Мариана Попова направи разтърсваща изповед пред в. "Шоу": Защо е плакала цяла седмица, ще вдига ли скоро сватба и кой мъж й е казал "Да"
Мариана Попова не дава постоянно изявленията, само че не тъй като няма какво да каже. Тя е от създателите ни, за които посланието и наличието са всичко, за което си коства да се приказва, а постоянно сюжетите, в които е централна фигура, са надалеч от този смисъл. Прави го в този момент с искрено и приятелско отношение, тъй като се намира на прага на първите концерти от юбилейното турне, с което Орлин Горанов ще посрещне своята 60-та годишнина. Първите концерти от обиколката на огромните летни подиуми са в Стара Загора – на 11 юли, Добрич – на 12 юли и Варна – на 20 юли. За самия рожден ден пък класикът на българската поп музика ще изнесе огромен концерт в Летния спектакъл на Бургас на 10 август. Нежното наличие ще бъде показано още от Кристина Димитрова, Марги Хранова и Тони Димитрова. Пред кореспондент на „ ШОУ ” Мариана Попова е повече от откровена освен за творчеството, само че и за персоналния си свят, за който от години заобикаля да споделя в общественото пространство. - Мариана, рядко давате изявленията, само че в този момент мотивът е 60-ият празник на Орлин Горанов и турнето, което в действителност е замислено като изненада за него…
- Да, само че изненадата ще е по-скоро за публиката, само че пък и за него, тъй като когато хората дойдат в другите градове, в които гостуваме, и изпитат страстта, ще отвърнат с такава, което ще е и самобитен подарък за Орлин. Това е най-важното. А за мен това да пея с Орлин Горанов, да седнал съм до него, е изключителна чест! Той работи с потвърдени актьори и постоянно е на едно необикновено високо равнище. Даже не знам по какъв начин да изразя това, което усещам в този миг, а и всякога, когато имам опцията да работя с него.
- Ако върнем времето обратно – по какъв начин се случи тази ваша първа среща с Орлин Горанов?
- Всъщност аз се срещнах с Орлин Горанов още по времето, когато пеех по клубовете с група „ Кокомания”. Един път той, неговата брачна половинка и една огромна банда пристигнаха да ме слушат. Тогава се запознахме, само че единствено на „ Приятно ми е, Мариана”, „ Приятно ми е, Орлин”. Дълго по-късно, беше предходна „ Евровизия” през 2006-та и след песента „ Let me cry”, извадих песeнта „ Sometimes”. А след това Дани Милев направи прелестната ария „ Lejos” и аз просто си показах по какъв начин Орлин пее в нея. И това беше прочувственият миг, в който той сподели „ ДА, ще участвам”. Аз плаках една седмица у дома. Не можех да допускам, че ще пея с Орлин Горанов! И когато я осъществихме, почтено да ти кажа, просто не съм вярвала, че тази ария ще се трансформира в подобен летен шлагер. Обиколихме цяла България с нея. И не имах вяра, че сме способни след такава ария да създадем нещо също толкоз мощно и прочувствено. Но се получи – появи се „ Чуй ме”. С времето някак се затвърдиха хубавите песни посред ни, а и има доста хубава сила.
- Възраждането в този момент на сходни песни е лек намек за време, в което концертите бяха традиция, културата стоеше някак по-видима…
- О, да. И аз съм доста щастлива, че вършим в този момент всичко това. Просто живеем в друго време. Но не считам, че българската поп музика е единствено R&B. Напротив! В последните години изключително същинските и качествените актьори действително пълнят залите с билети – хората идват поради теб, поради името ти, поради гения ти, силата. И това съгласно мен е най-правилният продан сред аудитория и актьор. Всичко останало са едни медийни бомби, които не водят до сериозното закупуване на билети, нито до вярното другарство с артистите и публиката. Щастлива съм, че ще ги има тези концерти, тъй като те са качествени и на тази сцена ще се качат едни пеещи и смислени актьори, със мощни послания и с мисъл за това, което вършат. Без непотребни голотии и простотии – това, което другояче виждаме на всички места. Ще има изкуство и музика, какво по-хубаво от това?! (усмихва се)
- Факт е, че и R&B, и поп фолкът, са всеобщите, най-тиражираните стилове, само че ето, че поп музиката се възражда със смели темпове!
