Българският поет и преводач Марин Георгиев отбелязва 80-годишен юбилей
МАРИН ГЕОРГИЕВ е роден на 9 април 1946 година в с. Биволаре, Плевенско. Завършил е българска лингвистика във ВТУ „ Св. Св. Кирил и Методий “ 1971 година През април 1990 година е назначен за зам.-главен редактор на някогашния орган на Съюз на българските писатели " Литературен фронт ", преименуван в " Литературен конгрес ", по-късно става шеф на вестника и издателството, а от 2001 година е техен притежател. През 1994 година напуща Съюза на българските писатели и основава Сдружение на българските писатели, а през 1996 година - " Форум Българо-унгарска реципрочност - 2014 " със седалища в Будапеща и София. Негови стихове са превеждани в антологии на българската лирика в Русия, Съединени американски щати, Унгария и Македония, а обособени изявления има на съветски, британски, маджарски, финландски, словашки, гръцки, румънски, албански и други Автор е на повече от 20 книги – лирика (,,Село “, 1975,,,Памет “ 1979,,,Показалец “ 1986,,,От първо лице “ 1986,,,Доживяване – късни стихотворения “ 2011,,,До тук – събрани стихове “, 2011, „ SeIsten, seördög “, „ NapkútKiadó “, Budapest („ Ни Бог, ни демон “, изд. „ Напкут “, Будапеща, 2015, определени стихове, съставител Дьорд Сонди), прозаичност (,,Праг “ 1981,,,Показания “ 1990, „ Записки на прислужникът “, 1991,,,Третият разстрел – роман-разследване “, който е считан за принос в документалистиката, 1993,,,Здравей, разбойнико “ 1995,,,Отворена книга “ 2011,,,Звезден делегат – Николай Кънчев и българската лирика “ 2016,,,Венчан до живот – моята унгарска Европа “, 2017, „ Valakifigyel “, („ Някой постоянно гледа “ – определена прозаичност и поезия), изд. „ MagyarNaplo “, Budapest 2019, превод и съставителство Дьорд Арато), литературна рецензия (,,Крах на митологията “ 1995,,,С подскоците на скакалеца “ 2014, 2015, 2019 ), преводи (Лариса Василиева,,,Зимна дъга “ 1986, Ищван Шинка,,Поле и фантазии “ 2010). За заслуги в популяризирането на унгарската просвета получава четири оценки на Унгария: „ Про Култура Хунгарика “ (2001), ордена на президента на Унгария (2016), Международната премия почетна сабя „ БалинтБалаши “ (2018), а през 2019 година става първия задграничен притежател на премията за лирика на Фондация „ ЙожефУташи “. През 2016 година получава почетния знак на Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий ” за значителен принос в университетския му живот и издигането на престижа му. Книгите на Марин Георгиев се имат от Библиотеката на Конгреса (САЩ), библиотеките на Харвард, Принстън, Йейл, Колумбийския университет в Ню Йорк, Калифорнийския университет в Лос Анджелис, Британската библиотека и Френската национална библиотека, както и в библиотеките на редица университети с катедри по източноевропейски проучвания.
ВМЕСТО ДНЕВНИК
1967 - 2022
ПРОГРЕС
Когато спечелилият не унищожи триумфалните арки на победения.
„ Каквото ти е писано “... — доказателство за изтощение или обезсърчение от напъните.
ОБЕКТИВНОСТ
И въпреки всичко — преценяме хората съгласно това, което са ни сторили.
Измъквах се от мрака и глухотата на селото като из вътрешност.
Не са ли тайните ни стремежи бъдещите ни случайности?
Леонардо да Винчи поучава по какъв начин да се редуват батални подиуми: победените обезателно с бледи лица, с очи, цялостни със страх; прочее и лицата на спечелилите би трябвало да са бледи, заключава той.
Като си тръгвах от теб, видях лицето ти какъв брой е неясно. После се погледнах в огледалото. И моето беше същото.
Стайнбек: Половият акт е войната сред мъжа и дамата.
Колкото повече персонално благополучие ни е лишил идеалът, толкоз по-настървено го пазиме.
Психопатът — различен тип безмилостност.
