Мария Касимова-Моасе е родена в София, тя е журналист и

Мария Касимова-Моасе е родена в София, тя е публицист и публицист. Кандидат за вицепрезидент в двойка с Лозан Панов. Животът е по-голям от изборите, твърди тя на финала на предизборната акция в изявление за OFFNews. 

- Г-жо Касимова, срещнахте се с доста хора в предизборната акция. Какъв е изводът Ви – чуха ли и схванаха ли посланията, които отправихте с Лозан Панов?
- Надявам се да е по този начин. Знам, че истината се споделя мъчно, само че още по-трудно се приема. Не мислех, че е по този начин. Винаги съм вярвала, че всеки желае да знае истината без никакви условия. В обстановка на избори и дълго лъгани и манипулирани хора обаче всички имат потребност от хубави обещания, които не е наложително да бъдат реалистични. Нуждаят се от така наречен “позитивни ” послания, като под това схващат най-вече благи думи на някаква вяра. Нормално е след толкоз дълго време на съмнение и грижи. Вярвам също, че тези, които същински са осъзнали какво споделяме, са разбрали посланията ни. Да, да призовеш да се съблюдават ограниченията и да се избира имунизирането не събира гласове. Но пък е спасяващо живота на доста хора, които може би ще те послушат. Животът е по-голям от изборите. 

- Остана ли нещо премълчано, нещо, което е доста значимо хората да знаят, с цел да гласоподават за вашата кандидат-президентска двойка?
- Не се случи дебатът сред претендентите за президент. Намирам това за изцяло недемократично и даже надменно от страна на нежелаещите да дебатират претенденти за президенти. Жалко и, че публицистите не настояха за това - чуха се единствено няколко гласа, само че ми се коства, че щеше да е друго, в случай че те дружно бяха поискали дебата, който се поставя на едно демократично общество. Много неща останаха неизсказани в една толкоз къса акция. Нямаше време хората да се отърсят от първичните показа за нас, постоянно манипулирани ловко от тролове и обслужващи медии. Нямаше време да ни опознаят като хора, да ни чуят и да ни се доверят. Всъщност значително стана по този начин, че хората приказваха доста повече време за очилата на Лозан Панов, в сравнение с за тезите му. 

- Защо в действителност желаете да бъдете вицепрезидент на България, за какво не народен представител да вземем за пример?
- Не съм основана да последвам партийна дисциплинираност и инструкция - прекомерно свободолюбива съм. Виждам позицията на вицепрезидента като същински деен проводник сред хората и институциите, като човек със обществени и потребни за всички дела и подготвеност да работи в полето на културната дипломация. Знам, че хората пълнят със наличие поста, а не противоположното. Смятам, че мога да съм потребна още в работата с българите зад граница, както и във връзка с опазването на природата. Това са все тематики, които ме вълнуват от години и по които по този начин или другояче работя. Представям си, че от позицията на вицепрезидент мога да реализира доста повече.

- Помогна ли Ви в акцията това, че се дистанцирахте от Демократична България и подчертахте, че не сте техни претенденти?
- Не мога да преценява. Не съм гледала на това като на тактика - просто по този начин е било, по този начин сме го изказали. Всъщност хората от Демократична България ни помогнаха доста - редовите хора, претендентите по места. Видяхме се с тях из цялата страна, те бяха наши домакини и наши съществени последователи. Те всички са страхотни, всеотдайни, решителни. Още първоначално казахме, че ценим поддръжката на партията, само че си оставаме самостоятелни претенденти, които няма да следват ничия политика, а своите лични визии и хрумвания. Истината е, че аз самата не съм се срещала с лицерите на Демократична България - запознавала съм се с Христо Иванов преди години по напълно разнообразни мотиви, а господин Атанасов въобще не познавам. С мен никой от Демократична България не е разговарял, нямам никаква по-детайлна концепция какви са били техните цели - проследявам изявите им като всеки различен жител онлайн и по медиите. Трябваше да открием акциите си дружно, само че това също не се случи. Нямам визия за какво.

