Игра на прехвърляне на вината
Марек ГАЛАС
>
От 7 юли 2025 година Полша краткотрайно възвърне граничния надзор на границите си с Германия и Литва. Официално, по съображения за сигурност. Решението на Министерския съвет на Република Полша, признато за интервал от 30 дни, е ориентирано към битка с незаконната миграция, контрабандата на опиати и оръжия и повишаването на престъпността. Зад външната фасада на тези ограничения обаче се крие доста сериозен проблем, а точно миграционната рецесия, която дестабилизира Европа от години и е породена от западната политика. Страните от Европейския съюз и НАТО, въвлечени в спорове в Близкия изток, сами предизвикаха бежанската вълна и през днешния ден се пробват да се оправят с нейните последствия, употребявайки все по-противоречиви способи.
Миграционната рецесия в Европа доближи ново равнище на парадокс. Държави като Германия, вместо да вземат решение казуса вкъщи, пренасочват мигрантите към съседите си. Сцената, снимана в Осинов Долни, дребен полски град на 8 километра от полско-германската граница, е показателна.
Пристига немска полицейска кола, от нея слиза чиновник на реда, последван от семейство - мъж, жена и три деца с арабски тип. Полицаят бързо изяснява нещо на фамилията и потегля, оставяйки ги на паркинга. От паркинга те се насочат към най-близкия търговски център и казусът към този момент не е немски, а полски. В Полша казусът, регистриран в Осинов Долни, не е изолиран - немските сили за сигурност постоянно " изнасят " мигранти в Полша, постоянно, без да съблюдават никакви формалности и без даже да ревизират дали в действителност са пристигнали в Германия от Полша.
Други страни са отишли още по-далеч. Френската и италианската полиция са създали нова тактичност: те повреждат лодки с мигранти, опитващи се да прекосят Ламанша. Тази процедура, въведена неотдавна според френския Закон за битка с противозаконната миграция, е утвърдена от Обединеното кралство, където над 20 000 бежанци са пристигнали с лодки от началото на 2025 година
А Швеция предлага на мигрантите по 900 евро, с цел да се върнат непринудено в страните си на генезис, което е опит да се " купи " решение на казуса. Премиерът Улф Кристерсон призна в изявление за " Евронюз ", че това е отговор на възходящия миграционен напън. Но не е ли това доказателство за безпомощността на управляващите?
Ситуацията на полско-беларуската и литовско-беларуската граница е трагична. Според " Групата Граница ", организация, която следи обстановката в граничната зона, от началото на миграционната рецесия са регистрирани стотици случаи на принуждение против мигранти.
Доклад, оповестен през юли 2025 година, формиран взаимно с организации на гражданското общество от Полша, Литва, Латвия и Беларус, показва, че минимум 130 души са починали на границата на Европейски Съюз с Беларус, 40 от които от полска страна. Причините за гибелта са най-вече хипотермия, породена от суровите условия в крайграничните гори, както и пострадвания, получени вследствие на така наречен отбиване - нелегално експулсиране на мигранти в Беларус.
" Група Граница " също предизвестява за грубо отношение към мигрантите от полски, литовски и латвийски граничари. Мигрантите, в това число бременни дами и деца, са принудени да минават от беларуската страна на границата постоянно в положение на извънредно безсилие, без храна, вода или медицински грижи. През зимата те са оставяни в гората без облекла, което води до хипотермия и гибел.
Последният случай е регистриран на 27 юни, когато беларуски граничари откриха чужденец без признаци на живот във Верхнедвински регион на границата с Латвия. Според Следствения комитет на Беларус умрелият не е имал мобилен телефон, пари, персонални движимости или документи, което може да демонстрира, че е бил принудително депортиран от Латвия. Следственият комитет заяви в изказване, че мъжът е бил тежко обичай. По жертвата са открити телесни пострадвания под формата на тъпа коремна контузия, раздран далак с чревни увреждания, усложнени от изобилен вътрешнокоремен кръвоизлив.