- За всеки жанр има място под слънцето, несъмнено. Всяка музика има своя таргет.
Далеч съм от
мисълта да бъда
агресивна
или да звуча като тези мрънкащи старчета, които споделят „ Тези пък, младите, нищо не схващат!” Но е реалност, както казваш, че тиражирани и по-масови са избрани стилове. Медиите са много виновни за тази обстановка, тъй като непрекъснато се оправдават с репликата: „ Ами това желае публиката!”, а това не е правилно. Публиката се възпитава. Вкусът се възпитава. За да желае публиката това, това й е препоръчано. Вината е обща, в случай че въобще търсим сходен ракурс на тематиката.
- Получавали ли сте в миналото до момента предложение да участвате в план на основата на подобен вид музика – примерно с поп фолк звучене?
- От актуалните огромни български звезди – не. Но аз ясно съм си декларирала позицията в музикалното пространство и не считам, че който и да е, би решил да направи в този смисъл някаква колаборация с мен. Всички знаят, че мен този вид музика не ме вълнува. Не е за мен.
- Когато си говорихме преди към две години, думата ви беше, че в песните значимо си остава крайното обръщение – допускам, че и през днешния ден следвате този смисъл?
- О, да, напълно. Аз съм деликатна с гения и с музиката, тъй като считам, че тя ни е дадена, с цел да боравим доста деликатно с нея. Не е главното да я използваме, за
да забогатеем
бързо и елементарно с
нея. Има и по-важни неща
Но някои от тези решения кой млад реализатор към кой род да се насочи в развиването си, значително са подвластни от младостта. Нали не чакаме от едно младо момиче или момче да се забие да прави някакви съществени неща?! Да, може, само че в случай че е приключил класика, тъй като там децата надрастват себе си. Общувала съм с такива. Иначе множеството млади девойки държат главно на това да са секси, да танцуват, да са готини, да са cool, да са доста яки – всичките тези съвременни думи през днешния ден (усмихва се). Всичко това е част от младостта.
- Е добре, а когато вие бяхте още по-младо момиче, с какви настройки тръгнахте в музиката?
-Аз съм пораснала с доста друга музика. По мое време се смяташе, че да ти рапира един мрачен човек, казано в кръга на шегата, значи, че един черен ти се кара от тв приемника (смее се). Не съм ги и слушала тези доста. Израснах със Стиви Уондър, със Стинг, с Крис Риа, с „ Бийтълс”. Възпитана съм с извънредно друг музикален усет от родителите си. Въпреки това и аз желаех да съм доста яка (смее се), доста готина, само че в никакъв случай не съм си разрешавала да бъда първична и примитивна – във визията си, в отношението си като цяло. Бях относително непретенциозно момиче, не обичах да ме ядосват.
- Онова, което претворявате в музиката като послания, не кореспондира ли по един или различен метод със обстановките и решенията в персоналния ви живот?
- Интересен въпрос в действителност. Аз съвсем нямам автобиографични песни, по-скоро сме следвали това, което ни носи мелодията в избраните моменти. Но е обикновено, човек пораства. Мисля, че е доста разумно всичко, което се случва при мен, в моя живот. Човек пораства, помъдрява и поема силата и силата да осъзнава верните, и значимите неща. Естествено, и наподобява малко по-креативен, по-мъдър и в творчеството си. Аз просто пораснах.
- Наскоро ви чух да казвате в едно тв предаване, че в персоналния ви живот няма никакви любовни драми – имитация, която е в безспорен контрастност с всичко, което се тиражира напоследък…
- Човек постоянно си знае какво му е. Има мисли в главата и когато разсъждаваме вярно, всичко си идва на мястото. В моя персонален свят всичко е наред. Има успокоение, баланс. Лято е, почивка, добре сме (усмихва се). Чакаме си концертите и сме щастливи в страстите. Но и с цялото това внимание се привиква. В последна сметка, когато един човек желае да е известен и да занимава хората със себе си, няма по какъв начин да не се стигне и до персоналното пространство. Но в случай че е елегантно, възпитано и с отношение, аз нямам нищо срещу.
