Никое съдебно решение не трябва да заглушава съвестта ти
Манол Пейков е издател – " Жанет 45 ", преводач от британски и съсобственик на звукозаписното студио " Пекарната " в София. Живее в Пловдив. Член е на Националния съвет на " Да, България " и беше претендент за общински консултант в Пловдив от " Демократична България ".
Коментарът му е от профила му във " Facebook " и е във връзка позицията на евродепутата от " Демократична България " Радан Кънев, който се въздържа при гласуването на резолюцията за присъединение към Истанбулската спогодба, съдържаща апел към всички страни да я поддържат. Кънев изясни, че се е въздържал поради решението на българския Конституционен съд, което изключва присъединението на България към конвенцията. От България единствено евродепутатите от Движение за права и свободи поддържаха резолюцията.
Радан Кънев изясни и за какво е дал своя вот срещу резолюцията на европарламента за оповестяване на изключително състояние във връзка с климата. Според него това са " високопарни заявления и празни заклинания ", а смелите климатични политики изискват съответни решения, график и бюджет, а не популизъм.
Прави чест на Радан Кънев, че прави опит обществено да изясни позициите си по последния (извънредно важен) избор в Европарламента. Аз също бих желал да изясня своите – освен това ясно и недвусмислено. И те са уверено разнообразни от тези на господин Кънев както по тематиката за Истанбулската спогодба (ИК), по този начин и по гласуваното изказване за " state of emergency ", обвързвано с климатичните промени.
Гласуването твърдо " за " Истанбулската спогодба е значимо както по чисто на практика съображения, по този начин и като политическо и, в случай че щете, идеологическо опълчване на заблудите, популяризирани и финансирани от религиозни и крайнодесни екстремистки централи, които отместват и принизяват диалога по извънредно наболелия въпрос с насилието над дами. Този въпрос не е нереален.
Предвидените в конвенцията ограничения също не са нереални, а напълно съответни и практични.
Смятам, че в страна със мощно подвластна правосъдна власт (което пределно ясно си пролича при напълно скорошното гласоподаване за основен прокурор), позоваването на решение на Конституционния съд (КС) като основен фактор, който (уж) обезмисля гласуването в интерес на декларацията, подкрепяща ИК, е несвоевременно и (всъщност) ретроградно. Първо, тъй като никое правосъдно решение не може (и не трябва) да заглушава гласа на личната ти съвест. Второ, тъй като сходна обосновка от страна на господин Кънев придава спомагателна тежест и престиж на решението на Конституционен съд, а това нито институцията, нито самото й решение заслужават.
По тематиката за " изключителното състояние ", обвързвано с климатичните промени: да, сходна декларация т р я б в а да се гласоподава.
Първо – с цел да се съобщи ясно, че казусът е напълно действителен и не е предмет на настояща дискусия; сходен акт е нужен, в случай че щете и единствено като противотежест на видимо солидните мнения на редица климатични скептици, измежду които и водещи български " специалисти ", в това число личния ни министър на екологията.
Второ – тъй като в действителност има " state of emergency ".
И да, Радане, преводът е напълно прецизен: това е точно и з в ъ н р е д н о състояние.
В извънредно значимата си книга " Вода и време " (чието издаване на български следва след броени месеци) исландският публицист Андри Снаер Магнасон написа следното:
" През идващите 100 години природата на цялата вода на нашата планета ще премине през фундаментални промени. Ледниците ще се разтопят и морските равнища ще се повишават по-бързо, в сравнение с в миналото сме виждали.
Нивото на киселинност на океаните ще се повиши до равнища, невиждани през последните 30 милиона години.
На множеството места ще настъпят трагични промени във преваляванията както на дъжд, по този начин и на сняг.
Тези промени ще повлияят на целия живот на земята, на всички, които познаваме и на всички, които обичаме. Може да се каже, че природата се трансформира не с геологически темпове, а със скорост, съизмерима с човешкия живот.
Тази последна смяна надвишава коя да е метафора, или думи, или език, на които сме привикнали. Точно както могъщата гравитация на черната дупка я прави невидима, бихме могли да кажем, че тази тематика е толкоз огромна, че гълтам всички думи и смисли. "
Последно, само че не на последно място:
не считам, че (изключително) несполучливите позиции на господин Радан Кънев по упоменатите тематики са необратим неуспех
за " Демократична България ". Тя е комплициран съдружен план с внимателен вътрешен баланс и (неизбежни) вътрешни несъгласия. Заради опазване на въпросния баланс от време на време се постановат взаимни отстъпки, които ни водят до самия борд на бръснача. (Тук имам предвид не гласуването на господин Кънев, което си е негово лично решение, а изборът му за единствен – както се оказа – представител и глас на " Демократична България " в Европейския парламент.)
Проектът " Демократична България " е надалеч от идеален, само че е най-хубавото практическо (макар и компромисно) решение, с което разполага българската политическа сцена сега.
Да, ще има вътрешни борби, остри разговори, полемики и несъгласия.
