Работило ли е правителството на Кирил Петков с Москва?
Мариупол има извънредно значение в границите на съветската тактика и преследваните цели във войната против Украйна. Град с население от съвсем 4500 000 души преди началото на войната, огромно пристанище, промишлен и стопански център, който лежи на брега на Азовско море, той съставлява това място, което би трябвало да бъде следено непременно, тъй като през него минават сухопътните връзки на окупирания от Русия полуостров Крим с донбаския район и по-конкретно с Донецка област и по този начин наречената „ Донецка национална република “. Затова и директно с нахлуването на съветските войски в Украйна стартира и обсадата (на 24 февруари 2022 г.) на самия град – съветските колони минаха през Мелитопол и Бердянск от Крим, с цел да се съединят с други съветски военни елементи, настъпващи от изток, и със силите на сепаратистите от Донецк.
На 2 март 2022 година градът беше изцяло обграден като и към сегашния миг се водят сражения против оставащите опорни пунктове на украинската войска в Приморския регион и на територията на завода „ Азовстал “. По данни на украинската страна до този миг в Мариупол може да са починали сред 20 и 22 000 души. Стотици хиляди са го напуснали, защото се показва, че на територията на града към момента се намира към 160 000 цивилно население. Руската войска стартира потреблението на свръхзвукови стратегически бомбардировачи Ту-22М против останалите украински джобове на опозиция, а от на града обявиха, че донецките сепаратистите се подготвят да стартират ръководство на града (или най-малко това, което е останало от него) след края на сраженията. Картините от Мариупол наподобяват извънредно доста на тези разрушени градове, които за финален път Европа е виждала през Втората международна война, и каквито няколко генерации европейци просто бяха пощадени да не виждат през своите животи.
На фона на всеобщото опустошение и борбата безусловно за всяка постройка в оставащите под украински надзор региони на града, се появи един проблем, който намеси българската страна и държавното управление на Кирил Петков (или по-скоро неговата некадърност да споделя истината на своите граждани). На умишлен брифинг в Министерския съвет от 13 април 2022 година министър председателят Петков разгласи, че намиращите се до оня миг на кораба „ Царевна “ български моряци, блокирани от военните дейности в, са били изведени ще се върнат в България. Самото изявление на Кирил Петков породи редица въпроси, изключително в подтекста на постъпващата от други източници информация. Премиерът съобщи, че „ следва групата да се придвижи до Донецк, откъдето ще се завърне в България “. Министерството на външните работи на така наречен ДНР обаче показаха, че моряците ни в действителност ще дойдат в Донецк, само че по-късно ще бъдат изпратени в Русия, откъдето ще заминат за България. Появи се първият въпрос без отговор – има ли съгласуваност сред българските и съветските управляващи по този мотив и по какъв начин тъкмо ще премине пътя на българските моряци към България?
Няколко дни по-рано по време на блиц контрола в Народното събрание още веднъж министър председателят Кирил Петков уточни, че в Мариупол се намира специфична група от български военни под командването на шефа на военното разузнаване военачалник Венелин Венев, с цел да изтегли моряците от блокирания там транспортен съд. Тук следват още въпроси – координирана ли е и, в случай че да, по какъв метод тази интервенция с представители на съветската страна, съветските служби и структури на сепаратистката ДНР? Координирани ли са тези дейности с съветския дипломат Елеонора Митрофанова в София и, в случай че да, по каква линия? В същото време от Министерството на външните работи на така наречен ДНР оповестиха, че благодарят на „ Министерството на външните работи на Руската федерация и граничните служби на ФСБ и Министерство на вътрешните работи на РФ за оперативната помощ в този развой “ (тоест извеждането на моряците). И, несъмнено, в задачата се пита – взела участие ли е българската страна в този развой или в неговата съгласуваност и, в случай че да, по какъв метод?