Певицата с актуалната си обич – артиста Веселин Плачков
- Май не са доста елегантни медийните сюжети, в които сте централна фигура…
- Чела съм какво ли не за себе си. И всичко постоянно е доста брутално и жестоко. Но нали известният би трябвало да е неприятен, трагичен и зарязан… Всичко би трябвало да му е гадно. Известният човек няма право да бъде благополучен и ухилен, това мисля, че е главната философия на някои ваши сътрудници (усмихва се). И по тази причина мисля, че тези хора дори не би трябвало да бъдат наричани публицисти – по този начин, както и доста от хората с опити за музициране, не трябва да бъдат наричани музиканти.
- Къде е пресечната точка на достоверността следователно във връзка с персоналния ви свят? С някогашния ви сътрудник Ханес стигнахте до годеж, само че вместо да последва женитба, пристигна раздялата…
- Чета всевъзможни нелепости, само че в действителност велики нелепости. Няма дори значение кой е „ виновен” за тази разлъка, какво ще бъде и какво е било. Всякакви тълкования, в които няма капка истина и смисъл. Да не приказваме какъв брой
често ме
“цитират”,
без да съм споделила
и една дума
Но в случай че на някого му е комфортно аз да съм отговорна за всичко, съгласна съм – отговорна съм за гения си главно (смее се).
- Към кои вид хора спадате – към тези, които съхраняват другарството, даже и да са завършили любовните връзки или от тези, които затварят вратата вечно в тази посока?
- Определено от тези, които си оставят другарството. Приятел съм с някогашния си сътрудник. Но всичко е толкоз субективно в този живот, че няма смисъл въобще да се разяснява.
- А по какъв начин се усеща индивидът до вас в тази обстановка – артистът Веселин Плачков, който като известна фигура сигурно познава усета на това да е център на медийното полезрение?
- Чувства се ужасно. Всичко му е наред. Обикаля, играе спектакли. Предстои да излезе един прелестен филм, в който той прави изключителна роля – „ Дамасцена”. Двамата се усещаме добре, чакаме си ваканцията (смее се).
- Асоциацията за него продължава да тежи доста с облика на Васил Левски, който той пресъздаде неотдавна…
- Да, това е една мощна персона, която е чест да бъде изиграна. Двете функции обаче, са доста разнообразни и не трябва в никакъв случай никой да съпоставя който и да е с Левски. Но той и в този момент прави изключителна роля. Просто нямам самообладание да излезе кино лентата през октомври.
- Изненада ли ви появяването на тази обич към Веселин Плачков в живота ви?
- На мен постоянно ми е доста комплицирано да определям любовта... почтено казано нямам визия. Тя просто идва, случва се и няма нищо по-хубаво от това. А дали е изненада, дали е предстояща, сигурното е, че всеки има потребност от обич.
- В предходната си връзка имахте предложение за брак, само че тази крачка наложителна ли е за вас, ако взаимоотношенията ви с индивида до вас са съществени и с вероятност?
- Изобщо не са ми значими тези неща. Тях нормално ги подрежда животът. Не можеш да пишеш сюжет в любовта, дори не може да пишеш сюжет на живота си. Някой неща зависят от теб, само че като цяло времето, обстановките и пътят, по който вървим, ни демонстрира по какъв начин ще се развият нещата. Не мога даже да върша разбор на тези житейски моменти. Всичко, което се случва, просто се случва, няма потребност от непотребни характерности.
- Вярвате в ориста?
- Не знам дали е орис или просто енергия… всеки си го назовава по друг метод. Някои употребяват думата карма. „ Пътят” ми харесва повече на мен.
- Знам, че постоянно се допитвате до дъщеричката си, допускам, че и крачките в персоналния си живот не вършиме без нейно утвърждение?
- Разбира се. Децата са изключителни същества, доста чисти до една избрана възраст. От тях можеш да научиш най-практичния, най-прагматичния отговор.
