Марина Борисова и Рашо Митев показват акварел и скулптура Най-новата галерия

Марина Борисова и Рашо Митев демонстрират акварел и статуя

Най-новата изложба в Пловдив „ Готи “ отваря порти с вълнуваща галерия на 13 септември в 18 часа . Арт пространството на ул. “Преслав “ 4 до изложба „ 2019 “ ще показа акварел и статуя на Марина Борисова и Рашо Митев.

Марина Борисова разкрива сърцето си с експозицията „ Душата ми следва водата “. От първия момент на нейната среща с акварела тя е влюбена в тази сложна техника. Картините ѝ са нежни като самата нея и мощни като нуждата ѝ да рисува. С присъщата си тактичност и както се показва тя, душата ѝ следва нейната пристрастеност – водата. Водата, която невидимо целува листа и трансформира неговия темперамент, а въздушният досег на четката ѝ основава от двуизмерната му повърхнина нови светове на усеща и пространства.

„ Заставайки пред картините ѝ, нейното изкуство по този начин ни превзема, че от фенове се трансформираме в участници. Тя незабелязано ни придвижва в своите светове, където усещаме полъха напразно и аромата на буреносни облаци, а някъде там долавяме тон от конски копита. Архитектурните ѝ фрагменти приказват за хубостта на градежа, следвайки история, минало и настояще. Майсторски пресъздадените настроения на девойките от нейните картини ни карат да чакаме, че всеки момент ще срещнем погледа им и ще почувстваме техния блян “, споделя галеристът Ирена Ганчева.

Марина Борисова рисува акварели с огромно наслаждение и пристрастеност. С доста гений и предпочитание да покаже още и още от тази превъзходна техника, тя следва магията на водата и повдига завесата за безкрайните благоприятни условия на акварела.

Скулпторът Рашо Митев събира „ Ден и нощ “ в една галерия. Той е ученик на НХГ „ Цанко Лавренов “ Пловдив и НХА София, компетентност „ Скулптура “. Рашо акцентира, че непрестанно се учи при доста сътрудници, другари, майстори, занаятчии и художници. С присъщата си невзискателност споделя: „ Занимавам се с правене на неща, форми от камък, дърво, метал и други материали. Просто намираш нещо, дето ти харесва и го правиш изобретателно “.

Изкуството за Рашо е самостоятелното отношение на всеки създател към нещата, които го вълнуват. То е вътрешното възприятие  към околната среда и отношение към основаването. Тази нужда на създателя да допира, извайва и трансформира другите материали  извежда на напред във времето това, което се крие в тях. Той приказва за работата си като за поминък. Рашо има такава лекотата на изложение посредством материала, както баничарят върти тестото за баници.

„ Когато мисля за Рашо, първо се сещам за неговата усмивка и топло здрависване, а след това в съзнанието си като че ли слушам неговия спокоен и мил глас. Рашо не обича да приказва за себе си и е доста спестовен на думи, само че неговите работи и техните заглавия споделят доста. Той дотам се слива с природата, която е негово ентусиазъм, че избира да остави работите му да приказват сами. Всеки материал, до който се допре, стартира да приказва с неговия глас. Той като че ли кара времето да спре и да се замисли за себе си. С дърво, мрамор, чугун или гранит, неговите работи бележат следите на времето в пространството: преди, през, след… Птица от орех, капки от чугун, изваяна от гранит вълна.. От мрамор покълва семе,  трансформира се в клонче, а то – в шевица, която споделя приказки до безкрайност “, споделя галеристът Ирена Ганчева.