6 истории на Маргита Гошева
Маргита Гошева приключва НАТФИЗ със компетентност " Актьорско майсторство за трагичен спектакъл " в класа на проф. Надежда Сейкова. Година след дипломирането си отпътува за Виена като част от екипа на интернационалния план RUSSENHÜHN, по концепция и текстове на Димитър Динев. От 2002-ра се причислява към кръга Сфумато и работи с проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев както в планове на Театрална работилница " Сфумато ", по този начин и като посетител в техни представления на други столични подиуми. От 2017 година е част от трупата на Драматичен спектакъл - Пловдив, където можем да я гледаме в няколко представления на Диана Добрева и Стайко Мурджев. В София играе на сцената на Theatro в " Малки красиви неща ".
Познаваме я и от филмите на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, като с " Урок " и " Слава " тя печели общо 11 награди за най-хубава актриса от интернационалните фестивали във Франция, Бразилия, Литва, Индия, Румъния, Иран, Черна гора и България. В момента по екраните е " Триумф " - най-новият техен план, в който извършва основната роля на екстрасенската Пирина Няголова.
Семейство са с артиста Иван Бърнев, имат 19-годишен наследник. Предстои им да се снимат дружно и в новия филм на Грозева и Вълчанов " Черни пари за бели нощи ".
1. Как не станах РВД
Като дребна пеех в група " Сребърни звънчета " в Кюстендил, това беше моето първо допиране до сцената. Понеже приключих Английска гимназия, аплайвах с британски в университета и ме одобриха индийска лингвистика. Обаче без да се сготвям изобщо, внезапно и отникъде, взех решение да се опитвам и в НАТФИЗ. Майка ми и татко ми споделиха: ами, добре, щом толкоз ти харесва, пробвай, само че... Може би това, че те бяха малко срещу, наклони везните да се занимавам с това.
Трябва да кажа напълно почтено, че на няколко пъти през годините съм съжалявала за избора си. Имаше един миг, когато аплайвах в РВД (Ръководство на въздушното движение). Матей беше бебе тогава. Видях един репортаж по малкия екран за отворени порти в РВД, нещо в мен отекна... Купих си специфична обучителна стратегия, за месец и половина се затворих у дома и излязох единствено, с цел да положа IELTS. Издържах го и отидох на изпит за РВД. Той беше тричасов. Бях доста добре готова и със забележително самочувствие, което не е по принцип моя присъща линия.
Но на последното упражнение, което беше за експедитивност – съчетаване по форма, цвят, до момента в който го правех съвсем механично, ми мина мисълта: " А ти какво в действителност правиш тук? "
Обърках се. Разсеях се. И получих двойка на това упражение. Въпреки че другите ми оценки бяха високи, когато имаш една двойка, просто отпадаш. Така безславно завърших с РВД. Сега обаче по никакъв начин не скърбя, тъй като не мога да си показва по какъв начин бих поела отговорността за живота на толкоз хора. Сцената е много по-безопасна!
2. Папагалът
Една заран – Матей беше дребен още – си лежим в спалнята и чуваме някакви странни звуци, които очевидно идват от хола. Отивам и сварвам там един зелен папагал с червени бузи и синя опашка, кацнал на дивана. Започвам да крещя: " Елате бързо, папагал, папагал! ". Невероятното е, че в този миг всичко е компактно затворено – терасата, прозорците... само че папагалът въпреки всичко е там.
Той долетя 3 дни преди моя рожден ден, а – след това ревизирах – породата му беше love bird. И остана с нас. Кръстихме го Луис. Това беше първият ни домакински любим, нямахме никаква подготовка. Постепенно купихме клетка и други аксесоари, все пак той си летеше свободно на всички места. Включително при отворена врата на терасата си стои на перваза, гледа на открито, само че не излиза.
Няколко години по-късно, при едно пътешестване, го даваме при баба и при дядо. Те са привикнали, че папагалът не желае да си потегля. Но отворила майка ми някаква врата, той изхвърчал, татко ми го гонил...
