Марин Киров Ако един дълг е безспорен и страните са

Марин Киров

Ако един дълг е неоспорим и страните са добросъвестни, доброволното събиране пести време и доста разноски, споделя юристът

- Корнелия Нинова даде мощна поръчка като вицепремиер и една от първите задания, с които се захвана, е закон за колекторските сдружения, по какъв начин оценявате този ход?

- Според мен има капацитет да бъде мощен политически ход, стъпка в вярната посока, в случай че задачата е да се реши един действителен проблем – нелоялните практики на някои сдружения, които събират вземания. Защото е реалност, че има такива сдружения, не съблюдават етични правила.

Но има опция този ход да е просто едно заиграване с тематиката за длъжниците. Да се анонсират неефективни обещания за възбрана на активността по събиране на отговорности, за ограничение на задължения, които могат да се изкупуват, категорично единодушие за прекачване на дълга от длъжника и така нататък Силово налагане на такива текстове не е добра процедура. Нека да напомним, че Конституционният съд към този момент анулира противоположното деяние на безспорната отминалост.

Когато се работи по тази тематика, е доста значимо да има баланс и бистрота.

- Но госпожа Нинова към този момент разгласи обществено параметрите на закона и сподели, че има съвет по тематиката. Това не значи ли, че решения ще се вземат транспарантно?

- Вече близо трета седмица от оповестяването на тематиката не е ясно има ли действителни дейности – привиква ли се подобен съвет, кой взе участие, каква е задачата, има ли правна рамка, или се потегля единствено от една концепция, ще бъдат ли поканени представители на научната общественост, специалисти, заинтригувани страни...

Важно е да се каже каква е заложената цел – да се успокоят хората в навечерието на обществена рецесия или да се даде работещо решение за бизнеса, за кредиторите, за длъжниците.

- Темата несъмнено е значима, какъв би трябвало да бъде един закон за събирането на задължения?

- Законът би трябвало да регламентира активността на сдруженията, ангажирани със събиране на вземания, да бъде уравновесен, съгласуван с конституцията и европейската инструкция. Често пъти сме очевидци на противоположното – заричане към длъжниците, че ще им се даде опция да се скрият. Това постоянно е за сметка на добросъвестните платци.

Голяма част от предлаганите решения досега водеха до противоположен резултат, а и те или не видяха бял свят, или бяха анулирани като противоречащи на конституцията. Законът би трябвало да бъде съгласуван с равнищата на задлъжнялост, с държанието на длъжниците. Трябва да сложи ясни условия пред кредиторите и събирачите на вземания.

- Какви да вземем за пример?

- Законът би трябвало да дефинира условия към капитала на сдруженията за събиране на задължгенвия, той да е потвърден и чист, да вкара критерии към ръководството им, към сътрудниците, които работят в тях, даже към чистото им правосъдно минало. Трябва да са ясни методите за връзка с длъжника – да няма закани, напън, заблуждение и липса на информация. Разбира се, би трябвало да има указател, виновна институция и наказания. Това е един доста общ прочит, само че законът би трябвало не да дава обещание опрощаване на задължения, а съответното им събиране.

Трябва да се изследват положителните практики, които и все още съществуват. Дискусията би трябвало да е почтена, без лобизъм в интерес на правосъдното осъществяване за сметка на доброволното събиране, без напразни обещания.

- Всъщност поради колекторите ли един дълг може да нарасне, или има други аргументи?

- Неизпълнението влече след себе си доста неподходящи последствия за длъжниците. А задълженията нарастват точно при несъблюдение и това е заложено в самите контракти, в това число за заем или за дадена услуга - планувани са неустойки и лихви. Нарастват и поради разноските