Марк Жирардели даде специално интервю за предаването „Код Спорт“ по

Марк Жирардели даде особено изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Легендарният алпиец се усеща вкъщи си в България. Той е сребърен медалист в гигантския и супергигантския слалом на олимпийските игри в Албервил през 1992 година и петкратен притежател на Световната купа в ските. Въпреки че спря да се състезава през 1997-ма година, Жирардели към момента стряска сънищата на тогавашните си съперници в слалома. Дългогодишен съветник е на Българската федерация по ски и рекламно лице на курорта Банско, както и притежател на компания „ Юлен “.

- Здравейте, господин Жирардели! Добре пристигнали още веднъж в България. Благодаря, че се съгласихте да дадете изявление за предаването „ Код Спорт “. Как сте?

- Много съм добре. Обичам да пристигам в Банско. Хубаво е, че има сняг, и е прелестно за каране на ски.

- Какво е смисъла на Банско за България?

- Банско за България е като Сент Мориц за Швейцария, Кицбюел за Австрия или пък Кортина Д'Ампецо за Италия. Тук е пикът на зимния туризъм и със своята тактика и показване Банско е един от най-популярните ски-курорти в България и Източна Европа.

- Нуждае ли се Банско от още нещо?

- Абсолютно. От доста години се борим за по-добра инфраструктура – главно за втори кабинков въжен превоз, което е наложително. Не бива хората да чакат по два часа – два часа и половина на начална станция, с цел да се качат в планината. Една кабинкова линия не е задоволителна за извозването на всички искащи да практикуват зимни спортове. Когато съм споделял този проблем с хора в Австрия и Германия, те все ми се смеят, тъй като си мислят, че всичко в България е по-лесно за започване и осъществяване на сходно начинание. Налага се да им изяснявам, че тук е доста по-сложно спрямо Швейцария, Австрия и Германия.

- Какво е ситуацията примерно в Австрия през този сезон? Имат ли нова инфраструктура?

- В Австрия единствено през този сезон откриха една огромна телекабина, 13 гондоли, 10-15 седалкови лифта и още няколко по-малки уреди. Това са съществени усъвършенствания в инфраструктурата, които са нужни. Тук в Банско ни стопират от толкоз доста години да продължим да се развиваме и подобряваме равнището на туризма в България. Трудно ми е да обясня това на задгранични медии, тъй като те не могат да го схванат.

@@@

- Какво смятате за новата политика без пластмасови произведения в зоната?

- Това е най-хубавото, което може да се направи. Един от най-хубавите ми другари е шефът на водещ състезателен тръст. Името му е Каспър Рорстед. Вероятно сте го чували? Преди две години сътвори нова линия за спортни обувки, създадени от пластмаса от океаните. Те направиха 2 милиона чифта маратонки с тези пластмасови боклуци. Това решение имаше голямо позитивно отражение в медиите, което съгласно мен ще се случи и в България. Много е значимо да вършим стъпки към запазване на природата и чистотата в страната. Това е една извънредно значима крачка на Банско.

- От много време сте обвързван с нашата страна. Знаете ли думи или изречения на български?

- Говоря български не пред аудитория. Не бих желал да предизвиквам телевизионните фенове. Мога да приказвам малко, само че избирам да съм на 1-2 чаши хубаво българско алено вино. Тогава българският става в действителност добър. Сега, когато приказвам с вас ще се въздържа да употребявам родния ви език.

- Кое е по-трудно за един човек – да е в политиката или да е професионален състезател?

- Аз не съм в политиката и не мога да направя съпоставяне. Мога да ви кажа, че да си състезател на равнището на което аз бях, е доста, доста мъчно. Сега моята работа, която доста обичам, е в областта на стопанската система. Аз съм обществена персона освен в България, само че в целя свят. Говоря 4-5 езика и за мен е наслаждение да се срещам с разнообразни култури – в България, Чехия, Америка, Африка и даже Азия. Затова когато имам избор, избирам нови за мен страни.

- Кое е най-голямото предизвикателство в този момент пред Вас?

- През последните 2-3 години имах няколко нови хрумвания в икономическо отношение. Издадох три книги, които досега са единствено на немски, те са престъпни новели свързани със ски бизнеса. Разказват историята на един човек, който кара на равнище Световна купа и е от Швейцария. Така че към този момент сме на пазара с първите три елементи, а идната есен се чака да излезе и четвъртата. Това е ново за мен. Имам линия за ски облекло, което се създава главно в България, владея туристическо списание, което е с тираж 250 000 копия. Участвам и в доста конференции, дори неотдавна бях преподавател на конгрес в Икономическия университет в Цюрих. Това са някои от новите насоки, в които се опитвам и опитвам. И да ви призная, ми харесва.

- Занимавате се с толкоз доста неща. Как ви стига времето?

- Денонощието е 24 часа за всички, дремя 6 часа и имам 18 за работа. Обичам работата си и в случай че не върша нищо, ми е скучно и се нервирам. Затова се пробвам да запълня всичките 18 часа – изучавам нови езици, срещам се с хора, работя, чета книги и пътувам. Всичко това е доста значимо за мен.

