На 16 май 1966 г. започва културната революция в Китай
Мао Цзедун афишира основаването на Китайската национална република 1949 година Снимка: ЕПА/БТА/Архив
На 16 май 1966 година Централният комитет на Китайската комунистическа партия популяризира известие, че в партията има контрареволюционни ревизионисти, организиращи скрит план за основаване на " буржоазна тирания ". Масите са призовани да бъдат нащрек и да се борят против тези детайли. Това е начало на културната гражданска война в страната. Близо 2 млн. души са убити или докарани до самоубийство. Процесът продължава десет години. В него са премахнати водещи интелектуалци и са унищожени културни монументи на хиляди години. В училища и университети всеобщо стартира основаването на поделения на " Червената армия ". Червеногвардейците стартират разрушителна акция в осъществяване заветите на Мао Цзедун да унищожат " четирите отживелици " - старите хрумвания, старите традиции, старите привички и остарялата просвета, споделя Българска телеграфна агенция.
През 1968 година Мао подрежда милиони градски младежи да бъдат върнати на село за " наново обучаване ", а армията да възвърне реда.
Официалният завършек на Културната гражданска война е подложен през 1976 година със гибелта на Мао на 9 септември на 82-годишна възраст.
Културната гражданска война в КНР
Пекин, 1 май 1966 година /Ройтер/ Сега китайските интелектуалци станаха прицелна точка на акцията за оформяне на тяхното мислене, която има за цел да ги накара да следват партийната линия.
„ В нашата страна в този момент се прави социалистическа културна гражданска война от голямо историческо значение “, съобщи през вчерашния ден тук на всеобщ протест министър председателят Чжоу Енлай. Той прикани към сурова и продължителна борба за изтриване „ на буржоазната идеология в региона на науката, образованието и публицистиката, в изкуството, литературата и всички културни области “.
Тази акция закупи огромно политическо значение след публикуването на самокритиката на Го Можо – най-изтъкнатият интелектуалец в тази страна.
Но акцията засегна също и по-посредствените представители на културните среди. Според публични сведения към 160 000 културни служащи са изпратени в провинцията, по фабриките и във военните поделения за „ приучване “.
***
Кампанията против китайските интелектуалци
Пекин, 9 май 1966 година /Франс прес/ Остро разкритикувани през вчерашния ден поради „ антипартийната и антисоциалистическа “ линия по отношение на творчеството на писателя Дън Дуо, през днешния ден някои пекински вестници издигат бяло знаме. Кратката публицистична публикация, оповестена в „ Бейджин жибао “, в действителност значи безусловна капитулация пред нападките от страна на „ Гуанмин жибао “, всекидневен орган на интелектуалците. Статия в същия смисъл помества и пекинският вечерен вестник.
„ Отправените против нас рецензии уцелиха тъкмо, означават двата пекински ежедневника. Поради това ние одобряваме с признателност присъщата над нашите неточности, дефинирана от масите и от вестниците и списанията на цялата страна “.
Като прибавят, че ще създадат всичко, с цел да станат още веднъж същински изразители на гласа на пролетариата, двата вестника се надяват, че „ ще могат да поправят грешките си, колкото и да са съществени те “.
Вестник „ Бейджин жибао “ помества въпреки това обвиняванията, отправени през вчерашния ден против него от „ Гуанмин жибао “, както и една публикация, извлечена от органа на армията, която твърди, че няма разлика сред възгледите, защитавани в миналото от Дън Дуо и линията на ревизионистите хрушчовисти.
***
Пекин, 18 юли 1966 година /Кор. на БТА/ От страниците на китайския щемпел се вижда, че на редица места в страната „ културната гражданска война “ среща опозиция. На някои съпротивляващи се лица се постановат най-строги санкции. Така да вземем за пример за опозиция на „ културна гражданска война “ са били наказани на гибел и разстреляни: шлосерът от уханския металургичен комбинат провинция Хубей Лун Туй Лай, 33-годишен. Той блъснал с камък по главата активистка на „ културната гражданска война “, която се застъпила за една работничка, написала т. н. датци бао /стенвестник с огромни йероглифи/ срещу него. Ранената активистка е на лекуване в болничното заведение. Опасност за живота ѝ нямало.
