Акушерството в Римската империя: Как се раждат синовете и дъщерите на Рим
Марк Улпий Америмен и Скрибония Атика, брачен партньор и брачна половинка, които живеят през II век след Христа, почиват един до различен под погребалния си монумент в Остия, покрай Рим. Според надписа на стените на гробницата самата Скрибония го поръчва да пази безконечния покой на фамилията. Марк е хирург, както научаваме от барелефа на гробницата, където той е показан, до момента в който лекува рана на крака със своите много огромни хирургически принадлежности.
Скрибония е акушерка, както е илюстрирано също с барелеф, на който е показана да изражда дете. Гола жена седи на специфичен родилен стол, с издут стомах. Тя е подкрепяна от друга жена, може би родственик, до момента в който акушерката седи на ниско столче пред тях, подготвена да хване бебето; тя гледа право към нас, а не към гениталиите на пациентката си, може би, за да не я тормози в допълнение.
Скрибония, е от гръцки генезис, както и майка й Скрибония Калитиче; измежду техните предшественици евентуално има и плебеи. Но акушерката Скрибония се бе изкачила по обществената стълбица: подписва добър брак с умел врач и придобива благосъстояние. Подобно на брачна половинка си, тя има принадлежности, които носи със себе си при родилките, както и стол за раждане и табуретката, на която седи.
Раждането в Римската империя, както на всички места в античния свят, е занятие за дамите. Жени акушерки и членове на фамилията помагат при раждането на деца и се грижат за новородените. Въпреки това, като се изключи надписи или изкуство върху погребални монументи като този на Скрибония, съвсем няма данни от първо лице за бременността и раждането в античен Рим – вместо това нашите познания се запълват от писанията на мъже създатели.
Разбира се, някои от тези мъже са доста добре осведомени, съчувстват на дамите и изтъкват уменията на акушерките. Соран от Ефес в Мала Азия (в днешна Турция), който е доктор първоначално на 1 и 2 век след Христа, е един подобен създател. Привърженик на методическата школа по медицина, той избира нежното лекуване пред грубото – и на никое място това не е по-очевидно, в сравнение с в неговата Гинекология, единственият от трактатите му, който е непокътнат напълно. Томът стартира с изложение на идеалната акушерка: тя би трябвало да бъде „ грамотна, с добра памет, любяща работата си, честна и като цяло не прекомерно повредена във връзка с сетивата си, със спокойни крака, здрава и, съгласно някои хора, талантлива с дълги, тънки пръсти и къси нокти на върха им “.
Всички тези препоръки, до краткостта на ноктите, са доста рационални, само че и малко прекомерни. Със сигурност не всички акушерки в античния свят са грамотни. Грамотността не е значително достижение за поминък, който постоянно се предава от една жена на друга с чиракуване. Някои трикове от занаята, като противозачатъчни или абортиращи средства и препарати за ускорение на мъчно раждане, се държат в загадка – и затова не се записват.
Акушерка, която, съгласно легендата, се преоблича като мъж, с цел да практикува и като лекар
Що се отнася до честността, това е въпрос на вероятност. Авторът Евнапий, който написа през 4 век сл. н. е., споделя история, в която стопанка в римски магазин за вино – разказан като релативно първокласен – обслужва клиент, когато е извикана от комшия и родственик да участва на мъчно раждане (занимава се и с акушерство). След безвредното раждане на детето, тя си измива ръцете и неотложно се връща при клиентите си. В доста случаи акушерството е странично занятие – нещо, предприемано от дамите като принос към благосъстоянието на тяхната общественост. Тези, които като Скрибония се специализират в бизнеса с раждане и взимат купата obstetrix (акушерка), може би са по-скоро изключение, в сравнение с стандарт.
Изкушаващо е да се допусна, че раждането в античния свят е доста по-опасно нещо, в сравнение с е през днешния ден: има малко начини за облекчение на болката и малко знания за инфекциите и хигиената. Въпреки това, в случаите на общоприетоо раждане, дамите в Римската империя могат да се оправят добре и със съдействието единствено на някой умен член на фамилията – без друга интервенция. Съвети за дишането също могат да оказват помощ: Соран ни споделя, че дамите би трябвало да „ не не помнят да дишат “, когато болките са най-остри.
Жените също може да намират комфорт в носенето на амулети, с цел да ускорят раждането. Много амулети в античния свят са направени от нетрайни материали, само че са открити образци от Римски Египет (30 година прочие н. е. – 641 година сл. Хр.), направени от дълготраен хематит. Един образец, в този момент в музея на Келси в Мичиган, е изписан с вълшебен формули и съставлява репрезентация на матката, която може да се отваря и затваря с ключ – затваря се, когато дамата желае да избегне бременност или желае да „ заключи “ матката си след зачеването, и се отваря, когато желае да забременее или да отвори матката си за раждане.
