Мара Белчева - една от нежните поетеси от началото на

Мара Белчева - една от нежните поетеси от началото на предишния век, с не огромно творчество, само че значима роля в обществото. Какво е смисъла на нейната лирика? Задаваме този въпрос, с цел да отбележим 150 година от рождението и. Миналата седмица Галина Герасимова изнесе лекция, отдадена на Мара Белчева. Излезе и дребна брошура със мемоари на поетесата за срещите и с Петър Дънов, непубликувани до в този момент. Нейната лирика е коректив на елементарното всекидневие... при нея рядко се среща такава естетика сред разум и сърце... човек без да е минал през катарзис мъчно може да хармонизира мозъка и сърцето...
 В душата ми градина

речта си посади,

и на надалеч отмина.

Речта ти тирада роди.

Когато се завърна

речта си непозна;

когато ме прегърна

ти - майска светлина -

тя отново бе полетяла

- пчела от цвят на цвят -

и от дъхът ти брала

най-дивний мирис.

ххххххх

Родих се да пребивавам в стихии -

само че ей живота ясноок

ръка на устните ми тури:

" Чуй, тихий извор е бездънен! "

ми сподели той - и ме погледна.

И в погледа му аз видях,

във бистрината му победна,

затихнали и рев и смях.

За Мара Иванова Белчева (08.09.1868, Севлиево - 16.03.1937, София). Завършва приблизително обучение в Търново. Следва във върховен девически институт във Виена. Учителствува в Русе и София. След убийството на брачна половинка й м-р Хр. Белчев (1891) следва лингвистика във Виена. От 1903 е близка сП. П. Славейков, чийто витален път споделя до гибелта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София. Белчева е поетеса и преводачка с необятни културни ползи. Превежда творби от Фр. Ницше - " Тъй рече Заратустра " (1915), Г. Хауптман - " Потъналата камбана " (поставена 1922) и други Публикува стихове от 1907. Неголямото й по размер творчество е неповторимо самостоятелно в историята на бългaрската " женска " лирика. Духовно обогатена от общуването си с огромния български стихотворец, Белчева основава интимна поезия на нежните усеща и размисъл. Творбите й са отдадени на човешката непосредственост и доверие. Любимият в стиховете й е индивидът, заслужен за трайна обвързаност, респект и всеотдайна любов. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, особено за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху безконечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите й. Висока добродетелност, умерено мечтателно-носталгично любовно възприятие, дирене на естетика в съществуването дефинират образа на творчеството й. Редактор на " Избрани съчинения " наП. П. Славейков(1923).
Чуйте изявлението на Бояна Андреева с Галина Герасимова.