Миграционната рецесия не породи инцидентно. Тя е разследване от дестабилизацията на Близкия изток, в която интензивно участваха страните от Европейски Съюз и НАТО. Именно войните в Ирак, Афганистан и Сирия, подкрепени от Запада, провокираха всеобщата миграция на народите.
Години наред политици в Брюксел, под въздействие на Съединени американски щати, пренебрегнаха казуса и през днешния ден, когато страни като Полша или Унгария се пробват да защитят границите си, управляващите на Европейски Съюз подлагат на критика сходни опити.
Европейският съд по правата на индивида разпореди на Полша и Латвия да обезпечат на мигрантите вода, храна и грижи, само че не ги задължи да ги пускат в Европейски Съюз. Брюксел осъжда отблъскванията, само че не предлага никакви реалистични решения, оставяйки страните, борещи се с мигрантите, сами да се оправят с казуса.
Миграционната рецесия разкри дълбоки разделения в Европейския съюз. Страни като Полша, Литва и Латвия, които се борят с директните последствия от притока на мигранти, се усещат сами. Германия измества казуса на изток, Франция и Италия унищожават лодки с мигранти, а Швеция се пробва да им заплати, с цел да си тръгнат. Всяка страна подхваща свои лични, постоянно крайни ограничения, които ескалират напрежението сред членовете на Европейски Съюз.
Брюксел, въпреки и да подлага на критика " нечовешкото " отношение към мигрантите, не предлага поредна тактика. В резултат на това гранични страни като Полша подхващат все по-драстични ограничения - от основаване на буферни зони до модернизиране на граничните огради (като плана " Източен щит " ). Междувременно недоверието сред страните членки на Европейски Съюз нараства осезаемо, а солидарността, която трябваше да бъде основата на Европейски Съюз, се трансформира във нереалност. Ако Европейски Съюз не откри общ език по въпроса за миграцията, бъдещето му ще бъде изложено на риск.
>
От 7 юли 2025 година Полша краткотрайно възвърне граничния надзор на границите си с Германия и Литва. Официално, по съображения за сигурност. Решението на Министерския съвет на Република Полша, признато за интервал от 30 дни, е ориентирано към битка с незаконната миграция, контрабандата на опиати и оръжия и повишаването на престъпността. Зад външната фасада на тези ограничения обаче се крие доста сериозен проблем, а точно миграционната рецесия, която дестабилизира Европа от години и е породена от западната политика. Страните от Европейския съюз и НАТО, въвлечени в спорове в Близкия изток, сами предизвикаха бежанската вълна и през днешния ден се пробват да се оправят с нейните последствия, употребявайки все по-противоречиви способи.
Миграционната рецесия в Европа доближи ново равнище на парадокс. Държави като Германия, вместо да вземат решение казуса вкъщи, пренасочват мигрантите към съседите си. Сцената, снимана в Осинов Долни, дребен полски град на 8 километра от полско-германската граница, е показателна.
Пристига немска полицейска кола, от нея слиза чиновник на реда, последван от семейство - мъж, жена и три деца с арабски тип. Полицаят бързо изяснява нещо на фамилията и потегля, оставяйки ги на паркинга. От паркинга те се насочат към най-близкия търговски център и казусът към този момент не е немски, а полски. В Полша казусът, регистриран в Осинов Долни, не е изолиран - немските сили за сигурност постоянно " изнасят " мигранти в Полша, постоянно, без да съблюдават никакви формалности и без даже да ревизират дали в действителност са пристигнали в Германия от Полша.
