Доматени уроци
Мануела Станукова е психолог, съветник и сертифициран коуч. Тя е основател на програмата за създаване на вътрешна резистентност, която ще стартира през януари 2022 година
В последните 2-3 години се възпламених по гледането на домашни растения. Особено по време на първия локдаун при започване на пандемията, сякаш неналичието на връзка с природата доста мощно ме накара да диря такава, съобразена с събитията. Правя ангажимента, че преди да се захвана по-сериозно с гледането на растения вкъщи, убивах кактуси с прецизността и ефикасността на Джеймс Бонд. Но пък си споделих - ново време, нови провокации. И се захванах.
Започнах с няколко зелени растения, които продавачки ме уверяваха, че се гледат съвсем сами (урок 0 - в никакъв случай не вярвайте на продавачка, която ви го казва). После взех решение да тествам с няколко броя семки от авокадо (бърза информация в гугъл сподели, че не са костилки, както дълго време си мислех). Със стопляне на времето прекосих и към хрумвания за балконски разсади - босилек, копър, мащерка, люти чушлета и неизвестно за какво - чери домати. И въпреки че всяко едно растение имаше своята роля за моето израстване и психологично благоденствие (наистина, грижата за растения се оказа прелестна тактика за почивка и презареждане, а и са удачни слушатели - не спорят и не отговарят), в този момент желая да ви опиша повече за уроците от сезон 1 и 2 на моите балконски домати. Защото имам вяра, че от всичко, което вършим и ни се случва, можем да си вземем по нещо скъпо.
Сезон 1 приключи много трагично - с 2 неузрели домата в края на октомври. Обезкуражаващо, нали?! Но и, почтено казано, това се оказа висока летва за пишман-градинар, който не схваща бъкел и не слуша препоръките на хората.
Затова,
Урок 1: Слушайте препоръките на други, по-опитни хора
в сферата! А, в случай че те не ви ги дават - потърсете си сами. Няма по-практичен метод да стигнеш по-близо до мечтаното от това да приказваш с някого, който към този момент е минал по пътя. Разбира се, твоят може да е и евентуално ще е друг. Но да слушаш и да чуваш (което е по-важното) за непознатия път може да ти спести запаси, чудения и разочарования.
Урок 2: Първите опити от време на време са " неуспех " .
Могат да останат такива в съзнанието ни, до момента в който не решим сами да ги превърнем в нещо друго - скъп опит, научени уроци или мотив за смях на фамилните събирания (има цяла серия домашни вицове за моите домати, включващи най-много опита ми да кажа, че разсадите са поникнали, съобщавайки щастливо и решително в края на март, че " доматите ми цъфнаха " ).
Разбира се, справяйки се с разочарованието от този първи опит, минах през значително етапи - " не ставам за това, следващото нещо, което убих " ; " домати и балкон не вървят добре дружно (тук получих няколко шамарчета, когато положителни другари ме провокираха и изпратиха своите балконски градини със зрели и многочислени краставици, домати и какво ли още не); " не му е писано, няма смисъл да опитвам отново " и така нататък След което си споделих, че ще прочета повече, ще поразпитам по-сериозно и ще се приготвя. В мен на мястото на разочарованието леко и гладко стартира да покълва едно любознание, предпочитание да опитвам отново и чувството, че ние с доматите имаме да повървим малко по-дълъг път дружно (пишейки тази част, на заден декор върви една безпределно мотивираща и героична музика от " Смело сърце ", та, в случай че усещате привкус на подвиг в написаното, да знаете от кое място идва).
И по този начин, с самообладание, изследване и малко шанс
сезон 2 на " балконските домати " потегли извънредно сполучливо
Толкова, че в един миг се оказа прекомерно сполучлив и се наложи да вземем незабавни ограничения - освен че се бяха хванали надалеч повече " разсади " от предходния път, те към този момент представляваха опасност едни за други поради дребното пространство, с което разполагахме. Експоненциалният напредък на моята мини доматена империя заплашваше и живота на останалите растения на балкона, както и на тези, намиращи се отвътре на прозорците, чиито достъп до светлина бе трагично стеснен. Така научих идващия си урок.
