Мариана Векилска е сред любимите лица на тв публиката вече

Мариана Векилска е измежду обичаните лица на тв публиката към този момент над 20 години, през които е била част от разнообразни излъчвания. Кариерата ѝ стартира в Нова телевизия, където е водеща на утринния блок. По-късно работи като кореспондент и водеща в Канал 3. В Би Ти Ви е от самия старт на малкия екран през 2000 до 2019 година

В началото е кореспондент, а след това титуляр на утринния блок " Тази заран “. Била е водеща на Би Ти Ви новините и кореспондент. От септември 2013 до 2018 година дружно с Жени Марчева и Диана Любенова е лице на съботно-неделния утринен блок на Би Ти Ви – " Тази събота и неделя “. 

След къса пауза Векилска се завърна към малкия екран с предаването " България в 60 минути “, което се излъчва всеки работен ден от 17:00 часа по Българска национална телевизия 1 и се радва на голям зрителски интерес. 

Защо получава задоволство в новото си амплоа, по какъв начин се усеща в малкия екран майка, кое в днешната тв публицистика я отблъсква, по какъв начин се е запалила по йогата и кои са известните ѝ предшественици, Мариана Векилска показа пред " Ретро “. 

- Госпожо Векилска, след дълга кариера в наситените със стрес утринни блокове и вести в този момент сте лице на едно по-различно и " по-спокойно “ предаване по Българска национална телевизия. Уморихте ли се от напрежението и бясната конкуренция в частните медии? 

- Напротив – не съм изтощена, а изпълнена с възторг. Стресовите излъчвания, бясната конкуренция и най-високият рейтинг не подсигуряват безусловно най-качествените медийни артикули. А аз се стремя към качественото телевизионно наличие, изпълнено със стойност – това, което не просто сграбчва вниманието на момента, а остава в съзнанието на хората – усъвършенства качеството им на живот, манталитета, трансформира заряда на общността ни, предизвика ни да мислим градивно, да имаме хигиена на всички равнища, да почитаме себе си, само че и да се съобразяваме с другите.

Мисля, че имаме потребност да се издигнем като човешки същества и да надскочим себичността си, егоизма, крайния материализъм и егоцентризъм, да се научим да генерираме позитивни мисли и да дадем храна на светлината в себе си. А за задачата е нужно да се обърнем във вътрешността - да си дадем сметка какво отглеждаме там, по какъв начин се отнасяме към себе си – дали с обич, добрина и помилван, или с обвинявания, яд и незадоволство. Тогава ще можем да даваме обич, добрина и амнистия и на другите. Към това се стремя и в персоналния, и в професионалния си живот. А това значи, че не ми е значимо да съм най-гледаната, а да съм потребна и да съм проводник на стойностно наличие. 

- Имате над 20-годишен опит в малкия екран. Кое в днешната публицистика ви отблъсква най-вече? 

- Повърхностното отношение към тематиките, изместването на фокуса, неосъзнатото отклоняване от човешките полезности, от нормалността, стремежът към ексклузивност и сензационност непременно, неналичието на хигиена в телевизионното наличие въобще. Наскоро попаднах на едно английско риалити предаване - снимат реакциите и мненията на разнообразни двойки, които гледат разнообразни телевизионни излъчвания по време на пандемията. Любопитно ми стана по какъв начин хората интерпретират това, което виждат по малкия екран, каква е зрителската реакция. И тя беше естествена – човешка, състрадателна, без завист и наказание.

Тези елементарни английски фенове завоюваха благосклонностите ми. Другото, което притегли вниманието ми, беше тематиката на предаванията, които гледаха. Някои от тях бяха естествени - научнопопулярни филми за дивата природа да вземем за пример. Но други... откровено ме изненадаха. Едно от тях: жена в телевизионно студио гледа чисто голи мъже в стъклени аквариуми, главите им са скрити, а тя разяснява каквото вижда (анатомичните им особености) дружно с водещия. Накрая дамата избира двама от мъжете, откриват им лицата и тя на собствен ред би трябвало да се съблече чисто гола.