Необходимостта от отговори беше засилена в допълнение от изявлението на заместник-министъра на защитата Йордан Божилов, който по Българската национална телевизия съобщи, че в действителност нямало интервенция по извеждането на моряците ни и отхвърли да удостовери дали те се пазят от руснаците. Това като изложено изказване влезе в безусловно несъгласие с казаното от Кирил Петков по тематиката през последната над една седмица. Според Йордан Божилов шефът на разузнаването не е взел участие в спасяването на моряците от „ Царевна “. Паралелно с това Министерството на външните работи на по този начин наречената Донецка национална република се е обърнало към българското посолство с нота, че българските моряци от кораба „ Царевна “ са избавени и могат да бъдат изпратени вкъщи. Отговор обаче не е бил получен. „ Официално се обърнахме към българското посолство с публично писмо, с нота, и също така се обадихме в българското Министерство на външните работи, с цел да съобщим, че моряците са избавени, евакуирани, че могат да бъдат прибрани. Но в последна сметка не сме получили никакъв отговор, а самите моряци и до момента не са получили никакъв отговор “, съобщи Наталия Никонорова, началник на ведомството.
Истината е, че държавното управление на Кирил Петков за следващ път показва своята некадърност по няколко посоки. Първата е неналичието на ясна тактика и съгласуваност по решаването на един проблем. Реакцията по проблема с българските моряци го демонстрира, индиректно го удостовери и външният министър Теодора Генчовска в Народното събрание – че Министерството на външните работи де факто е изолирано от външнополитическите процеси и научава за позициите на личното си държавно управление от Брюксел и Скопие, до момента в който министър председателят Петков и неговите съветници водят някаква своя, лична и безотчетна външна политика. Става въпрос за безспорна некадърност да се ръководи, да се вземат решения и да се построи даже някаква обикновена конструкция на ръководство. Кирил Петков се държи като политически брокер без да си дава и най-малкото разбиране, че „ покупко-продажбите “, които вършат вредят както на страната, по този начин и на нейния народен интерес.
Вторият аспект идва по линия на отчетността. Казано по различен метод държавното управление на „ просто Киро “ просто дължи едни отговори на българското общество за цялата интервенция по извеждането на българските моряци от пристанището в Мариупол. Как е създадена и координирана тях, от кого, какви са връзките с съветската страна и със сепарастите от Донбас, говорено ли е украинските управляващи по този мотив, какво действително е направило българското държавно управление? Към този миг министър председателят твърди едно, а по-късно бива опроверган от личния си заместник-министър. И министър председателят го твърди не къде да е, а пред Народното събрание, където е на парламентарен надзор и е задължен да се регистрира по транспарантен и истинен метод. Кой лъже в тази ситуация? Кой не споделя истината? Какво тъкмо се е случило с нашите моряци и ще получим ли съответни и на първо място правдиви отговори, а не “smoke and mirrors ”, каквито всекидневно хвърлят на обществото новоучредените партийци и провалени управленци от „ смяната “?
Димитър Стоянов, коментар особено за
* * *
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
На 2 март 2022 година градът беше изцяло обграден като и към сегашния миг се водят сражения против оставащите опорни пунктове на украинската войска в Приморския регион и на територията на завода „ Азовстал “. По данни на украинската страна до този миг в Мариупол може да са починали сред 20 и 22 000 души. Стотици хиляди са го напуснали, защото се показва, че на територията на града към момента се намира към 160 000 цивилно население. Руската войска стартира потреблението на свръхзвукови стратегически бомбардировачи Ту-22М против останалите украински джобове на опозиция, а от на града обявиха, че донецките сепаратистите се подготвят да стартират ръководство на града (или най-малко това, което е останало от него) след края на сраженията. Картините от Мариупол наподобяват извънредно доста на тези разрушени градове, които за финален път Европа е виждала през Втората международна война, и каквито няколко генерации европейци просто бяха пощадени да не виждат през своите животи.
На фона на всеобщото опустошение и борбата безусловно за всяка постройка в оставащите под украински надзор региони на града, се появи един проблем, който намеси българската страна и държавното управление на Кирил Петков (или по-скоро неговата некадърност да споделя истината на своите граждани). На умишлен брифинг в Министерския съвет от 13 април 2022 година министър председателят Петков разгласи, че намиращите се до оня миг на кораба „ Царевна “ български моряци, блокирани от военните дейности в, са били изведени ще се върнат в България. Самото изявление на Кирил Петков породи редица въпроси, изключително в подтекста на постъпващата от други източници информация. Премиерът съобщи, че „ следва групата да се придвижи до Донецк, откъдето ще се завърне в България “. Министерството на външните работи на така наречен ДНР обаче показаха, че моряците ни в действителност ще дойдат в Донецк, само че по-късно ще бъдат изпратени в Русия, откъдето ще заминат за България. Появи се първият въпрос без отговор – има ли съгласуваност сред българските и съветските управляващи по този мотив и по какъв начин тъкмо ще премине пътя на българските моряци към България?