Връщаме се ние, а татко ми звъни по телефона и изяснява, че Луис е липсващ. Матей почва да реве, а татко ми продължава: " Но вие към този момент имате нов папагал, аз съм ви го купил. Той е страховит! " Корела – сър Чарлз Спенсър младши, към този момент 10 години е при нас. Докато сготвям, той ми каца на главата, давам му картофче, морковче. Говорим си, идва да го целувам. Така още веднъж се сдобихме, без да желаеме, с нашия домакински любим.
3. До Корсика през Иран и Черна гора
Получавам аз премията най-хубава актриса в Иран, която е на стойност 100 милиона иракски риали. Обаждат се от посолството и ми споделят, че би трябвало да ида в Министерство на външните работи да си взема премията, която ще бъде в левова равноценност. Отивам аз, дават ми 5000 лв.. Ние с Иван в това време бяхме резервирали билети за ферибота за Корсика и таман се чудехме по какъв начин ще изпълним това пътешестване. Междувременно ми се обадиха от Черна гора, че ме канят на тамошния фестивал. Тръгнахме на 2 август с колата цялото семейство и оттова, от Черна гора, продължихме по цялото хърватско крайбрежие, минахме през Италия, взехме от Ливорно ферибота за Корсика и стигнахме чак до най-южната й точка Бонифачо. Прекарахме 15 дни на къмпинг, без да имаме нищо една движимост за къмпиране – цялото съоръжение донесе моята другарка, която живее в Женева, Надя. Изръшкахме целия необикновен остров, бяхме на невероятни плажове, плувахме в резервати.
4. Гуадалахара и " ангелът " Кристобал
В Гуадалахара, един от най-големите фестивали в Мексико, ме бяха поканили да показва кино лентата " Урок ". Пътувах 24 часа, с четири полета. Като кацнах в Мексико Сити, се оказа, че би трябвало да изляза от летището, да взема рейс – в Мексико Сити! - и да стигна от единия терминал до другия. Това беше потрес, само че популярност богу, всичко завърши добре.
На летището в Гуадалахара, популярност богу, ме чака един водач, взима ме, оставя ме в хотела – беше към този момент някъде след 11 вечерта. Не можах да мигна на цяла нощ, тъй като времето е наопаки. Слизам сутринта на закуска и какво виждам: мъже, облечени в разноцветни рокли, закусват, приказват си, целуват си... Къде попаднах? Аз съм на другия завършек на света, чисто сама, никой нищо не ми споделя! Е, оказа се, че в този хотел са настанени и участниците в една специфична стратегия на фестивала за транссексуално кино.
Тъкмо се чудя от кое място да го подхвана, и в стаята ми звъни телефонът: " Здравейте, аз съм вашият " ангел " – по този начин се назовават тези доброволци, които оказват помощ по фестивалите. Беше едно момче на 21 години, някогашен фуболист, за пръв път доброволец, и сподели: " Аз ще се грижа за вас. " Отговарям му: " Вижте в този момент, аз съм сама. Поне два дни компактно с мен! " И той: " Тази седмица ще остане незабравима в живота ви ".
С неговата персонална кола, с неговите другари през тази седмица аз вървях под дърво и камък: на уроци по салса; ядох стрийт фууд; вървях до Тлакепаке – едно доста картинно градче на 30 км от Гуадалахара, където ядох захарна тръстика; слушах женски мариачи; бях в къщата на Фрида Кало; едно канарче ми " прочете " ориста, като изтегли листче с късметче (разбира се, последното е единствено за глупавите туристи като мен).
После това момче, Кристобал, го взеха да взе участие в сериала " Тед Ласо ". Той игра там един от футболистите и стана знаменит! За разлика от мен.
5. Урок за евродепутатите
" Урок " заснехме с 22 хиляди лв. бюджет, без държавна поддръжка. Всичко беше на мускули и единствено с другари – то само по този начин може да се случи. Но филмът имаше извънреден триумф. 45 ли, 50 награди получи от фестивали. Където и да отидех и кажех, че е изработен за 19 дни за 22 000 лв., никой не можеше да повярва.
Поканиха ни в и Европейския парламент в Страсбург, защото " Урок " беше един от трите номинирани и за премията LUX. Прекарахме един през целия ден по коридорите на Екологичен потенциал, след това имахме диалог с нашите евродепутати, който беше доста забавен. Обясняваме ние доста разпалено по какъв начин на мускули сме създали това нещо; по какъв начин би трябвало да има финансиране; по какъв начин би трябвало да има сесия за нискобюджетни филми, с цел да има въпреки всичко някаква дребна поддръжка за дебютантите... След като половин час говорихме за това, се обади един – няма да му споделям името в този момент – и сподели: " Е, добре де, но не щеш ли може и без пари. " Така завърши нашето посещение в Страсбург.
