочувствено ". Според него триумфът в бъдеще ще пристигна не от дипломи, а от " неповторими гледни точки, персонална разпоредителност, прочувствена просветеност и мощни човешки връзки ".
За тези, които въпреки всичко желаят да учат, той предлага тесни ниши като " ИИ за биология ", които към момента са в начален етап на развиване. Или пък въобще да не се захващат с обичайно обучение.
Дали това е реален съвет за българските младежи, които се сблъскват с стеснен пазар на труда и обичайни упования от фамилиите си? Едно е несъмнено - дебатът за бъдещето на образованието и специалностите занапред стартира, а изкуственият разсъдък ще бъде в центъра му.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