Италианец заживя в сливенското гето от любов към българския фолклор
Марио Замбрини мечтае да се научи да свири нашенска музика на акордеона си
“Не е единствено музиката това, което ме задържа в България. Когато си приказвам и с други италианци, които също са избрали да живеят тук, виждам, че по някаква причина се усещаме добре на това място ”, споделя Марио Замбрини.
За първи път стъпва у нас през 2017 година Идва за фестивала “Сурва ” в Перник. Няколко месеца по-рано вижда фотоси на кукери в интернет и взема решение, че би трябвало да ги види онлайн. Силно го впечатлява българското хоро. “Млади, остарели, мъже, дами, всички танцуваха дружно в една верига. Може някой да е доста богат, а някой доста безпаричен, само че това няма значение. Всички споделят един дух ”, споделя Марио.
От дребен свири на пиано, само че неговата огромна пристрастеност е акордеонът. Започва да се учи да свири на него от 2009 година, като гледа видеа в ютюб. Запалва се по балканската музика от групата “Хаук ”. “За италианците балканските песни са на Горан Брегович, само че той е единствено 1% от този тип музика ”, споделя Марио.
Година след първото си идване в България схваща, че в случай че желае да се научи да свири добре на акордеон, би трябвало да учи инструмента в някое от музикалните учебни заведения у нас. “Разбрах за Котел, Пловдив и София. Говорих с учител в Пловдив и той ми сподели, че ми трябват 3000 евро за първата година, в която се учи български ”, споделя Марио. Тогава се връща назад в Италия и работи интензивно като аниматор в морските курорти, с цел да събере нужните пари. Завършил е уеб дизайн в родината си, само че не желае да се занимава с това.
Вижда, че няма по какъв начин да спести толкоз огромна сума, и търси различен вид да е покрай фантазията си, най-малко географски. Отново идва у нас и става доброволец в програмата “Жажда за живот ”.
Така се озовава в
сливенското гето
В продължение на 9 месеца е обществен служащ в ромско учебно заведение. Образова децата полово, демонстрира им рисковете от алкохола и опиатите. “Успях да видя циганска женитба, да се срещна с положителни музиканти ”, споделя Марио.
След програмата още веднъж се връща в родината си, само че не стопира да мечтае за България. Така кандидатства за работа в един от най-големите колцентрове у нас. Получава отговор незабавно. “Всичко се случи толкоз бързо. В Италия в никакъв случай не ми се е случвало това да получа отговор от компания незабавно ”, споделя Марио. След като минава няколко изявленията, получава контракт. Малко преди Коледа идва още веднъж в България и стартира мечтаната работа. Сега върви на уроци по български, тъй като
за консерваторията
е нужно да знае езика
на положително равнище
Пловдив е обичаният му град. “Много ми припомня на Болоня. Има доста младежи. Спокойно е и е културен град. Архитектурата също е доста красива ”, споделя Марио.
Освен фолклора Замбрини към този момент е притеглен от родината ни поради още нещо. По-точно още някого. От няколко месеца момичето до него е българка. За любовта му е отговорен българският фолклор, тъй като се среща с обичаната около пернишкия фестивал “Сурва ”. Дълго време родителите на Марио са срещу той да заживее в България. “Хората оттова идват в Италия! ”, възкликва тогава татко му, само че в този момент е на друго мнение. Дори Марио оказва помощ на родителите си финансово, като съумява да спести от българската си заплата.
За жал, не целият му престой у нас е розов. На няколко пъти към този момент е ставал жертва на експанзия. Веднъж пийнал скинар му удря няколко шамара и му крещи, че не приказва на български. “Бяхме в подлеза на НДК дружно с другари. Участвахме в танцова самодейност и внезапно се появи този нападателен мъж с кожено яке и кубинки ”, споделя Марио. На последния фестивал “Сурва ” пък
пред очите му
атакуват негов
другар
Момчето е ударено в тил, а полицията не реагира. “Това са две обстановки, които сигурно няма да ми се случат в Италия. Когато има празненство, не очакваш някой да бъде нападателен. Всички са там, с цел да се забавляват, а не да се бият ”, споделя Марио, само че нищо от това не го отблъсква от балканската ни страна.
Замбрини напълно е запазил италианския си нрав. Ако си купува бира да вземем за пример, тя е наложително българско произвеждане, тъй като желае да поддържа стопанската система и парите му да не излизат отвън рамките на страната, в която живее. Това е типично италианска процедура. Марио се пробва да популяризира България измежду сънародниците си. Създал е страницата La Bulgaria in Italiano във фейсбук, в която разпространява нашенската просвета и забележителности.