Урок 3: Успехите вървят със своята плеяда от провокации
и сложни решения, въпреки че наподобяват по-сладки и лесни за навигиране от " неуспехите ". Как да спра експоненциалния напредък? Или пък да не го върша? Как да преразпределя останалите растения? Колко саксии ще имам ресурсите (време, внимание, грижа) да подкрепям и така нататък
Едно от най-големите провокации за мен беше да призная пред себе си, че може би грижата за всички хванали се разсади ще ми пристигна прекалено много. Понякога в нещата, които вършим, е мъчно да овладеем ентусиазма, въодушевлението и порива от триумфа на някоя стъпка пред настойчивите ограничавания и рамки на действителността. Опитвайки се да преценява рационално силите и опциите си, снабдих няколко индивида към мен с разсади. И по този начин, грижейки се малко по малко за моето доматено царство, идващите уроци започнаха да се нижат един след различен:
Урок 4: Да отглеждаш домати не е задача за един път в седмицата ,
а включва ежедневни старания и възпитава или изисква (а май и двете) неизменност. Ако се чудите по какъв начин да си изградите табиет - купете си растение, което харесвате и за което желаете да се грижите. Грижата за доматите се трансформира последователно в една освежаваща, удовлетворяваща и занимателна част от деня ми - от поливането, през подрязването или донатъкмяването на коловете, които поддържат доматите. Грижата за тях някак се трансформира и в грижа за мен - любувах им се, правейки почивки сред сесиите си, започвах деня си, заобиколена от приказна зеленина и мирис. Изградих една рутина към грижата за доматите, която остана и откакто завърши тяхното балконено царство.
Урок 5: Вложените запаси постоянно са доста повече, в сравнение с си мислил ,
когато правиш неща, от които не разбираш задоволително или с които нямаш предходен опит. МНОГО. ПОВЕЧЕ. И тук приказваме за всевъзможен вид запаси. Напоследък се пипвам, че това е нещо, което сякаш постоянно не помня - нови планове, ремонт на нещо, нова концепция за обучителна стратегия, нов спорт и така нататък Макар че прекомерно добре познавам слепия оптимизъм и безкритичен възторг на начинаещия ( " е, че какъв брой да е мъчно " ), сякаш всякога оставам в някаква степен сюрпризирана от това какъв брой друга е действителността от първичните ми упования и какъв брой доста непредвидени...
Урок 6:...Предизвикателства изскачат
- нов тип мушички, които прояждат листата; мощни ветрове, които събарят саксиите; следващото нещо, което не си знаел, че евентуално е трябвало да направиш ( " колтучене " на доматите); потребността да намерим друго място за простиране, когато доматите окупираха финално целия балкон с размера си; или да договаряш на кого да поверяваш доматите всякога когато забегнеш в летните дни. Не едно огромно предизвикателство, а голям брой дребни такива. Откровено, на моменти се запитвах заслужава ли си нервите, напъните и всичко. В други моменти пък се ентусиазирах и си споделях: " Справих се с нов тип африкански мушички, и с това ще се оправя. " И в реалност може би не съм се справяла с всичко по идеалния или най-хубавия вероятен метод, само че продължавах напред (не, не е мигане, към Кобрата), търсех отговори (получавах въпроси най-често) и се развивах дружно с доматите.
И с колкото повече провокации се справях, толкоз по-леко ми ставаше с всяко последващо такова - и ги одобрявах все по-нормално, и трупах убеденост, че мога да се оправя с тях. Точно както когато се научих да карам кола, или когато започнах да повеждам образования. Или пък както в този момент ми/ни се постанова да вършим с пандемията. А в оправянето си с тези провокации открих, че съм развила една своя не доста изявена линия -
Урок 7: Търпение
- аз съм от тези хора, които постоянно избират да схванат края на сериала след петия му епизод (хей, без оценки, апелирам, клик-байт уеб страниците имат потребност и от хора като нас)! Търпението не е най-силната ми страна. Но пък доматите ми дадоха опция да поработя върху нея. Защото, както гласи известния в " Инстаграм " (а и не само) слоган - " Нищо в природата не цъфти през цялата година. Така, че бъдете търпеливи и към себе си ".
Оказва се, че когато просто няма по какъв начин да пришпориш нещо или да откриеш по-рано отговора и резултата, осъзнаваш, за следващ път, че въпреки всичко (о, да!) - има неща, които са отвън контрола ти. И че или можеш да оставиш червейчето на нетърпението от вътрешната страна да се движи и да дълбае непрестанно, или можеш да си/му окажеш помощ, като му покажеш какъв брой по-лесно е да спре и да почине. Защото някои неща просто изискват време.
И въпреки че започнах да пиша този материал с тематиката за търпението като край в главата ми, изскочи една последна тематика, която е доста обвързвана с бъдещето, а точно:
Урок 8: Резултатът не всеки път дефинира цената на процеса
Сезон 2 даде надалеч по-добър резултат от сезон 1 - над 60 чери доматчета, някои по-големи и узрели, други не толкоз. Мой другар ме запита, като тегля чертата, дали крайният резултат оправдава вложените запаси и екселският отговор по-скоро би бил " не ". Но, виждате ли, някой път теглим чертата, преди да сме осмислили всичко. Преди да сме остойностили процеса и пътя, който сме минали. А моят път с доматите беше цялостен с уроци (стигнахме до цели 8!), открития, осъзнавания и задоволство.
