Марио Монти е един от най-интересните политици в Европа –

Марио Монти е един от най-интересните политици в Европа – човек, който схваща от пари, някогашен еврокомисар и министър председател на Италия.

Той е един от дребното европейски политици, които резервираха престижа си, въпреки и след властта. Марио Монти, или Супер Марио, колкото и да не отива сходен прякор на професор от неговия сан, наследява Силвио Берлускони през 2011 година в миг, в който италианските финанси са на ръба.

Политическата драма е цялостна, а Монти, сръчен посланик и специалист, посреща всичко с желязно успокоение. Година по-късно той се отдръпва самичък, заявявайки, че „ задачата е била изпълнена”. Днес той управлява университета Бокони, един от най-реномираните в света. Ако има човек, който знае всичко за парите, това е тъкмо Марио Монти.

Наскоро пристигна в София за конференция, проведена у нас. Поговорихме си за парите, живота, стандарта и миграцията. Докато у нас течеше полемика нужно ли е или не да се усилват приходите.

Вижте диалога му със Светослав Иванов:

– Връщайки се обратно към предишното ви, имам чувството, че ориста Ви е да работите с пари. Баща Ви е банкер и икономист, който е нормализирал ситуацията в Италия. Какво значат парите за Вас?

– Това е много забавна позиция, тъй като аз постоянно съм си мислел, че работя с хора, а не с пари. И по- съответно, с образовани младежи в университета, който управлявам, даже и в работата ми в една доста дребна част от построяването на Европа. Разбира се, Европа работи с пари, само че преди всичко, тя работи с хора.

– Вие сте почитан професор. Представете си, че си имате мислена страна, в която би трябвало да увеличите стандарта на живот на хората. Какви са първите стъпки?

– На първо място, бих развалил илюзията, че стандартът на живот може да се усилва непрекъснато посредством финансови и парични ограничения. Те нормално основават проблеми в стопанската система, в случай че се употребяват неверно. Това, което е належащо за напредък на стандарта на живот, е увеличение на вложенията в производството.

– От каква бъдеща стопанска система се нуждае страна като България, с цел да се оправи със свиването на пазара на труда, със стопяването на нацията, с огромната ни взаимозависимост от европейско финансиране?

– Мисля, че България от валутна и финансова позиция се оправя впечатляващо добре през последните години, даже в прочут смисъл по отношение на и еврозоната, макар че към момента не е в нея. А пазарът на труда ви се свива, тъй като най-важната част, младите българи, отиват да учат в чужбина и не се връщат. Този проблем до някаква степен съществува и в Италия. Но това не би било проблем, в случай че други умни млади мъже и дами от друга страна дойдат и заемат местата на отпътувалите. Важно е да се поддържа прочут баланс.

– В България много приказваме за битката против корупцията и проведената престъпност. Разкажете ми по какъв начин битката против мафията повлия на италианската икномика.

– Успехът, който имаме в битката против мафията през последното десетилетие, усъвършенства стопанската система ни. Но битката е надалеч от завършила. Това, с което би трябвало да се оправим, е разпространението на мафията оттатък границите. Затова е значима битката против прането на пари и контролът над офшорните зони, където нормално минават финансови потоци с доста дребна бистрота.

– Ако България одобри еврото на следващия ден, какво ще се случи?

– В прочут смисъл – нищо. Основно поради валутния ръб, тъй като България към този момент има паричната принципност, която върви дружно с еврото. Според мен България е по-подготвена от всеки различен, с цел да усвои еврото като валута. Но може би би било мъдро да се приготви в допълнение.

– Ако това изявление се състоеше година по-рано, а въпросът ми е: Можете ли да си визиите Европейски Съюз без Англия, какво бихте ми дали отговор?

– Решението на Камерън да свика референдума не беше в полза на Европейски Съюз, нито даже на Обединеното кралство, нито на консервативната партия, а беше просто ход, с цел да затвърди водачеството на господин Камерън в партията. Това не проработи за него, само че вкара в хаос страната, Европейския съюз, даже и елементи от международната стопанска система. От референдума във Англия насам можем да се опасяваме от " инфектиран " резултат. Добрите вести са, че събитията в действителност имаха резултат на антидот, като ваксина.

– Можете ли да си визиите Испания без Каталуния?

– Не. И не мога да си показва и Каталуния без Испания. Ако Каталуния се отдели от Испания, няма незабавно да се трансфорат в членове на Европейски Съюз. Най-малкото ще би трябвало да гласоподават всички страни-членки, в това число Испания. Това, което считам за объркващо, е съмнението на хората за какво Евросъюзът не реагира. Ако това беше спор сред две страни, да вземем за пример Испания и Англия, Евросюзът можеше да е посредник. Но сред две елементи на една страна няма по какъв начин да стане.

– От ваша вероятност в каква епоха живеем – в епоха на Тръмп или в епоха на Путин?

– Живеем и в двете ери. Има битка сред Европейски Съюз и Съединени американски щати, която последователно прониква в цялата международна стопанска система. Парадоксът е, че към този момент най-големите поддръжници на свободен международен пазар са немският канцлер Ангела Меркел и президентът на Китай. Всичко това е огромно предизвикателство за Европейски Съюз, само че показахме, че имаме подготвеност да приемем и да се оправим с тези провокации.