Когато имаш
дилема -
питай дете
защото то ще направи по-добрия избор от теб. Ако щеш, те даже са по-инстинктивни и по-егоистични, в най-хубавия смисъл на думата. Докато ние огромните малко сме на правилото „ но дали няма пък по този начин да стане…”, „ а в случай че не стане…”. Дъщеря ми е извънредно щастлива с всичко, което се случва в моя персонален живот, от който тя също е част. Доволна е. Усмихната. Чувства се прелестно.
- Значи имате цялостната независимост да си изживявате щастието!
- О, да – имам нейната благословия, това е най-важното. И всичко е наред.
Интервю на Анелия ПОПОВА
ЧЕТЕТЕ ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК " ШОУ ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!
- Да, само че изненадата ще е по-скоро за публиката, само че пък и за него, тъй като когато хората дойдат в другите градове, в които гостуваме, и изпитат страстта, ще отвърнат с такава, което ще е и самобитен подарък за Орлин. Това е най-важното. А за мен това да пея с Орлин Горанов, да седнал съм до него, е изключителна чест! Той работи с потвърдени актьори и постоянно е на едно необикновено високо равнище. Даже не знам по какъв начин да изразя това, което усещам в този миг, а и всякога, когато имам опцията да работя с него.
- Ако върнем времето обратно – по какъв начин се случи тази ваша първа среща с Орлин Горанов?
- Всъщност аз се срещнах с Орлин Горанов още по времето, когато пеех по клубовете с група „ Кокомания”. Един път той, неговата брачна половинка и една огромна банда пристигнаха да ме слушат. Тогава се запознахме, само че единствено на „ Приятно ми е, Мариана”, „ Приятно ми е, Орлин”. Дълго по-късно, беше предходна „ Евровизия” през 2006-та и след песента „ Let me cry”, извадих песeнта „ Sometimes”. А след това Дани Милев направи прелестната ария „ Lejos” и аз просто си показах по какъв начин Орлин пее в нея. И това беше прочувственият миг, в който той сподели „ ДА, ще участвам”. Аз плаках една седмица у дома. Не можех да допускам, че ще пея с Орлин Горанов! И когато я осъществихме, почтено да ти кажа, просто не съм вярвала, че тази ария ще се трансформира в подобен летен шлагер. Обиколихме цяла България с нея. И не имах вяра, че сме способни след такава ария да създадем нещо също толкоз мощно и прочувствено. Но се получи – появи се „ Чуй ме”. С времето някак се затвърдиха хубавите песни посред ни, а и има доста хубава сила.
- Възраждането в този момент на сходни песни е лек намек за време, в което концертите бяха традиция, културата стоеше някак по-видима…
- О, да. И аз съм доста щастлива, че вършим в този момент всичко това. Просто живеем в друго време. Но не считам, че българската поп музика е единствено R&B. Напротив! В последните години изключително същинските и качествените актьори действително пълнят залите с билети – хората идват поради теб, поради името ти, поради гения ти, силата. И това съгласно мен е най-правилният продан сред аудитория и актьор. Всичко останало са едни медийни бомби, които не водят до сериозното закупуване на билети, нито до вярното другарство с артистите и публиката. Щастлива съм, че ще ги има тези концерти, тъй като те са качествени и на тази сцена ще се качат едни пеещи и смислени актьори, със мощни послания и с мисъл за това, което вършат. Без непотребни голотии и простотии – това, което другояче виждаме на всички места. Ще има изкуство и музика, какво по-хубаво от това?! (усмихва се)
- Факт е, че и R&B, и поп фолкът, са всеобщите, най-тиражираните стилове, само че ето, че поп музиката се възражда със смели темпове!
- За всеки жанр има място под слънцето, несъмнено. Всяка музика има своя таргет.
Далеч съм от
мисълта да бъда
агресивна
или да звуча като тези мрънкащи старчета, които споделят „ Тези пък, младите, нищо не схващат!” Но е реалност, както казваш, че тиражирани и по-масови са избрани стилове. Медиите са много виновни за тази обстановка, тъй като непрекъснато се оправдават с репликата: „ Ами това желае публиката!”, а това не е правилно. Публиката се възпитава. Вкусът се възпитава. За да желае публиката това, това й е препоръчано. Вината е обща, в случай че въобще търсим сходен ракурс на тематиката.