Затова, изключително в края на тази година, подсещам на себе си, а и на вас, че:
В последните 2-3 години се възпламених по гледането на домашни растения. Особено по време на първия локдаун при започване на пандемията, сякаш неналичието на връзка с природата доста мощно ме накара да диря такава, съобразена с събитията. Правя ангажимента, че преди да се захвана по-сериозно с гледането на растения вкъщи, убивах кактуси с прецизността и ефикасността на Джеймс Бонд. Но пък си споделих - ново време, нови провокации. И се захванах.
Започнах с няколко зелени растения, които продавачки ме уверяваха, че се гледат съвсем сами (урок 0 - в никакъв случай не вярвайте на продавачка, която ви го казва). После взех решение да тествам с няколко броя семки от авокадо (бърза информация в гугъл сподели, че не са костилки, както дълго време си мислех). Със стопляне на времето прекосих и към хрумвания за балконски разсади - босилек, копър, мащерка, люти чушлета и неизвестно за какво - чери домати. И въпреки че всяко едно растение имаше своята роля за моето израстване и психологично благоденствие (наистина, грижата за растения се оказа прелестна тактика за почивка и презареждане, а и са удачни слушатели - не спорят и не отговарят), в този момент желая да ви опиша повече за уроците от сезон 1 и 2 на моите балконски домати. Защото имам вяра, че от всичко, което вършим и ни се случва, можем да си вземем по нещо скъпо.
Сезон 1 приключи много трагично - с 2 неузрели домата в края на октомври. Обезкуражаващо, нали?! Но и, почтено казано, това се оказа висока летва за пишман-градинар, който не схваща бъкел и не слуша препоръките на хората.
Затова,
Урок 1: Слушайте препоръките на други, по-опитни хора
в сферата! А, в случай че те не ви ги дават - потърсете си сами. Няма по-практичен метод да стигнеш по-близо до мечтаното от това да приказваш с някого, който към този момент е минал по пътя. Разбира се, твоят може да е и евентуално ще е друг. Но да слушаш и да чуваш (което е по-важното) за непознатия път може да ти спести запаси, чудения и разочарования.
Урок 2: Първите опити от време на време са " неуспех " .
Могат да останат такива в съзнанието ни, до момента в който не решим сами да ги превърнем в нещо друго - скъп опит, научени уроци или мотив за смях на фамилните събирания (има цяла серия домашни вицове за моите домати, включващи най-много опита ми да кажа, че разсадите са поникнали, съобщавайки щастливо и решително в края на март, че " доматите ми цъфнаха " ).
Разбира се, справяйки се с разочарованието от този първи опит, минах през значително етапи - " не ставам за това, следващото нещо, което убих " ; " домати и балкон не вървят добре дружно (тук получих няколко шамарчета, когато положителни другари ме провокираха и изпратиха своите балконски градини със зрели и многочислени краставици, домати и какво ли още не); " не му е писано, няма смисъл да опитвам отново " и така нататък След което си споделих, че ще прочета повече, ще поразпитам по-сериозно и ще се приготвя. В мен на мястото на разочарованието леко и гладко стартира да покълва едно любознание, предпочитание да опитвам отново и чувството, че ние с доматите имаме да повървим малко по-дълъг път дружно (пишейки тази част, на заден декор върви една безпределно мотивираща и героична музика от " Смело сърце ", та, в случай че усещате привкус на подвиг в написаното, да знаете от кое място идва).
И по този начин, с самообладание, изследване и малко шанс
сезон 2 на " балконските домати " потегли извънредно сполучливо
Толкова, че в един миг се оказа прекомерно сполучлив и се наложи да вземем незабавни ограничения - освен че се бяха хванали надалеч повече " разсади " от предходния път, те към този момент представляваха опасност едни за други поради дребното пространство, с което разполагахме. Експоненциалният напредък на моята мини доматена империя заплашваше и живота на останалите растения на балкона, както и на тези, намиращи се отвътре на прозорците, чиито достъп до светлина бе трагично стеснен. Така научих идващия си урок.
