Мартеници - пътешественици показва музеят в Русе
Мариянка Де Монтис - щерка на Ненко Радев, един от учредителите на природонаучния музей в София и внучка на Никола Радев, опълченец, оживял в боевете при Шипка, е родена в София през 1932 година и към този момент 60 години живее и работи във Франция. Член е на Френското сдружение на преводачите и е джентълмен на Ордена за аграрни заслуги на Франция. През 2006 година тя прави подаяние на Регионалния музей в Русе от.... мартеници-пътешественици. Сплетените бели и червени конци са показани в галерия. Те първо са пътували от България към Франция, а след това - назад. Всяка година са носили пожеланията за здраве и благополучен живот към Мариянка Де Монтис - донор на музея,.
Искра Тодорова, етнограф в музея изясни повода за дарението:
Тя е омъжена във Франция преди повече от 50 години. Докато живее там всяка година за първи март тя получава от българските си другари и родственици мартеници, които колекционира и даже подрежда в дома си като една голяма витрина, а когато идват посетители постоянно споделя за традициите на първи март в България. В един миг осъзнава, че това е една много огромна сбирка и мястото и е някъде в музеите. По стичане на положителни условия се свързахме с нея и тя ни предложи да вземем тази сбирка, да ни я подари. През тези 10 - 12 години, през три-четири години тя продължава да ни се обажда и да зарежда тази сбирка, тъй че тя набъбна. В момента имаме над 350 мартеници от нея. Очакваме следващата пратка!
Има смяна в мартениците и това по какъв начин те са изглеждали през 60-те и в този момент Фолклорната просвета не застинала във времето, развива се с технологиите, с метода на живот, метода на мислене се трансформира.
Че сестрата на хан Аспарух изпратила лястовица с вързан червен конец на крачето, с цел да заяви вест на брат си, е елементарна художествена небивалица, наложена преди доста години от културолога Николай Райнов. Въпросът обаче от кое място са пристигнали в нашата просвета мартениците, остава. Етнолога Десислава Тихолова изясни:.
Никой не знае от кое място е пристигнала легендата и мартеницата от кое място е пристигнала на ръцете на хората. Щом старите баби са споделили, че по този начин се прави, на народа не му е належащо да знаят повече, тъй като фолклора е система, която допуска „ редно “ и „ неправилно “.
Вълненият конец е апотропей Най-често се употребява за изработката на амулети, тъй като тя е нещо, което е живо, принадлежало онлайн създание. В този смисъл, тя и доколкото ми е известно, неприятен проводник на всякакви нездравословни въздействия.
Мартенската година в действителност е началото на календарен интервал, който е комплицирано да бъде пояснен, само че първомартенската обредност се свързва с част от визиите за това, че слънцето, което до този миг е много умряло в преносен смисъл, стартира да се възражда. В този смисъл, тъй като то е алено, ние сме тези, които, помагайки на себе си, оказваме помощ и на него самото да се възроди още веднъж. Това може да бъде една от евентуалните пояснения на аления конец.
Усукването на двата конеца символизира прехода. В Родопите подобен конец се на шапката на бебето, преди малко пристигнало от страната на гибелта в страната на живота, като и на родилката т.е. - хората които са в гранична обстановка, изясни още етнологът.
Искра Тодорова, етнограф в музея изясни повода за дарението:
Тя е омъжена във Франция преди повече от 50 години. Докато живее там всяка година за първи март тя получава от българските си другари и родственици мартеници, които колекционира и даже подрежда в дома си като една голяма витрина, а когато идват посетители постоянно споделя за традициите на първи март в България. В един миг осъзнава, че това е една много огромна сбирка и мястото и е някъде в музеите. По стичане на положителни условия се свързахме с нея и тя ни предложи да вземем тази сбирка, да ни я подари. През тези 10 - 12 години, през три-четири години тя продължава да ни се обажда и да зарежда тази сбирка, тъй че тя набъбна. В момента имаме над 350 мартеници от нея. Очакваме следващата пратка!
Има смяна в мартениците и това по какъв начин те са изглеждали през 60-те и в този момент Фолклорната просвета не застинала във времето, развива се с технологиите, с метода на живот, метода на мислене се трансформира.
Че сестрата на хан Аспарух изпратила лястовица с вързан червен конец на крачето, с цел да заяви вест на брат си, е елементарна художествена небивалица, наложена преди доста години от културолога Николай Райнов. Въпросът обаче от кое място са пристигнали в нашата просвета мартениците, остава. Етнолога Десислава Тихолова изясни:.
Никой не знае от кое място е пристигнала легендата и мартеницата от кое място е пристигнала на ръцете на хората. Щом старите баби са споделили, че по този начин се прави, на народа не му е належащо да знаят повече, тъй като фолклора е система, която допуска „ редно “ и „ неправилно “.
Вълненият конец е апотропей Най-често се употребява за изработката на амулети, тъй като тя е нещо, което е живо, принадлежало онлайн създание. В този смисъл, тя и доколкото ми е известно, неприятен проводник на всякакви нездравословни въздействия.
Мартенската година в действителност е началото на календарен интервал, който е комплицирано да бъде пояснен, само че първомартенската обредност се свързва с част от визиите за това, че слънцето, което до този миг е много умряло в преносен смисъл, стартира да се възражда. В този смисъл, тъй като то е алено, ние сме тези, които, помагайки на себе си, оказваме помощ и на него самото да се възроди още веднъж. Това може да бъде една от евентуалните пояснения на аления конец.
Усукването на двата конеца символизира прехода. В Родопите подобен конец се на шапката на бебето, преди малко пристигнало от страната на гибелта в страната на живота, като и на родилката т.е. - хората които са в гранична обстановка, изясни още етнологът.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