Урокът на 75-годишната Мариана, която пробяга тепетата за час и половина
Мариана от село Борец финишира макар пострадване по време на бягането
На 75 годиниМариана Домусчиева от пловдивското село Борец се включи в седемкилометров маратон и за час и половина покори всичките тепета на Пловдив. Въпреки пострадване по време на бягането, тя продължи и съумя да финишира, доказвайки че упоритостта и волята са по-силни от болката и годините.
Тя е от това потомство с полезности, което не се оплаква и не търси самопризнание. Близките ѝ я назовават " Баба Турбо ". " Така ми споделят и внуците, и зетчетата ", споделя с усмивка тя.
Решение за предизвикателство
Мариана реши да се запише в маратона " Тепе Джамборе " в Пловдив, с цел да даде образец и да се тества. " Реших, че би трябвало да се активизирам, да се тествам, а пък и да дам сили на възрастните като мен, които охкат и пъшкат, че може нещо да създадат. Но най-много е на младите – би трябвало да бъдат доста упорити, с цел да реализиран нещо ", описа Мариана пред NOVA.
Подготовката ѝ беше скромна – бягане из двора и по улиците на селото, доколкото ѝ позволяваха грижите за болния ѝ брачен партньор и градината. Въпреки това, тя застана на старта паралелно с близо хиляда души, измежду които хора с увреждания, деца от обществени домове и изявени спортисти.
Травма не спря духа
Предизвикателството се оказа още по-голямо, когато още при изкачването на първото тепе тя се спъна по стръмен надолнище и изкълчи крайници си. Организаторите я поучаваха да се откаже, само че нейният дух беше неотстъпчив.
" Трябва да свърша! Макар че ме караха да се откажа, крещя: 'Не, аз ще свърша'. С болния крайник, куцук-куцук ", спомня си тя.
С непоколебима воля, тя пресече финалната линия, като даже не приключи последна. Усилията ѝ бяха възнаградени с орден и аплодисментите на всички участници. " Всички ми ръкопляскаха и се възхищаваха, че на тази възраст тичам и аз с младите дружно. "
Семейна поддръжка
Кураж от самото начало ѝ даваше нейният внук, който е един от уредниците на събитието. " С нейното присъединяване потвърди, че без значение, че си на 75 години, имаш ли борбения дух, това потомство, което към този момент изчезва, което не виждаме всеки ден – това е образец за подражателство и би въодушевило в действителност доста хора ", сподели той.
За Мариана това съревнование беше маратон на духа, а не на краката. " Аз съм с доста мощен дух. Аз обичам да притискам зъби и да не се предавам. Само крещя: 'Давай, Мариано, давай, Мариано, не си по-долу от другите' ", споделя тя и приключва с заричане: " И в случай че има идващ маратон, отново ще вземам участие ".
На 75 годиниМариана Домусчиева от пловдивското село Борец се включи в седемкилометров маратон и за час и половина покори всичките тепета на Пловдив. Въпреки пострадване по време на бягането, тя продължи и съумя да финишира, доказвайки че упоритостта и волята са по-силни от болката и годините.
Тя е от това потомство с полезности, което не се оплаква и не търси самопризнание. Близките ѝ я назовават " Баба Турбо ". " Така ми споделят и внуците, и зетчетата ", споделя с усмивка тя.
Решение за предизвикателство
Мариана реши да се запише в маратона " Тепе Джамборе " в Пловдив, с цел да даде образец и да се тества. " Реших, че би трябвало да се активизирам, да се тествам, а пък и да дам сили на възрастните като мен, които охкат и пъшкат, че може нещо да създадат. Но най-много е на младите – би трябвало да бъдат доста упорити, с цел да реализиран нещо ", описа Мариана пред NOVA.
Подготовката ѝ беше скромна – бягане из двора и по улиците на селото, доколкото ѝ позволяваха грижите за болния ѝ брачен партньор и градината. Въпреки това, тя застана на старта паралелно с близо хиляда души, измежду които хора с увреждания, деца от обществени домове и изявени спортисти.
Травма не спря духа
Предизвикателството се оказа още по-голямо, когато още при изкачването на първото тепе тя се спъна по стръмен надолнище и изкълчи крайници си. Организаторите я поучаваха да се откаже, само че нейният дух беше неотстъпчив.
" Трябва да свърша! Макар че ме караха да се откажа, крещя: 'Не, аз ще свърша'. С болния крайник, куцук-куцук ", спомня си тя.
С непоколебима воля, тя пресече финалната линия, като даже не приключи последна. Усилията ѝ бяха възнаградени с орден и аплодисментите на всички участници. " Всички ми ръкопляскаха и се възхищаваха, че на тази възраст тичам и аз с младите дружно. "
Семейна поддръжка
Кураж от самото начало ѝ даваше нейният внук, който е един от уредниците на събитието. " С нейното присъединяване потвърди, че без значение, че си на 75 години, имаш ли борбения дух, това потомство, което към този момент изчезва, което не виждаме всеки ден – това е образец за подражателство и би въодушевило в действителност доста хора ", сподели той.
За Мариана това съревнование беше маратон на духа, а не на краката. " Аз съм с доста мощен дух. Аз обичам да притискам зъби и да не се предавам. Само крещя: 'Давай, Мариано, давай, Мариано, не си по-долу от другите' ", споделя тя и приключва с заричане: " И в случай че има идващ маратон, отново ще вземам участие ".
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