После противоположното - мъж избира всред голи дами и се съблича. Зачудих се - това би трябвало да е смешно и занимателно ли, тъй като на мен ми се стори неуместно и унизително и за двата пола. Принципно се пробвам - без да осъждам - да екстрахирам заключения за човешката природа от всичко, което виждам по малкия екран, и ми се коства, че сме се трансформирали в сеирджии и панаирджии - зяпаме какво става отвън нас, без да участваме в личния си живот. 

- С какво ви притегли планът " България в 60 минути “ по Българска национална телевизия и получавате ли задоволство в това си амплоа?  

- " България в 60 минути “ е от дребното телевизионни излъчвания, което е като дишащо, чувстващо, мислещо създание, трениращо себе си да генерира позитивна сила и ентусиазъм, да ги проектира в живота и да ги реализира на процедура. Това е предаването, което демонстрира, че нещата са в наши ръце и могат да се получат, а не се фиксира върху оправданията, че не се получават.

То тупти със сърцата на десетките кореспонденти и репортери на Българска национална телевизия в цяла България, които всеки ден рисуват пъстрата картина на живота ни, изпълнена с наслада, горест, благополучие и болежка, провокации и трудности, желания, копнежи, достижения и музи – от най-големите до най-малките. Една колежка от Българска национална телевизия се пошегува един път: в случай че ми цъфне орхидеята, ще се обадя на " България в 60 минути “!

Ами да - и ние ще разкажем за цъфналата орхидея по най-вдъхновяващия метод, тъй като това единствено по себе си е едно малко знамение - чудото на живота, което е на всички места, само че ние сме притъпили сетивата си за чудесата. Реагираме на престъпната статистика, сводката за пътните произшествия, политическите и икономическите събития, а сме невиждащи за топлотата, добротата, състраданието, въобще хубостта към нас - методът, по който безмълвно и ненатрапчиво съществуват другите живи и неживи същества към нас, без да предизвикват зло, в естетика с всичко, което Е. Нима това също не е част от живота?! 

- Предаването визира обществени тематики, които същински вълнуват феновете. Какви съгласно вас са огромните проблеми и драми на хората през днешния ден и има ли кой да ги чуе? 

- Хората никой не ги чува, с изключение на ние - медиите. Затова и се обръщат към нас за всичко. Политическата класа и жителите са в две паралелни действителности, които водят независимо битие. Едните си играят играта с всевъзможни средства и употребяват другите, когато им трябват гласове, с цел да могат да останат в играта или пък да влязат в нея и да имат думата. Тогава ни " чуват “, само че за малко. И в случай че чуят, че доста от нас са срещу имунизациите да вземем за пример, те също стават срещу, с цел да се припознаем в тях и да им дадем правото да играят.

После се оказва, че освен не са срещу имунизациите, само че самите те са имунизирани. До другите избори ние към този момент сме не запомнили тази неистина и сме подготвени за идната. Винаги сме подготвени да повярваме на това, което желаеме да чуем. Големите проблеми и драми на хората са ясни, само че те се коренят в невъзможността на страната да подсигурява обикновена правдивост на всички равнища, в неналичието на самостоятелна, мислеща, работеща, реформирана, отговаряща на съвременността правораздавателна система. 

- Вие сте една от любимките на публиката, без значение по коя телевизия ви гледат. Какви мнения получавате от феновете на Българска национална телевизия и какво желаят те да гледат в " България в 60 минути “? 

- Зрителите са жадни за конструктивен взор. Искат да видят по малкия екран, че без значение от политическите рецесии, икономическите разтърсвания и тестванията ни в цяла България има хора, които са способни сами да градят живота си подобен, какъвто го желаят, които работят, а не мрънкат и не се оплакват, които се стремят към благополучие и наслада, само че реализирани с добрина, съчувствие, състрадание, а не за сметка на другите. И да - има доста мислещи и творящи българи на всякаква възраст, които градят себе си и живота в България с непримиримост, религия и поредност. Ние ги намираме и описваме вдъхновяващите им истории. А вдъхновението може да пристигна от всичко, стига да имаме сензитивност за него, да мислим в дълбочина и да вършим своя съзнателен избор - в светлина или в мрачевина да живеем. А този избор не зависи от политиците. 

