Нервна система преди 540 млн. години?
Марк Макменамин е странна птица даже сред сътрудниците си професори, за които странностите са втора природа. Също като някое циклично естествено събитие, той взривява научната общественост на всеки няколко години със сензационно изобретение, нерядко на границата на допустимото от здравия разсъдък.
Чували сте за Пангея, нали? Свръхконтинент, сплотяващ множеството днешни материци в единна суша. Но се оказва, че Пангея не е първият подобен континент. Неговият предходник е “оформен ” при започване на 90-те години в университетските изявления на десетки геолози. Но името с съветски корен Родиния му дава точно американският геолог и палеонтолог Макменамин. Библейският Бог по този начин и заръчва на индивидите – да изнамерят имена (класифицират и опознаят) на всички твари и предмети на Земята.
През 80-те години Марк Макменамин и брачната половинка му Диана – също палеонтолог, вършат различен подобен сериозен опит - да погледнат света на живите организми от една божествено висока позиция.
Те измислят Хипермория (Hypersea) –
не, не океана, обграждащ Родиния. Това е море от течности, което сродява тъканите на всичко живо на сушата към този момент 450 млн. години.
Според двамата учени разпределението на живота на Земята е неуместно. Той се заражда в океаните (които са доста по-големи от сушата), остава във водата цели 3,5 милиарда години. Но откакто стъпва на сушата, се развихря по този начин, че в този момент в океаните има два пъти по-малко типове, а тези по островите и континентите създават 50 пъти повече биомаса.
Абсурдността се ускорява от обстоятелството, че морската среда улеснява виталните процеси. На сушата живите организми би трябвало да се грижат за овлажняването си - като космонавти на непозната планета те са в скафандри от тъкани, съхраняващи течната им среда. Защо се случва това и по какъв начин?
Животът на сушата съумява, тъй като съществува “наземен океан ”, счита сем. Макменамин. В него
растения, животни и гъби са директно свързани физически
с такава система, на която може да завиди всяко водоснабдяване. За съставните си елементи Хипермория е не обкръжаваща, а тяхна вътрешна течна среда, която им доставя доста ефикасно хранителни субстанции.
Накратко, съгласно теорията на американците преди към половин милиард години в морето се сблъскват растения и гъби. Последните нормално убиват първите, само че в редица случаи, заради незадоволителната мощ на паразитите, се стига до общуване, което даже може да бъде взаимноизгодно – симбиоза. За да се храни, гъбата разлага минерали и част от тях остават за растението. Съвсем непряк резултат е стимулирането и на двете форми да търсят нови способи за оцеляване в основаните от самите тях условия. Така растенията се устремяват нагоре, над повърхността на морето (локвата, блатото).
Показали глава на слънцето,
те стартират да получават доста повече сила. Но и да се лишават от витална влага поради изпарението. Проблемът бързо е трансфорат в решение – растенията се научават да изпомпват хранителни съставки по новообразуваните си стебла. Което е и историческият миг на обяздването на хранителния поток – вместо да чакат нещо да доплава до тях в най-горния океански пласт, живите организми стартират сами да го изсмукват откъдето могат.
Но първите растения към момента имат потребност от водна среда, с цел да могат гаметите им (половите клетки) да стигнат една до друга и да продължат рода. Само за 50 млн. години обаче е овладяно размножаването вътре в системата, без нужда от океан на открито – и растенията превземат сушата.