Но до момента в който имаме героизъм, воля и пристрастеност да търсим верните, справедливите, човечните решения, до момента в който гласовете ни се чуват, този план не е провален и в него има смисъл. Надявам се – и бъдеще.
Коментарът му е от профила му във " Facebook " и е във връзка позицията на евродепутата от " Демократична България " Радан Кънев, който се въздържа при гласуването на резолюцията за присъединение към Истанбулската спогодба, съдържаща апел към всички страни да я поддържат. Кънев изясни, че се е въздържал поради решението на българския Конституционен съд, което изключва присъединението на България към конвенцията. От България единствено евродепутатите от Движение за права и свободи поддържаха резолюцията.
Радан Кънев изясни и за какво е дал своя вот срещу резолюцията на европарламента за оповестяване на изключително състояние във връзка с климата. Според него това са " високопарни заявления и празни заклинания ", а смелите климатични политики изискват съответни решения, график и бюджет, а не популизъм.
Прави чест на Радан Кънев, че прави опит обществено да изясни позициите си по последния (извънредно важен) избор в Европарламента. Аз също бих желал да изясня своите – освен това ясно и недвусмислено. И те са уверено разнообразни от тези на господин Кънев както по тематиката за Истанбулската спогодба (ИК), по този начин и по гласуваното изказване за " state of emergency ", обвързвано с климатичните промени.
Гласуването твърдо " за " Истанбулската спогодба е значимо както по чисто на практика съображения, по този начин и като политическо и, в случай че щете, идеологическо опълчване на заблудите, популяризирани и финансирани от религиозни и крайнодесни екстремистки централи, които отместват и принизяват диалога по извънредно наболелия въпрос с насилието над дами. Този въпрос не е нереален.
Предвидените в конвенцията ограничения също не са нереални, а напълно съответни и практични.
Смятам, че в страна със мощно подвластна правосъдна власт (което пределно ясно си пролича при напълно скорошното гласоподаване за основен прокурор), позоваването на решение на Конституционния съд (КС) като основен фактор, който (уж) обезмисля гласуването в интерес на декларацията, подкрепяща ИК, е несвоевременно и (всъщност) ретроградно. Първо, тъй като никое правосъдно решение не може (и не трябва) да заглушава гласа на личната ти съвест. Второ, тъй като сходна обосновка от страна на господин Кънев придава спомагателна тежест и престиж на решението на Конституционен съд, а това нито институцията, нито самото й решение заслужават.
По тематиката за " изключителното състояние ", обвързвано с климатичните промени: да, сходна декларация т р я б в а да се гласоподава.
Първо – с цел да се съобщи ясно, че казусът е напълно действителен и не е предмет на настояща дискусия; сходен акт е нужен, в случай че щете и единствено като противотежест на видимо солидните мнения на редица климатични скептици, измежду които и водещи български " специалисти ", в това число личния ни министър на екологията.
Второ – тъй като в действителност има " state of emergency ".
И да, Радане, преводът е напълно прецизен: това е точно и з в ъ н р е д н о състояние.
В извънредно значимата си книга " Вода и време " (чието издаване на български следва след броени месеци) исландският публицист Андри Снаер Магнасон написа следното:
" През идващите 100 години природата на цялата вода на нашата планета ще премине през фундаментални промени. Ледниците ще се разтопят и морските равнища ще се повишават по-бързо, в сравнение с в миналото сме виждали.
Нивото на киселинност на океаните ще се повиши до равнища, невиждани през последните 30 милиона години.
На множеството места ще настъпят трагични промени във преваляванията както на дъжд, по този начин и на сняг.
Тези промени ще повлияят на целия живот на земята, на всички, които познаваме и на всички, които обичаме. Може да се каже, че природата се трансформира не с геологически темпове, а със скорост, съизмерима с човешкия живот.
Тази последна смяна надвишава коя да е метафора, или думи, или език, на които сме привикнали. Точно както могъщата гравитация на черната дупка я прави невидима, бихме могли да кажем, че тази тематика е толкоз огромна, че гълтам всички думи и смисли. "
Последно, само че не на последно място:
не считам, че (изключително) несполучливите позиции на господин Радан Кънев по упоменатите тематики са необратим неуспех
за " Демократична България ". Тя е комплициран съдружен план с внимателен вътрешен баланс и (неизбежни) вътрешни несъгласия. Заради опазване на въпросния баланс от време на време се постановат взаимни отстъпки, които ни водят до самия борд на бръснача. (Тук имам предвид не гласуването на господин Кънев, което си е негово лично решение, а изборът му за единствен – както се оказа – представител и глас на " Демократична България " в Европейския парламент.)
Проектът " Демократична България " е надалеч от идеален, само че е най-хубавото практическо (макар и компромисно) решение, с което разполага българската политическа сцена сега.
Да, ще има вътрешни борби, остри разговори, полемики и несъгласия.
Но до момента в който имаме героизъм, воля и пристрастеност да търсим верните, справедливите, човечните решения, до момента в който гласовете ни се чуват, този план не е провален и в него има смисъл. Надявам се – и бъдеще.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