- Получавали ли сте в миналото до момента предложение да участвате в план на основата на подобен вид музика – примерно с поп фолк звучене?
- От актуалните огромни български звезди – не. Но аз ясно съм си декларирала позицията в музикалното пространство и не считам, че който и да е, би решил да направи в този смисъл някаква колаборация с мен. Всички знаят, че мен този вид музика не ме вълнува. Не е за мен.
- Когато си говорихме преди към две години, думата ви беше, че в песните значимо си остава крайното обръщение – допускам, че и през днешния ден следвате този смисъл?
- О, да, напълно. Аз съм деликатна с гения и с музиката, тъй като считам, че тя ни е дадена, с цел да боравим доста деликатно с нея. Не е главното да я използваме, за
да забогатеем
бързо и елементарно с
нея. Има и по-важни неща
Но някои от тези решения кой млад реализатор към кой род да се насочи в развиването си, значително са подвластни от младостта. Нали не чакаме от едно младо момиче или момче да се забие да прави някакви съществени неща?! Да, може, само че в случай че е приключил класика, тъй като там децата надрастват себе си. Общувала съм с такива. Иначе множеството млади девойки държат главно на това да са секси, да танцуват, да са готини, да са cool, да са доста яки – всичките тези съвременни думи през днешния ден (усмихва се). Всичко това е част от младостта.
- Е добре, а когато вие бяхте още по-младо момиче, с какви настройки тръгнахте в музиката?
-Аз съм пораснала с доста друга музика. По мое време се смяташе, че да ти рапира един мрачен човек, казано в кръга на шегата, значи, че един черен ти се кара от тв приемника (смее се). Не съм ги и слушала тези доста. Израснах със Стиви Уондър, със Стинг, с Крис Риа, с „ Бийтълс”. Възпитана съм с извънредно друг музикален усет от родителите си. Въпреки това и аз желаех да съм доста яка (смее се), доста готина, само че в никакъв случай не съм си разрешавала да бъда първична и примитивна – във визията си, в отношението си като цяло. Бях относително непретенциозно момиче, не обичах да ме ядосват.
- Онова, което претворявате в музиката като послания, не кореспондира ли по един или различен метод със обстановките и решенията в персоналния ви живот?
- Интересен въпрос в действителност. Аз съвсем нямам автобиографични песни, по-скоро сме следвали това, което ни носи мелодията в избраните моменти. Но е обикновено, човек пораства. Мисля, че е доста разумно всичко, което се случва при мен, в моя живот. Човек пораства, помъдрява и поема силата и силата да осъзнава верните, и значимите неща. Естествено, и наподобява малко по-креативен, по-мъдър и в творчеството си. Аз просто пораснах.
- Наскоро ви чух да казвате в едно тв предаване, че в персоналния ви живот няма никакви любовни драми – имитация, която е в безспорен контрастност с всичко, което се тиражира напоследък…
- Човек постоянно си знае какво му е. Има мисли в главата и когато разсъждаваме вярно, всичко си идва на мястото. В моя персонален свят всичко е наред. Има успокоение, баланс. Лято е, почивка, добре сме (усмихва се). Чакаме си концертите и сме щастливи в страстите. Но и с цялото това внимание се привиква. В последна сметка, когато един човек желае да е известен и да занимава хората със себе си, няма по какъв начин да не се стигне и до персоналното пространство. Но в случай че е елегантно, възпитано и с отношение, аз нямам нищо срещу.
Певицата с актуалната си обич – артиста Веселин Плачков
- Май не са доста елегантни медийните сюжети, в които сте централна фигура…
- Чела съм какво ли не за себе си. И всичко постоянно е доста брутално и жестоко. Но нали известният би трябвало да е неприятен, трагичен и зарязан… Всичко би трябвало да му е гадно. Известният човек няма право да бъде благополучен и ухилен, това мисля, че е главната философия на някои ваши сътрудници (усмихва се). И по тази причина мисля, че тези хора дори не би трябвало да бъдат наричани публицисти – по този начин, както и доста от хората с опити за музициране, не трябва да бъдат наричани музиканти.