Лесно им е на мъжете да вършат войни — не раждат.
Стихът — палач на живот: все едно — невъзкресимо минало или неосъществимо бъдеще.
АКСИОМА
Всеки, който служи на ползите на непозната страна, е изменник.
А в случай че служи на Русия/СССР/Русия?
БЪЛГАРСКО ПОДСЪЗНАНИЕ
Той, който падне…
Христо Ботьов
О, Той е Герой!
Руснаците считат за свое свещено право да отстояват националната си самостоятелност, само че на другите нации не го разрешават.
Които се осмелят — упрекват ги в шовинизъм и ги имат за русофоби.
СУТРИН
Все още се намирам в огледалото…
ЗА ЖЕНАТА
Който владее тялото, владее и душата.
След толкоз телесни промени с годините единственото, което не се трансформира в мен, е душата. Все същите щения и заблуди.
Само Тя е константна големина.
И в това е единствената ми вяра, а и доказателство, че е безсмъртна!
ПОСТСОЦ
Европеизираме се, като балканизираме Европа.
Разумният избор не е честен.
Голямата лирика е това, което не може да се усвои.
Останалото е поминък.
В БРАКА
Сигурността на притежанието убива жаждата за владеене.
Митът за кървавото петвековно турско иго обслужва
мита за Дядо Иван.
Първата половина от живота ми мина под властта на комунистите.
Втората половина — в свалянето им от власт.
ПРИРОДА И ЧОВЕК
Или всичко ни подражава, или ние му подражаваме.
Всичко съветско е НАЙ!
НАЙ-вънизмът — заболяването на империята!
Или другото име на комплекса за малоценност…
Заиграването с историята нормално е за сметка на заиграващия.
ПО-ДОБРИЯТ СТОПАНИН
Плочите пред входа на Централната поща за елементарни жители повече от десетилетие хлопат като клавиши на развалено пиано, разредени и щръкнали като старешки зъби; завали ли — постоянно опръскват глезените на дамите и крачолите на мъжете.
Тротоарът е грижа на Общината, само че и тя, както самата богата Поща, нехае — страната е неприятен собственик, подсигурен от бюджета; на същия принцип е и Общината.
И тротоарът хлопа ли, хлопа...
А какво би станало, в случай че постройката бе частна благосъстоятелност?
Частникът е добър собственик и няма да харчи за нещо, което би трябвало да направи Общината.
И плочите отново ще хлопат.
В стихотворението на Далчев „ Мълчание “ думите се къртят камък по камък.
ЛЕСБИЙСКИ СЮЖЕТ
Русия доста харесва България.
Направо ще я изяде с парцалите...
В поезията ни има словосъчетания и римови структури, които изчерпват феномена и към този момент не може да се каже по-добре от
идващите поети. Например:
Недей дочаква и зори,
Върви ори, ори ори…
Или пък:
... зинали са страшни долове…
За мен е ясно, както че ще съмне…
Какъвто и епитет да слагаш към зинали и долове, няма да постигнеш същата пълнота и влияние.
В живота в никакъв случай не знаеш кои са враговете, кои — приятелите ти.
Те постоянно разменят местата си.
Литературата в действителност е дълго тичане. И то освен приживе, само че и след смъртта…
ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА НА АВТОБУСА
Пръхкав снежец и стъклест скреж са напудрили Витоша.
Разликата сред мен и моите сътрудници: те цялостен живот култивират в себе си поета, а аз желая да го убия.
Свидетелят или Героят. Кой е по значимостта за историята. Във времена на бран и стълкновение несъмнено Героят, в мирни времена — Свидетелят.
А аз къде съм...
Свидетелствайки, станах воин...
Първата работа на поета е да си разчисти сметките със гибелта. И по този начин, разчиствайки ги, от време на време реализира и безсмъртието.
Чудо, в което не участваме, не може да се случи.
Истината постепенно става ясно, а като излезе — никой не се интересува от нея.
