Гувернантката, която издава тайните на кралицата
Марион Кроуфорд е на 22 години, когато влиза в кралския дом и става част от кралското семейство. Тя е наета от кралицата-майка Елизабет Боуз-Лайън като гувернантка за нейните две дъщери Елизабет и Маргарет. Техният чичо, Едуард, трябвало да стане крал, а девойките да бъдат научени да се държат уместно (баща им Алберт бил вторият правоприемник, който да заеме трона).
Но тогава всичко се трансформира. Едуард, който към този момент бил крал, се влюбва в Уолис Симпсън – американка, омъжвана два пъти. По това време било извънредно извънредно за крал да подписа брак с жена, която е отвън кралското семейство, изключително пък с такава, която е разведена. Едуард обаче се отхвърля от трона и остава с обичаната си Уолис. Тогава брат му Албърт (сега Джордж VI) става крал, а щерка му Елизабет е негова наследница.
Гувернантката Марион Кроуфорд се реалокира дружно с девойките в Бъкингамския замък, с цел да ги научи на кралски обноски. Дейностите в кралския дом били безспорна загадка, а от чиновниците се очаквала цялостна конфиденциалност. Дори освен това – тя била като неписан закон. С течение на времето Кроуфорд се трансформира в една от най-близките доверители на кралицата, само че към момента била гувернантка. Дори откакто девойките пораснали, от нея се очаквало да остане в двореца и да загърби персоналния си живот за сметка на отговорностите си. Макар че имала дълготраен другар, на Кроуфорд ѝ било неразрешено да се омъжи и тя напуща кралското семейство едвам откакто самата Елизабет (тогава на 21 години) се омъжва.
Кралица Елизабет Боуз-Лайън
В подмяна на 17-те години вярна работа, Кроуфорд получава многочислени награди от кралското семейство. Тя получава няколко ордена, великодушна пенсия и безвъзмездна къща, намираща се в двореца Кенсингтън. След като се открива в новия си дом и поддържа положителни връзки с кралското семейство, американското списание „ Ladies Home Journal ” се свързва с нея през 1949 година с предложение да напише публикация за службата си в кралския дом. Вярна на правилата си, Крауфорд се допитва до кралицата, която ѝ дава своето разрешение. Идеята била да се укрепят англо-американските връзки, само че имало едно изискване – публикацията да бъде оповестена анонимно.
Когато публикацията била оповестена, в списанието въпреки всичко пишело, че Кроуфорд е източникът на информацията, която включвала елементи по отношение на живота на някогашния крал и Уолис Симпсън, което по никакъв начин не се харесало на кралицата. Разказите на Коруфорд били четени с голям интерес от хората, които били жадни за информация по отношение на кралското семейство, метода му на живот и най-много за бъдещата кралица Елизабет. Макар че разрешава написването на публикацията, кралицата е гневна по отношение на споделената информация. През идната година Кроуфорд издава книгата „ Малките принцеси “, в която разказва елементи от живота в двореца, поради което кралицата си отмъщава, прогонвайки я от вкъщи ѝ вечно.
Според някои читатели „ Малките принцеси “ била книга, от която нямало защо някой да бъде афектиран, само че кралицата я приема като изменничество. След прогонването на гувернантката никой в никакъв случай не загатва още веднъж името ѝ в двореца. Едва след гибелта на Кроуфорд през 1998 година се узнава за присъединяване на кралицата в написването на публикацията. В своето наследство Кроуфорд написа, че има кутия с писма от кралицата, в които тя написа, че е съгласна публикацията да бъде оповестена. Едва тогава светът научава, че Кроуфорд, която прави няколко опита за самоубийство след прогонването си, е защитавала кралското семейство до край.
Източник: history.com
