Маргарита Пешева: Оценката на Академията за „Всичко навсякъде наведнъж” показва проблемът пред нея
Маргарита Пешева
Без подозрение, безапелационната оценка на Американската кино академия за кино лентата „ Всичко на всички места едновременно ” (получил цели 7 Оскара ), всъщност демонстрира същинския проблем, пред който тя се изправя. Като оставим настрани негативните реакции, тези награди се нуждаят от доста по-сериозен прочит.
Какво се случи в действителност?
Филмовата академия промени нормалната си процедура, и означи с награди огромната смяна във образната просвета в международен мащаб, обвързвана с наближаващия завършек на тази „ кино роман ”, който владееше културните настройки на фена повече от век. Филмовата Академия в действителност се пробва да улови ритъма на новите технологии, обвързван със обществените мрежи, в които доскоро общият образен роман се разпада на мозайка от милиони „ обособени разкази онлайн ”, в които господства разноречието, разноговоренето, нарушаването на разпоредбите, превъзмогването на табутата.
За кино лентата е значима не толкоз разказаната история, колкото нейните образни компютърни резултати. Важни са не героите, сами по себе си, а комплицираната плетеница от цифрови компютърни симулации, в които те попадат и непрекъснато - „ основават ”. Това е новият кино свят - след „ Матрицата ”, или може би - макар нея. Краят на филмовата просвета - като извънреден артикул на креативния талант на индивида - подобен, какъвто го познаваме. В този филм индивидът не е основното настоящо лице, а единствено нужен детайл от една световна, възходяща със скоростта на светлината, компютърна симулация. Впрочем заглавието на кино лентата (донякъде почтено) носи главното послание-живеем във времето на „ всичко на всички места и едновременно ”.
Защо „ Всичко ”?
Това е разбиране, което значи най-малкото: материално изобилие/ универсални идеи/ светкавична обществена комуникация/Аз-медия/глобална публичност/засилващо се неявяване на вътрешен живот. „ Всичко ” всъщност отхвърля историята, която е ограничаване на един сюжет, няколко съществени герои, краен брой на техните действия и дейности. Всеки роман внася граница и тъкмо избран смисъл в историята, героите основават обстановки, и оферират тъкмо избрани послания. Цялата обичайната визуално-медийна просвета, основана благодарение на киното и малкия екран, е учредена на описа, на главните герои и техните истории. Американската кино академия се отнасяше почтително, и с схващане към фактически огромните достижения на филмите, които стъпват върху описа, които почитат човешката природа светът да се преоткрива всякога посредством забавен сюжет/интересни герои/интересни ситуации/ истински послания. Всичко това рухна с последната премия на кино лентата „ Всичко на всички места едновременно ”.
Защо „ Навсякъде ”?
„ Навсякъде ” е разбиране, което непосредствено препраща фена към многочислените обществени мрежи, световна съгласуваност, факт чекинг, постистина и цифрови измислици. Важен е не героят самичък по себе си, нито разказаната история, в която той взе участие, а основно мозайката от разнообразни цифрови обстановки, в които той е заставен да съществува- потънал в хаоса от мултивселени, които му разрешават да преживее стотици животи и персонални превъплъщения.
Днешната образна просвета съдбоносно и доста ясно отхвърля обичайното кино ( и телевизия)- най-много в интерес на големия „ цифров контейнер ” от „ мрежови прояви ”, компютърна анимация, компютърни симулации, които, за жал, демонстрират краят на една велика ера в развиването на образната просвета. Краят на обичайното кино, което познаваме, харесваме, и към момента желаеме да гледаме. Краят на обичайна телевизия, в която разказът/разказаните истории минават през нейните разнообразни жанрове- от репортажите в новините, през телевизионните филми и сериали- до риалити форматите. Но обичайна телевизия напълно скоро ще остане в историята- нейните стратегии, след няколко години ще се излъчват към този момент онлайн, а Би Би Си ще е първата международна телевизионна мрежа, която ще влезе в директна конкуренция с всички обществени мрежи, блогове, уеб сайтове и персонални страници в онлайн пространството. Тази конкуренция в действителност ще е свирепа, и най-малко на пръв поглед- съвсем непостижима.
Защо „ Наведнъж ”?
„ Наведнъж ” е разбиране, което, де факто, отхвърля линейната поредност на описа, разполагането на сюжета във времето, другите дейности на героите, които непроменяемо имат своя „ хронотоп ”, своето времепространство- по метафората на Михаил Бахтин. В цифровите мултивселени хората и нещата съществуват единно/наведнъж/те стремително се появяват и изчезват. При тях каузалността има напълно други измерения.