Но след това въпреки всичко се сътвори тази нискобюджетна сесия в НФЦ, създадоха се, мисля, седем кино лентата, тъй че тази капка може би е имала някакво значение.
6. По пътя към " Триумф "
Снимките за кино лентата бяха преди две години, само че към момента имам жив спомен от 25-те дни, прекарани на полето над Бухово. От двете пространства за преобличане и грим, които бяха наклонени на една страна и още първоначално всичко беше нестабилно и неуместно, до единствената химическа тоалетна за 60 души, която се стигаше с кола. Помня този интервал като доста предизикателен във всякакво отношение и ужасно забавен и комичен. Както на всички места споделям, импровизационният метод е най-важното нещо, което би трябвало да владееш наложително, когато работиш с Петър и Кристина. Юлиан Вергов, който за пръв път работи с тях, беше в потрес, само че доста бързо се активизира.
Когато се подготвях за ролята на екстрасенската, за мен беше същинско наслаждение да виждам видеата с Джуна. Това е удивителен персонаж със ужасно огромно самочувствие, с харизма, с манипулативни качества. Четох и книгата " Съдбата като късмет " на Торвалд Детлефсен, която доста ме замисли и аз от самото начало на фотосите си бях построила един успореден свят, в който си живеех, с цел да съм по-автентична като лейт. Пирина Няголова.
Много ми хареса един сериал " Менталистът " – в него доста ясно се споделя, че медиуми и екстрасенси не съществуват. Просто това са хора, които имат способността да виждат детайлности, да " сканират " индивида и неговия език на тялото, по елементи в облеклото, придвижванията, говора му да заключават неща за него. Ясно е, че този, който отива да търси помощ, има проблем и е елементарно да се погали егото и душата му.
Гледах и видео по какъв начин посрещат извънземните на летище " Щръклево ". Това е толкоз красиво безумство, толкоз би трябвало да имаш потребност от помощ, с цел да повярваш в нещо такова! Тогава, в интервала на измененията, хората просто имаха потребност от свръхестественото, от това от горната страна да се посипе берекет – не те да създадат изпитание и да я основат, а някъде извън да пристигна.
Познаваме я и от филмите на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, като с " Урок " и " Слава " тя печели общо 11 награди за най-хубава актриса от интернационалните фестивали във Франция, Бразилия, Литва, Индия, Румъния, Иран, Черна гора и България. В момента по екраните е " Триумф " - най-новият техен план, в който извършва основната роля на екстрасенската Пирина Няголова.
Семейство са с артиста Иван Бърнев, имат 19-годишен наследник. Предстои им да се снимат дружно и в новия филм на Грозева и Вълчанов " Черни пари за бели нощи ".
1. Как не станах РВД
Като дребна пеех в група " Сребърни звънчета " в Кюстендил, това беше моето първо допиране до сцената. Понеже приключих Английска гимназия, аплайвах с британски в университета и ме одобриха индийска лингвистика. Обаче без да се сготвям изобщо, внезапно и отникъде, взех решение да се опитвам и в НАТФИЗ. Майка ми и татко ми споделиха: ами, добре, щом толкоз ти харесва, пробвай, само че... Може би това, че те бяха малко срещу, наклони везните да се занимавам с това.
Трябва да кажа напълно почтено, че на няколко пъти през годините съм съжалявала за избора си. Имаше един миг, когато аплайвах в РВД (Ръководство на въздушното движение). Матей беше бебе тогава. Видях един репортаж по малкия екран за отворени порти в РВД, нещо в мен отекна... Купих си специфична обучителна стратегия, за месец и половина се затворих у дома и излязох единствено, с цел да положа IELTS. Издържах го и отидох на изпит за РВД. Той беше тричасов. Бях доста добре готова и със забележително самочувствие, което не е по принцип моя присъща линия.
