Адвокат Мария Шаркова: Близо 35% от делата за лекарски грешки са заради лоша комуникация
Мария Шаркова е ръководещ съучастник в " Шаркова и сътрудници " и работи в областта на здравното право. Специализирала е в Съединени американски щати по стратегия Хюбърт Хъмфри на Фулбрайт, в Университета Емори и е работила в правната стратегия на Федералния Център за надзор и предварителна защита на болесттите. Работи с лечебни заведения, пациенти и организации по проблемите, свързани с използване на законодателството в региона на опазването на здравето.
Миналата седмица се появи уеб страницата " Лекарска неточност " - половин годишн план, по който юрист Шарков работи и който е отдаден на събиране и анализиране на правосъдната процедура в региона на медицинските деликти ( " лекарски неточности " ). На интернет страницата могат да бъдат открити всички правосъдни актове, постановени и оповестени в интервала 2007-2017г. На уеб страницата може да бъде открита информация за основателността на заведените искове, съдебно-медицинските експертизи, най-рисковите специалности, размерът на неимуществените вреди, най-честите нарушавания и други значими въпроси в тази област.
Следващата седмица юрист Шаркова ще изнесе лекция " Съдебните разногласия за медицински грешки-актуални трендове " на конференцията " Иновации и положителни практики в здравния бранш ", проведена от " Капитал ".
Как ви хрумна концепцията да съберете тази информация?
- Направи ми усещане, че когато работя по каузи за " лекарски неточности ", когато съветвам клиенти и когато разясня този въпрос, не разполагам с никакви справедливи данни и непрестанно ми се постанова да диря информация в правно осведомителните системи. Събирането на систематизирана информация е доста мъчно, тъй като няма специфичен указател в съдилищата за тези каузи. Те се търсят по правното им съображение, член 45 или 49 от Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД), а там с изключение на каузи за лекарски неточности, има каузи за пътно-транспортни катастрофи, за всевъзможни други непозволени увреждания.
Освен това до момента в който бях в Съединени американски щати ми направи усещане, че лечебните заведения са длъжни да рапортуват нежеланите събития и да вършат разбор, с цел да се знае кои са били предотвратими и кои непредотвратими. На базата на тези данни те вършат проекти за възстановяване на качеството на грижите. В Съединени американски щати има и публична статистика какъв брой са лекарските неточности на година и цифрата възлиза сред 100 и 400 хиляди. Осъзнах, че в България няма никакви данни. Освен това и доста се спекулира с тази тематика.
От една страна хората приказват, че няма наказан доктор или болница, а от друга – от някои изявления на пациенти, пациентски организации и от репортажи в медиите, надали не се оказва, че всеки, който почине в лечебно заведение безусловно е повреден и това е вследствие на лекарска неточност. Оказва, се че нито едно от тези две изказвания не е правилно, това са два мита, които това проучване разруши.
Но не е известно в България какъв брой лекарски неточности се позволяват годишно?
- Тук е значимо да поясня, че по-правилният термин е " нежелано събитие " или " медицински деликт ", лекарска неточност е по-скоро израз, който се употребява постоянно от обществото, само че не е юридически термин. Що се отнася до съответния брой, няма никаква изясненост. Защото не се води указател и няма система за тяхното анализиране. Не е толкоз значимо да знаем просто точният брой на грешките. Регистрирането и анализирането им са извънредно значими, с цел да знаем аргументите за тях. Тези данни не са нужни за " лов на вещици ", а с цел да знаем какво провокира нежеланите събития. Само по този начин можем да отстраним тези аргументи и да повишим качеството на здравната помощ. Без данни не може да имаме тактики за повишение на качеството.
Какво демонстрира проучването?
- Нищо не е напълно черно или бяло. От една страна такива лекарски неточности се случват. От друга страна 45 каузи или 600 тъжби годишно на фона на 2 млн. хоспитализации не е по никакъв начин плашеща цифра.
Изводът, който аз си направих, е че пациентите не постоянно търсят правата си по правосъден ред или не се жалят пред съответните органи задоволително постоянно. Вероятно повода е в недоверието в правосъдната система, в контролните органи, проблемите с движимостите лица и доказването.
Защо пациентите не търсят правата си?
- Нека да дам образец за някои проблеми при доказването. Изследването откри, че в към 40 % от случаите делата с позволяват с чуването на повече от една здравна експертиза,а общо при 90 % от случаите здравната експертиза е едно от главните доказателствени средства. Изключение вършат каузи, по които има предишна влезнала в действие присъда, защото това решение е наложително във връзка с противоправното действие. И доста постоянно пациентите, които желаят да водят дело се тормозят, че то няма да завърши сполучливо, тъй като същеструва митът " гарван гарван око не вади " – че лекарите се поддържат и няма да бъдат справедливи.