Следователно „ всичко на всички места едновременно ” е новата „ матрица на обществените мрежи, блоговете, персоналните страници ”, които изпълват Интернет, като внасят в този цифров свят един наложителен безпорядък от напълно нови правила, които изрично отхвърлят всичко съществуващо „ преди ” Мрежата- интернет знаменитостите( писатели, художници, инфлуенсъри) като предписание отхвърлят обичайна култура-онлайн писателите най-често не позволяват техните романи да се разгласяват на хартия, и да се популяризират в книжарниците, редица онлайн художници считат, че Мрежата е най-хубавата „ изложба ” в света, инфлуенсърите са звезди само в Мрежата, която им основава нова, радикално друга „ цифрова персона ”.
Матрицата на Изкуствения разсъдък
Светът, който доскоро познавахме- посредством обичайното кино и телевизия, неудържимо се разпада. „ Всичко, на всички места, едновременно ” е матрицата на изкуствения разсъдък, който посредством модели като Chat GPT или пък органоиден разсъдък, бързо „ овладява ” някои обичайни креативен територии, предопределени за човешкия креативен талант. Ако органоидният разсъдък през днешния ден работи посредством човешки стволови кафези, евентуално на следващия ден, той ще се трансформира в „ киборг ”, който сполучливо ще се състезава с ненапълно несъвършената човешка талантливост.
Въпрос на време е, моделът на ИИ да овладее ”седмото изкуство ”, като стартира да бълва „ цифрови филми ” основани по избрана матрица, и най-малко засега- лишени от човешка душа.
На пръв взор, „ безумната постъпка ” на Американската кино академия не наподобява чак толкоз безумна. Всъщност Академията се пробва да бъде ”в крайник ” с новите мрежови формати, и големите цифрови провокации на бъдещето. Едно към момента неразбираемо бъдеще, в което във филмовото съревнование за влиятелната премия „ Оскар ” ще вземат участие дружно креативен персони, и- роботи. Остава да се надяваме, че Американската кино академия ще учреди обособена премия ”Оскар ” за филм, който е основан от изкуствен интелект, определен от десетки/стотици филми, основани от логаритми, които имат разнообразни благоприятни условия. Звучи ненапълно неуместно, само че е напълно близко бъдеще. В този „ софтуерен Оскар ” гениалното несъвършенство на разказаната история от индивида всеобщо ще бъде заместено от несъвършената „ талантливост ” на робота, за който всеки роман е просто синтез на избрана база данни, с които той разполага. Така огромното „ кино съревнование ” ще бъде сведено до „ съревнование ” на обособени роботи, и техните разнообразни стратегии.
Прогнозите и образците
Едно доста остаряло проучване, по отношение на фантастичните прогнози в романите на Жулн Верн, от средата на 20 век, демонстрира, че към 40% от тези прогнози в действителност са се сбъднали. Но въпросът е: ”Кои 40% от днешните прогнози в научната фантастика на процедура ще се осъществен? И дали в някоя последваща година, членове на Американската кино академия няма да бъдат единствено и само логаритми? Известно е, че редица компании и корпорации към този момент назначават логаритми в своите бордове на ръководство. По изискване се допуска, че на тях няма да е характерен безконечния човешки субективизъм.
Ювал Ноа Харари привежда многочислени образци за големите преимущества и рискове в актуалното развиване на изкуствения разсъдък - за човешкия свят, за изкуството, за медиите и публицистиката. Ето два от тях.
Първи образец. Хората доста дълго сочат играта на шах като най-хубавото доказателство за превъзходството на индивида над изкуствения разсъдък. До 10 февруари 1997г. когато изкуственият разсъдък " Дийп Блу " на Ай Би Ем победи международния първенец по шахмат Гари Каспаров, и в действителност опроверга тази рекламация за човешко съвършенство. Днес изкуственият разсъдък избира машинното самообразование. Например компютърната стратегия " АлфаГо " на Google сама се научава да играе античната китайска настолна игра Го, която е доста по-сложна от шахмата. През март 2016г. в Сеул е проведена среща сред " АлфаГо " и международният първенец по Го, южнокорееца Ли Седол. " АлфаГо " побеждава Ли с 4:1, като употребява необикновени ходове и истински тактики, които смайват специалистите.