Борис Христов е пресечна точка и резултантна на разнообразни и спорни сили: драмата на сирачеството, неналичието на темперамент, претърпените унижения, отредената му роля на новобранец, устрема да не остане провинциалист, отчаянието, че връстниците му от Търново се реализираха, а той не съумя, дори и завистта към тях, страха, че може би в никакъв случай няма да успее, неуспехите, които единствено той си знае, всичко това на фона на вродена артистичност и неразбираем, само че изнервящ го гений, който го държеше изправен на нокти. В един момент всичко това се активизира, с цел да се оправдава пред себе си; той рискува, без да има вяра в резултата.
Резултатът го учуди и не знаеше какво да прави с лаврите. Струва ми се, че и до момента не знае.
За две неща е петимен българският публицист: да има кой да го издаде, а още повече — кой да го прочете.
Вярно е, което ни е преференциално.
Нравствените максималисти — бъдещи конформисти.
Натурата постоянно ще ревизира литературата...
СЛАДОКУСНА*
Гладкият, хлъзгав и хлъзгащ по-надолу погледа ти стомах, а там — набъбналата, съвсем усмихната пролука, като уста, цялостна със слюнка, предвкусваща мечтаната вкусност.
- - - -
Бавно, само че непрестанно навлизах в нея и когато доближих вероятното дъно, тя потръпна като корона на дърво от първия удар на брадвата, забита с гняв в стеблото ѝ, агърлениятєвик,
радостно-ликуващ, се изтръгна от нея като отскочила тресчица.
Ехото му бе малко и остро, като отблясъка ѝ. - - - -
И тя неумишлено, с обърнати длани и изпънати пръсти търсеше ръцете му като за помощ пред наближаващия висш момент, а в действителност да ги стисне до строшаване и по този начин да му благодари за него авансово. Пипнешком, по едно и също време с нея, и той търсеше нейните пръсти, с цел да ги стисне със същата мощ.
В този момент тя политаше или искаше да полети, тъй като тялото не можеше да настигне изригнала из нея и рееща се към този момент, в незнайни, може би божествен лимити възторжена приятност — дали това не е раят, който Господ ни е отпуснал за успокоение. В този момент, а и преди него, те като че ли набираха скорост за полета и в същото време влизаха в друго измерение, хем земно, хем неземно, което не можеха да не посрещнат със затворени очи, с прилепнали от наслада клепачи, тъй като то, без светлина, имаше силата на заслепяващата светлина.
ТРЕТО ОКО
Писателят хем е вътре, хем — извън, хем взе участие — хем следи. Разполовен, той отново е цялостен.
ЧУЖДАТА ЖЕНА
Чуждата жена не е като своята — обладаваш я като невидял, като всичко непознато, което е по-желано от ѝманотосвое. Обладавашясхищнаияростна пристрастеност, жестоко, нещадящо…
И от това ѝ е по-хубаво; топи се в ръцете ти, стене разгорещена, непомнеща се, омекнала като восък. Имаш чувството, че я разглобяваш на съставните ѝ елементи, преобръщаш я издъно, вадиш душата ѝ.
Съпругът е милосърден, гальовен, щадящ…
И си представяш, че изникнал ненадейно, ще се хвърли да я избавя, помислил, че я биеш или убиваш…
А тя примира от приятност!
КЪСЧЕ ОТ ПИСМО
… висш момент е, когато навлизам в жената; вдъхновяващо е, трепетно е, като че ли зачевам света.
Така е от позиция на мъжа, а по какъв начин е от позиция на дамата — не знам; може би и тя трепти в очакване да бъде оплодена…
Не единствено на страха — и на любовта очите са огромни.
Изглежда, божественото начало е по-силно в индивида от греховното: любовната намира се провали и аз се почувствах по-щастлив, в сравнение с в случай че се бе осъществила.
Осъществяването знаех от предходен опит.
Какво самодоволство е да си душечист!
ПРАВОПРОПОРЦИОНАЛНО
Колкото по понижава силата на плътта, толкоз по порастват угризенията на съвестта.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА
Дори и когато приказва, устата ѝ приказват за друго…
БАЛАНСЪТ НА БОГА
Някои ще кажат — на природата.
Съгласен съм.
За мен друго е значимото: нормално дъщерите наподобяват на бащите, синовете — на майките.
Сякаш Бог прелива една и съща същина, като я редува един път в мъжки, различен път — в женски съсъд.
И по този начин, на дело, ни припомня да не стигаме до прекаленост: нито в принудите към дамата, нито дамата — в принудите към мъжа.
Ако в този живот си мъж, в идващия може да си жена и да изпиташ на гърба си личните си издевателства.
И назад.
Който не може да си реши проблемите — споделя ги.
За българската глава царствената корона на свободата се оказа по-тежка от трънения венец на робството.
Далчев за мен е бунтовник на мисленето и поетиката, не на действието, какъвто ни внушават, че е Вапцаров. До Далчев поставям Багряна. При тях общественото участва, без да е цел. Както е при същинските художници.
Поезията на късния Иван Цанев: лирика на стихотворец, който повече знае, в сравнение с може.
РОЖДЕН ДЕН — 9 април 2016
Днес навлязох в десетилетието, от което нормално не се излиза жив.
Пожарна охрана ПЕНСИИТЕ ИМ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ
Кой е управлявал в последните 30 години, може да се разбере даже единствено по едно: кои са с най-високи и кои — с най-ниски пенсии.
С най-високите са охранителите на режима до 1990 година, чиновниците на Министерство на вътрешните работи и Държавна сигурност, най-ниските — на по този начин наричаните „ трудящи се “, елементарните хора, включително учители, публицисти, писатели, актьори, артисти, учени, инженери...
ОТ ЧИНИ ДО ЧИНИЯ
Така се изнизва животът ни: от тази на масата, до тази в тоалетната...
Няма да е елементарно: ще би трябвало да умра поради себе си!
НАЦИОНАЛНА ГОРДОСТ II
Мине, не мине век — и българинът се отрине: изхлузва се отдолу под руините на следващата срутила се империя — охлузен, изподран, изпокъсан, глуповато усмихнат: Пак оцелях!
Оцелял?!
Дали в действителност е оживял и в случай че е — защо?
1989-а И СЛЕД НЕЯ
„ Революцията “ бе функционалност на еволюцията на Българска комунистическа партия.
СЪДБА БЪЛГАРСКА
След като не съумяха да построят комунизма, в този момент би трябвало да ги изтърпим да построят капитализма...
РОДНО СЕЛО
Мястото, в което няма да се върна.
НЕ БОЙ съдебна експертиза...
Загубата е част от облагата!
Битката за величие стартира, когато към този момент не можеш да участваш в нея.
БЕДНОСТ
Да подносиш облеклата на социализма в изискванията на капитализма.
ЦЪРКВАТА
Доказателство за безсилието на индивида.
Или на Бога.
През 1992 година, в зората на към момента неузрялата ни народна власт, поетът Марин Георгиев дръзна да напише своя абсурден разказ следствие „ Третият разстрел ” (част 1, публикуван 1993 г.), с който по неоспорим метод осветли и демитологизира „ явлението Вапцаров ”, трансфорат от комунистическия режим в нещо като света икона. Сериозен, без подозрение, приносен труд, сполучлив синтез сред документи от Държавния списък, мемоари на съвременници, препратки към книги и изявления в печата и, несъмнено, задълбочени разбори и мнения на личността на поета Вапцаров.
С това той си навлече гнева на значително фанатизирани апологети на остарелия режим, измежду които, за жалост, и някои известни писатели. Някои от тях и до през днешния ден не не престават да търсят мотиви да го хулят за това, че разкри истината за този прехвален поет- комуинист, македонист, заплатен чиновник на Кремъл. Да се надяваме, че скоро ще излезе и втората част (продължението) на тази забележителна книга на Марин Георгиев, оказал се първопроходец в тази област – търсенето на Истината в историята на българската литература. В нея той евентуално ще показа и своята оценка за Вапцаровата поезия, освободена от идеологическите наслоения, която наши критици- правилни на Партията, възвеличиха и дефинираха като „ международно събитие ”?! А бедната ни страна похарчи милиони за пропагандата му в Европа и света.
ДА СИ ЖИВ, ЗДРАВ, ВДЪХНОВЕН И ВСЕ ТАКА ВЕРЕН НА ИСТИНАТА, ДРАГИ ПОЕТЕ!