- Г-н Панов сподели, че в случай че не сте на балотаж, ще поддържа този, който не е подсилен от Движение за права и свободи. И Вие ли мислите по този начин?
- Да, аз съм на същото мнение. 

- Няколко пъти подчертавате, че отношението към другите е извънредно значимо за Вас, за какво?
- Защото не мога да се примиря с неналичието на човечност. Първо, за какво ги назоваваме “различни ”? Те са хора като нас и в случай че би трябвало да назоваваме някого “различен ”, то тогава всеки е друг - по височина, по тегло, по цвят на косата или дължина на носа.… Второ, за какво приравняваме всяко разграничение към обществена неприемливост? Защо всеки човек с друга половост е сравняван с нарушител? Защо всеки тъмнокож е безусловно отъждествяван с апаш или лъжец? Защо не ни интересува по какъв начин се случва животът на глухите, на слепите, на психологично болните, на остарелите и немощните? Едно модерно общество не може да не си обича хората и не може да не се грижи за тях. Трябва да се отхвърля от тази грижа или да изисква рестрикции единствено за неприятните жители - убийците, изнасилвачите, крадците, мошениците, извергите… Трябва първо да сме хора и е добре да си го напомним. Човечността също е оттатък изборите, тъкмо както животът.

- Сред дамите - претенденти за вицепрезидент, коя е най-близо да Вас – като възгледи, темперамент, държание?
- Не знам. Не сме се виждали с тези дами онлайн и не сме разговаряли. Вярвам, че всички те са с откровени и положителни планове в надпреварата за поста.

- Ако зависеше от Вас, какво бихте избрала за справяне с коронавирус рецесията и ниското равнище на имунизация у нас – увещание, строги ограничения вид „ скрита насила “ или наложителна имунизация най-малко за избрани групи?
- Като човек, който почита свободите и има вяра в науката, бих заложила на убеждението и образоването. Хората не са глупави - те просто бяха извънредно комплицирани. Бих заложила на съвременна и добре направена акция, на добър образец от известни хора в обществото, на директни срещи на хората със експерти. 

- Ще продължите ли да се занимавате с политика и след вота на 14 ноември, без значение от резултатите?
- Не.

- Можете ли да изброите най-важните дела, за които ще продължите да работите?
- Превенция на насилието, работа за заслужен живот на физически и душевен болните, признание на съществени цивилен права на хората с друга полова ориентировка, вяра, етнос или физически характерности, културния продан и превръщането на България в средище на модерно изкуство, с помощта на българските създатели и на българите в чужбина, запазване на естественото, културно и архитектурно завещание в страната ни.

- Какво е Вашето пояснение на феномена „ най-бедни в Европейски Съюз “ десетки години? Мързеливи и непредприемчиви ли са българите или не умеят да си избират управниците? 
- У нас безпаметно и безочливо се краде от години. Но хората са подготвени да изляздат на митинг против зелените документи, тъй като е мъчно да отидат до мола или в кафене, само че им е непостижимо да се възпротивят, когато ги крадат през автомагистрали, европроекти, банки или къщи за посетители. Ще премълчат огромните далавери и даже ще изберат тези, които са взели участие в тях, тъй като някак ги имат за герои. Не мога да схвана и по какъв начин продават гласовете. си, влизат в схеми на корпоративен или административен избор, по какъв начин прекланят глава и си споделят “всичко е изгубено, тъкмо аз ли ще го трансформира ”. Изненадана съм какъв брой дейна и мощна ненавист може да се излее върху човек, който в никакъв случай не е бил във властта, единствено тъй като кандидатства за нея. А тази сила по този начин и не се обръща против оня, който безпаметно се е облажвал от властта и това е ясно за всички. Тъжно е, че залитаме по повърхностното и нямаме самочувствие на хора, които могат да трансформират нещата. А ние можем да го създадем. Просто ни накараха да имаме вяра, че не можем. Ще е тъжно, в случай че продължаваме да го имаме вяра.