Урок 3: Успехите вървят със своята плеяда от провокации
и сложни решения, въпреки че наподобяват по-сладки и лесни за навигиране от " неуспехите ". Как да спра експоненциалния напредък? Или пък да не го върша? Как да преразпределя останалите растения? Колко саксии ще имам ресурсите (време, внимание, грижа) да подкрепям и така нататък
Едно от най-големите провокации за мен беше да призная пред себе си, че може би грижата за всички хванали се разсади ще ми пристигна прекалено много. Понякога в нещата, които вършим, е мъчно да овладеем ентусиазма, въодушевлението и порива от триумфа на някоя стъпка пред настойчивите ограничавания и рамки на действителността. Опитвайки се да преценява рационално силите и опциите си, снабдих няколко индивида към мен с разсади. И по този начин, грижейки се малко по малко за моето доматено царство, идващите уроци започнаха да се нижат един след различен:
Урок 4: Да отглеждаш домати не е задача за един път в седмицата ,
а включва ежедневни старания и възпитава или изисква (а май и двете) неизменност. Ако се чудите по какъв начин да си изградите табиет - купете си растение, което харесвате и за което желаете да се грижите. Грижата за доматите се трансформира последователно в една освежаваща, удовлетворяваща и занимателна част от деня ми - от поливането, през подрязването или донатъкмяването на коловете, които поддържат доматите. Грижата за тях някак се трансформира и в грижа за мен - любувах им се, правейки почивки сред сесиите си, започвах деня си, заобиколена от приказна зеленина и мирис. Изградих една рутина към грижата за доматите, която остана и откакто завърши тяхното балконено царство.
Урок 5: Вложените запаси постоянно са доста повече, в сравнение с си мислил ,
когато правиш неща, от които не разбираш задоволително или с които нямаш предходен опит. МНОГО. ПОВЕЧЕ. И тук приказваме за всевъзможен вид запаси. Напоследък се пипвам, че това е нещо, което сякаш постоянно не помня - нови планове, ремонт на нещо, нова концепция за обучителна стратегия, нов спорт и така нататък Макар че прекомерно добре познавам слепия оптимизъм и безкритичен възторг на начинаещия ( " е, че какъв брой да е мъчно " ), сякаш всякога оставам в някаква степен сюрпризирана от това какъв брой друга е действителността от първичните ми упования и какъв брой доста непредвидени...
Урок 6:...Предизвикателства изскачат
- нов тип мушички, които прояждат листата; мощни ветрове, които събарят саксиите; следващото нещо, което не си знаел, че евентуално е трябвало да направиш ( " колтучене " на доматите); потребността да намерим друго място за простиране, когато доматите окупираха финално целия балкон с размера си; или да договаряш на кого да поверяваш доматите всякога когато забегнеш в летните дни. Не едно огромно предизвикателство, а голям брой дребни такива. Откровено, на моменти се запитвах заслужава ли си нервите, напъните и всичко. В други моменти пък се ентусиазирах и си споделях: " Справих се с нов тип африкански мушички, и с това ще се оправя. " И в реалност може би не съм се справяла с всичко по идеалния или най-хубавия вероятен метод, само че продължавах напред (не, не е мигане, към Кобрата), търсех отговори (получавах въпроси най-често) и се развивах дружно с доматите.
И с колкото повече провокации се справях, толкоз по-леко ми ставаше с всяко последващо такова - и ги одобрявах все по-нормално, и трупах убеденост, че мога да се оправя с тях. Точно както когато се научих да карам кола, или когато започнах да повеждам образования. Или пък както в този момент ми/ни се постанова да вършим с пандемията. А в оправянето си с тези провокации открих, че съм развила една своя не доста изявена линия -
Урок 7: Търпение
- аз съм от тези хора, които постоянно избират да схванат края на сериала след петия му епизод (хей, без оценки, апелирам, клик-байт уеб страниците имат потребност и от хора като нас)! Търпението не е най-силната ми страна. Но пък доматите ми дадоха опция да поработя върху нея. Защото, както гласи известния в " Инстаграм " (а и не само) слоган - " Нищо в природата не цъфти през цялата година. Така, че бъдете търпеливи и към себе си ".
Оказва се, че когато просто няма по какъв начин да пришпориш нещо или да откриеш по-рано отговора и резултата, осъзнаваш, за следващ път, че въпреки всичко (о, да!) - има неща, които са отвън контрола ти. И че или можеш да оставиш червейчето на нетърпението от вътрешната страна да се движи и да дълбае непрестанно, или можеш да си/му окажеш помощ, като му покажеш какъв брой по-лесно е да спре и да почине. Защото някои неща просто изискват време.
И въпреки че започнах да пиша този материал с тематиката за търпението като край в главата ми, изскочи една последна тематика, която е доста обвързвана с бъдещето, а точно:
Урок 8: Резултатът не всеки път дефинира цената на процеса
Сезон 2 даде надалеч по-добър резултат от сезон 1 - над 60 чери доматчета, някои по-големи и узрели, други не толкоз. Мой другар ме запита, като тегля чертата, дали крайният резултат оправдава вложените запаси и екселският отговор по-скоро би бил " не ". Но, виждате ли, някой път теглим чертата, преди да сме осмислили всичко. Преди да сме остойностили процеса и пътя, който сме минали. А моят път с доматите беше цялостен с уроци (стигнахме до цели 8!), открития, осъзнавания и задоволство.
Затова, изключително в края на тази година, подсещам на себе си, а и на вас, че:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