Втори образец. Дейвид Коуп, професор по музикознание в Калифорнийския университет в Санта Крус създава компютърна стратегия EMI( Експерименти по музикален разсъдък ), която може да композира хорали в стила на Йохан Себастиан Бах. Създаването на подобен профилиран изкуствен интелект лишава 7 години, само че EMI още от своето " раждане " съумява да композира 5 000 хорала в стила на Бах единствено за един ден. След което основава музика в стила на Бетховен, Шопен, Рахманинов, Стравински. ЕMI " издава и своя първи албум, озаглавен " Класическа музика, композирана от компютър ", и когато хората слушат нейните композиции, без да знаят, че това е музика, основана посредством компютър, постоянно я хвалят, че тя " има богата психика " и " прочувствено влияние ". Истината е, че Homo Deus в музиката освен е извънредно бърз и прецизен, само че той има и своя „ креативна душа ”.
Музиката, създавана от Homo Deus е в действителност неразпознаваема от музиката, създавана в продължение на епохи от Homo Sapiens. В последните две години се следи същински взрив в развиването на изкуствения интелект- към този момент има анимационни филми, книги, художествени творби, които се основават от изкуствен интелект.
Тогава, каква е гаранцията, че ИИ няма „ да победи и овладее ” филмът като образен роман и игра, а след него- и малкия екран като обичайната домашна връзка? Изкуственият разсъдък към този момент две десетилетия основава музика, рисува картини, написа научни проучвания. Той сполучливо имитира и повтаря редица креативен действия на индивида като висше създание на природата.
И дали сме прави в нашето лекомислие, че роботът не може да победи индивида точно на територията на филмовия роман, която към момента е територия на човешкия креативен талант? Но ето виждаме - индивидът като същински „ венец на мирозданието ” самичък взема решение да предложи една „ кино история и роман ”, подобаваща повече за неестествен, и по-малко- за натурален разсъдък. Американската кино академия, с тази необикновена премия, в действителност се пробва „ да отсрочи ” във времето този преход от натурален към изкуствен интелект в киното, в някакъв смисъл, да го забави, като даде всички огромни награди „ Оскар ” на един филм, чиято креативна територия към този момент е напуснала старите лимити на Холивуд, тъй като те са прекомерно тесни за нея.
Всъщност Американската кино академия за пръв път връчи седем награди „ Оскар ” основно за цифрови „ човешки фалшификати ” на неограничената власт и благоприятни условия на изкуствения разсъдък. Това безспорно е вземане предвид с новите компютърни технологии, и „ духа на времето ”, само че и ужасно проваляне на креативния талант на индивида и света на човешкото.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Без подозрение, безапелационната оценка на Американската кино академия за кино лентата „ Всичко на всички места едновременно ” (получил цели 7 Оскара ), всъщност демонстрира същинския проблем, пред който тя се изправя. Като оставим настрани негативните реакции, тези награди се нуждаят от доста по-сериозен прочит.
Какво се случи в действителност?
Филмовата академия промени нормалната си процедура, и означи с награди огромната смяна във образната просвета в международен мащаб, обвързвана с наближаващия завършек на тази „ кино роман ”, който владееше културните настройки на фена повече от век. Филмовата Академия в действителност се пробва да улови ритъма на новите технологии, обвързван със обществените мрежи, в които доскоро общият образен роман се разпада на мозайка от милиони „ обособени разкази онлайн ”, в които господства разноречието, разноговоренето, нарушаването на разпоредбите, превъзмогването на табутата.
За кино лентата е значима не толкоз разказаната история, колкото нейните образни компютърни резултати. Важни са не героите, сами по себе си, а комплицираната плетеница от цифрови компютърни симулации, в които те попадат и непрекъснато - „ основават ”. Това е новият кино свят - след „ Матрицата ”, или може би - макар нея. Краят на филмовата просвета - като извънреден артикул на креативния талант на индивида - подобен, какъвто го познаваме. В този филм индивидът не е основното настоящо лице, а единствено нужен детайл от една световна, възходяща със скоростта на светлината, компютърна симулация. Впрочем заглавието на кино лентата (донякъде почтено) носи главното послание-живеем във времето на „ всичко на всички места и едновременно ”.
Защо „ Всичко ”?
Това е разбиране, което значи най-малкото: материално изобилие/ универсални идеи/ светкавична обществена комуникация/Аз-медия/глобална публичност/засилващо се неявяване на вътрешен живот. „ Всичко ” всъщност отхвърля историята, която е ограничаване на един сюжет, няколко съществени герои, краен брой на техните действия и дейности. Всеки роман внася граница и тъкмо избран смисъл в историята, героите основават обстановки, и оферират тъкмо избрани послания. Цялата обичайната визуално-медийна просвета, основана благодарение на киното и малкия екран, е учредена на описа, на главните герои и техните истории. Американската кино академия се отнасяше почтително, и с схващане към фактически огромните достижения на филмите, които стъпват върху описа, които почитат човешката природа светът да се преоткрива всякога посредством забавен сюжет/интересни герои/интересни ситуации/ истински послания. Всичко това рухна с последната премия на кино лентата „ Всичко на всички места едновременно ”.