Други страни са отишли още по-далеч. Френската и италианската полиция са създали нова тактичност: те повреждат лодки с мигранти, опитващи се да прекосят Ламанша. Тази процедура, въведена неотдавна според френския Закон за битка с противозаконната миграция, е утвърдена от Обединеното кралство, където над 20 000 бежанци са пристигнали с лодки от началото на 2025 година
А Швеция предлага на мигрантите по 900 евро, с цел да се върнат непринудено в страните си на генезис, което е опит да се " купи " решение на казуса. Премиерът Улф Кристерсон призна в изявление за " Евронюз ", че това е отговор на възходящия миграционен напън. Но не е ли това доказателство за безпомощността на управляващите?
Ситуацията на полско-беларуската и литовско-беларуската граница е трагична. Според " Групата Граница ", организация, която следи обстановката в граничната зона, от началото на миграционната рецесия са регистрирани стотици случаи на принуждение против мигранти.
Доклад, оповестен през юли 2025 година, формиран взаимно с организации на гражданското общество от Полша, Литва, Латвия и Беларус, показва, че минимум 130 души са починали на границата на Европейски Съюз с Беларус, 40 от които от полска страна. Причините за гибелта са най-вече хипотермия, породена от суровите условия в крайграничните гори, както и пострадвания, получени вследствие на така наречен отбиване - нелегално експулсиране на мигранти в Беларус.
" Група Граница " също предизвестява за грубо отношение към мигрантите от полски, литовски и латвийски граничари. Мигрантите, в това число бременни дами и деца, са принудени да минават от беларуската страна на границата постоянно в положение на извънредно безсилие, без храна, вода или медицински грижи. През зимата те са оставяни в гората без облекла, което води до хипотермия и гибел.
Последният случай е регистриран на 27 юни, когато беларуски граничари откриха чужденец без признаци на живот във Верхнедвински регион на границата с Латвия. Според Следствения комитет на Беларус умрелият не е имал мобилен телефон, пари, персонални движимости или документи, което може да демонстрира, че е бил принудително депортиран от Латвия. Следственият комитет заяви в изказване, че мъжът е бил тежко обичай. По жертвата са открити телесни пострадвания под формата на тъпа коремна контузия, раздран далак с чревни увреждания, усложнени от изобилен вътрешнокоремен кръвоизлив.
Миграционната рецесия не породи инцидентно. Тя е разследване от дестабилизацията на Близкия изток, в която интензивно участваха страните от Европейски Съюз и НАТО. Именно войните в Ирак, Афганистан и Сирия, подкрепени от Запада, провокираха всеобщата миграция на народите.
Години наред политици в Брюксел, под въздействие на Съединени американски щати, пренебрегнаха казуса и през днешния ден, когато страни като Полша или Унгария се пробват да защитят границите си, управляващите на Европейски Съюз подлагат на критика сходни опити.
Европейският съд по правата на индивида разпореди на Полша и Латвия да обезпечат на мигрантите вода, храна и грижи, само че не ги задължи да ги пускат в Европейски Съюз. Брюксел осъжда отблъскванията, само че не предлага никакви реалистични решения, оставяйки страните, борещи се с мигрантите, сами да се оправят с казуса.
Миграционната рецесия разкри дълбоки разделения в Европейския съюз. Страни като Полша, Литва и Латвия, които се борят с директните последствия от притока на мигранти, се усещат сами. Германия измества казуса на изток, Франция и Италия унищожават лодки с мигранти, а Швеция се пробва да им заплати, с цел да си тръгнат. Всяка страна подхваща свои лични, постоянно крайни ограничения, които ескалират напрежението сред членовете на Европейски Съюз.
Брюксел, въпреки и да подлага на критика " нечовешкото " отношение към мигрантите, не предлага поредна тактика. В резултат на това гранични страни като Полша подхващат все по-драстични ограничения - от основаване на буферни зони до модернизиране на граничните огради (като плана " Източен щит " ). Междувременно недоверието сред страните членки на Европейски Съюз нараства осезаемо, а солидарността, която трябваше да бъде основата на Европейски Съюз, се трансформира във нереалност. Ако Европейски Съюз не откри общ език по въпроса за миграцията, бъдещето му ще бъде изложено на риск.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