Изповедта на една жена в инвалидна количка: Шофьорите искат по-високи заплати? Не и докато ме подминават като кошче за боклук!
Мариана Харизанова, която се придвижва с инвалидна количка, разгласява във фейсбук прочувствен коментар във връзка стачката на градския превоз в София.
" Днес градският превоз не работи. Вероятно и на следващия ден. Трудно е, нали? Утехата - най-малко Метрото може да се употребява. За мен това, което преживявате в този момент, е всекидневие. Всеки ден - без градски превоз, тъй като е отчасти наличен за човек в количка.
И в случай че потегли от спирка " А ", дали ще стигна до " Б "? До спирка " С " ще изгрее Луната, а съм тръгнала по слънце.
Понякога 3 часа не стигат от Люлин да се " добера " до НДК. Метрото също е призрачен сън. Адреналинът ми трансферира всички естествени стойности, сърцето ми ще излети, та няма да го стигна - ето, задава се мотрисата, а за мен е страшилище. Мнооого висок предел, удря (и може да счупи) моторите на количката, даже повдигната на задни колела. Голямо е дистанцията сред него и перона. Зее като бездна. Ако не съумея, предните колела попадат там и дружно с количката се накланям напред. Нея ли да удържа, себе си ли? Дори асистентът ми е усложнен, другояче физически мощен мъж. Веднъж го претърпях, стига ми!
Стрес - това за мен е градският превоз на европейска София.
Шофьорите желаят по-високи заплати. Не, до момента в който съм принудена да върша таран на тролеи 6 и 7, и да не ги пропущам да продължат, до момента в който не се научат да стопират до тротоара и да наклонят возилото.
Не и до момента в който автобус 111 ме подминава в дъжда, тъй като съм единствена на спирката и количката ми изисква стартиране на рампа, а той, " негово величество водачът ", би трябвало да стане от седалката, да пристигна и да спомага. Това е и загуба на минути. Оставя ме там, в дъжда. Подминава ме като кошче за отпадък. Да очаквам идващия...
Там пък се счупи рампата. Изчакай другия... И тъй наречените И аз съм бързала за работа - БЧК е надалеч. Ден след ден борба, с цел да стигна до офиса. И по този начин години.
Не ви е добре през днешния ден, нали? Съчувствам ви, разбирам. За малко се докоснахте до казуса ми - какъв брой е мъчно без градски превоз. Поне Метрото не ви е проблем. Тази история можеха да опишат стотици хиляди хора в колички. И освен от София. Много от тях са невидими. Защо ли? "
" Днес градският превоз не работи. Вероятно и на следващия ден. Трудно е, нали? Утехата - най-малко Метрото може да се употребява. За мен това, което преживявате в този момент, е всекидневие. Всеки ден - без градски превоз, тъй като е отчасти наличен за човек в количка.
И в случай че потегли от спирка " А ", дали ще стигна до " Б "? До спирка " С " ще изгрее Луната, а съм тръгнала по слънце.
Понякога 3 часа не стигат от Люлин да се " добера " до НДК. Метрото също е призрачен сън. Адреналинът ми трансферира всички естествени стойности, сърцето ми ще излети, та няма да го стигна - ето, задава се мотрисата, а за мен е страшилище. Мнооого висок предел, удря (и може да счупи) моторите на количката, даже повдигната на задни колела. Голямо е дистанцията сред него и перона. Зее като бездна. Ако не съумея, предните колела попадат там и дружно с количката се накланям напред. Нея ли да удържа, себе си ли? Дори асистентът ми е усложнен, другояче физически мощен мъж. Веднъж го претърпях, стига ми!
Стрес - това за мен е градският превоз на европейска София.
Шофьорите желаят по-високи заплати. Не, до момента в който съм принудена да върша таран на тролеи 6 и 7, и да не ги пропущам да продължат, до момента в който не се научат да стопират до тротоара и да наклонят возилото.
Не и до момента в който автобус 111 ме подминава в дъжда, тъй като съм единствена на спирката и количката ми изисква стартиране на рампа, а той, " негово величество водачът ", би трябвало да стане от седалката, да пристигна и да спомага. Това е и загуба на минути. Оставя ме там, в дъжда. Подминава ме като кошче за отпадък. Да очаквам идващия...
Там пък се счупи рампата. Изчакай другия... И тъй наречените И аз съм бързала за работа - БЧК е надалеч. Ден след ден борба, с цел да стигна до офиса. И по този начин години.
Не ви е добре през днешния ден, нали? Съчувствам ви, разбирам. За малко се докоснахте до казуса ми - какъв брой е мъчно без градски превоз. Поне Метрото не ви е проблем. Тази история можеха да опишат стотици хиляди хора в колички. И освен от София. Много от тях са невидими. Защо ли? "
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