Но на последното упражнение, което беше за експедитивност – съчетаване по форма, цвят, до момента в който го правех съвсем механично, ми мина мисълта: " А ти какво в действителност правиш тук? "
Обърках се. Разсеях се. И получих двойка на това упражение. Въпреки че другите ми оценки бяха високи, когато имаш една двойка, просто отпадаш. Така безславно завърших с РВД. Сега обаче по никакъв начин не скърбя, тъй като не мога да си показва по какъв начин бих поела отговорността за живота на толкоз хора. Сцената е много по-безопасна!
2. Папагалът
Една заран – Матей беше дребен още – си лежим в спалнята и чуваме някакви странни звуци, които очевидно идват от хола. Отивам и сварвам там един зелен папагал с червени бузи и синя опашка, кацнал на дивана. Започвам да крещя: " Елате бързо, папагал, папагал! ". Невероятното е, че в този миг всичко е компактно затворено – терасата, прозорците... само че папагалът въпреки всичко е там.
Той долетя 3 дни преди моя рожден ден, а – след това ревизирах – породата му беше love bird. И остана с нас. Кръстихме го Луис. Това беше първият ни домакински любим, нямахме никаква подготовка. Постепенно купихме клетка и други аксесоари, все пак той си летеше свободно на всички места. Включително при отворена врата на терасата си стои на перваза, гледа на открито, само че не излиза.
Няколко години по-късно, при едно пътешестване, го даваме при баба и при дядо. Те са привикнали, че папагалът не желае да си потегля. Но отворила майка ми някаква врата, той изхвърчал, татко ми го гонил...
Връщаме се ние, а татко ми звъни по телефона и изяснява, че Луис е липсващ. Матей почва да реве, а татко ми продължава: " Но вие към този момент имате нов папагал, аз съм ви го купил. Той е страховит! " Корела – сър Чарлз Спенсър младши, към този момент 10 години е при нас. Докато сготвям, той ми каца на главата, давам му картофче, морковче. Говорим си, идва да го целувам. Така още веднъж се сдобихме, без да желаеме, с нашия домакински любим.
3. До Корсика през Иран и Черна гора
Получавам аз премията най-хубава актриса в Иран, която е на стойност 100 милиона иракски риали. Обаждат се от посолството и ми споделят, че би трябвало да ида в Министерство на външните работи да си взема премията, която ще бъде в левова равноценност. Отивам аз, дават ми 5000 лв.. Ние с Иван в това време бяхме резервирали билети за ферибота за Корсика и таман се чудехме по какъв начин ще изпълним това пътешестване. Междувременно ми се обадиха от Черна гора, че ме канят на тамошния фестивал. Тръгнахме на 2 август с колата цялото семейство и оттова, от Черна гора, продължихме по цялото хърватско крайбрежие, минахме през Италия, взехме от Ливорно ферибота за Корсика и стигнахме чак до най-южната й точка Бонифачо. Прекарахме 15 дни на къмпинг, без да имаме нищо една движимост за къмпиране – цялото съоръжение донесе моята другарка, която живее в Женева, Надя. Изръшкахме целия необикновен остров, бяхме на невероятни плажове, плувахме в резервати.
4. Гуадалахара и " ангелът " Кристобал
В Гуадалахара, един от най-големите фестивали в Мексико, ме бяха поканили да показва кино лентата " Урок ". Пътувах 24 часа, с четири полета. Като кацнах в Мексико Сити, се оказа, че би трябвало да изляза от летището, да взема рейс – в Мексико Сити! - и да стигна от единия терминал до другия. Това беше потрес, само че популярност богу, всичко завърши добре.
На летището в Гуадалахара, популярност богу, ме чака един водач, взима ме, оставя ме в хотела – беше към този момент някъде след 11 вечерта. Не можах да мигна на цяла нощ, тъй като времето е наопаки. Слизам сутринта на закуска и какво виждам: мъже, облечени в разноцветни рокли, закусват, приказват си, целуват си... Къде попаднах? Аз съм на другия завършек на света, чисто сама, никой нищо не ми споделя! Е, оказа се, че в този хотел са настанени и участниците в една специфична стратегия на фестивала за транссексуално кино.
