)
Усмивки от старите ленти: Пилотът Марио Бакалов започнал кариерата си като стюард Звезди
Марио Бакалов е измежду най-известните български търговски водачи и мотиватори. На 16 октомври 2016 година той прави възторг в авиационната история на България, като приземява първи Airbus A380 на летище София – впечатляващо достижение. От края на 2022 година е капитан на Airbus A320 и е единственият българин с подобен пост в компанията. Паралелно с авиацията, интензивно води мотивационни семинари, образования за ръководство на човешкия фактор в екипа и онлайн уебинари против страха от хвърчене. Живот и кариера на Марио Бакалов Малко хора знаят от кое място е почнала неговата кариера. Самият той реши да разкрие от кое място е тръгнал, с цел да стигне дотук: " Знаете ли, че първата стюардеса в света е била… здравна сестра?
През 1930 година Елън Черч става първата жена на тази позиция в Съединени американски щати. Тя е подготвена здравна сестра и самолетната компания я наема, с цел да оказва помощ при незабавни случаи и да успокоява пасажерите, които по това време към момента гледат на летенето с много боязън.
Интересното е, че и през днешния ден над 80% от образованието на кабинния екипаж е обвързвано със сигурността — евакуация при спешно кацане, гасене на пожари на борда, оказване на първа помощ, справяне с нападателни пасажери. Да, кафето и усмивките са значими, само че главната им задача постоянно е била и остава: Вашата сигурност.
Малко хора знаят, че аз също започнах кариерата си като стюард. След като приключих пилотската академия през 2003 година, първата SARS пандемия в Азия отсрочи назначенията на водачи, и по този начин имах опцията да хвърча към половин година като част от кабинния екипаж на Boeing 747. Това беше скъп опит, който вечно ми сподели какъв брой е значима тази роля.
Следващия път, когато Ви предложат напитка с усмивка, помнете, че зад тази усмивка стои доста сериозна подготовка и голяма отговорност. " Бакалов разгласява още едно любопитно мнение по отношение на скачането с парашут и развенча много легенди " Представете си, че сте на 10 000 метра височина и самолетът има проблем… Много хора си мислят: „ А за какво просто не отворим парашут? “
На пръв взор звучи разумно – само че действителността е напълно друга. Ето за какво това не е допустимо:
Пътническите самолети тежат десетки, даже стотици тонове.
Например Airbus A380 тежи над 580 тона. За да го забавиш с парашут, ще ти би трябвало платно с размерите на няколко футболни стадиони.
А в случай че подобен парашут се опита да се отвори при 900 км/ч?
Силата на съпротивлението ще е толкоз огромна, че може да унищожи самолета – крилата или опашката просто ще се откъснат. А самостоятелни парашути за пасажерите?
Звучи като план… само че единствено на хартия:
- Как ще изкараш над 500 души от самолета във въздуха, суматохата е обезпечена?
- Навън е -50°C, липсва налягане.
- А децата? Възрастните? Хората с увреждания? И ще помогне ли въобще?
Повечето произшествия стават при кацане, т.е. на дребна височина, където парашутите са безполезни.
А възможностите въобще да се случи сериозен случай са по-малки от 1 на 10 или даже 15 милиона полета.
Истината е елементарна: вместо да се мисли за парашути, които по този начин или другояче не могат да оказват помощ – авиацията влага в предварителна защита, с цел да не се стига въобще до обстановка, в която някой би трябвало да „ скача “.
През 1930 година Елън Черч става първата жена на тази позиция в Съединени американски щати. Тя е подготвена здравна сестра и самолетната компания я наема, с цел да оказва помощ при незабавни случаи и да успокоява пасажерите, които по това време към момента гледат на летенето с много боязън.
Интересното е, че и през днешния ден над 80% от образованието на кабинния екипаж е обвързвано със сигурността — евакуация при спешно кацане, гасене на пожари на борда, оказване на първа помощ, справяне с нападателни пасажери. Да, кафето и усмивките са значими, само че главната им задача постоянно е била и остава: Вашата сигурност.
Малко хора знаят, че аз също започнах кариерата си като стюард. След като приключих пилотската академия през 2003 година, първата SARS пандемия в Азия отсрочи назначенията на водачи, и по този начин имах опцията да хвърча към половин година като част от кабинния екипаж на Boeing 747. Това беше скъп опит, който вечно ми сподели какъв брой е значима тази роля.
Следващия път, когато Ви предложат напитка с усмивка, помнете, че зад тази усмивка стои доста сериозна подготовка и голяма отговорност. " Бакалов разгласява още едно любопитно мнение по отношение на скачането с парашут и развенча много легенди " Представете си, че сте на 10 000 метра височина и самолетът има проблем… Много хора си мислят: „ А за какво просто не отворим парашут? “
На пръв взор звучи разумно – само че действителността е напълно друга. Ето за какво това не е допустимо:
Пътническите самолети тежат десетки, даже стотици тонове.
Например Airbus A380 тежи над 580 тона. За да го забавиш с парашут, ще ти би трябвало платно с размерите на няколко футболни стадиони.
А в случай че подобен парашут се опита да се отвори при 900 км/ч?
Силата на съпротивлението ще е толкоз огромна, че може да унищожи самолета – крилата или опашката просто ще се откъснат. А самостоятелни парашути за пасажерите?
Звучи като план… само че единствено на хартия:
- Как ще изкараш над 500 души от самолета във въздуха, суматохата е обезпечена?
- Навън е -50°C, липсва налягане.
- А децата? Възрастните? Хората с увреждания? И ще помогне ли въобще?
Повечето произшествия стават при кацане, т.е. на дребна височина, където парашутите са безполезни.
А възможностите въобще да се случи сериозен случай са по-малки от 1 на 10 или даже 15 милиона полета.
Истината е елементарна: вместо да се мисли за парашути, които по този начин или другояче не могат да оказват помощ – авиацията влага в предварителна защита, с цел да не се стига въобще до обстановка, в която някой би трябвало да „ скача “.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