Защо „ Навсякъде ”?
„ Навсякъде ” е разбиране, което непосредствено препраща фена към многочислените обществени мрежи, световна съгласуваност, факт чекинг, постистина и цифрови измислици. Важен е не героят самичък по себе си, нито разказаната история, в която той взе участие, а основно мозайката от разнообразни цифрови обстановки, в които той е заставен да съществува- потънал в хаоса от мултивселени, които му разрешават да преживее стотици животи и персонални превъплъщения.
Днешната образна просвета съдбоносно и доста ясно отхвърля обичайното кино ( и телевизия)- най-много в интерес на големия „ цифров контейнер ” от „ мрежови прояви ”, компютърна анимация, компютърни симулации, които, за жал, демонстрират краят на една велика ера в развиването на образната просвета. Краят на обичайното кино, което познаваме, харесваме, и към момента желаеме да гледаме. Краят на обичайна телевизия, в която разказът/разказаните истории минават през нейните разнообразни жанрове- от репортажите в новините, през телевизионните филми и сериали- до риалити форматите. Но обичайна телевизия напълно скоро ще остане в историята- нейните стратегии, след няколко години ще се излъчват към този момент онлайн, а Би Би Си ще е първата международна телевизионна мрежа, която ще влезе в директна конкуренция с всички обществени мрежи, блогове, уеб сайтове и персонални страници в онлайн пространството. Тази конкуренция в действителност ще е свирепа, и най-малко на пръв поглед- съвсем непостижима.
Защо „ Наведнъж ”?
„ Наведнъж ” е разбиране, което, де факто, отхвърля линейната поредност на описа, разполагането на сюжета във времето, другите дейности на героите, които непроменяемо имат своя „ хронотоп ”, своето времепространство- по метафората на Михаил Бахтин. В цифровите мултивселени хората и нещата съществуват единно/наведнъж/те стремително се появяват и изчезват. При тях каузалността има напълно други измерения.
Следователно „ всичко на всички места едновременно ” е новата „ матрица на обществените мрежи, блоговете, персоналните страници ”, които изпълват Интернет, като внасят в този цифров свят един наложителен безпорядък от напълно нови правила, които изрично отхвърлят всичко съществуващо „ преди ” Мрежата- интернет знаменитостите( писатели, художници, инфлуенсъри) като предписание отхвърлят обичайна култура-онлайн писателите най-често не позволяват техните романи да се разгласяват на хартия, и да се популяризират в книжарниците, редица онлайн художници считат, че Мрежата е най-хубавата „ изложба ” в света, инфлуенсърите са звезди само в Мрежата, която им основава нова, радикално друга „ цифрова персона ”.
Матрицата на Изкуствения разсъдък
Светът, който доскоро познавахме- посредством обичайното кино и телевизия, неудържимо се разпада. „ Всичко, на всички места, едновременно ” е матрицата на изкуствения разсъдък, който посредством модели като Chat GPT или пък органоиден разсъдък, бързо „ овладява ” някои обичайни креативен територии, предопределени за човешкия креативен талант. Ако органоидният разсъдък през днешния ден работи посредством човешки стволови кафези, евентуално на следващия ден, той ще се трансформира в „ киборг ”, който сполучливо ще се състезава с ненапълно несъвършената човешка талантливост.
Въпрос на време е, моделът на ИИ да овладее ”седмото изкуство ”, като стартира да бълва „ цифрови филми ” основани по избрана матрица, и най-малко засега- лишени от човешка душа.
На пръв взор, „ безумната постъпка ” на Американската кино академия не наподобява чак толкоз безумна. Всъщност Академията се пробва да бъде ”в крайник ” с новите мрежови формати, и големите цифрови провокации на бъдещето. Едно към момента неразбираемо бъдеще, в което във филмовото съревнование за влиятелната премия „ Оскар ” ще вземат участие дружно креативен персони, и- роботи. Остава да се надяваме, че Американската кино академия ще учреди обособена премия ”Оскар ” за филм, който е основан от изкуствен интелект, определен от десетки/стотици филми, основани от логаритми, които имат разнообразни благоприятни условия. Звучи ненапълно неуместно, само че е напълно близко бъдеще. В този „ софтуерен Оскар ” гениалното несъвършенство на разказаната история от индивида всеобщо ще бъде заместено от несъвършената „ талантливост ” на робота, за който всеки роман е просто синтез на избрана база данни, с които той разполага. Така огромното „ кино съревнование ” ще бъде сведено до „ съревнование ” на обособени роботи, и техните разнообразни стратегии.
