Поемането на родителска роля е защитен механизъм при децата
Мариета Гечева е квалифициран психолог от Великотърновския университет Св. св. “Кирил и Методий “, има преминато неофициално образование в Теория на обектните връзки с водещ доктор Алберто Хан и гост-лектори от Институт по човешки връзки Тависток. От завършването на университета през 2006, до 2021 година работи интензивно в бранша на неправителствените организации, както в директната работа с клиенти, по този начин и в административно-организационните и стратегически действия.Темите на работа я срещат с една от най-уязвимите групи в нашето общество – децата в неравностойно състояние, посредством редица проблеми и случаи на домашно принуждение, деца, претърпели травматични събития; поддръжка за деца, лишени от наставнически грижи; поддръжка при случаи на вътрешно и интернационално осиновяване. Една от най-важните линии на работа за нея стават подготовката на екипите от експерти и тяхното продължаващо обучаване по характерни теми; дизайн и разработване на стратегии за директни услуги, съобразени с потребностите на целевите групи; системи за вътрешна и външна поддръжка на екипи за директна работа.
Към момента тя е натрупала опит в даването на методическа поддръжка за експерти в обществената сфера, използването на стратегии и действия, разрастващи мултидисциплинарен и мултисекторен метод и е решена да намира способи, по които експерти и институции ще работят дружно и ще бъдат защитна мрежа за деца в неравностойно състояние и деца, претърпели контузия.
Във фондацията Мариета дава отговор за направление „ Закрила на деца “, като по този метод съумява да интегрира досегашният си опит и да способства за развиването на систематична смяна и резистентност в региона.
Тя е и част от специалистите, които работят за фондация " Лъчезар Цоцорков ".
ПР
• Доктор Гечева, по какъв начин въздейства фамилната среда върху прочувственото развиване на дете като Дана, което е насила да поема наставнически функции?
На пръв взор в фамилната среда на Дана виждаме алкохолизма на бащата, само че с развиването на сюжета виждаме и различен аспект на обстановката – отсъствието на майката. Тази композиция от фактори е в основата на това Дана да „ смени “ ролята си на дете с тази на възрастен. Съществуват обаче и случаи, в които, даже фамилията да е дружно, другият родител не е кадърен да защищити детето или децата си от сходни проблеми, което още веднъж води до преждевременното им вдишване на отговорности.
Защо се случва това? В обстановки, когато в дома има родител с алкохолна (или друга) взаимозависимост, детето влиза в режим на оцеляване, без да осъзнава по какъв начин и за какво. За да се оправи, то стартира да се грижи единствено за себе си, което включва: да бъде непрестанно нащрек за промени в държанието на подвластния родител, да предугажда реакциите му, да ги смекчава, да се жертва при потребност или да се скрива, в случай че има заплаха. От друга страна, детето постоянно стартира да се грижи освен за себе си, само че и за родителя – да „ кръжи “ към него с вярата, че в случай че се погрижи задоволително добре, нещата ще се трансформират.
Емоционалното положение на тези деца се характеризира с висока тревога. Те постоянно са тъжни и потиснати, наподобяват разнообразни и дистанцирани от връстниците си, самотни, от време на време потайни, най-много тъй като се пробват да прикрият чувството за позор и невъзможност, което витае в дома им. В някои случаи, като при Дана, намират разтуха и „ укритие “ в уроците.
• В какви случаи децата, израснали в нестабилни фамилни условия, развиват мощна обвързаност към родителите си, даже когато те не са пълноценни в ролята си?
Децата постоянно са привързани към родителите си – търсят тяхното внимание, утвърждение и любов. Те нямат критичността на възрастните и не осъждат държанието на родителите си като нездравословно или погрешно. Поради обстоятелството, че са деца, те не могат да схванат за какво родителят се държи по избран метод. Нямат визия какво съставлява алкохолната взаимозависимост като положение и по какъв начин тя променя личността на засегнатия.
Често това недоумение води до форма на отказване, при което детето стартира да търси казуса в себе си: „ Не съм задоволително добър/добра и по тази причина мама/татко се държи по този начин “, „ Ако бях направил/направила еди-какво си, това нямаше да се случва “ и така нататък Освен това, децата виждат родителя като жертва, някой, който страда, и един път поели грижата за него, не могат да го изоставят. Това е и повода Дана да отхвърля предлагането на майка си да изоставен татко ѝ.
Подобна нездравословна обвързаност може да аргументи страдалчество освен в детството, само че и в зрелите години. Това събитие се следи освен в фамилии, в които има родител с алкохолна взаимозависимост, само че и при други зависимости, наркотични субстанции, хазартна взаимозависимост, в това число и прояви на тормоз и потребление на физически санкции като „ способ на образование “, прояви на вербална експанзия и други обстановки, в които родителят се усеща беззащитен да овладее личните си прекарвания на яд, тревога, неспособност за справяне с някаква житейска обстановка. Виждаме, че в фамилията на Дана алкохолизмът на бащата се е трансформирал в нещо, което той употребява за разтуха и справяне с прекарванията си в резултат на безработица и липса на обществена среда.
