Как тази съветска жена става „мадам МиГ“?
Марина Попович се трансформира в ослепителен боен водач, публицист и даже поетеса.
Единственото място, което не съумява да покори, е космосът.
Игор Снегирьов/Sputnik
102 международни върха, 5600 часа в небето, умеене да ръководи 40 вида самолети и вертолети, научна степен „доктор на техническите науки“, 15 написани книги, в това число алманах със стихове – всичко това съумява да стори една от най-знаменитите жени-пилоти от интервала на следвоенния Съюз на съветските социалистически републики Марина Лаврентиевна Попович, известна още като „мадам МиГ“.
Игор Снегирьов/Sputnik
Попович (по рождение Василиева) е родена в семейство на музиканти, само че от детството си, което минава във военните години, за военната авиация: „Постоянно ни бомабрдираха и тогава се нагледах на ужасите на войната… Помня по какъв начин пред очите ми фашистите със самолетите си стреляха и гонеха едно момиче, което носеше вода в кофи, ужас… И ми се прииска да стана авиатор, мислейки си, че фашистите могат да се прогонят единствено със аероплан. Времето минаваше… Докато растях, войната свърши, фашистите си потеглиха, а желанието ми да се науча да хвърча остана“.
Окушко/Sputnik
Трудностите на определения път Марина Лаврентиевна изпитва на гърба си на процедура незабавно – с растежа ѝ от 1,50 м не я вземат в аероклуба. „Краката ми не стигаха до педалите“, си тя. „Тогава си сложих за цел да си разтегна краката. Намерих алпинистки чапли и желаех да ме овесят с главата надолу. Така или пораснах (бях на 16 г.), или пък заниманията ми помогнаха, само че растежът ми се усили до 1,61 м и пътят ми към аероклуба беше открит. Първоначално скачах с парашут, а след това започнах да летя“.
Сергей Преображенски/ТАСС
Но аероклубът е стеснен за младото момиче – то мечтае да бъде признато в авиационно учебно заведение. Но след края на войната там престават да одобряват дами. Попович отива персонално при ръководителя на Съвета на министрите на Съюз на съветските социалистически републики маршал Климент Ворошилов и го убеждава да ѝ даде късмет. През 1954 година Марина Лаврентиевна приключва с отличие Саранската летателно-техническа школа със компетентност „инструктор-пилот“.
Юрий Корольов/Sputnik
За девойките да станат част от военната реактивна авиация, където натоварването е извънредно тежко, е на процедура неизпълнима задача, само че Попович се оправя и с нея. През 1961 година тя става първата руска жена летец-изпитател от 1-и клас.
Владимир Мусаелян/ТАСС
Тогава амбициозното момиче, което тогава към този момент е омъжено за космонавта Павел Попович, взема решение да покори галактическите простори. Този път, обаче, шансът не е на нейна страна. Самата Марина Лаврентиевна счита, че не я вземат в отряда на космонавтите поради това, че не умеела да плува добре, а и имала малко дете.
Но Попович няма желание да седи без работа. През 1964 година първа измежду дамите тя преодолява звуковата преграда на МиГ-21, поради което в западната преса е кръстена „мадам МиГ“. След това върховете заваляват един след различен и в последна сметка надвишават 100. При това Марина ръководи освен високоскоростни изтребители, само че и колоси като тежкия транспортен аероплан Ан-22 „Ангей“.
Владимир Мусаелян/ТАСС
Неведнъж Марина Лаврентиевна е била: „Веднъж по време на полет ми отхвърли форсажът на мотора на МиГ-21… самолетът се разруши при излитането, падна фонарът (прозрачната част на кабината). Спасих се като по знамение: съумяха да разбият фонара, извадиха ме от горящия самолет… Първоначално въобще не се уплаших. Но през нощта още веднъж претърпях полета в съня си и закрещях. На сутринта потърсих здравна помощ, а три дни по-късно се опомних и още веднъж започнах да върша изпитателни полети“.
Юрий Белозеров/ТАСС
След като слиза от самолета, Марина Попович взема перото. Тя става съавтор на десетки книги, отдадени на авиацията, написа сюжетите за няколко кино лентата и издава алманах със свои стихове. Няколко от работите ѝ са отдадени на уфологията, по която „мадам МиГ“ се увлича съществено. „Слабопроучените аномални феномени са втората ми обич след небето“, тя.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Единственото място, което не съумява да покори, е космосът.
