Мариус Куркински прави една от най-личните си изповеди в подкаста

Мариус Куркински прави една от най-личните си изповеди в подкаста „ Храмът на историите “ пред Мариян Станков. В откровения диалог артистът приказва за греховете, самотата, огромната обич и цената, която сцената е взела от живота му.

Той стартира не с функциите, а с самопризнание – дефинира себе си като себелюбив човек и признава, че не е дал задоволително на околните си. По думите му точно театърът го е „ окастрил “ от нужното отношение към хората към него.

Куркински се връща и към началото на кариерата си – бурните 90-те, когато се трансформира в една от огромните звезди на българската сцена. Въпреки триумфа признава, че точно осъзнаването, че няма да се трансформира в знаменит актьор, го е предиздвикало да се вземе същински насериозно като създател.

Сред най-силните моменти в диалога са признанията за персоналните му загуби – гибелта на майка му, а години по-късно и на татко му. И в двата случая артистът излиза на сцената съвсем незабавно след нещастието, а през днешния ден самичък се пита дали това е било мощ, или липса на сензитивност.

След гибелта на майка си той минава през интервал, който самичък дефинира като „ рисков “. Отдръпва се от сцената и признава, че е позволил неточности, от които и до през днешния ден се срами, без да желае да ги посочва.

Особено прям е и по тематиката за любовта, която назовава „ претърпяно положение “. Разказва за една огромна, споделена обич, „ тъкмо по размер “, завършила по взаимно решение, с цел да остане чиста. След нея идва друга връзка, която разказва малко, само че тежко – като „ тотална вреда “.

Днес Мариус Куркински признава, че е самичък в персоналния си живот. Не вижда в това покруса, а натурален резултат от избора и пътя, който е извървял.

В диалога намира място и тематиката за вярата. Според него Бог не мълчи – хората са тези, които са спрели да чуват. По думите му казусът не е в неналичието на Бог, а във „ вкаменяването “ на човешките сърца.

Актьорът разяснява и положението на обществото и културата у нас, като признава, че съжалява за загубата на усет и интерес към по-дълбокото изкуство. Именно това е и повода новият му театър да бъде ориентиран към българските създатели и език.

В края на диалога Куркински оставя и въпроса, който съгласно него е най-съществен – същият, който Бог задава на индивида: „ Къде си?