Марияна Аврамова Изложбата събира двама автори от едно поколение, със

Марияна Аврамова

Изложбата събира двама създатели от едно потомство, със мощно наличие в българското изобразително изкуство от втората половина на ХХ век. Показаните произведения, с безапелационен изящен изказ, са от две разнообразни частни сбирки. В експозиция са седем произведения на Атанас Пацев и пет морски пейзажа на Георги Баев. Имена, за които надали може да прибавим нещо ново, само че може да допълним образната визия за тях.
Преобладават работите на Пацев, които мощно и ненадейно запълват галерийното пространство. Причината е освен във форматите, а и в монументалното звучене и мощните внушения на експресивната му живопис. Авторът ползва необикновени гледни точки и ракурси към фигури и обекти. Преминава осезаемите граници на пространството и се изправя против законите на триизмерната действителност. В пейзажите струпва терени, регистри и здания с криволичещи, начупени линии от комплицирани цветни мазки. Картината се трансформира в същинска преносима материя. Такива са " Копривщица " и " Пловдив - Стария град ".
Пацев провокира сетивата, като подценява пространствените закони. Изписва деформирани, издължени и сплескани фигури, с изменени пропорции, които се отразяват като в погрешно или обърнато огледало. Изгражда формата с насечени, необятни мазки от съществени цветове и оставя ограждащ пъстър акцент. С това се ускорява чувството за надскачане на земното и прекосяване в друга, чисто авторова действителност. Човешките фигури са изведени до носители на духовни положения и послания. Примери за това са " Автопортрет ", двете работи с наименование " Портрет " и други
В показаните работи на Георги Баев виждаме, че той заобикаля фигуралното и се приближава до абстракцията. В залата картините му са съсредоточени върху една и съща тематика - граничната зона сред брега и морето, място изменчиво и цялостно с бързопреходни положения. Прави ни очевидци на това по какъв начин един раздел на пейзажа и еднотипна комбинация се трансформират в притежател на разнообразни смисли благодарение на художествените средства. Баев доближава до цялостно занемаряване на веществеността и материалното. С помощта на близка гама и мощната мощ на цвета той реализира тънък кондензиран натоварен нюанс и съответните внушения.
Събрани дружно, творбите несъзнателно ни карат да вършим параленост на живописния език на двамата създатели. Показват ни, че даже да са експресивни, те са радикално разнообразни като живописен език и характерност.

Текстът е възложен от изложба " Лоранъ "

Изложбата живопис на Атанас Пацев (1926-1999) и Георги Баев (1924-2007) може да се прегледа до 24 октомври в изложба " Лоранъ " на ул. " Оборище " 16 в София.

Георги Баев, Пейзаж III, ок. 1990