Игор Снегирьов/Sputnik 102 международни върха, 5600 часа в небето, умеене да ръководи 40 вида самолети и вертолети, научна степен „доктор на техническите науки“, 15 написани книги, в това число алманах със стихове – всичко това съумява да стори една от най-знаменитите жени-пилоти от интервала на следвоенния Съюз на съветските социалистически републики Марина Лаврентиевна Попович, известна още като „мадам МиГ“.
Игор Снегирьов/Sputnik Попович (по рождение Василиева) е родена в семейство на музиканти, само че от детството си, което минава във военните години, за военната авиация: „Постоянно ни бомабрдираха и тогава се нагледах на ужасите на войната… Помня по какъв начин пред очите ми фашистите със самолетите си стреляха и гонеха едно момиче, което носеше вода в кофи, ужас… И ми се прииска да стана авиатор, мислейки си, че фашистите могат да се прогонят единствено със аероплан. Времето минаваше… Докато растях, войната свърши, фашистите си потеглиха, а желанието ми да се науча да хвърча остана“.
Окушко/Sputnik Трудностите на определения път Марина Лаврентиевна изпитва на гърба си на процедура незабавно – с растежа ѝ от 1,50 м не я вземат в аероклуба. „Краката ми не стигаха до педалите“, си тя. „Тогава си сложих за цел да си разтегна краката. Намерих алпинистки чапли и желаех да ме овесят с главата надолу. Така или пораснах (бях на 16 г.), или пък заниманията ми помогнаха, само че растежът ми се усили до 1,61 м и пътят ми към аероклуба беше открит. Първоначално скачах с парашут, а след това започнах да летя“.
Сергей Преображенски/ТАСС Но аероклубът е стеснен за младото момиче – то мечтае да бъде признато в авиационно учебно заведение. Но след края на войната там престават да одобряват дами. Попович отива персонално при ръководителя на Съвета на министрите на Съюз на съветските социалистически републики маршал Климент Ворошилов и го убеждава да ѝ даде късмет. През 1954 година Марина Лаврентиевна приключва с отличие Саранската летателно-техническа школа със компетентност „инструктор-пилот“.
Юрий Корольов/Sputnik За девойките да станат част от военната реактивна авиация, където натоварването е извънредно тежко, е на процедура неизпълнима задача, само че Попович се оправя и с нея. През 1961 година тя става първата руска жена летец-изпитател от 1-и клас.
Владимир Мусаелян/ТАСС Тогава амбициозното момиче, което тогава към този момент е омъжено за космонавта Павел Попович, взема решение да покори галактическите простори. Този път, обаче, шансът не е на нейна страна. Самата Марина Лаврентиевна счита, че не я вземат в отряда на космонавтите поради това, че не умеела да плува добре, а и имала малко дете.
Но Попович няма желание да седи без работа. През 1964 година първа измежду дамите тя преодолява звуковата преграда на МиГ-21, поради което в западната преса е кръстена „мадам МиГ“. След това върховете заваляват един след различен и в последна сметка надвишават 100. При това Марина ръководи освен високоскоростни изтребители, само че и колоси като тежкия транспортен аероплан Ан-22 „Ангей“.
Владимир Мусаелян/ТАСС Неведнъж Марина Лаврентиевна е била: „Веднъж по време на полет ми отхвърли форсажът на мотора на МиГ-21… самолетът се разруши при излитането, падна фонарът (прозрачната част на кабината). Спасих се като по знамение: съумяха да разбият фонара, извадиха ме от горящия самолет… Първоначално въобще не се уплаших. Но през нощта още веднъж претърпях полета в съня си и закрещях. На сутринта потърсих здравна помощ, а три дни по-късно се опомних и още веднъж започнах да върша изпитателни полети“.
Юрий Белозеров/ТАСС След като слиза от самолета, Марина Попович взема перото. Тя става съавтор на десетки книги, отдадени на авиацията, написа сюжетите за няколко кино лентата и издава алманах със свои стихове. Няколко от работите ѝ са отдадени на уфологията, по която „мадам МиГ“ се увлича съществено. „Слабопроучените аномални феномени са втората ми обич след небето“, тя.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