“Вярвайте в тази страна, не мислете, че на открито е по-хубаво. Или отидете в чужбина и се върнете, тъй като ще видите, че нещата не са толкоз блестящи там ”, споделя италианецът на всички кандидат-емигранти. /24chasa.bg
“Не е единствено музиката това, което ме задържа в България. Когато си приказвам и с други италианци, които също са избрали да живеят тук, виждам, че по някаква причина се усещаме добре на това място ”, споделя Марио Замбрини.
За първи път стъпва у нас през 2017 година Идва за фестивала “Сурва ” в Перник. Няколко месеца по-рано вижда фотоси на кукери в интернет и взема решение, че би трябвало да ги види онлайн. Силно го впечатлява българското хоро. “Млади, остарели, мъже, дами, всички танцуваха дружно в една верига. Може някой да е доста богат, а някой доста безпаричен, само че това няма значение. Всички споделят един дух ”, споделя Марио.
От дребен свири на пиано, само че неговата огромна пристрастеност е акордеонът. Започва да се учи да свири на него от 2009 година, като гледа видеа в ютюб. Запалва се по балканската музика от групата “Хаук ”. “За италианците балканските песни са на Горан Брегович, само че той е единствено 1% от този тип музика ”, споделя Марио.
Година след първото си идване в България схваща, че в случай че желае да се научи да свири добре на акордеон, би трябвало да учи инструмента в някое от музикалните учебни заведения у нас. “Разбрах за Котел, Пловдив и София. Говорих с учител в Пловдив и той ми сподели, че ми трябват 3000 евро за първата година, в която се учи български ”, споделя Марио. Тогава се връща назад в Италия и работи интензивно като аниматор в морските курорти, с цел да събере нужните пари. Завършил е уеб дизайн в родината си, само че не желае да се занимава с това.
Вижда, че няма по какъв начин да спести толкоз огромна сума, и търси различен вид да е покрай фантазията си, най-малко географски. Отново идва у нас и става доброволец в програмата “Жажда за живот ”.
Така се озовава в
сливенското гето
В продължение на 9 месеца е обществен служащ в ромско учебно заведение. Образова децата полово, демонстрира им рисковете от алкохола и опиатите. “Успях да видя циганска женитба, да се срещна с положителни музиканти ”, споделя Марио.
След програмата още веднъж се връща в родината си, само че не стопира да мечтае за България. Така кандидатства за работа в един от най-големите колцентрове у нас. Получава отговор незабавно. “Всичко се случи толкоз бързо. В Италия в никакъв случай не ми се е случвало това да получа отговор от компания незабавно ”, споделя Марио. След като минава няколко изявленията, получава контракт. Малко преди Коледа идва още веднъж в България и стартира мечтаната работа. Сега върви на уроци по български, тъй като
за консерваторията
е нужно да знае езика
на положително равнище
Пловдив е обичаният му град. “Много ми припомня на Болоня. Има доста младежи. Спокойно е и е културен град. Архитектурата също е доста красива ”, споделя Марио.
Освен фолклора Замбрини към този момент е притеглен от родината ни поради още нещо. По-точно още някого. От няколко месеца момичето до него е българка. За любовта му е отговорен българският фолклор, тъй като се среща с обичаната около пернишкия фестивал “Сурва ”. Дълго време родителите на Марио са срещу той да заживее в България. “Хората оттова идват в Италия! ”, възкликва тогава татко му, само че в този момент е на друго мнение. Дори Марио оказва помощ на родителите си финансово, като съумява да спести от българската си заплата.
За жал, не целият му престой у нас е розов. На няколко пъти към този момент е ставал жертва на експанзия. Веднъж пийнал скинар му удря няколко шамара и му крещи, че не приказва на български. “Бяхме в подлеза на НДК дружно с другари. Участвахме в танцова самодейност и внезапно се появи този нападателен мъж с кожено яке и кубинки ”, споделя Марио. На последния фестивал “Сурва ” пък
пред очите му
атакуват негов
другар
Момчето е ударено в тил, а полицията не реагира. “Това са две обстановки, които сигурно няма да ми се случат в Италия. Когато има празненство, не очакваш някой да бъде нападателен. Всички са там, с цел да се забавляват, а не да се бият ”, споделя Марио, само че нищо от това не го отблъсква от балканската ни страна.
Замбрини напълно е запазил италианския си нрав. Ако си купува бира да вземем за пример, тя е наложително българско произвеждане, тъй като желае да поддържа стопанската система и парите му да не излизат отвън рамките на страната, в която живее. Това е типично италианска процедура. Марио се пробва да популяризира България измежду сънародниците си. Създал е страницата La Bulgaria in Italiano във фейсбук, в която разпространява нашенската просвета и забележителности.
“Вярвайте в тази страна, не мислете, че на открито е по-хубаво. Или отидете в чужбина и се върнете, тъй като ще видите, че нещата не са толкоз блестящи там ”, споделя италианецът на всички кандидат-емигранти. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