- Доста време към този момент сте консултант на министъра на туризма у нас – кой е най-трудният съвет, който сте давали и какви са най-големите провокации пред вас?

- Най-важното нещо за всяка страна са туристите, които идват от чужбина. Те би трябвало да се усещат добре пристигнали. В Австрия и северна Италия са съвсем безгрешни в това отношение. Една от аргументите да обичам България е, че хората тук са доста другарски настроени и приветстват чужденците. Но това би трябвало да се случва на по-високо професионално равнище. Не е задоволително да се усмихнем, нужно е и да предложим чудесно обслужване на туристите. Примерно няма по какъв начин да предложиш добра услуга, в случай че пътищата към курортите – и зимните, и на Черноморието, не са в положително положение. Същото важи и за инфраструктурата в ски-курортите, която би трябвало да е модерна – нови оръдия за правене на сняг, нови лифтове, паркинги покрай ски-съоръженията, заведения за хранене и хотели на високо равнище. Това са услугите, които би трябвало да предлагаме на туристите. Те построяват отличен позитивен имидж на страната. Това е бъдещето, ние строим бъдещето на нашите деца по този метод. Това са значими неща освен за България, а за целия съвременен свят.

- Сутрин, като се будите, изпитвате ли някакви болки, напомнящи Ви спортната кариера?

- Разбира се, че ме боли всеки ден, само че избирам да ме боли, в сравнение с противоположното, тъй като това ще значи, че съм починал. Предпочитам да пребивавам и да ме боли на места. Болежките ме карат да се усещам жив. Претърпял съм доста травми и интервенции. Свикнал съм да изпитвам малко болежка в тялото си, тъй като толкоз доста хора нямат шанса да не престават да карат ски, да играят голф, до вървят в планината и да карат колела. Има хора, които са в инвалидни колички, или лежат в лечебни заведения, тъй като не са здрави. Аз съм щастливец, тъй като може да имам някакви контузии, само че не преставам да върша каквото си желая. И поисквам на всички хора, които имат някакви здравословни проблеми да ги преодолеят. Здравето е най-голямото благосъстояние.

- В началото сте били освен скиор алпиец, само че сте практикували и ски-скокове. Кога за последно скачахте?

- Когато бях момче на 11-12 години участвах в съревнование по ски-скокове в родния ми град. Спечелих, откакто сутринта бях взел участие в съревнование по алпийски дисциплини. Не беше дълъг опит – 30 м, само че бях единствено 11-годишен. Беше хубаво прекарване, само че не беше това, което желаех. В алпийското втурване имаме задоволително огромни скокове, които могат да доближат до 80 метра, което ме удовлетворяваше. Нямах потребност да върша скокове по 150 метра. И считам, че не съм сбъркал!

@@@

- Какво беше всекидневието Ви като професионален скиор?

- Тренирах доста. Между 4 и 6 часа дневно. Не единствено физическа, само че и ментална подготовка. Отделях доста време по какъв начин да приготвя ските си, обувките си, цялата си екипировка, с цел да стана по-бърз. Опитвах да подобря храненето и възобновяване си. Месеци наред бях ангажиран да се приготвя за зимния сезон. Няколко пъти се получи идеално, само че имаше и доста моменти, когато се провалях, когато изпитвах здравословни, механически или материални проблеми. Тогава ми е било доста тежко. Но постоянно съм се изправял и съм продължавал напред.

- Какво е нужно, с цел да станеш номер 1 в която и да е област и съответно в спорта?

- Първото и най-важно нещо е да обичаш това, което правиш. Само тогава може да си задоволително въодушевен. А когато си задоволително въодушевен, тогава може да достигнеш лимита на опциите си. Няма по какъв начин да тренираш по 6-8 часа дневно, в случай че не обичаш спорта си. Много значимо е треньорите да възпламенят искрата у децата, да ги стимулират. И чак тогава към този момент може да желаят да упражняват крепко. В противоположен случай нещата няма да сработят.

- Каква е дефиницията за гений съгласно Вас? Дали е нещо, с което се раждаме или е по-скоро обвързвано с отдадеността и хубавичко работа?

- След толкоз доста години спорт на най-високо равнище мога да заявя, че постоянството и отдадеността надвиват над гения. Може да има доста надарени деца, в случай че обаче не ги накараш да заобичат спорта, може да забравиш за тях. В същото време има доста малчугани, които не са толкоз надарени, само че обичат да упражняват, да се борят, да побеждават, да бъдат номер 1. Вярвайте те ще реализиран огромните триумфи. Не единствено в спорта, а и по-късно в специалността си. Много компании търсят спортисти, които са имали триумфи и са били фокусирани върху задачите си, тъй като това ще ги докара и до триумф в бизнеса. Смятам, че спортът е доста положително учебно заведение за живота като цяло и за специалността след спортната кариера.

