Жената на Марк Аврелий лягала с моряци и гладиатори, императорът философ я обявил за богиня
Марк Аврелий (управлявал 161–180 година сл. Хр.), един от най-уважаваните владетели в човешката история, прочут като " императорът мъдрец " е роден на 26 април 121 година в Рим в знатно семейство. Той е последният от " Петимата положителни императори " на Римската империя.
Получава извънредно обучение, като още от 19-годишна възраст се отдава на стоицизма – философия на самоконтрола и дълга.
Осиновен е от император Антонин Пий по повеля на Адриан. Прекарва 23 години като формален престолонаследник, преди да поеме ръководството през 161 година.
Царуването му е белязано от непрекъснати рецесии – чумни епидемии, наводнения и тежки отбранителни войни против немски племена (Маркомански войни) и Партия на изток. Въпреки че по природа е миролюбив, той прекарва по-голямата част от живота си във военни лагери.
За първи път в римската история ръководи дружно със съимператор – Луций Вер (до 169 г.), а по-късно и със сина си Комод.
Най-значимото му дело е книгата „ Към себе си “ (Meditations), писана на гръцки език по време на военни походи. Тя не е била предопределена за издание, а е персонален дневник с размишления за гибелта, дълга, морала и по какъв начин човек да резервира вътрешно успокоение измежду хаоса.
Като млад Марк Аврелий е бил толкоз предан на философията на аскетизма, че е спял на пода и е носел груби облекла, с цел да калява духа си.
" Най-честният " : Император Адриан го наричал с прякора Verissimus („ Най-истинският “ или „ Най-честният “) поради неговата откровеност.
Жени се за Фаустина Младата, която му ражда 13 деца, само че множеството от тях умират в ранна възраст. Единственият оживял наследник, Комод, поема властта след него и е считан за един от най-лошите римски императори.
Марк Аврелий е апетитен за пример на добродетелта, само че тъкмо неговият краен издръжливост и някои управнически решения наподобяват странни или даже скандални през погледа на съвременника или на неговите съперници.
Най-скандално при него било търпението към изневерите на жена му.
Слуховете в Рим твърдели, че брачната половинка му Фаустина е била извънредно разкрепостена и е имала многочислени афери, в това число с гладиатори и моряци. Вместо да я накаже или изгони (както би направил всеки различен император), Марк Аврелий я защитавал обществено, издигал нейни скулптури и даже я оповестил за богиня след гибелта ѝ. За критиците това не било добродетел, а демонстрация на уязвимост.
Още от 12-годишен той почнал да практикува крайности, които плашели майка му. Обличал се в жестоко покривало на мъдрец и упорствал да спи на твърдия под, до момента в който здравето му не се влошило съществено. През целия си живот той гледал на тялото си съвсем с омерзение, наричайки го в дневника си „ торба с кръв и кости “ и „ гнила материя “.
Най-големият скандал в исторически проект е решението му да остави империята на сина си Комод. Всички предходни „ положителни императори “ са осиновявали потвърдени водачи за свои наследници. Марк Аврелий обаче избира кръвната връзка, макар че Комод към този момент показвал признаци на свирепост и психическа неустойчивост. Това решение поставя завършек на „ Златния век “ на Рим.
Макар да е бил доброжелателен и мъдрец, по негово време се случват едни от най-жестоките гонения на християни (например в Лион през 177 г.). За него те били инакомислещи фанатици, които нарушавали държавния ред. Странно е, че индивидът, проповядващ вселенска обич и приемливост, е разрешавал такива зверства.
Марк Аврелий е имал доста нежно здраве и заболели корем и гърди. Той е бил подвластен от „ териак “ – комплицирана запарка (съдържаща и опиум), която приемал всеки ден като противоотрова и болкоуспокояващо. Някои историци спекулират, че част от неговите дълбоки метафизичен видения в „ Към себе си “ може да са били повлияни от систематичния банкет на тези субстанции.
В миг на тежка финансова рецесия заради войните, вместо да вдигне налозите, той направил нещо нечувано: провел двумесечен търг на форума, където разпродал златните съдове на двореца, копринените одежди на жена си и даже фамилните бижута, с цел да заплати на бойците си.
Умира мистериозно през 180 година, евентуално от чума (т.нар. „ Антонинова чума “), във военния лагер във Виндобона - днешна Виена.
