Мариян Станков - Мон Дьо посрещна актьора Моню Монев с

Мариян Станков - Мон Дьо посрещна артиста Моню Монев с класическа паста " Карбонара.  " Бях едно злоядо дете, свирещо на пиано, а в този момент съм артист, загубен в функциите. Вече даже не знам дали играя себе си, или представям някакъв воин. Често питат мои другари: " Абе, той в живота подобен ли е? Гад? “ Четох в обществените мрежи такива мнения, че да падне човек, " Този Мазов го ненавиждам! Долен човек! “ От време на време ми се ще да им напиша: " Хора, доста ви апелирам, не ме бъркайте с героя ми! “

Какво не знаят хората за Моню Монев?

" Не знаят, че съм доста безоблачен човек. Обичам да се майтапя, обичам самоиронията. Мисля, че човек би трябвало първо да умее да се майтапи със себе си, с цел да може по-късно да се майтапи с другите. Защото, в случай че се майтапи единствено с другите, излиза единствено, че е озлобен човек. Така споделят: " А, индивидът има положително възприятие за комизъм! “

" Когато хората ме гледат на екрана, би трябвало да знаят, че въобще не знаят какво се случва в душата ми. Когато възпроизвеждам ролята на Мазов, това са моменти, в които Аз-ът отива някъде другаде. Тогава няма Моню Монев. Тогава идва ред на облика. След това всичко минава през неговия разум. Как седи, какви жестове прави. Аз обичам да ръкомахам, когато приказвам, и това ми оказва помощ. Прави ме невъздържан, какъвто съм. Но това нещо Мазов не може да го направи. Той ще стои като " глътнал бастун “. Всъщност той ненапълно е бастун. Важно е, когато се подхожда към облика, да се подхожда с мисъл.

Не знам за какво, само че лошотиите доста ми харесват. За мен тези функции се играят елементарно. Още като студент, с помощта на двама велики преподаватели – на проф. Крикор Азарян и на доцент Тодор Колев, се занимавахме с проучването на дребните хора.

Тодор Колев обичаше да ни дава образци и казаваше: " Ти с какво животно се отъждествяваш? Аз си давам сметка, че не мога да изиграя лъв, мога да изиграя петел “. Аз си давам сметка, че също не бих могъл да изиграя лъв. Но това проучване ми оказа помощ в правенето на неприятните функции. При тях не можем да приказваме за черно и бяло, за неприятен и положителни. И там е разковничето – да се получи облик, на който хората да имат вяра.

Доцентът. Това че приказвам за неприятните му качества, а той има и доста положителни такива – за егоцентризма му, за злобата му, за перфекционизма, който е доведен до степен на нетърпимост. Той е като обсесивно-компулсивно разстройство при него. За желанието да се потвърди непременно. Желанието му за власт, за пари, това да става неговото непременно. Това са неприятните качества. Така че те го дърпат надолу, вършат го дребен. Това ми се коства към този момент изследвана област. “

" Недостатъците на Мазов можем да забележим всеки ден. Ние се срещаме с тях. Сблъскваме се с тях. Не едновременно, събрани като букет, само че неговите черти виждаме даже в хората към нас. “

" Дали ще ми липсва Мазов? Може би не! Не знам какво повече може да се случи, тъй като той мина през какво ли не. В последния сезон видяхме еманацията на неговия темперамент. В същото време беше забавно да се види по какъв начин се играят шамарите, нанесени от ориста. Какво прави човек в такива случаи? Трябваше да се мисли доста. И знаех, че не трябва да се депозирам на първосигналното. Защото това щеше да опошли облика. “

За предишното – като притежател на ресторант и телеком

" Най-удобно и благополучен съм, когато съм разкривен сред двете. Когато бях изпълнителен шеф на компанията, направих страхотни функции в театъра. Това бяха едни от най-щастливите ми моменти. След това трябваше да предпочитам, тъй като работата стана повече и не можех да бъда разкривен. “

За загубата на професор Крикор Азарян

" Никога не съм крил, че след моят баща – мъжът, който ме е формирал като човек, най-вече съм научил от професор Азарян. Защото толкоз уроци за живота да научиш за толкоз малко време, би трябвало да си вълшебник. А той беше подобен. Помня доста основни негови изречения за мен, които кънтят в ушите ми. Имах един преломен миг във ВИТИЗ. Първата година не се оправих добре. И съгласно моите стандарти, тъй като бях упорит. Помня момента, когато във втори курс музата ме споходи. От тогава нещата се отприщиха. Правихме фрагмент от Чехов и бях доста обезпокоен. Стана превъзходен. Всички се смяха. Каза: " превъзходен облик “ продължавайте нататък! Нямам забележки. А това той да няма забележки беше нечувано. Следващият понеделник демонстрираме това парче и продължението му. Той ми сподели: " Моню ти сега се опитваш да си спомниш какво направи предния път. От това по-ясно няма по какъв начин да ти го обяснят! “

За любовта

" Тя е неразривна част от моя живот. Имам обичана и семейство. Никога не съм бил уединен и в живота ми е имало някого “, безапелационен е артистът.