Всъщност това не постоянно по този начин. Обективността на движимостите лица е значим въпрос, който би трябвало да бъде разискван на фона на все по-намаляващият брой на експертите по дадени специалности, което затруднява намирането специалисти по делата.
Другият проблем, който въздейства на пациентите, е че тежестта на доказване при непозволеното увреждане, като се изключи виновността, лежи напълно върху ищеца. В същото време съвсем всички доказателства се намират при ответника – т.е в лечебното заведение. И това са най-важните писменни доказателства - здравната документи, която отразява лекуването на пациента. В България няма опция за водене на електронни досиета. В Съединени американски щати и в доста страни в Европа има електронни пациентски досиета, които отразяват всяка смяна в здравната документи, кой е направил тази смяна, по кое време е направена.
В случай, че някои е позволил смяна или манипулиране на тези документи, в което нормално се съмняват пациентите, това може да се ревизира. Докато аз срещнах каузи по време на проучването, по които са назначавани графологически експертизи, само че даже съдът признава, че няма безапелационен способ, по който да се откри дали даден документ е формиран по-късно, дали има прибавяне на текст към историята на болестта и по кое време този текст е прибавен.
Не споделям, че се правят сходни операции, а че има такива настройки измежду пациентите и такива догатки и подозрения в някои от прегледаните каузи.
Какви бяха компликациите при събирането на информацията?
- Доста мъчно беше, тъй като тези данни не могат да бъдат взети непосредствено от съда, защото съдилищата нямат такива регистри за породени непозволени увреждания от лекари или лечебни заведения. Наложи се да демонстрация огромна досетливост. Трябваше да прегледам 147 уеб страницата – на всички съдилища, в това число и централния интерфейс за издание на правосъдни актове. Много ми оказа помощ, че някои уеб сайтове да вземем за пример този на Върховния касационен съд (ВКС), на някои апелативени съдилища има опция за търсене по основни думи и по този начин се откриват доста решения. Също уеб сайтът на Софийския градски съд (СГС), който е съдът с най-вече такива каузи, има опция за търсене по обединен идентификационен код. По този метод, знаейки кодовете на всички лечебни заведения в региона, аз съумях да открия всички каузи. Претърсих и всички правно осведомителни системи, като там, когато се избере правното съображение – чл.45 или 49 излизат 30-40 хиляди решения и те би трябвало да бъдат пресяти по някакъв метод. Имаше доста тежка работа в тази тенденция.
И какъв е резултатът?
- Имам информация за 238 правосъдни каузи, като по тях са постановени общо 500- 600 правосъдни решения, тъй като съвсем всяко дело не завършва на първа инстанция, преглежда се от въззивна, а много постоянно и от касационна инстанция. Информацията, която събрах е скъпа и тъй като разполагам с данни за голям брой висящи каузи, които занапред ще наблюдавам по какъв начин ще се развиват, ще може да се направи мониторинг на тези каузи, а информацията на уеб страницата няма да е статична, а да се обновява непрекъснато.
До какъв брой информацията може да помогне за възстановяване на системата?
- Данните демонстрират, че 35 % от делата се водят поради влошена/неадекватна връзка сред лекарите, медицинския личен състав и пациента. Затова едно от нещата, които аз бих направила, в случай че имах тази опция, е да се работи върху връзката в лечебните заведения. Това може да става посредством основаване на специфични образования още в университета, което в България не се прави. В чужбина има предмети, по които се преподава връзка с пациент – да вземем за пример по какъв начин тъкмо се оповестяват неприятни вести на пациентите, по какъв начин се реализира осведомения избор.
Друга значима информация, която съм обобщила, е кои са най-рисковите специалности – т.е. по кои специалности най-често се водят каузи. Мениджърите на лечебни заведения могат да се срещнат с тези данни и да преценяват дали в тяхната болница работят лекари от тази компетентност, да проследят какво с случва, да се ревизират някои протоколи за работа, да се създадат нововъведения. Всеки доктор може да се запознае със правосъдните решения, свързани с неговата компетентност и по този начин да види какви са най-честите неточности, които са допускали неговите сътрудници и за какви най-чести неточности са били водени каузи.
Може би тези данни биха помогнали и за по-лесното ръководство на зараждащите спорове в лечебните заведения – когато възникне даден проблем и има налични данни за сходни случаи, както по отношние на тяхната основателност, по този начин и във връзка с метода, по който е протекло делото, компенсацията, което е присъдено, тези данни биха помогнали да се вземе решение дали и в кои случаи е по-подходящо извънсъдебното споразумяване на разногласия. В Съединени американски щати в огромните лечебни заведения има цели отдели, които се занимават с ръководството на сходни проблеми, назовават се отдели по ръководство на риска. В последна сметка не всеки проблем си коства да бъде отправен до съда, от време на време доста по-подходящи са извънсъдебните способи за споразумяване на разногласия. Например медиацията би била доста подобаващ инструмент за справяне с тези проблеми, само че тя към момента не се употребява в лечебните заведения.
Миналата седмица се появи уеб страницата " Лекарска неточност " - половин годишн план, по който юрист Шарков работи и който е отдаден на събиране и анализиране на правосъдната процедура в региона на медицинските деликти ( " лекарски неточности " ). На интернет страницата могат да бъдат открити всички правосъдни актове, постановени и оповестени в интервала 2007-2017г. На уеб страницата може да бъде открита информация за основателността на заведените искове, съдебно-медицинските експертизи, най-рисковите специалности, размерът на неимуществените вреди, най-честите нарушавания и други значими въпроси в тази област.
Следващата седмица юрист Шаркова ще изнесе лекция " Съдебните разногласия за медицински грешки-актуални трендове " на конференцията " Иновации и положителни практики в здравния бранш ", проведена от " Капитал ".
Как ви хрумна концепцията да съберете тази информация?
- Направи ми усещане, че когато работя по каузи за " лекарски неточности ", когато съветвам клиенти и когато разясня този въпрос, не разполагам с никакви справедливи данни и непрестанно ми се постанова да диря информация в правно осведомителните системи. Събирането на систематизирана информация е доста мъчно, тъй като няма специфичен указател в съдилищата за тези каузи. Те се търсят по правното им съображение, член 45 или 49 от Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД), а там с изключение на каузи за лекарски неточности, има каузи за пътно-транспортни катастрофи, за всевъзможни други непозволени увреждания.
Освен това до момента в който бях в Съединени американски щати ми направи усещане, че лечебните заведения са длъжни да рапортуват нежеланите събития и да вършат разбор, с цел да се знае кои са били предотвратими и кои непредотвратими. На базата на тези данни те вършат проекти за възстановяване на качеството на грижите. В Съединени американски щати има и публична статистика какъв брой са лекарските неточности на година и цифрата възлиза сред 100 и 400 хиляди. Осъзнах, че в България няма никакви данни. Освен това и доста се спекулира с тази тематика.
От една страна хората приказват, че няма наказан доктор или болница, а от друга – от някои изявления на пациенти, пациентски организации и от репортажи в медиите, надали не се оказва, че всеки, който почине в лечебно заведение безусловно е повреден и това е вследствие на лекарска неточност. Оказва, се че нито едно от тези две изказвания не е правилно, това са два мита, които това проучване разруши.
Но не е известно в България какъв брой лекарски неточности се позволяват годишно?
- Тук е значимо да поясня, че по-правилният термин е " нежелано събитие " или " медицински деликт ", лекарска неточност е по-скоро израз, който се употребява постоянно от обществото, само че не е юридически термин. Що се отнася до съответния брой, няма никаква изясненост. Защото не се води указател и няма система за тяхното анализиране. Не е толкоз значимо да знаем просто точният брой на грешките. Регистрирането и анализирането им са извънредно значими, с цел да знаем аргументите за тях. Тези данни не са нужни за " лов на вещици ", а с цел да знаем какво провокира нежеланите събития. Само по този начин можем да отстраним тези аргументи и да повишим качеството на здравната помощ. Без данни не може да имаме тактики за повишение на качеството.
Какво демонстрира проучването?
- Нищо не е напълно черно или бяло. От една страна такива лекарски неточности се случват. От друга страна 45 каузи или 600 тъжби годишно на фона на 2 млн. хоспитализации не е по никакъв начин плашеща цифра.
Изводът, който аз си направих, е че пациентите не постоянно търсят правата си по правосъден ред или не се жалят пред съответните органи задоволително постоянно. Вероятно повода е в недоверието в правосъдната система, в контролните органи, проблемите с движимостите лица и доказването.
Защо пациентите не търсят правата си?
- Нека да дам образец за някои проблеми при доказването. Изследването откри, че в към 40 % от случаите делата с позволяват с чуването на повече от една здравна експертиза,а общо при 90 % от случаите здравната експертиза е едно от главните доказателствени средства. Изключение вършат каузи, по които има предишна влезнала в действие присъда, защото това решение е наложително във връзка с противоправното действие. И доста постоянно пациентите, които желаят да водят дело се тормозят, че то няма да завърши сполучливо, тъй като същеструва митът " гарван гарван око не вади " – че лекарите се поддържат и няма да бъдат справедливи.
Всъщност това не постоянно по този начин. Обективността на движимостите лица е значим въпрос, който би трябвало да бъде разискван на фона на все по-намаляващият брой на експертите по дадени специалности, което затруднява намирането специалисти по делата.
Другият проблем, който въздейства на пациентите, е че тежестта на доказване при непозволеното увреждане, като се изключи виновността, лежи напълно върху ищеца. В същото време съвсем всички доказателства се намират при ответника – т.е в лечебното заведение. И това са най-важните писменни доказателства - здравната документи, която отразява лекуването на пациента. В България няма опция за водене на електронни досиета. В Съединени американски щати и в доста страни в Европа има електронни пациентски досиета, които отразяват всяка смяна в здравната документи, кой е направил тази смяна, по кое време е направена.
В случай, че някои е позволил смяна или манипулиране на тези документи, в което нормално се съмняват пациентите, това може да се ревизира. Докато аз срещнах каузи по време на проучването, по които са назначавани графологически експертизи, само че даже съдът признава, че няма безапелационен способ, по който да се откри дали даден документ е формиран по-късно, дали има прибавяне на текст към историята на болестта и по кое време този текст е прибавен.
Не споделям, че се правят сходни операции, а че има такива настройки измежду пациентите и такива догатки и подозрения в някои от прегледаните каузи.
Какви бяха компликациите при събирането на информацията?
- Доста мъчно беше, тъй като тези данни не могат да бъдат взети непосредствено от съда, защото съдилищата нямат такива регистри за породени непозволени увреждания от лекари или лечебни заведения. Наложи се да демонстрация огромна досетливост. Трябваше да прегледам 147 уеб страницата – на всички съдилища, в това число и централния интерфейс за издание на правосъдни актове. Много ми оказа помощ, че някои уеб сайтове да вземем за пример този на Върховния касационен съд (ВКС), на някои апелативени съдилища има опция за търсене по основни думи и по този начин се откриват доста решения. Също уеб сайтът на Софийския градски съд (СГС), който е съдът с най-вече такива каузи, има опция за търсене по обединен идентификационен код. По този метод, знаейки кодовете на всички лечебни заведения в региона, аз съумях да открия всички каузи. Претърсих и всички правно осведомителни системи, като там, когато се избере правното съображение – чл.45 или 49 излизат 30-40 хиляди решения и те би трябвало да бъдат пресяти по някакъв метод. Имаше доста тежка работа в тази тенденция.
И какъв е резултатът?
- Имам информация за 238 правосъдни каузи, като по тях са постановени общо 500- 600 правосъдни решения, тъй като съвсем всяко дело не завършва на първа инстанция, преглежда се от въззивна, а много постоянно и от касационна инстанция. Информацията, която събрах е скъпа и тъй като разполагам с данни за голям брой висящи каузи, които занапред ще наблюдавам по какъв начин ще се развиват, ще може да се направи мониторинг на тези каузи, а информацията на уеб страницата няма да е статична, а да се обновява непрекъснато.
До какъв брой информацията може да помогне за възстановяване на системата?
- Данните демонстрират, че 35 % от делата се водят поради влошена/неадекватна връзка сред лекарите, медицинския личен състав и пациента. Затова едно от нещата, които аз бих направила, в случай че имах тази опция, е да се работи върху връзката в лечебните заведения. Това може да става посредством основаване на специфични образования още в университета, което в България не се прави. В чужбина има предмети, по които се преподава връзка с пациент – да вземем за пример по какъв начин тъкмо се оповестяват неприятни вести на пациентите, по какъв начин се реализира осведомения избор.
Друга значима информация, която съм обобщила, е кои са най-рисковите специалности – т.е. по кои специалности най-често се водят каузи. Мениджърите на лечебни заведения могат да се срещнат с тези данни и да преценяват дали в тяхната болница работят лекари от тази компетентност, да проследят какво с случва, да се ревизират някои протоколи за работа, да се създадат нововъведения. Всеки доктор може да се запознае със правосъдните решения, свързани с неговата компетентност и по този начин да види какви са най-честите неточности, които са допускали неговите сътрудници и за какви най-чести неточности са били водени каузи.
Може би тези данни биха помогнали и за по-лесното ръководство на зараждащите спорове в лечебните заведения – когато възникне даден проблем и има налични данни за сходни случаи, както по отношние на тяхната основателност, по този начин и във връзка с метода, по който е протекло делото, компенсацията, което е присъдено, тези данни биха помогнали да се вземе решение дали и в кои случаи е по-подходящо извънсъдебното споразумяване на разногласия. В Съединени американски щати в огромните лечебни заведения има цели отдели, които се занимават с ръководството на сходни проблеми, назовават се отдели по ръководство на риска. В последна сметка не всеки проблем си коства да бъде отправен до съда, от време на време доста по-подходящи са извънсъдебните способи за споразумяване на разногласия. Например медиацията би била доста подобаващ инструмент за справяне с тези проблеми, само че тя към момента не се употребява в лечебните заведения.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