- Това ли е разликата сред тези, които са били на върха и елементарните хора?

- Може би не са задоволителни единствено гений и целенасоченост. Трябва също по този начин да си ученолюбив и да опитваш нови неща. Дори да не проработи, даже да допуснеш неточности, това не е съдбовно. Така виждаш, че не става и значи може да пробваш по различен метод. Понякога грешката е отличен знак на верния метод, по тази причина и не трябва да се опасяваме от тях. Точно противоположното – би трябвало да следим за пропуските, с цел да могат те да ни покажат правилния път. Не е елементарно, никой не обича да бърка. Но, по какъв начин ще разберем, че сме на верния път, в случай че непрестанно не изпробваме нови и нови неща. Точно те способстват за ускоряването на развиването ни.

- Печелили сте толкоз доста надпревари – кое е преди всичко в сърцето Ви?

- За мен персонално успеха ми в спускането в Кицбюел е най-важната, тъй като аз бях слаломист като Марсел Хиршер. Състезавах се главно в слалом и в великански слалом и доста желаех да печеля и в скоростните дисциплини. Триумфирах в едно от най-трудните спускания в света. И за мен, и за почитателите ми това беше една от най-важните ми победи, макар че имам още няколко триумфа от извънредно значение. Състезания, в които победих Амод, Томба, Стенмарк. Аз съм доста удовлетворен от кариерата си, макар че имаше и някои по-добри от мен.

- Имахте ли другари измежду скиорите или това е самотна работа?

Докато се състезавах, имах няколко другари. Не, не доста близки. Нямах доста време да извозвам с другари. Седмици наред бях на път, а по време на сезона упражнявах слалом в дните за втурване, тъй като участвах във всички дисциплини – от слалом, великански слалом до втурване... На спускачите животът е по-лесен. Същото е и при слаломистите, тъй като те не са толкоз заети, колкото бях аз. Спях по 6 часа през целия зимен сезон, а през останалото време работех – тренировки, учене, хранене и възобновяване. И някак не оставаше време за другари.

- Поддържате ли към момента връзка с някои от тях?

- Да, с някои. От много години провеждам ски-събития и от време на време нуждая се от хора като Алберто Томба, Франц Кламер и други. Плащам им, с цел да осигуря съвършените условия за събитието. Аз обаче съм уредникът, аз съм шефът.

- Кой беше най-забавният скиор по ваше време?

- Може би Алберто Томба. Той беше доста значим фактор за ски обществото. Беше добре прочут на всички фенове на спорта по света, ходеше по нощни заведения, непрекъснато го виждаха с девойки, беше добър скиор и изглеждаше добре. Алберто беше доста прочут. Той ми е добър другар и в този момент, само че към този момент е поостарял малко и не върви чак толкоз доста по нощните заведения.

- Спомняте ли си първия път, когато Ви разпознаха на улицата?

- Да. Бях много млад, на 12 или 13 години, когато ме даваха по малкия екран в Австрия, Швейцария и Германия. Хората започнаха да ме разпознават на тренировки, да желаят да се снимат и да си приказват с мен. Тогава обаче бях много млад и никой не подозираше, че някой ден ще бъда огромен играч в международната купа. Тогава бях дете, което се представяше мощно на локалните надпревари. Беше занимателно, само че не ми пукаше доста, тъй като бях концентриран върху надпреварите, а не върху частта с медиите.

- Как приемате славата и какво би трябвало да направи един състезател, с цел да остане обвързван с хората?

- Много от спортистите, сходно на актьорите и музикантите, когато станат известни, стартират да губят леко почва под краката си. Превръщат се в снобари. Не приказват с естествените хора, а единствено с значимите, с ВИП-овете. Аз не съм подобен. За мен всички хора са идентични. Независимо дали е човек, който работи в ресторанта, кралицата или пък министър председателят на България. Аз се отнасям с всички по един и същи метод. Затова и хората ме обичат и аз им откликвам със същото. Много ми е прелестно, когато и тук в Банско с мен идват да се снимат дребни и по-големи девойки и момчета. Много ми е прелестно, когато хората демонстрират, че ме харесват.

- Ако можехте да върнете времето обратно, бихте ли трансформирали нещо?

Не бих трансформирал доста неща. Може би бих оптимизирал леко тренировката си, не бих поемал толкоз огромни опасности, с цел да нямам в този момент толкоз доста травми, доста бях надскочил личните си предели. Бих провел кариерата си малко по-интелигентно. Не е допустимо обаче да се върнем във времето обратно. Ако някой обаче се интересува, мога да го науча.

- А кой миг бихте желали да изживеете отначало?

- Сега непрекъснато срещам дами сред 50 и 60-годишна възраст, които ми споделят: „ Марк, ти беше моят воин, бях най-голямата ти фенка... “, а аз се постанова да ги запитвам: „ Скъпи дами, за какво не ме поканихте преди 30 години, чаках ви, само че вас ви нямаше... Вече е много късно, скърбя. “