Прогнозите и образците
Едно доста остаряло проучване, по отношение на фантастичните прогнози в романите на Жулн Верн, от средата на 20 век, демонстрира, че към 40% от тези прогнози в действителност са се сбъднали. Но въпросът е: ”Кои 40% от днешните прогнози в научната фантастика на процедура ще се осъществен? И дали в някоя последваща година, членове на Американската кино академия няма да бъдат единствено и само логаритми? Известно е, че редица компании и корпорации към този момент назначават логаритми в своите бордове на ръководство. По изискване се допуска, че на тях няма да е характерен безконечния човешки субективизъм.
Ювал Ноа Харари привежда многочислени образци за големите преимущества и рискове в актуалното развиване на изкуствения разсъдък - за човешкия свят, за изкуството, за медиите и публицистиката. Ето два от тях.
Първи образец. Хората доста дълго сочат играта на шах като най-хубавото доказателство за превъзходството на индивида над изкуствения разсъдък. До 10 февруари 1997г. когато изкуственият разсъдък " Дийп Блу " на Ай Би Ем победи международния първенец по шахмат Гари Каспаров, и в действителност опроверга тази рекламация за човешко съвършенство. Днес изкуственият разсъдък избира машинното самообразование. Например компютърната стратегия " АлфаГо " на Google сама се научава да играе античната китайска настолна игра Го, която е доста по-сложна от шахмата. През март 2016г. в Сеул е проведена среща сред " АлфаГо " и международният първенец по Го, южнокорееца Ли Седол. " АлфаГо " побеждава Ли с 4:1, като употребява необикновени ходове и истински тактики, които смайват специалистите.
Втори образец. Дейвид Коуп, професор по музикознание в Калифорнийския университет в Санта Крус създава компютърна стратегия EMI( Експерименти по музикален разсъдък ), която може да композира хорали в стила на Йохан Себастиан Бах. Създаването на подобен профилиран изкуствен интелект лишава 7 години, само че EMI още от своето " раждане " съумява да композира 5 000 хорала в стила на Бах единствено за един ден. След което основава музика в стила на Бетховен, Шопен, Рахманинов, Стравински. ЕMI " издава и своя първи албум, озаглавен " Класическа музика, композирана от компютър ", и когато хората слушат нейните композиции, без да знаят, че това е музика, основана посредством компютър, постоянно я хвалят, че тя " има богата психика " и " прочувствено влияние ". Истината е, че Homo Deus в музиката освен е извънредно бърз и прецизен, само че той има и своя „ креативна душа ”.
Музиката, създавана от Homo Deus е в действителност неразпознаваема от музиката, създавана в продължение на епохи от Homo Sapiens. В последните две години се следи същински взрив в развиването на изкуствения интелект- към този момент има анимационни филми, книги, художествени творби, които се основават от изкуствен интелект.
Тогава, каква е гаранцията, че ИИ няма „ да победи и овладее ” филмът като образен роман и игра, а след него- и малкия екран като обичайната домашна връзка? Изкуственият разсъдък към този момент две десетилетия основава музика, рисува картини, написа научни проучвания. Той сполучливо имитира и повтаря редица креативен действия на индивида като висше създание на природата.
И дали сме прави в нашето лекомислие, че роботът не може да победи индивида точно на територията на филмовия роман, която към момента е територия на човешкия креативен талант? Но ето виждаме - индивидът като същински „ венец на мирозданието ” самичък взема решение да предложи една „ кино история и роман ”, подобаваща повече за неестествен, и по-малко- за натурален разсъдък. Американската кино академия, с тази необикновена премия, в действителност се пробва „ да отсрочи ” във времето този преход от натурален към изкуствен интелект в киното, в някакъв смисъл, да го забави, като даде всички огромни награди „ Оскар ” на един филм, чиято креативна територия към този момент е напуснала старите лимити на Холивуд, тъй като те са прекомерно тесни за нея.
Всъщност Американската кино академия за пръв път връчи седем награди „ Оскар ” основно за цифрови „ човешки фалшификати ” на неограничената власт и благоприятни условия на изкуствения разсъдък. Това безспорно е вземане предвид с новите компютърни технологии, и „ духа на времето ”, само че и ужасно проваляне на креативния талант на индивида и света на човешкото.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