Няколко дни по-рано по време на блиц контрола в Народното събрание още веднъж министър председателят Кирил Петков уточни, че в Мариупол се намира специфична група от български военни под командването на шефа на военното разузнаване военачалник Венелин Венев, с цел да изтегли моряците от блокирания там транспортен съд. Тук следват още въпроси – координирана ли е и, в случай че да, по какъв метод тази интервенция с представители на съветската страна, съветските служби и структури на сепаратистката ДНР? Координирани ли са тези дейности с съветския дипломат Елеонора Митрофанова в София и, в случай че да, по каква линия? В същото време от Министерството на външните работи на така наречен ДНР оповестиха, че благодарят на „ Министерството на външните работи на Руската федерация и граничните служби на ФСБ и Министерство на вътрешните работи на РФ за оперативната помощ в този развой “ (тоест извеждането на моряците). И, несъмнено, в задачата се пита – взела участие ли е българската страна в този развой или в неговата съгласуваност и, в случай че да, по какъв метод?
Необходимостта от отговори беше засилена в допълнение от изявлението на заместник-министъра на защитата Йордан Божилов, който по Българската национална телевизия съобщи, че в действителност нямало интервенция по извеждането на моряците ни и отхвърли да удостовери дали те се пазят от руснаците. Това като изложено изказване влезе в безусловно несъгласие с казаното от Кирил Петков по тематиката през последната над една седмица. Според Йордан Божилов шефът на разузнаването не е взел участие в спасяването на моряците от „ Царевна “. Паралелно с това Министерството на външните работи на по този начин наречената Донецка национална република се е обърнало към българското посолство с нота, че българските моряци от кораба „ Царевна “ са избавени и могат да бъдат изпратени вкъщи. Отговор обаче не е бил получен. „ Официално се обърнахме към българското посолство с публично писмо, с нота, и също така се обадихме в българското Министерство на външните работи, с цел да съобщим, че моряците са избавени, евакуирани, че могат да бъдат прибрани. Но в последна сметка не сме получили никакъв отговор, а самите моряци и до момента не са получили никакъв отговор “, съобщи Наталия Никонорова, началник на ведомството.
Истината е, че държавното управление на Кирил Петков за следващ път показва своята некадърност по няколко посоки. Първата е неналичието на ясна тактика и съгласуваност по решаването на един проблем. Реакцията по проблема с българските моряци го демонстрира, индиректно го удостовери и външният министър Теодора Генчовска в Народното събрание – че Министерството на външните работи де факто е изолирано от външнополитическите процеси и научава за позициите на личното си държавно управление от Брюксел и Скопие, до момента в който министър председателят Петков и неговите съветници водят някаква своя, лична и безотчетна външна политика. Става въпрос за безспорна некадърност да се ръководи, да се вземат решения и да се построи даже някаква обикновена конструкция на ръководство. Кирил Петков се държи като политически брокер без да си дава и най-малкото разбиране, че „ покупко-продажбите “, които вършат вредят както на страната, по този начин и на нейния народен интерес.
Вторият аспект идва по линия на отчетността. Казано по различен метод държавното управление на „ просто Киро “ просто дължи едни отговори на българското общество за цялата интервенция по извеждането на българските моряци от пристанището в Мариупол. Как е създадена и координирана тях, от кого, какви са връзките с съветската страна и със сепарастите от Донбас, говорено ли е украинските управляващи по този мотив, какво действително е направило българското държавно управление? Към този миг министър председателят твърди едно, а по-късно бива опроверган от личния си заместник-министър. И министър председателят го твърди не къде да е, а пред Народното събрание, където е на парламентарен надзор и е задължен да се регистрира по транспарантен и истинен метод. Кой лъже в тази ситуация? Кой не споделя истината? Какво тъкмо се е случило с нашите моряци и ще получим ли съответни и на първо място правдиви отговори, а не “smoke and mirrors ”, каквито всекидневно хвърлят на обществото новоучредените партийци и провалени управленци от „ смяната “?
Димитър Стоянов, коментар особено за
* * *
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