• Какви са дълготрайните последствия за душeвността на едно дете, когато поема ролята на „ избавител “ в фамилията си?
Много възрастни, израснали с родители, страдащи от зависимости, не осъзнават, че техните компликации се коренят в детството им. Поради чувството за неустановеност, с което са израснали, те копнеят за непоклатимост в връзките си като възрастни, свръхчувствителни са към рецензия и постоянно се стремят да угодят на другите. В други случаи стават свръхконтролиращи във връзките си, слагат условия и упражняват надзор върху сътрудниците си.
Често построяват и нездравословни връзки с сътрудници, напомнящи родителите им, и мъчно напущат такива взаимоотношения. Трудно одобряват промени, реагират тежко на раздели, мъчно се доверяват, свръхчувствителни са към държанието на другите и постоянно изпитват на пръв взор необясними прекарвания като позор, виновност и тревога. Не могат и не обичат да остават сами, а страхът от самотност ги преследва.
• Възможно ли е Дана да построи здрава самокритика и постоянни взаимоотношения в бъдеще, макар детските контузии, и какъв би бил пътят към това?
Всеки човек има капацитета да преодолява разнообразни травматични събития и интервали в живота си – от сегашното или от детството. Важно е да осъзнае, че като дете не е носил отговорност за родителите си. Децата в сходна обстановка реагират по метод, който им е помагал да оцелеят в детството си, само че като възрастни имат опция да премислят възгледите си за света и взаимоотношенията си с другите.
В случаи на изключително тежко физическо или прочувствено принуждение, последствията могат да включват посттравматично стресово разстройство и меланхолия. Тук професионалната помощ от психолог или психотерапевт е от значително значение.
• Какви психически механизми стоят зад видимо „ твърдата “ и небрежна осанка, която Дана употребява като предпазен механизъм?
Дана е в „ режим на оцеляване “. Нейният жанр на обличане е като на „ мъжкарана “, с цел да наподобява мощна. Тя не се радва на съзряващия си облик като млада жена – „ тя не носи рокли “, както споделя татко ѝ.
Поемането на родителска роля е предпазен механизъм, само че някои деца прибягват и до приложимост на алкохол или опиати като форма на бягство. Друг механизъм, който Дана употребява, е потъването в уроците. Тя се грижи за триумфа на съучениците си, което е продължение на нейната податливост към вдишване на отговорност за другите. Във кино лентата съучениците й се отплащат с грижа за нея, дават й храна, събират пари за екскурзията, само че в живота не постоянно е по този начин.
Една особена форма на предпазен механизъм следим при Дана, за който говорихме нагоре – отричането на очевидния проблем, което върви ръка за ръка с изместването на казуса. За Дана, сякаш казусът и отговорността за страданията се трансферират към отсъстващата майка, вместо да се назове това, което се случва с татко ѝ. Дана счита, че майка й е отишла в чужбина не с цел да се погрижи за тях, да печели и изпраща пари, а с цел да живее самата тя, майка й, по-добре. Вероятно в случай че Дана имаше „ очите на феновете “, щеше да вижда обстановката си по друг метод.
Към момента тя е натрупала опит в даването на методическа поддръжка за експерти в обществената сфера, използването на стратегии и действия, разрастващи мултидисциплинарен и мултисекторен метод и е решена да намира способи, по които експерти и институции ще работят дружно и ще бъдат защитна мрежа за деца в неравностойно състояние и деца, претърпели контузия.
Във фондацията Мариета дава отговор за направление „ Закрила на деца “, като по този метод съумява да интегрира досегашният си опит и да способства за развиването на систематична смяна и резистентност в региона.
Тя е и част от специалистите, които работят за фондация " Лъчезар Цоцорков ".
ПР • Доктор Гечева, по какъв начин въздейства фамилната среда върху прочувственото развиване на дете като Дана, което е насила да поема наставнически функции?
На пръв взор в фамилната среда на Дана виждаме алкохолизма на бащата, само че с развиването на сюжета виждаме и различен аспект на обстановката – отсъствието на майката. Тази композиция от фактори е в основата на това Дана да „ смени “ ролята си на дете с тази на възрастен. Съществуват обаче и случаи, в които, даже фамилията да е дружно, другият родител не е кадърен да защищити детето или децата си от сходни проблеми, което още веднъж води до преждевременното им вдишване на отговорности.
Защо се случва това? В обстановки, когато в дома има родител с алкохолна (или друга) взаимозависимост, детето влиза в режим на оцеляване, без да осъзнава по какъв начин и за какво. За да се оправи, то стартира да се грижи единствено за себе си, което включва: да бъде непрестанно нащрек за промени в държанието на подвластния родител, да предугажда реакциите му, да ги смекчава, да се жертва при потребност или да се скрива, в случай че има заплаха. От друга страна, детето постоянно стартира да се грижи освен за себе си, само че и за родителя – да „ кръжи “ към него с вярата, че в случай че се погрижи задоволително добре, нещата ще се трансформират.