- Къде е пресечната точка на достоверността следователно във връзка с персоналния ви свят? С някогашния ви сътрудник Ханес стигнахте до годеж, само че вместо да последва женитба, пристигна раздялата…
- Чета всевъзможни нелепости, само че в действителност велики нелепости. Няма дори значение кой е „ виновен” за тази разлъка, какво ще бъде и какво е било. Всякакви тълкования, в които няма капка истина и смисъл. Да не приказваме какъв брой
често ме
“цитират”,
без да съм споделила
и една дума
Но в случай че на някого му е комфортно аз да съм отговорна за всичко, съгласна съм – отговорна съм за гения си главно (смее се).
- Към кои вид хора спадате – към тези, които съхраняват другарството, даже и да са завършили любовните връзки или от тези, които затварят вратата вечно в тази посока?
- Определено от тези, които си оставят другарството. Приятел съм с някогашния си сътрудник. Но всичко е толкоз субективно в този живот, че няма смисъл въобще да се разяснява.
- А по какъв начин се усеща индивидът до вас в тази обстановка – артистът Веселин Плачков, който като известна фигура сигурно познава усета на това да е център на медийното полезрение?
- Чувства се ужасно. Всичко му е наред. Обикаля, играе спектакли. Предстои да излезе един прелестен филм, в който той прави изключителна роля – „ Дамасцена”. Двамата се усещаме добре, чакаме си ваканцията (смее се).
- Асоциацията за него продължава да тежи доста с облика на Васил Левски, който той пресъздаде неотдавна…
- Да, това е една мощна персона, която е чест да бъде изиграна. Двете функции обаче, са доста разнообразни и не трябва в никакъв случай никой да съпоставя който и да е с Левски. Но той и в този момент прави изключителна роля. Просто нямам самообладание да излезе кино лентата през октомври.
- Изненада ли ви появяването на тази обич към Веселин Плачков в живота ви?
- На мен постоянно ми е доста комплицирано да определям любовта... почтено казано нямам визия. Тя просто идва, случва се и няма нищо по-хубаво от това. А дали е изненада, дали е предстояща, сигурното е, че всеки има потребност от обич.
- В предходната си връзка имахте предложение за брак, само че тази крачка наложителна ли е за вас, ако взаимоотношенията ви с индивида до вас са съществени и с вероятност?
- Изобщо не са ми значими тези неща. Тях нормално ги подрежда животът. Не можеш да пишеш сюжет в любовта, дори не може да пишеш сюжет на живота си. Някой неща зависят от теб, само че като цяло времето, обстановките и пътят, по който вървим, ни демонстрира по какъв начин ще се развият нещата. Не мога даже да върша разбор на тези житейски моменти. Всичко, което се случва, просто се случва, няма потребност от непотребни характерности.
- Вярвате в ориста?
- Не знам дали е орис или просто енергия… всеки си го назовава по друг метод. Някои употребяват думата карма. „ Пътят” ми харесва повече на мен.
- Знам, че постоянно се допитвате до дъщеричката си, допускам, че и крачките в персоналния си живот не вършиме без нейно утвърждение?
- Разбира се. Децата са изключителни същества, доста чисти до една избрана възраст. От тях можеш да научиш най-практичния, най-прагматичния отговор.
Когато имаш
дилема -
питай дете
защото то ще направи по-добрия избор от теб. Ако щеш, те даже са по-инстинктивни и по-егоистични, в най-хубавия смисъл на думата. Докато ние огромните малко сме на правилото „ но дали няма пък по този начин да стане…”, „ а в случай че не стане…”. Дъщеря ми е извънредно щастлива с всичко, което се случва в моя персонален живот, от който тя също е част. Доволна е. Усмихната. Чувства се прелестно.
- Значи имате цялостната независимост да си изживявате щастието!
- О, да – имам нейната благословия, това е най-важното. И всичко е наред.
Интервю на Анелия ПОПОВА
ЧЕТЕТЕ ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК " ШОУ ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