- Вярно ли е, че малкия екран е " болест “? Вие прекъснахте телевизионната си кариера, само че ето, че още веднъж сте на екран. 

- Аз мога без малкия екран и тя може без мен – нито тя ме осмисля, нито аз нея – само че съм част от малкия екран не инцидентно. За мен малкия екран не е болест, а задача. Чували ли сте термина " икигай “? Означава безусловно " ики “ – живот, и " гай “ - полезност, само че е непреведимо разбиране на български език. Икигай е повода да БЪДЕШ - персоналният ти мотор за живот - това, което те кара да ставаш от леглото всяка заран и да започваш деня си с възторг и сила да твориш живота си.

Това е твоята задача, пристрастеност, предопределение и специалност - всичко, което обичаш, всичко, в което си добър, това, за което би трябвало да получаваш пари, само че и това, от което се нуждае светът и тъкмо ти можеш да му дадеш. Това е заниманието, което ти носи наслаждение и възприятие на цялост, без да си в рутината, и те предизвика да се усъвършенстваш и да израстваш, отдавайки изгода за света. Мисля, че това не е константа - човек цялостен живот търси и се стреми към своя " икигай “, който непрестанно се трансформира дружно с него. Това върша и аз. 

- А по какъв начин се чувствате в малкия екран майка? 

- Като вкъщи си. Толкова дълго работя и пребивавам в тази сфера, че на всички места имам познати и даже близки сътрудници. В Българска национална телевизия ме одобриха топло. Най-важното - имам свободата да бъда себе си и това се цени. 

- С какви усеща си спомняте за работата ви към европейската организация по въздухоплаването в Брюксел – в какво се състоеше тя и за какво прекратихте тази професионална случка? 

- Не беше случка, а осмислено решение и смела крачка, с която се гордея. Почти 19 години бях част от екип, в който пораснах физически и професионално, градих се като персона, само че в търсене на своя " икигай “, мисля, че човек има потребност от смяна, с цел да се огледа в профил, да откри нова идея, смисъл и занятие за самоусъвършенстване.

Затова направих тази голяма крачка – подадох документи за работа в чужбина, изчаках периодите, явих се на изявление на британски в Брюксел пред 5-членна комисия. И започнах. Работата ми се състоеше в това да поддържам връзка с националните администрации по въздухоплаване на страни от целия свят и да им спомагам в потреблението въз основата данни на институцията, в която работех. Бях чиновник не на европейската институция, а на българската компания, която ме пращаше.

И когато договорът ѝ беше преустановен, продължих да работя в една неправителствена организация. Административната активност не е моят " икигай “ и това проличава от пътя, който поех, когато се върнах назад в Бъргария, само че тази крачка ми беше нужна, с цел да се откъсна от всичко, градено досега, и да слага ново начало. След прибирането ми от Брюксел направих доста неща в вярната за мен посока. И едно от значимите е, че още веднъж съм с децата си. 

- Когато не сте на екрана, водите курсове по йога. Това рецепта за реализиране на баланс и естетика ли е? 

- Да. Преминах през 200-часово образование за учител на британски, сертифицирано от Yoga Alliance, тъй че мога да преподавам на всички места по света. Направих го, с цел да възпитавам себе си - да последвам пътя на себепознание, без да се разпръсквам прекомерно, да мързелувам или да си намирам оправдания. Истината е елементарна – самичък човек не може да промени света, нито страната си, нито града си, нито даже членовете на фамилията си, само че има безспорната власт да трансформира себе си. Това може да стане, откакто се огледа с обич и помилван и се одобри. Само по този начин – започвайки на чисто - можем да даваме обич и помилван на света и да се надграждаме, без да се съпоставяме с другите и да ги съдим. Просто е, само че не е елементарно за осъществяване. 

- Имате диплома за капитан на транспортен съд до 40 тона, кои са другите ви рискови занимания? 

- Човек би трябвало да се провокира и да учи нови неща. Така опознаваш себе си. Запалих се по плаването едно лято, когато с катамарана на другари няколко седмици обикаляхме гръцките острови. Иначе обичам катеренето на стена, тениса, ските, плуването, транирала съм бокс, разнообразни танци... Не бих споделила, че съм рискова персона, въпреки в последно време със сина ми да се запалихме по планинарството и рафтинга. Нямам потребност от спомагателен адреналин. Вдъхновявам се от природата и от придвижването. 