Емоционалното положение на тези деца се характеризира с висока тревога. Те постоянно са тъжни и потиснати, наподобяват разнообразни и дистанцирани от връстниците си, самотни, от време на време потайни, най-много тъй като се пробват да прикрият чувството за позор и невъзможност, което витае в дома им. В някои случаи, като при Дана, намират разтуха и „ укритие “ в уроците.
• В какви случаи децата, израснали в нестабилни фамилни условия, развиват мощна обвързаност към родителите си, даже когато те не са пълноценни в ролята си?
Децата постоянно са привързани към родителите си – търсят тяхното внимание, утвърждение и любов. Те нямат критичността на възрастните и не осъждат държанието на родителите си като нездравословно или погрешно. Поради обстоятелството, че са деца, те не могат да схванат за какво родителят се държи по избран метод. Нямат визия какво съставлява алкохолната взаимозависимост като положение и по какъв начин тя променя личността на засегнатия.
Често това недоумение води до форма на отказване, при което детето стартира да търси казуса в себе си: „ Не съм задоволително добър/добра и по тази причина мама/татко се държи по този начин “, „ Ако бях направил/направила еди-какво си, това нямаше да се случва “ и така нататък Освен това, децата виждат родителя като жертва, някой, който страда, и един път поели грижата за него, не могат да го изоставят. Това е и повода Дана да отхвърля предлагането на майка си да изоставен татко ѝ.
Подобна нездравословна обвързаност може да аргументи страдалчество освен в детството, само че и в зрелите години. Това събитие се следи освен в фамилии, в които има родител с алкохолна взаимозависимост, само че и при други зависимости, наркотични субстанции, хазартна взаимозависимост, в това число и прояви на тормоз и потребление на физически санкции като „ способ на образование “, прояви на вербална експанзия и други обстановки, в които родителят се усеща беззащитен да овладее личните си прекарвания на яд, тревога, неспособност за справяне с някаква житейска обстановка. Виждаме, че в фамилията на Дана алкохолизмът на бащата се е трансформирал в нещо, което той употребява за разтуха и справяне с прекарванията си в резултат на безработица и липса на обществена среда.
• Какви са дълготрайните последствия за душeвността на едно дете, когато поема ролята на „ избавител “ в фамилията си?
Много възрастни, израснали с родители, страдащи от зависимости, не осъзнават, че техните компликации се коренят в детството им. Поради чувството за неустановеност, с което са израснали, те копнеят за непоклатимост в връзките си като възрастни, свръхчувствителни са към рецензия и постоянно се стремят да угодят на другите. В други случаи стават свръхконтролиращи във връзките си, слагат условия и упражняват надзор върху сътрудниците си.
Често построяват и нездравословни връзки с сътрудници, напомнящи родителите им, и мъчно напущат такива взаимоотношения. Трудно одобряват промени, реагират тежко на раздели, мъчно се доверяват, свръхчувствителни са към държанието на другите и постоянно изпитват на пръв взор необясними прекарвания като позор, виновност и тревога. Не могат и не обичат да остават сами, а страхът от самотност ги преследва.
• Възможно ли е Дана да построи здрава самокритика и постоянни взаимоотношения в бъдеще, макар детските контузии, и какъв би бил пътят към това?
Всеки човек има капацитета да преодолява разнообразни травматични събития и интервали в живота си – от сегашното или от детството. Важно е да осъзнае, че като дете не е носил отговорност за родителите си. Децата в сходна обстановка реагират по метод, който им е помагал да оцелеят в детството си, само че като възрастни имат опция да премислят възгледите си за света и взаимоотношенията си с другите.
В случаи на изключително тежко физическо или прочувствено принуждение, последствията могат да включват посттравматично стресово разстройство и меланхолия. Тук професионалната помощ от психолог или психотерапевт е от значително значение.
• Какви психически механизми стоят зад видимо „ твърдата “ и небрежна осанка, която Дана употребява като предпазен механизъм?
Дана е в „ режим на оцеляване “. Нейният жанр на обличане е като на „ мъжкарана “, с цел да наподобява мощна. Тя не се радва на съзряващия си облик като млада жена – „ тя не носи рокли “, както споделя татко ѝ.
Поемането на родителска роля е предпазен механизъм, само че някои деца прибягват и до приложимост на алкохол или опиати като форма на бягство. Друг механизъм, който Дана употребява, е потъването в уроците. Тя се грижи за триумфа на съучениците си, което е продължение на нейната податливост към вдишване на отговорност за другите. Във кино лентата съучениците й се отплащат с грижа за нея, дават й храна, събират пари за екскурзията, само че в живота не постоянно е по този начин.
Една особена форма на предпазен механизъм следим при Дана, за който говорихме нагоре – отричането на очевидния проблем, което върви ръка за ръка с изместването на казуса. За Дана, сякаш казусът и отговорността за страданията се трансферират към отсъстващата майка, вместо да се назове това, което се случва с татко ѝ. Дана счита, че майка й е отишла в чужбина не с цел да се погрижи за тях, да печели и изпраща пари, а с цел да живее самата тя, майка й, по-добре. Вероятно в случай че Дана имаше „ очите на феновете “, щеше да вижда обстановката си по друг метод.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