Тъкмо се чудя от кое място да го подхвана, и в стаята ми звъни телефонът: " Здравейте, аз съм вашият " ангел " – по този начин се назовават тези доброволци, които оказват помощ по фестивалите. Беше едно момче на 21 години, някогашен фуболист, за пръв път доброволец, и сподели: " Аз ще се грижа за вас. " Отговарям му: " Вижте в този момент, аз съм сама. Поне два дни компактно с мен! " И той: " Тази седмица ще остане незабравима в живота ви ".
С неговата персонална кола, с неговите другари през тази седмица аз вървях под дърво и камък: на уроци по салса; ядох стрийт фууд; вървях до Тлакепаке – едно доста картинно градче на 30 км от Гуадалахара, където ядох захарна тръстика; слушах женски мариачи; бях в къщата на Фрида Кало; едно канарче ми " прочете " ориста, като изтегли листче с късметче (разбира се, последното е единствено за глупавите туристи като мен).
После това момче, Кристобал, го взеха да взе участие в сериала " Тед Ласо ". Той игра там един от футболистите и стана знаменит! За разлика от мен.
5. Урок за евродепутатите
" Урок " заснехме с 22 хиляди лв. бюджет, без държавна поддръжка. Всичко беше на мускули и единствено с другари – то само по този начин може да се случи. Но филмът имаше извънреден триумф. 45 ли, 50 награди получи от фестивали. Където и да отидех и кажех, че е изработен за 19 дни за 22 000 лв., никой не можеше да повярва.
Поканиха ни в и Европейския парламент в Страсбург, защото " Урок " беше един от трите номинирани и за премията LUX. Прекарахме един през целия ден по коридорите на Екологичен потенциал, след това имахме диалог с нашите евродепутати, който беше доста забавен. Обясняваме ние доста разпалено по какъв начин на мускули сме създали това нещо; по какъв начин би трябвало да има финансиране; по какъв начин би трябвало да има сесия за нискобюджетни филми, с цел да има въпреки всичко някаква дребна поддръжка за дебютантите... След като половин час говорихме за това, се обади един – няма да му споделям името в този момент – и сподели: " Е, добре де, но не щеш ли може и без пари. " Така завърши нашето посещение в Страсбург.
Но след това въпреки всичко се сътвори тази нискобюджетна сесия в НФЦ, създадоха се, мисля, седем кино лентата, тъй че тази капка може би е имала някакво значение.
6. По пътя към " Триумф "
Снимките за кино лентата бяха преди две години, само че към момента имам жив спомен от 25-те дни, прекарани на полето над Бухово. От двете пространства за преобличане и грим, които бяха наклонени на една страна и още първоначално всичко беше нестабилно и неуместно, до единствената химическа тоалетна за 60 души, която се стигаше с кола. Помня този интервал като доста предизикателен във всякакво отношение и ужасно забавен и комичен. Както на всички места споделям, импровизационният метод е най-важното нещо, което би трябвало да владееш наложително, когато работиш с Петър и Кристина. Юлиан Вергов, който за пръв път работи с тях, беше в потрес, само че доста бързо се активизира.
Когато се подготвях за ролята на екстрасенската, за мен беше същинско наслаждение да виждам видеата с Джуна. Това е удивителен персонаж със ужасно огромно самочувствие, с харизма, с манипулативни качества. Четох и книгата " Съдбата като късмет " на Торвалд Детлефсен, която доста ме замисли и аз от самото начало на фотосите си бях построила един успореден свят, в който си живеех, с цел да съм по-автентична като лейт. Пирина Няголова.
Много ми хареса един сериал " Менталистът " – в него доста ясно се споделя, че медиуми и екстрасенси не съществуват. Просто това са хора, които имат способността да виждат детайлности, да " сканират " индивида и неговия език на тялото, по елементи в облеклото, придвижванията, говора му да заключават неща за него. Ясно е, че този, който отива да търси помощ, има проблем и е елементарно да се погали егото и душата му.
Гледах и видео по какъв начин посрещат извънземните на летище " Щръклево ". Това е толкоз красиво безумство, толкоз би трябвало да имаш потребност от помощ, с цел да повярваш в нещо такова! Тогава, в интервала на измененията, хората просто имаха потребност от свръхестественото, от това от горната страна да се посипе берекет – не те да създадат изпитание и да я основат, а някъде извън да пристигна.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