- Имате специализация по актьорско майсторство в Америка, снимала сте се в " Бояна “ с Райън Рейнолдс в холивудска продукция. Имате ли актьорски упоритости, или това също е просто занимание? 

- Започнах да изучавам компетентност " Драма “ в Университета на Централна Флорида, само че не довърших - беше безогледно начинание - такива неща се вършат, преди да си станал родител. А по това време щерка ми беше едвам на 3, по тази причина се прибрах при нея. После Холивуд пристигна при мен. Наистина участвах в " Hitman’s bodyguard “ и " Hitman’s wife’s bodyguard “ със Салма Хайек, Райън Рейнолдс, Самюел Джаксън, Гари Олдман, само че в никакъв случай не съм ги виждала персонално (ако не броим Райън Рейнолдс по случайност във фоайето на хотела му).

Бяха епизодични функции - единствено поява в ролята на кореспондентка, която отразява фиктивни събития, заложени в сюжета. Това е просто още един любопитен и скъп житейски опит. Навремето имах епизодична роля и в ситуационната комедия " Тя и той “ с Юлиян Вергов и Стефания Колева. Участвала съм и в слагането на театрална пиеса на британски, и в мюзикъл, тъй че очевидно имам афинитет към актьорството. 

- Наследничка сте на популярния майор Георги Векилски, командващ непобедимата конна дивизия в Първата международна война. Бихте ли разказали повече за вашия прочут жанр? 

- Майор Георги Векилски е мой прапрачичо - той няма директни наследници - умрял е прекомерно млад. Родът ми по бащина линия са смелчаци и авантюристи - доста образовани - офицери, юристи, архитекти, инженери. Били са трима братя – Георги, Борис и Михаил. Георги е прословутият боен - умрял, само че измислил новаторска бойна тактичност и с благословията на военачалник Колев я приложил на процедура. Борис е мой прапрадядо, а Михаил се оженил за съветска еврейка, емигрирал в Израел, където оставил няколко язовира - шедьоври на хидроинженерството, и след това се преместил в Съединени американски щати. В момента зад океана има цялостен един голям жанр с семейството Wekilski. Виждала съм онлайн едвам няколко от тях, само че " старейшината “ - Крум - е кмет на малко градче, което е вододайната зона на Ню Йорк. 

- Как съчетавате толкоз задължения с ролята на майка, бихте ли споделили с какво се занимават децата ви? 

- Децата ми пораснаха и аз съм щастлива от това, което са. Дъщеря ми приключи с отличие финанси в Univercity of Maastricht и се прибра в България, зажадняла за дома. Оттук работи за една международна компания за ръководство на фондове. Синът ми Момчил ще бъде в XI клас и към този момент се вълнуваме по какъв път ще поеме. Тримата имаме мощна връзка – пътуваме, смеем се, споделяме.

С Момо напълно скоро поемаме с кола из балканските страни, с Габи ще пътуваме в Албания в края на лятото - до приказна плантация за агротуризъм, където подготвят цялата си храна от домашно създадени артикули. Почти всеки уикенд вършим нещо дружно - аз, Момо и Габи - походи в планината с кучето, или си готвим у дома нещо и гледаме филми.

Уча ги да се грижат за себе си - и за тялото, и за душата си - да имат очи за природата и да черпят ентусиазъм от нея, да търсят и въпросите, и отговорите в себе си, да гледат ведро на живота, каквото и да им изпрати Вселената. Приемам ги не като " мои “, а като независими персони. Избягвам да ги осъждам, давам им крила, не укривам грешките си, откровена съм с тях, постаравам се да ги предизвиквам и не пресилвам с похвалите, въпреки вътрешно да се гордея с тях. Даже думата не е " горделивост “, а по-скоро тиха наслада и благополучие, че с най-близките ми " създадохме “ благородни, чувствителни и мислещи хора с положителни сърца. А светът има най-голяма потребност от това.