Дай Понхуан, 20-годишен, вероятно курсист в Аеротехническото учебно заведение в гр. Тайуан, провинция Шанси, който „ подривал великата пролетарска културна гражданска война и направил нападение върху живота на лява революционна студентка “. На 22 юни горният юноша влезнал в женското общежитие на учебното заведение и нападнал с нож студентката Веи Гомеи, която написала срещу него над 90 датци бао, а също и една 16-годишна ученичка. Сътрудникът на проектантския институт към ръководство на пътищата и известията на Синцян- Уйгурския регион, Хуан Тсисхен, 39-годишен „ излязъл “ срещу придвижването за социалистическо образование, нападнал с образователна граната кадрови служащ - член на група за осъществяване на това придвижване, и злоупотребил с държавни пари.
Горните присъди били оповестени на многолюдни манифестации.
На „ културната гражданска война “ се противопоставили и част от студентите на Сианския политехнически институт, провинция Шанси, отпред с шефа, както на 6 юни т. година пробвали да вдигнат бунт. Те тръгнали към пространствата на северозападното бюро на Централен комитет на ККП на провинциалния партиен комитет, към разнообразни осведомителни органи, към пощата и телеграфа, където „ разпространявали клюки и разлепили контрареволюционни датци бао, занимавали се с контрареволюционна активност “. Те изпратили в някои образователни заведения и фабрики своя представители с молба за взаимни дейности, изпратили в други региони, телеграми и писма, с които желали студентите от Института, които се намирали на процедура, да се завърнат в Института. Не разрешили известно време на пощата и други служби да се занимават със своята работа. Недоволните студенти били усмирени от служащи, служещи и от бойци и командири на национално освободителната войска.
В печата се акцентира, че ще се вземат най-строги ограничения против всички, които се съпротивляват на „ културната гражданска война “.
***
Игрите на китайските деца
Хонконг, 3 юни 1966 година /Ройтер/ Властите в град Кантон са разкрили детски парк, в който децата не си играят с люлки и с пързалки, а се катерят по изкуствени хълмове и преодоляват трудности, символизиращи трудностите, срещани от комунистите в тяхната продължителна епична битка, или разузнават лабиринти от подземни тунели, с цел да имитират бойците през време на войната против Япония.
Целта на тези парк е децата да бъдат възпитани в духа на мисълта на Мао Цзедун и на класовата битка, оповестява организация Синхуа.
***
Критика против китайските национални приказки
Хонконг, 9 юни 1966 година /Ройтер/ Китайските национални и детски приказки - сходно на приказката за един безпаричен селяндур, отглеждащ ориз, който спечелил сърцето на една принцеса - биват подложени на критика в Китай поради тяхната „ идеологическа уязвимост “.
„ Кой в миналото е виждал принцеса да се омъжва за парцалив безпаричен селяндур? Ако това не е „ класово примирие “, какво друго може да бъде? “ - се оплаква една публикация на китайското списание „ Народна литература “.
Бракът на селянина с принцесата е нелепост, се споделя в публикацията, която насочва нападки против детските приказки поради „ проповядване на примирие сред капиталистите и служащите “.
Бедата с националните приказки е в това, че те описват за неприятни земевладелци, които непроменяемо имат положителни и красиви дъщери, се споделя в публикацията.
„ Всъщност всички изнежени дъщери на земевладелците, даже в случай че те са красиви, са жестокосърдечни “, акцентира публикацията. „ Тези глезени момиченца знаят единствено какво да ядат и по какъв начин да се обличат “.
Инфо: Българска телеграфна агенция
Следвайте " Гласове " в Телеграм
