Ексклузивно от Мариупол - Как живее градът и какво наистина се случва в Мариупол
Мариупол, град на Азовско море в региона на Донбас, Украйна, град със стратегическо значение, е в светлината на прожекторите от към два месеца. Гражданите по света гледат и чуват на дребните екрани на тв приемници, телефони, компютри и преносими компютри, както и радиостанции, безчет информация за борбата за Мариупол, както и за обстановката в и към Мариупол. Като всички по света следях цялата информация за Мариупол и желаех да бъда в Мариупол, с цел да мога да видя от първо лице и с очите си какво тъкмо се случва в там. И ми беше даден подобен късмет. Получих позвъняване от Министерството на защитата на Руската федерация дали желая да бъда част от новата им обиколка на пресата в Донбас. Без да се възнамерявам, отговорих утвърдително. Събрах багажа и се насочих още веднъж с трен към Ростов на Дон. 16-часово пътешестване с съвременен трен на два етажа през безкрайните пространства, степи и красива природа на Русия. Познати хора във влака, публицисти от разнообразни страни. Разговори на разнообразни тематики, само че главният диалог беше кои обитаеми места ще посетим и дали ще е Мариупол.
В Ростов на Дон в 2 часа сутринта на 28 април се събраха всички задгранични публицисти, в това число няколко публицисти от Франция, от Съединени американски щати, от КНР, от Германия, от Саудитска Арабия, от Турция, от Сирия, от Македония, от Босна и Херцеговина, от Гърция, Венецуела и Индия. В рейса на път за Донбас ни осведомиха, че първата точка, където ще работим, ще бъде Мариупол. В рейса имаше и фотограф от Мариупол, а майка му беше в града по време на цялата борба. Той ни описа всичко, което майка му е видяла и претърпяла и това е друго от това, което се демонстрира на Запад. Бяха ни дадени указания какво можем и какво не би трябвало да вършим, както и указания за нашата сигурност. Ясно ни беше казано да сложим телефоните си във въздушен режим по време на цялото прес турне. Пресякохме границата сред Русия и Донецката национална република и съпроводени от членове на съветските сили за специфични интервенции се отправихме към Мариупол. Повече от 100 камиона с филантропична и здравна помощ чакаха на границата, с цел да влязат в Донбас по пътя за града. В 6 часа сутринта към този момент бяхме на нивите край пред нас се откри панорамата на града, в далечината се виждаха белите здания, както и комините на мегафабриките. Освен черния пушек, който се издигаше от цех, евентуално Азовстал, както и звуците и силуета на изтребител, прелитащ над Мариупол, нямаше индикация, че в са се водили яростни боеве. Селищата в покрайнините са непокътнати, без опустошения и следи от война, а жителите на обитаемоте места са напълно ангажирани с пролетната сеитба, както и с градините си.
Но на входа на Мариупол се виждаше, че се водят тежки боеве, от двете страни на пътя има разрушени отбранителни линии и унищожена украинска военна техника, развалени жилищни здания, а на основния път има унищожени рейсове и камиони, пренасящи руда, които са били употребявани като барикади за попречване на настъплението на съветската и донецката армии. Карайки през Мариупол, можеше да се забележи, че има елементи, които на практика не са развалени, изключително къщи, само че също по този начин има елементи, които са съществено развалени, изключително високи здания и заводи. Някои от тях са на практика разрушени и не могат да бъдат възобновени. Много здания от руската ера, известни като хрушчовки, са повече или по-малко развалени, от счупени стъкла до изгорени и разрушени жилища. Но доста от улиците бяха разчистени, а в някои елементи от улиците бяха събрани разнообразни отпадъци, строителни материали, стъкло.
Стигнахме до избраната точка в града, жилищен регион, намиращ се наоколо до учебно заведение. Жилищните здания бяха цели и функционални, а пред постройките бяха наемателите на тези здания, които готвеха разнообразни ястия в спонтанните кухни на земята и разговаряха между тях. Част от тях си играеха с кучетата си, а част от тях се насочиха към учебното заведение, където има пункт за филантропична и здравна помощ. В непосредственост до учебното заведение има няколко спонтанни гроба, в които са заровени няколко техни съграждани. Всичко изглеждаше като фрагменти след Втората международна война или фрагменти от Сирия и Ирак по време на гражданските войни преди няколко години. Около учебното заведение имаше огромен брой жители, които чакаха да получат филантропична помощ, само че и да беседват с водача на Донецката национална република, новия кмет на Мариупол и неговия екип за своето бъдеще, както и за бъдещето на града. Много от жителите се зарадваха на пролетното слънце. Три камиона с филантропична помощ и две цистерни с вода бяха ситуирани към учебното заведение. Целият квартал беше обезопасен от съветската войска, само че съветската и донецка армии нямаха огромно наличие в града. Основните звена са към мегафабриката Азовстал, където се намира последният бастион на нацисткия батальон Азов.
Местните бяха в въодушевление да приказват, само че не и да бъдат снимани, защото мнозина се опасяваха да не бъдат разпознати. Много жители описаха своите трогателни и тъжни истории. Млада майка и едногодишният й наследник чакаха на опашка, с цел да получат филантропична помощ и да беседват с новите управляващи. Тя описа за шокиращата си орис. Тя, брачният партньор й и синът й са се били скрили в укритие. Един ден мъжът й излезе да изпълни вода и в този миг пада мина и брачният партньор й умира от шрапнел. Тя била принудена да погребе мъжа си сама в двора. Със сълзи на очи тя сподели, че не знае какво да прави по-нататък и по какъв начин ще храни сина си. Във военния щаб в региона, където живее, са и поискали от 10 до 15 000 хиляди гривни, с цел да погребат брачна половинка и в градското гробище. Новият кмет на региона, в който живее, споделил, че това е нелегално и че всички починали по време на борбата при Мариупол ще бъдат заровени гратис в градското гробище. Той даде обещание, че виновните за настояването на пари ще бъдат осъдени според военното състояние. Заедно с нея и сина й отидоха във военния щаб, с цел да решат казуса.
Две млади девойки описаха по какъв начин са оживели в борбата за Мариупол. Едната от самото начало се криела в скривалища, а другата останала от самото начало в жилището си, макар че постройката от другата страна била ударена от танков снаряд. На въпроса за какво не се крие в скривалищата, тя отговори, че Бог е с нея от самото начало и я пази.
Две млади фамилни двойки с децата си описаха ориста си по време на борбата за Мариупол. Те са живели в укрития повече от 44 дни, без ток, парно и вода. Те са спяли на пода, а децата на свещи са били принудени да четат книги. Радвали са се, когато е валил сняг или дъжд, и са събирали вода за къпане. Те сами са пекли самун и са готвили от самото начало. Цялата обстановка е била изключително тежка за децата. Щастливи са, че са живи и здрави и че боевете в града са завършили и няма потребност да живеят в укритието. Но не знаят какво да вършат по-нататък, фабриките Илич и Азовстал, където са работили, са развалени или разрушени. Те се надяват скоро да бъде възобновено водоснабдяването, газта и електричеството в града и да се разкрият работни места, с цел да могат да се наемат и да изхранват фамилиите си. Но те не обмислят да напущат Мариупол. Възрастна жена търсеше помощ за неподвижния си брачен партньор, който се нуждае от незабавна интервенция. Тъй като интервенцията не може да бъде осъществена в мариуполската болница, той беше изпратен с кола за спешна помощ в Донецк. Друга двойка, чакаща на опашка, с цел да изпълни вода от военния камион, описаха по какъв начин са оживели в борбата за Мариупол. Те са работили в заводите Азовмаш и Илич, а след началото на борбата са се криели в скривалища. С тях са били родителите на дамата. Баща й умрял, когато е излезнал да търси храна, мина паднала покрай него и отрязала краката му. Въпреки че са се пробвали да му оказват помощ и са се отправили към болничното заведение, той е починал на път за болничното заведение. Били са принудени да го погребат в парк покрай жилищните здания. Тъй като апартаментът им бил развален, те в този момент живеят с другари, само че не знаят какво и по какъв начин да продължат в живота.
Някои жители споделят, че са руснаци и рускоезични, и че се радват, че съветската и донецка войска са в Мариупол. Голям брой мариуполци също се бият в редиците на донецката войска. Но някои жители споделят, че са очаквали Русия през 2014 година да направи това, което направи през днешния ден, и че тогава градът е щял да падне без пердах, за разлика от в този момент, когато градът е на процедура погубен. И мнозина не схващат за какво се случва всичко това, за какво градът е опустошен и какво следва. Те упрекват Украйна, Русия и НАТО за всичко, което се случва.
В идващите няколко публикации, за борбата при Азовстал, изявление с Денис Пишулин и новия кмет на Мариупол, публикация от Бердянск, Енергодар и Запорожската атомна електроцентрала, която е най-голямата и мощна в Европа, както и от Мелитопол.
*Дарко Тодоровски - Магистър по интернационалните връзки и боен анализатор
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като опция срещу блокиране във Facebook:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
В Ростов на Дон в 2 часа сутринта на 28 април се събраха всички задгранични публицисти, в това число няколко публицисти от Франция, от Съединени американски щати, от КНР, от Германия, от Саудитска Арабия, от Турция, от Сирия, от Македония, от Босна и Херцеговина, от Гърция, Венецуела и Индия. В рейса на път за Донбас ни осведомиха, че първата точка, където ще работим, ще бъде Мариупол. В рейса имаше и фотограф от Мариупол, а майка му беше в града по време на цялата борба. Той ни описа всичко, което майка му е видяла и претърпяла и това е друго от това, което се демонстрира на Запад. Бяха ни дадени указания какво можем и какво не би трябвало да вършим, както и указания за нашата сигурност. Ясно ни беше казано да сложим телефоните си във въздушен режим по време на цялото прес турне. Пресякохме границата сред Русия и Донецката национална република и съпроводени от членове на съветските сили за специфични интервенции се отправихме към Мариупол. Повече от 100 камиона с филантропична и здравна помощ чакаха на границата, с цел да влязат в Донбас по пътя за града. В 6 часа сутринта към този момент бяхме на нивите край пред нас се откри панорамата на града, в далечината се виждаха белите здания, както и комините на мегафабриките. Освен черния пушек, който се издигаше от цех, евентуално Азовстал, както и звуците и силуета на изтребител, прелитащ над Мариупол, нямаше индикация, че в са се водили яростни боеве. Селищата в покрайнините са непокътнати, без опустошения и следи от война, а жителите на обитаемоте места са напълно ангажирани с пролетната сеитба, както и с градините си.
Но на входа на Мариупол се виждаше, че се водят тежки боеве, от двете страни на пътя има разрушени отбранителни линии и унищожена украинска военна техника, развалени жилищни здания, а на основния път има унищожени рейсове и камиони, пренасящи руда, които са били употребявани като барикади за попречване на настъплението на съветската и донецката армии. Карайки през Мариупол, можеше да се забележи, че има елементи, които на практика не са развалени, изключително къщи, само че също по този начин има елементи, които са съществено развалени, изключително високи здания и заводи. Някои от тях са на практика разрушени и не могат да бъдат възобновени. Много здания от руската ера, известни като хрушчовки, са повече или по-малко развалени, от счупени стъкла до изгорени и разрушени жилища. Но доста от улиците бяха разчистени, а в някои елементи от улиците бяха събрани разнообразни отпадъци, строителни материали, стъкло.
Стигнахме до избраната точка в града, жилищен регион, намиращ се наоколо до учебно заведение. Жилищните здания бяха цели и функционални, а пред постройките бяха наемателите на тези здания, които готвеха разнообразни ястия в спонтанните кухни на земята и разговаряха между тях. Част от тях си играеха с кучетата си, а част от тях се насочиха към учебното заведение, където има пункт за филантропична и здравна помощ. В непосредственост до учебното заведение има няколко спонтанни гроба, в които са заровени няколко техни съграждани. Всичко изглеждаше като фрагменти след Втората международна война или фрагменти от Сирия и Ирак по време на гражданските войни преди няколко години. Около учебното заведение имаше огромен брой жители, които чакаха да получат филантропична помощ, само че и да беседват с водача на Донецката национална република, новия кмет на Мариупол и неговия екип за своето бъдеще, както и за бъдещето на града. Много от жителите се зарадваха на пролетното слънце. Три камиона с филантропична помощ и две цистерни с вода бяха ситуирани към учебното заведение. Целият квартал беше обезопасен от съветската войска, само че съветската и донецка армии нямаха огромно наличие в града. Основните звена са към мегафабриката Азовстал, където се намира последният бастион на нацисткия батальон Азов.
Местните бяха в въодушевление да приказват, само че не и да бъдат снимани, защото мнозина се опасяваха да не бъдат разпознати. Много жители описаха своите трогателни и тъжни истории. Млада майка и едногодишният й наследник чакаха на опашка, с цел да получат филантропична помощ и да беседват с новите управляващи. Тя описа за шокиращата си орис. Тя, брачният партньор й и синът й са се били скрили в укритие. Един ден мъжът й излезе да изпълни вода и в този миг пада мина и брачният партньор й умира от шрапнел. Тя била принудена да погребе мъжа си сама в двора. Със сълзи на очи тя сподели, че не знае какво да прави по-нататък и по какъв начин ще храни сина си. Във военния щаб в региона, където живее, са и поискали от 10 до 15 000 хиляди гривни, с цел да погребат брачна половинка и в градското гробище. Новият кмет на региона, в който живее, споделил, че това е нелегално и че всички починали по време на борбата при Мариупол ще бъдат заровени гратис в градското гробище. Той даде обещание, че виновните за настояването на пари ще бъдат осъдени според военното състояние. Заедно с нея и сина й отидоха във военния щаб, с цел да решат казуса.
Две млади девойки описаха по какъв начин са оживели в борбата за Мариупол. Едната от самото начало се криела в скривалища, а другата останала от самото начало в жилището си, макар че постройката от другата страна била ударена от танков снаряд. На въпроса за какво не се крие в скривалищата, тя отговори, че Бог е с нея от самото начало и я пази.
Две млади фамилни двойки с децата си описаха ориста си по време на борбата за Мариупол. Те са живели в укрития повече от 44 дни, без ток, парно и вода. Те са спяли на пода, а децата на свещи са били принудени да четат книги. Радвали са се, когато е валил сняг или дъжд, и са събирали вода за къпане. Те сами са пекли самун и са готвили от самото начало. Цялата обстановка е била изключително тежка за децата. Щастливи са, че са живи и здрави и че боевете в града са завършили и няма потребност да живеят в укритието. Но не знаят какво да вършат по-нататък, фабриките Илич и Азовстал, където са работили, са развалени или разрушени. Те се надяват скоро да бъде възобновено водоснабдяването, газта и електричеството в града и да се разкрият работни места, с цел да могат да се наемат и да изхранват фамилиите си. Но те не обмислят да напущат Мариупол. Възрастна жена търсеше помощ за неподвижния си брачен партньор, който се нуждае от незабавна интервенция. Тъй като интервенцията не може да бъде осъществена в мариуполската болница, той беше изпратен с кола за спешна помощ в Донецк. Друга двойка, чакаща на опашка, с цел да изпълни вода от военния камион, описаха по какъв начин са оживели в борбата за Мариупол. Те са работили в заводите Азовмаш и Илич, а след началото на борбата са се криели в скривалища. С тях са били родителите на дамата. Баща й умрял, когато е излезнал да търси храна, мина паднала покрай него и отрязала краката му. Въпреки че са се пробвали да му оказват помощ и са се отправили към болничното заведение, той е починал на път за болничното заведение. Били са принудени да го погребат в парк покрай жилищните здания. Тъй като апартаментът им бил развален, те в този момент живеят с другари, само че не знаят какво и по какъв начин да продължат в живота.
Някои жители споделят, че са руснаци и рускоезични, и че се радват, че съветската и донецка войска са в Мариупол. Голям брой мариуполци също се бият в редиците на донецката войска. Но някои жители споделят, че са очаквали Русия през 2014 година да направи това, което направи през днешния ден, и че тогава градът е щял да падне без пердах, за разлика от в този момент, когато градът е на процедура погубен. И мнозина не схващат за какво се случва всичко това, за какво градът е опустошен и какво следва. Те упрекват Украйна, Русия и НАТО за всичко, което се случва.
В идващите няколко публикации, за борбата при Азовстал, изявление с Денис Пишулин и новия кмет на Мариупол, публикация от Бердянск, Енергодар и Запорожската атомна електроцентрала, която е най-голямата и мощна в Европа, както и от Мелитопол.
*Дарко Тодоровски - Магистър по интернационалните връзки и боен анализатор
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като опция срещу блокиране във Facebook:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