Марин Бодаков: Стремежът към истината, с всичките му демони, гарантира доверието на читателя
Марин Бодаков (1971, Велико Търново) е създател на седем стихосбирки, основен помощник в катедра " Пресжурналистика и книгоиздаване " в СУ „ Св. Климент Охридски “, където преподава журналистика и художествена рецензия, и редактор литература на вестник „ К “, последовател на традициите на вестник „ Култура “. Сътрудник и участник в Софийски интернационален книжовен фестивал от първото му издание до през днешния ден.
- В навечерието сме на шестото издание на Софийски интернационален книжовен фестивал. Кои са главните промени, които белязаха „ порастването “ на една концепция до най-престижния книжовен конгрес у нас през тези шест години?
- Балансирана и в същото време пъстра стратегия, направена с висока мярка и детайлно познаване на литературния и издателския развой, на съвместимостите сред създателите. Равнопоставеност сред гостуващите и " локалните " създатели. Предпоставки за същински полемики. Уважение към предишното. Любопитство към бъдещето. Неотстъпчивост пред литературния популизъм и пазарната палавост. Търпение. Отбор от превъзходни доброволци. Всичко изредено беше последователно реализирано пред очите ми от Тодора Радева и нейните страхотни хора.
- Въпреки името си, фестивалът не е единствено софийски. Докъде се простира мащабът му?
- До всяка страна и литературна просвета, които са показани - ето, тази година даже създател от Лихтенщайн ще се завърне в родината си с разкази за България и нейния книжовен конгрес. А и фестивалът, по мои усещания, в никакъв случай не е бил стеснен в живеещите в София български създатели. Той е национално събитие.
- Немскоезичната литература е във фокуса на тазгодишното издание. Доскоро се смяташе, че тя е сложна за преглъщане у нас. Споделяте ли това мнение?
- Не. Имаме превъзходна германистика - фигури като Майа Разбойникова-Фратева, Ана Димова, Пенка Ангелова, Борис Парашкевов, Борис Минков са чест за всеки университет. Имаме и превъзходни преводачи - ще загатна единствено Любомир Илиев с неговите феноменални преводи на Гьоте, Музил, Брох, Кафка... Аз най-малко чакам с голям интерес преводите на Паул Целан, дело на Емануил А. Видински. В момента в книжарниците до " Светът от през вчерашния ден ", преведен от Анна Лилова, стои още един превод на все по-актуалната книга на Цвайг - на Даря Хараланова... Може би немската литература е мъчно за преглъщане единствено за тези, които към този момент не се стесняват от книжовен fast food.
- Познати ли са гостуващите създатели на българския четец и с какво ще предизвикат интереса му този път?
- Чел съм Кристоф Хайн още през 1986 - когато издателство " Народна просвета " разгласява романът му " Чуждият другар ". След това във в. " Култура " сме разгласили негови скептични към демократичния преход политически разбори. Помня и визитата на Роберт Менасе в София при започване на този век - още тогава той даваше поръчка да бъде един от най-авторитетните критици на ренационализацията в Европа. Лукас Берфус е доста издаван у нас - нека скоро броят на постановките надвиши броя на преведените пиеси.
- Какви са акцентите на полемиките, които ще се проведат в границите на фестивала?
- Как се преработва нелицеприятно минало, само че и по какъв начин се изобретява минало по наш усет. Къде е съвпадението сред историята и истината. Каква е литературата оттук и оттатък болката. Повече въпроси - от време на време нетипични или плитко изследвани в български подтекст, в сравнение с отговори...
- Болката ли подсигурява положителното писане и писането ли лекува най-добре?
- Истината лекува най-добре, съгласно мен. А стремежът към нея, с всичките му демони, подсигурява в случай че не положителното писане, то най-малко доверието на читателя. Или по този начин е в литературата, която мен ме интересува, уголемява.
- Много начинания в границите на фестивала съкратяват дистанцията сред писатели и читатели. Това безспорно е голяма полезност за последните. Но по какъв начин въздейства върху писателя обърнатият информационен поток освен във фестивала, само че и в днешната цифрова епоха?
- Струва ми се, че опитът на мнозина писатели да се задържат на повърхността на чудовищния информационен поток води до тежки нарцистични разстройства. Компромисите въобще няма да разясня. И аз съм от тях, как` Сийке, в случай че преразказвам Чудомир. Изобщо не съм почтен.
- В очакване сме на новата Ви книга. Бихте ли разкрили малко в задатък?
- Нито бяла, нито черна книга. Сива стихосбирка - за страха и за безстрашието. И за зимния сън на индивида.
- Как се разпределят музите във Вашето семейство? Визирам и изключителните Ви дъщери. Кой на кого е муза? Има ли график или цикличност?
- Аз съм откъм конюнктурата. Докато Зорница въобще не ѝ обръща внимание. И това е единствено една от многото аргументи тя да е моя муза.
- В навечерието сме на шестото издание на Софийски интернационален книжовен фестивал. Кои са главните промени, които белязаха „ порастването “ на една концепция до най-престижния книжовен конгрес у нас през тези шест години?
- Балансирана и в същото време пъстра стратегия, направена с висока мярка и детайлно познаване на литературния и издателския развой, на съвместимостите сред създателите. Равнопоставеност сред гостуващите и " локалните " създатели. Предпоставки за същински полемики. Уважение към предишното. Любопитство към бъдещето. Неотстъпчивост пред литературния популизъм и пазарната палавост. Търпение. Отбор от превъзходни доброволци. Всичко изредено беше последователно реализирано пред очите ми от Тодора Радева и нейните страхотни хора.
- Въпреки името си, фестивалът не е единствено софийски. Докъде се простира мащабът му?
- До всяка страна и литературна просвета, които са показани - ето, тази година даже създател от Лихтенщайн ще се завърне в родината си с разкази за България и нейния книжовен конгрес. А и фестивалът, по мои усещания, в никакъв случай не е бил стеснен в живеещите в София български създатели. Той е национално събитие.
- Немскоезичната литература е във фокуса на тазгодишното издание. Доскоро се смяташе, че тя е сложна за преглъщане у нас. Споделяте ли това мнение?
- Не. Имаме превъзходна германистика - фигури като Майа Разбойникова-Фратева, Ана Димова, Пенка Ангелова, Борис Парашкевов, Борис Минков са чест за всеки университет. Имаме и превъзходни преводачи - ще загатна единствено Любомир Илиев с неговите феноменални преводи на Гьоте, Музил, Брох, Кафка... Аз най-малко чакам с голям интерес преводите на Паул Целан, дело на Емануил А. Видински. В момента в книжарниците до " Светът от през вчерашния ден ", преведен от Анна Лилова, стои още един превод на все по-актуалната книга на Цвайг - на Даря Хараланова... Може би немската литература е мъчно за преглъщане единствено за тези, които към този момент не се стесняват от книжовен fast food.
- Познати ли са гостуващите създатели на българския четец и с какво ще предизвикат интереса му този път?
- Чел съм Кристоф Хайн още през 1986 - когато издателство " Народна просвета " разгласява романът му " Чуждият другар ". След това във в. " Култура " сме разгласили негови скептични към демократичния преход политически разбори. Помня и визитата на Роберт Менасе в София при започване на този век - още тогава той даваше поръчка да бъде един от най-авторитетните критици на ренационализацията в Европа. Лукас Берфус е доста издаван у нас - нека скоро броят на постановките надвиши броя на преведените пиеси.
- Какви са акцентите на полемиките, които ще се проведат в границите на фестивала?
- Как се преработва нелицеприятно минало, само че и по какъв начин се изобретява минало по наш усет. Къде е съвпадението сред историята и истината. Каква е литературата оттук и оттатък болката. Повече въпроси - от време на време нетипични или плитко изследвани в български подтекст, в сравнение с отговори...
- Болката ли подсигурява положителното писане и писането ли лекува най-добре?
- Истината лекува най-добре, съгласно мен. А стремежът към нея, с всичките му демони, подсигурява в случай че не положителното писане, то най-малко доверието на читателя. Или по този начин е в литературата, която мен ме интересува, уголемява.
- Много начинания в границите на фестивала съкратяват дистанцията сред писатели и читатели. Това безспорно е голяма полезност за последните. Но по какъв начин въздейства върху писателя обърнатият информационен поток освен във фестивала, само че и в днешната цифрова епоха?
- Струва ми се, че опитът на мнозина писатели да се задържат на повърхността на чудовищния информационен поток води до тежки нарцистични разстройства. Компромисите въобще няма да разясня. И аз съм от тях, как` Сийке, в случай че преразказвам Чудомир. Изобщо не съм почтен.
- В очакване сме на новата Ви книга. Бихте ли разкрили малко в задатък?
- Нито бяла, нито черна книга. Сива стихосбирка - за страха и за безстрашието. И за зимния сън на индивида.
- Как се разпределят музите във Вашето семейство? Визирам и изключителните Ви дъщери. Кой на кого е муза? Има ли график или цикличност?
- Аз съм откъм конюнктурата. Докато Зорница въобще не ѝ обръща внимание. И това е единствено една от многото аргументи тя да е моя муза.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