Приносът на Мариан Норт към ботаниката
Мариан Норт е родена в античния британски град Хейстингс на 24 октомври 1830 година Семейството й принадлежало към висшето общество на Хейстингс и за Мариан се очаквало да има ориста на дамите по това време: брак, деца, спокойна напреднала възраст и доста внуци.
В света на мъжете
В Англия през XIX век,да не подписа брак се смятало за най-големия неуспех и покруса на дамата. Обикновено, в случай че момичето не се омъжело и живеело с родителите си, те продължавали да я третират като малолетна, която няма лично мнение и стремежи. Ако тя нямала братя, които да й станат настойници, след гибелта на татко й и майка й, тя се премествала в фамилията на сестрите и попадала под цялостната власт на брачна половинка на сестрата. Един мъж във викторианската ера е виновен освен за неомъжените си дъщери, несемейни сестри и лели, само че и за неомъжени дами – родственици на жена си, в случай че те не са имали мъже настойници, както и за личната си овдовяла майка (ако е най-големият син). Смятало се, че неомъжената дама, макар че тя от дълго време е стара, не е в положение да се грижи за себе си и най-много не е в положение да живее независимо и да управлявате парите си без разрешението на мъжете.
Независимо от това, Мариан Норт в никакъв случай не е била омъжена и макар, че животът й е съвсем напълно по време на ръководството на кралица Виктория (1837-1901 г.), тя не подхожда на модела на Викторианската остаряла мома.
Мариан имала хубав мощен глас, тя учила пеене, само че след заболяване нещо се случило с гласа й и тя осъзнала, че в никакъв случай няма да стане певица. Била принудена да търси ново занимание измежду тези, които се разрешавали на дамите от това време. Пеенето отпаднало, оставали рисуването, бродирането, литературата и домашният спектакъл. Мариан избрала рисуването.
Мариан Норт
Началото на пътешествията
Мариан била на 25 години, когато майка й умряла. След гибелта й момичето почнало да съпровожда татко си по време на пътувания, по-специално посетила Сирия и река Нил. Това бил много самоуверен ход за стандартите на това време, когато възрастни неомъжени дами от положително семейство, към което, без подозрение принадлежала и тя, в никакъв случай не се оставяли да бъдат сами с мъж. Дори за няколко минути в хола на личния им дом. В обществото били твърдо уверени, че в случай че един мъж остане самичък с момиче, той незабавно ще й направи неприлични оферти.
През 1869 година татко и щерка се завръщат в Англия, защото здравето на господин Норт се влошило и той скоро умрял. Мариан наследила фамилното имение Хастингс Лодж (по-малката й сестра Катрин към този момент била омъжена). Две години по-късно, тя продала имението и към този момент почнала да прави странствания, да скицира по време на пътуванията локалната флора, фауна и да прави етюди с масло.
През живота си Мариан рисува „ портрети “ от над 900 растителни типа. Днес доста от живите организми, изобразени от нея с такава обич, са застрашени от изгубване. Въпреки, че критиците означават неналичието на живописен професионализъм, документалната точност на рисунките й имала огромно практическо значение: когато снимка към момента била мудна и сложна, и най-важното скъпа, единственият метод да се улови външния тип на растенията, бил посредством рисунки. Нещо повече, не всички ботаници можели да си разрешат да подхващат пътувания на дълги дистанции в търсене на нови, към момента неоткрити растения. Те трябвало да разказват новите видове по рисунки, картини и хербарии, които са създали сътрудниците им.
Въпреки влошаващото се здраве (тя била измъчвана от ревматизъм и приближаваща се глухота), мис Норт траяла да пътува до началото на 1880 година Тя пътувала по целия свят и посетила 17 страни на 5 континента.
По предложение на Чарлз Дарвин, с който Мариан е била другарка и който високо ценял работата й, тя отпътувала за Австралия и Нова Зеландия, стигнала до Южна Африка, прекарала една година в Бразилия, където живяла в хижа във вътрешността в гората, с цел да рисува растенията в естествената им среда, посетила Чили и Сейшелските острови. Трудно е да си представим, че всичко това се е случило във викториански времена, когато дамата имала единствено домашни и фамилни отговорности.
След завръщането си в Англия, Мариан Норт изложила редица свои рисунки в Лондон. Кралските ботанически градини на Кю приели предлагането й да им съобщи своите картини за проявление. Това било огромна чест за нея, тъй като градините на Кю са един от най-големите центрове за ботанически проучвания в Британската империя и от 1840 година имали статут на национални. За да сложи картините било решено да се построи изложба, чието създаване платила Мариан. Тя също по този начин нарисувала фриз и декоративни панели към вратите.
Галерията на Мариан Норт е издигната от проектант Джеймс Фъргюсън през 1882-1883 година и съдържа 842 творби. Всичките картини били завещани от художничката с изискването да не трансформират мястото си в галерията. Между другото, през днешния ден тя е единствената непрекъсната персонална галерия на жена художничка във Англия.
Мис Норт умряла на 30 август 1890 година в Аледли (Глоучестър), където и била заровена. След гибелта й, сестра й разгласила тритомно издание на записките й, озаглавено „ Спомени за щастливия живот – биография на Мариан Норт “. Книгата е извънредно известна и няколко години по-късно е преиздадена.
На името на мис Норт са кръстени няколко растения.
