Историята на Зара и Иво, които са родили Дани и Вальо в сърцето си
Мария Касимова-Моасе
Дани е малко, слабичко и пъргаво момиченце с комфортно пай бретон, ококорени очички и усмивка, която от единствено себе си ти дърпа крайчетата на устата в нова усмивка. Влетява в стаята, в която очаквам да се срещна с родителите й, и се впуска да изяснява на един впечатляващо научен за шестте си години български език какво тъкмо прави майка й сега. В петте минути, до момента в който пред мен се пресъздава стройната четиричленна единица, наречена семейство Паскалеви, пробвам да схвана малко повече за майката Лъчезара и бащата Иво от дребната им щерка Даниела.
“Моля те, Дани ”, споделям, “разкажи ми нещо хубаво за мама и баща! ”. “Амииии... “, върти очички тя, „ те непрестанно се целуват! ”. “Ооо, по този начин ли?! Ами това е толкоз хубаво! ”, възклицавам аз. “Дааааа, целуват се! Даже се целуват по устата ”, добавя моята нова другарка. “Хората, които се целуват без мотив, се обичат ”, вземам решение да обобщя аз. „ Пък тези, които се целуват по устата ей по този начин, без причина, напряко се обичат извънредно доста! ”
На Дани й би трябвало половин секунда да преработи тази информация, да я съотнесе със своето семейство и да ми съобщи: “И аз целувам мама по устата! ”
След което, като че ли да ми потвърди, че всеобщото целуване в тяхното семейство е реалност, се мята на врата на баща си Иво. Зад него се появява и Зара, дружно с едногодишния Валентин. Само след три минути Зари и Иво са организирали безвредно скачане на възглавници, всеобщо фамилно гъделичкане, търкаляне по пода и високо мятане на топки с пърпорене. Междувременно Дани и брат й Вальо са подложени на хвърляне и подмятане, съпроводено с неконтролируем детски смях и крясъци “Айде отново! ”. В идващия половин час Иво ще влиза поредно в разнообразни функции, измежду които да вземем за пример тренажор по детско безтегловно хвърчене, конче за яздене, вратар, смешник, добросърдечен звяр и спокоен отговаряч на най-различни детски въпроси. В това време Зара три пъти незабелязано е съумяла да смъкна всяка неуместна или мокра от игри дрешка, да раздава вода и бисквитки, да парира десетина рискове от приклещване на детски пръстчета или одиране на нос и по едно и също време с това да е част от игрите и мизансцена за фотосите.
Намираме се във втория дом на семейство Паскалеви - академията за всевъзможни артистични и езикови образования за възрастни и деца, на която те са съпартньори със свои другари. Всеки подробност от интериора тук е въображаем като за деца в статус “игра ”.
