Отвличани и убивани: Журналистите в Мексико падат жертва на накрокартели и корумпирани политици
Мария Тереза Монтаня е проверяващ публицист от 30 години . Отразява главно корупционни кавги и вести, свързани с политика и държавните управляващи в Мексико. Живее и работи в град Толука.
Но, не всеки е удовлетворен от нейните следствия и един ден тя го схваща по сложния метод, споделя Voice of America. През август 2021 трима въоръжени мъже отвличат Мария .
Взимат й техниката и бележниците, в които си води мемоари. Три часа похитителите я заплашват , а най-после с опрян в челото револвер я карат да изтегли всичките си спестявания от разнообразни банкомати и да им даде парите.
Накрая я пускат със заръката: Не съобщавай в полицията за отвличането.
" Толкова се опасявах, че напуснах страната, тъй като те заплашиха да ме убият ", споделя Мария Тереза Монтаня, която прекарва няколко месеца отвън родината си.
Преживяното от нея не е казус - през ноември единствено в южния щат Гуереро трима публицисти са били отвлечени и държани за заложници дни наред.
Мексико е една от страните, в които упражняването на журналистическата специалност е най-рисково и рисково за живота и здравето на представителите на медиите . През 2022 година минимум 67 публицисти са убити , сочат данните на американския Комитет за отбрана на публицистите.
95% от закононарушенията против медиите в Мексико остават неразкрити и ненаказани .
Журналистите в страната са цел на наркокартелите и проведени престъпни групировки , които са подготвени да употребяват рискови форми на принуждение , с цел да защитят ползите си. Към тях се допълват и разнообразни публични представители на държавни институции на пропитата от корупция страна, които също пробват да осуетяват журналистическите следствия.
Независимо от заканите, Мария Тереза Монтаня въпреки всичко се обръща към полицията и получава защита . И все пак тя продължава да се усеща несигурна. " Накарах децата ми да изоставен Мексико и да живеят отвън страната ", споделя тя. " След отвличането изпаднах в дълбока меланхолия. Имаше моменти, в които не можех даже да стана от леглото и бях уверена, че няма да мога да продължа напред ", спомня си мексиканката
В последна сметка тя осъзнава, че има дълг към свободата на словото и към истината , които я измъкват от бездната на депресията. " След отвличането мислех, че съм завършила с журналистката. Осъзнах обаче, че тя е моето предопределение. Имам личен уеб страница, в който сътрудниците ми ме чакаха и трябваше да се върна. Исках да довърша това, което съм почнала. "
Но, не всеки е удовлетворен от нейните следствия и един ден тя го схваща по сложния метод, споделя Voice of America. През август 2021 трима въоръжени мъже отвличат Мария .
Взимат й техниката и бележниците, в които си води мемоари. Три часа похитителите я заплашват , а най-после с опрян в челото револвер я карат да изтегли всичките си спестявания от разнообразни банкомати и да им даде парите.
Накрая я пускат със заръката: Не съобщавай в полицията за отвличането.
" Толкова се опасявах, че напуснах страната, тъй като те заплашиха да ме убият ", споделя Мария Тереза Монтаня, която прекарва няколко месеца отвън родината си.
Преживяното от нея не е казус - през ноември единствено в южния щат Гуереро трима публицисти са били отвлечени и държани за заложници дни наред.
Мексико е една от страните, в които упражняването на журналистическата специалност е най-рисково и рисково за живота и здравето на представителите на медиите . През 2022 година минимум 67 публицисти са убити , сочат данните на американския Комитет за отбрана на публицистите.
95% от закононарушенията против медиите в Мексико остават неразкрити и ненаказани .
Журналистите в страната са цел на наркокартелите и проведени престъпни групировки , които са подготвени да употребяват рискови форми на принуждение , с цел да защитят ползите си. Към тях се допълват и разнообразни публични представители на държавни институции на пропитата от корупция страна, които също пробват да осуетяват журналистическите следствия.
Независимо от заканите, Мария Тереза Монтаня въпреки всичко се обръща към полицията и получава защита . И все пак тя продължава да се усеща несигурна. " Накарах децата ми да изоставен Мексико и да живеят отвън страната ", споделя тя. " След отвличането изпаднах в дълбока меланхолия. Имаше моменти, в които не можех даже да стана от леглото и бях уверена, че няма да мога да продължа напред ", спомня си мексиканката
В последна сметка тя осъзнава, че има дълг към свободата на словото и към истината , които я измъкват от бездната на депресията. " След отвличането мислех, че съм завършила с журналистката. Осъзнах обаче, че тя е моето предопределение. Имам личен уеб страница, в който сътрудниците ми ме чакаха и трябваше да се върна. Исках да довърша това, което съм почнала. "
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