Бартоли: След титлата от Уимбълдън се почувствах празна
Марион Бартоли показа, че след триумфа си на Уимбълдън през 2013 година се е чувствала изцяло изтощена физически и е било невероятно да продължи кариерата си, въпреки желанието ѝ да е било такова. Французойката не загуби сет по пътя до трофея на Шампионата, само че единствено 40 дни след триумфа над Забине Лизицки разгласи отдръпването си от тениса на прочувствена конференция по време на шампионата в Синсинати.
„ Спечели Уимбълдън през 2013 година и се отдръпнах единствено няколко седмици по-късно. Когато спечелиш купа от Големия шлем се чувстваш по този начин, като че ли си на върха на света и искаш този миг да продължи постоянно, тъй като най-сетне си получил премията за усиления си труд. Умът ми искаше да продължа, само че тялото ми не можеше да понесе повече. Отдадох целия си живот на това да се съревновавам с най-хубавите в света и множеството изключителни часове, прекарани в тренировки на корта и във фитнеса, оказаха въздействие върху тялото ми. Не можех да продължа да играя с болката, която изпитвах. Толкова мощно желаех да печеля купа от Големия шлем, че мозъкът подтикваше тялото ми, до момента в който не завоювах Уимбълдън. Когато това се случи обаче, се почувствах празна “ – описа някогашната №7 в блога Behind The Racquet.
„ За благополучие, открих модата и дизайна. Изкарах тапия в Лондон и това понижи болката от обстоятелството, че към този момент не можех да играя тенис. От много време вземам участие в проектирането на екипите на FILA и триумфите отвън корта ми помогнаха да направя по-лесно прехода към живота след тениса. Спортът към момента ми липсва, само че без модата несъмнено щеше да ми е доста по-тежко след края на спортната ми кариера. Сега работя и като коментатор и спомените ме заливат всякога, когато се върна на Уимбълдън “.
„ Човекът, който ме е подкрепял най-вече, изключително по време на травмите, постоянно е бил татко ми. Той беше доктор и беше привикнал да се оправя с сериозни обстановки на ежедневна база, като това му помагаше да откри метод да ме разведри. Когато през 2007 година изгубих финала на Уимбълдън болката беше голяма, защото бях доста покрай купата. След това обаче приказвах с татко ми и той ми оказа помощ да погледна на нещата от друга вероятност. Той ми оказа помощ да схвана, че претърпяното в оня шампионат ще ме направи по-силна и тъкмо това се случи “.
След края на спортната си кариера Бартоли се посвети и на треньорството, като описа за взаимната си работа с Йелена Остапенко.
„ Винаги съм желала да бъда треньор, тъй като ми харесва да оказвам помощ на хората. За мен смисълът на треньорската работа не са парите и славата, а това да окажеш помощ на някого да стане по-добър състезател. Всеки може да се усъвършенства още и ми доставя наслаждение да споделям знанията си “.
„ През 2019 година станах треньор на Йелена Остапенко. Тя завоюва Ролан Гарос две години по-рано, само че след това се стигна до миг, в който бе покрай това да изпадне от Топ 100. Познавам женския тенис доста добре и в хода на кариерата си бях играла против доста от съперничките на Йелена. Променихме малко техниката ѝ, като в това време отделихме доста внимание на психическата подготовка. Резултатите пристигнаха доста скоро – Остапенко завоюва девет идващите си 10 мача, като стигна до финала в Линц и завоюва купата в Люксембург, която бе първа за нея от съвсем две години. Това беше необикновено преживяване и скъп опит за мен “ – споделя полуфиналистката от Ролан Гарос 2011.
„ Когато съзряваш и трупаш опит, все по-често се замисляш върху живота си. Най-голямата ми неточност бе, че не наех персонален физиотерапевт, защото това щеше да удължи кариерата ми. Физическите ми проблеми ставаха все по-чести и беше мъчително да бъда на корта, само че персоналните физиотерапевти бяха доста скъпи, а наградните фондове в WTA бяха доста по-ниски, в сравнение с са сега. Наскоро четох изявление на Мария Шарапова, в което разказваше за живота си в Тура и показа, че е живеела в собствен личен свят. При мен обстановката бе сходна, въпреки и в не толкоз огромна степен. Сприятелих се с четири тенисистки, само че не поддържах особени контакти с останалите в съблекалнята. Въпреки това обаче постоянно съм уважавала всяка от съперничките си “ – приключи Бартоли.
